1. Договорите за доставка на азербайджанския газ от Шах Дениз

1. Договорите за доставка на азербайджанския газ от Шах Дениз за Италия, Гърция и България бяха подписани още през 2013 година Като по-настойчиви и авторитетни, италианците и гърците си извоюваха цената на този газ да бъде обвързана не с петрола, а с котировките на хъбовете. България искаше да реализира същото, напролет на 2020 година имаше изказвания на шефа на Булгаргаз, че и ние ще предоговаряме цената на азербайджанския газ, тъй че да стане подвластна от спот пазара в Европа, а не от петрола. Тогава цените на хъбовете бяха ниски и беше доста по-изгодно да си вързан за тях. Но тъй като на българските шефове на държавната енергетика им липсват самочувствие, опит и интернационална тежест, те не реализираха нищо и цената на азербайджанския газ за България по този начин и си остана вързана за нефта.

Но по-късно стана знамение (или призрачен сън, зависи от гледната точка) – въпреки и в понижен размер азербайджанският газ пристигна в България от началото на 2021 година През същата тази година хъбовите котировки поеха нагоре, в случай че напролет на 2020 година цената на хъба TTF беше 12-13 евро за мегават/час, през есента на 2021 година тя към този момент беше твърдо над 40 евро, а през декември с.г. за пръв път трансферира 100 евро. В момента даже е на умопомрачителното равнище от 200 евро. Всички, чиито цени са вързани за хъбовете, си скубят косите, а българите си споделят – всяко зло за положително, добре, че през 2020 година не успяхме да отвържем цената на азербайджанския газ от нефта.

2. През 2019-2020 година България са охарчи с над 3 милиарда лв. посредством държавната компания Булгартрансгаз, с цел да построи директен водопровод, по който да се придвижва единствено съветски газ от Турция към Сърбия и Централна Европа. През тази година Русия атакува Украйна, европейците скочиха като ужилени и оповестиха, че стартират бързо да търсят подмяна на съветския газ. „ Газпром “ обаче даже не ги дочака и врътна кранчето, на някои страни отчасти, на други – напълно. Краят на съветските газови доставки за Европа към този момент се вижда. Това ще е злополука и за българския газопровод Балкански поток, той несъмнено в никакъв случай няма да се изплати, тъй като няма какво да транзитира, бихме споделили на първо четене. Но тук отново виждаме знамение – по волята на географията нататък по веригата на съветския газ след България са Сърбия и Унгария – това са може би единствените две европейски страни, които Путин счита за другарски и в никакъв случай няма да им спре газа. Нито пък те имат желание да спрат да го купуват. Така че, Балкански поток несъмнено няма да се изплати изцяло, само че все по някой $ от директни такси ще капе и през идващите години.

3. В последно време множеството европейски страни интензивно изтласкваха въглищата от своя електроенергиен микс. Наред с възобновимата сила, ток се правеше все по-често и от природен газ. В Германия газът дава 15% от електричеството, в Гърция – 41%, в Италия – 50%. В България потреблението на газа за произвеждане на ток е екзотика – има го единствено като когенерация на топлофикациите.

Ние си имаме мощни въглищни централи, които са замърсяващи и създават безценен ток, поради непрекъснато повишаващата се цена на въглеродните излъчвания. Но през тази година и този проблем ни води до поговорката „ Всяко зло за положително “. Токът в Европа внезапно стана извънредно безценен и въглищните централи заработиха на добра облага, а тези страни, които разчитаха на газ, увиснаха поради спрените или понижени съветски доставки. Така че на нас може и да ни се наложи да икономисваме от парно през идната зима, само че ток най-малко ще имаме сигурно, тъй като не го вършим от газ.

Пламен Димитров, Българско геополитическо сдружение