Сбогуване ~ Пабло НЕРУДА
1.
Сега на колене от твоята вътрешност
едно дете печално като мен ни гледа.
В живота, запламтял във неговите вени,
ще се стреми животът ни да се закотви.
Със тез ръчици, дъщери на твоите ръце,
ще се стремят ръцете мои да отбият.
И през очите му, разкрити на земята,
един ден в твоите очи сълзи ще видя.
2.
Не желая аз това дете, обичана.
За да не ни закотвя нищо,
дано нищо не ни свързва.
Ни думата, ухаеща на твоите устни,
ни туй, което думите не показаха.
Ни празника на любовта, неотпразнуван,
ни до прозореца дълбоките ти вопли.
3.
(Обичам обичта на смелите моряци:
целуват и си отпътуват те.
Едничко заричане оставят
и не дохождат повторно.
Една жена на всеки кей чака,
целуват и си отпътуват те.
И в някоя безлунна нощ в леглото на морето
си лягат със гибелта.)
4.
Обичам обичта, която се поделя
на самун, целувки и легло.
Любов, която може да е безконечна
и може да е единствено момент.
Любов, която желае да е волна,
със нова воля за обич.
Боготворена и когато тя се доближава.
Боготворена и когато си отива тя.
5.
Не се омайват към този момент моите очи в очите твои,
не се успокоява към този момент с тебе мойта тъга.
Но накъдето и да ида аз, ще нося твоя взор
и накъдето тръгнеш ти, ще носиш мойта тъга.
Бях твой, бе моя. После? Заедно завихме
по пътя, откъдето мина любовта.
Бях твой, бе моя. Ти ще си на този, който те обича
и ще бере в градината посятото от мен.
Отивам си. Печален съм; само че постоянно съм бил скръбен.
От твоите обятия ида. Накъде - не знам.
… От твоето сърце едно дете ми споделя довиждане.
И нему довиждане споделям аз.
Превод: Атанас Далчев
Илюстрации: nice-art.net, deviantart.net, cronicasviajeras.es
