1 декември - Световен ден за борба срещу СПИН
1 декември е Световният ден за битка със СПИН. Той се отбелязва годишно на тази дата от 1988 година.
Активистите за бора със СПИН/ХИВ споделят, че международният ден за бора със болестта е значим, тъй като припомня на обществото и държавните управления, че СПИН не е липсващ.
По данни на Центъра на Съединени американски щати за надзор на болесттите 37.9 млн. души живеят със СПИН/ХИВ по целия свят.
От 1996 година с отбелязването на този ден се заема Програмата на Организация на обединените нации за ХИВ/СПИН (UNAIDS). Оттогава Световният ден за битка със СПИН се трансформира в начало на целогодишна акция с акцент върху превецията, образованието и информираността.
През 2004 г е основана самостоятелната организация - World AIDS Campaign, която поема провеждането на акциите. Програмата на Организация на обединените нации за ХИВ/СПИН (UNAIDS) продължава да оказва финансова и техническа поддръжка.
1 декември в историята:
Събития
1145 година — Започва Вторият кръстоносен поход.
1347 година — Българският цар Иван Александър се дами за еврейката Сара, която приема свето кръщение и християнското име Теодора.
1408 година — Москва е обсадена от войските на татарския хан Едигей.
1640 година — Португалия възстановява независимостта си от Испания и Жоао IV още веднъж се възкачва на трона.
1648 година — По време на Английската гражданска война е покорен крал Чарлз I.
1742 година — Руската императрица Елисавета подрежда евреите да бъдат изгонени от Русия.
1804 година — Наполеон Бонапарт се дами за Жозефина Боарне.
1822 година — Педро I е коронован за император на Бразилия.
1822 година — 11-годишният Ференц Лист дебютира като пианист на концерт във Виена.
1835 година — Ханс Кристиян Андерсен издава първата си книга с приказки.
1855 година — Пощата в Канада вкарва като услуга паричния превод.
1864 година — В Русия е въведено делене на гимназиите на филантропични и механически.
1887 година — Британският публицист Артър Конан Дойл разгласява роман, в който за първи път основен воин е детектива Шерлок Холмс.
1891 година — Американецът Джеймс Наисмит изобретява играта баскетбол.
1913 година — В автомобилните фабрики Форд е пусната първата поточна линия.
1918 година — Исландия става самостоятелно кралство, само че към момента обединено с Дания.
1918 година — Румъния се афишира за обединена страна откакто Трансилвания става част от страната, а преди този момент, на 27 март с.г. са присъединени Бесарабия и Буковина.
1918 година — Провъзгласено е Кралство на сърби, хървати и словенци, по-късно преименувано на Кралство Югославия.
1939 година — Втората международна война: Окупационните управляващи на Варшава издават предписание всички евреи да носят като характерен знак Звездата на Давид.
1943 година — Втората международна война: В Техеран (Иран) е закрита конференцията на държавните водачи от Антихитлеристката коалиция Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин.
1953 година — Отпечатан е първият брой на еротичното списание Плейбой.
1956 година — В България е оповестено приключването на броене на популацията, резултатите от което са оповестени на 17 януари 1957 година
1956 година — В Мелбърн е открит връх по посещаемост на бейзболен мач — 114 хиляди фенове.
1959 година — Студената война: 12 страни подписват във Вашингтон Антарктическия контракт, с който Антарктида се резервира за нуклеарни гърмежи и депозиране на радиоактивни материали и се не разрешават военни действия на този континент.
1972 година — С извеждане в космоса на българска инсталация на руския сателит Интеркосмос 8 България е вписана като 18-тата галактическа страна в регистъра на Организация на обединените нации.
1981 година — Създаден е дарителския фонд 1300 години България.
1987 година — Започва строителството на Тунела под Ла Манш.
1988 година — За първи път се празнува Световният ден за битка против СПИН.
1990 година — Френските и английските строителни служащи се срещат под Ла Манш при строителството на Тунела под Ла Манш.
1990 година — Създадено е Националното бюро по заетостта, днешната Агенция по заетостта.
1991 година — На състоялия се референдум украинците изрично гласоподават за самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики.
2000 година — България е извадена от отрицателния Шенгенски визов лист.
2009 година — Влиза в действие Договора от Лисабон, който заменя двата контракта, осигуряващи конституционна основа на Европейския съюз - Договора от Маастрихт и Римските контракти.
Родени
1081 година — Луи VI, крал на Франция († 1137 г.)
1083 година — Ана Комнина, византийска историчка († 1153 г.)
1716 година — Етиен Морис Фалконе, френски ваятел († 1791 г.)
1743 година — Мартин Клапрот, немски химик, изобретател на урана и циркония († 1817 г.)
1761 година — Мадам Тюсо, създателка на музея на восъчните фигури в Лондон († 1850 г.)
1792 година — Николай Лобачевски, съветски математик († 1856 г.)
1867 година — Игнаци Мошчицки, президент на Полша († 1946 г.)
1868 година — Никола Генадиев, български политик († 1923 г.)
1874 година — Тодор Луканов, български политик († 1946 г.)
1884 година — Александра Датска, кралица на Англия († 1925 г.)
1886 година — Рекс Стаут, американски публицист († 1975 г.)
1888 година — Иван Данчов, български лексикограф († 1956 г.)
1889 година — Василий Блюхер, руски маршал († 1938 г.)
1893 година — Атанас Илиев, психолог и мъдрец († 1985 г.)
1896 година — Георгий Жуков, руски боен и общественик, маршал († 1974 г.)
1896 година — Петко Стайнов, български композитор († 1977 г.)
1897 година — Иван Хаджимарчев, български публицист († 1957 г.)
1910 година — Йордан Спасов, български артист († 1984 г.)
1912 година — Минору Ямасаки, японски проектант († 1986 г.)
1914 година — Богдан Добранов, български свещеник († 1983 г.)
1922 година — Всеволод Бобров, руски футболист и хокеист († 1979 г.)
1923 година — Давид Овадия, български стихотворец († 1995 г.)
1925 година — Любомир Кабакчиев, български артист († 1986 г.)
1929 година — Алфред Моисиу, албански боен и 5-ти президент на Албания
1932 година — Цветана Гълъбова, българска актриса
1935 година — Уди Алън, американски режисьор и артист
1937 година — Вейра Вики-Фрейберг, президент на Латвия
1938 година — Иван Пушкаров, български политик
1945 година — Бет Мидлър, американска певица и актриса
1947 година — Добринка Станкова, българска актриса
1947 година — Теодосий Теодосиев, български преподавател
1949 година — Пабло Ескобар, колумбийски наркобарон († 1993)
1951 година — Александър Александров, български космонавт
1951 година — Иван Добрев, български военачалник
1951 година — Сийка Келбечева, българска спортистка
1958 година — Янко Русев, български щангист
1960 година — Керъл Алт, американски супермодел и актриса
1964 година — Салваторе Скилачи, италиански футболист
1967 година — Нестор Карбонел, американски артист
1971 година — Крис Ванс, австралийски артист
1974 година — Кощиня, португалски футболист
1975 година — Марио Домингес, мексикански авто играч
1977 година — Брад Делсън, американски музикант (Линкин Парк)
1977 година — Мария Илиева, българска поп певица
1979 година — Антоний Аргиров, български артист
1982 година — Диего Кавалиери, бразилски футболист - вратар
1985 година — Шанел Престън, американска порнографска актриса
Починали
1135 година — Хенри I, крал на Англия (* ок. 1068)
1455 година — Лоренцо Гиберти, италиански ваятел и ювелир (* ок. 1378)
1521 година — Лъв X, римски папа (* 1475 г.)
1633 година — Изабела-Клара Испанска, щатхалтер на Испанска Нидерландия (* 1566 г.)
1755 година — Морис Грийн, британски композитор (* 1696 г.)
1825 година — Александър I, император на Русия (* 1777 г.)
1866 година — Джордж Еверест, английски геодезист и географ (* 1790 г.)
1888 година — Антим I, български екзарх и политик (* 1816 г.)
1906 година — Александър Вулев, български бунтовник (*? г.)
1918 година — Герасим Струмишки, български митрополит (* 1860 г.)
1927 година — Аврам Аврамов, български боен деятел (* 1859 г.)
1934 година — Бончо Ноев, върховен български финансист (* 1859 г.)
1937 година — Тихомир Павлов, български журналист и държавник (1880)
1947 година — Годфри Харолд Харди, английски математик (* 1877 г.)
1952 година — Виторио Орландо, италиански юрист и политик (* 1860 г.)
1972 година — Ип Ман, китайски занаятчия по бойни изкуства (* 1893 г.)
1973 година — Давид Бен-Гурион, министър-председател на Израел (* 1886 г.)
1979 година — Вергил Димов, български политик (* 1901 г.)
1991 година — Джордж Стиглър, американски икономист, Нобелов лауреат през 1982 година (* 1911 г.)
1996 година — Бабрак Кармал, афганистански политик (* 1929 г.)
1997 година — Стефан Грапели, френски и американски музикант, цигулар (* 1908 г.)
2001 година — Павел Садирин, руски футболист и треньор (* 1942 г.)
2004 година — Бернард Холандски, принц на Холандия (* 1911 г.)
2006 година — Веселин Савов, български артист (* 1945 г.)
2006 година — Клод Жад, френска киноактриса (* 1948 г.)
2009 година — Петко Йотов, български полковник, боен историк, шеф на Националния военноисторически музей (* 1947 г.)
2011 година — Криста Волф, немска писателка (* 1929 г.)
2011 година — Елизабет Йънг-Бруел, американски психотерапевт (* 1946 г.)
Празници
Румъния — Годишнина от възвръщането на Трансилвания и обединяването на Румъния (1918 година, народен празник)
Португалия — Ден на възобновяване на независимостта (от Испания, 1640 г.) и Ден на младежта
ЦАР — Ден на републиката (1958 година, получена автономност от Франция, народен празник)
Чад — Фестивал на свободата и демокрацията
Австралия — Първи ден на лятото
Ботевград — Празник на града
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум-->
Активистите за бора със СПИН/ХИВ споделят, че международният ден за бора със болестта е значим, тъй като припомня на обществото и държавните управления, че СПИН не е липсващ.
По данни на Центъра на Съединени американски щати за надзор на болесттите 37.9 млн. души живеят със СПИН/ХИВ по целия свят.
От 1996 година с отбелязването на този ден се заема Програмата на Организация на обединените нации за ХИВ/СПИН (UNAIDS). Оттогава Световният ден за битка със СПИН се трансформира в начало на целогодишна акция с акцент върху превецията, образованието и информираността.
През 2004 г е основана самостоятелната организация - World AIDS Campaign, която поема провеждането на акциите. Програмата на Организация на обединените нации за ХИВ/СПИН (UNAIDS) продължава да оказва финансова и техническа поддръжка.
1 декември в историята:
Събития
1145 година — Започва Вторият кръстоносен поход.
1347 година — Българският цар Иван Александър се дами за еврейката Сара, която приема свето кръщение и християнското име Теодора.
1408 година — Москва е обсадена от войските на татарския хан Едигей.
1640 година — Португалия възстановява независимостта си от Испания и Жоао IV още веднъж се възкачва на трона.
1648 година — По време на Английската гражданска война е покорен крал Чарлз I.
1742 година — Руската императрица Елисавета подрежда евреите да бъдат изгонени от Русия.
1804 година — Наполеон Бонапарт се дами за Жозефина Боарне.
1822 година — Педро I е коронован за император на Бразилия.
1822 година — 11-годишният Ференц Лист дебютира като пианист на концерт във Виена.
1835 година — Ханс Кристиян Андерсен издава първата си книга с приказки.
1855 година — Пощата в Канада вкарва като услуга паричния превод.
1864 година — В Русия е въведено делене на гимназиите на филантропични и механически.
1887 година — Британският публицист Артър Конан Дойл разгласява роман, в който за първи път основен воин е детектива Шерлок Холмс.
1891 година — Американецът Джеймс Наисмит изобретява играта баскетбол.
1913 година — В автомобилните фабрики Форд е пусната първата поточна линия.
1918 година — Исландия става самостоятелно кралство, само че към момента обединено с Дания.
1918 година — Румъния се афишира за обединена страна откакто Трансилвания става част от страната, а преди този момент, на 27 март с.г. са присъединени Бесарабия и Буковина.
1918 година — Провъзгласено е Кралство на сърби, хървати и словенци, по-късно преименувано на Кралство Югославия.
1939 година — Втората международна война: Окупационните управляващи на Варшава издават предписание всички евреи да носят като характерен знак Звездата на Давид.
1943 година — Втората международна война: В Техеран (Иран) е закрита конференцията на държавните водачи от Антихитлеристката коалиция Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин.
1953 година — Отпечатан е първият брой на еротичното списание Плейбой.
1956 година — В България е оповестено приключването на броене на популацията, резултатите от което са оповестени на 17 януари 1957 година
1956 година — В Мелбърн е открит връх по посещаемост на бейзболен мач — 114 хиляди фенове.
1959 година — Студената война: 12 страни подписват във Вашингтон Антарктическия контракт, с който Антарктида се резервира за нуклеарни гърмежи и депозиране на радиоактивни материали и се не разрешават военни действия на този континент.
1972 година — С извеждане в космоса на българска инсталация на руския сателит Интеркосмос 8 България е вписана като 18-тата галактическа страна в регистъра на Организация на обединените нации.
1981 година — Създаден е дарителския фонд 1300 години България.
1987 година — Започва строителството на Тунела под Ла Манш.
1988 година — За първи път се празнува Световният ден за битка против СПИН.
1990 година — Френските и английските строителни служащи се срещат под Ла Манш при строителството на Тунела под Ла Манш.
1990 година — Създадено е Националното бюро по заетостта, днешната Агенция по заетостта.
1991 година — На състоялия се референдум украинците изрично гласоподават за самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики.
2000 година — България е извадена от отрицателния Шенгенски визов лист.
2009 година — Влиза в действие Договора от Лисабон, който заменя двата контракта, осигуряващи конституционна основа на Европейския съюз - Договора от Маастрихт и Римските контракти.
Родени
1081 година — Луи VI, крал на Франция († 1137 г.)
1083 година — Ана Комнина, византийска историчка († 1153 г.)
1716 година — Етиен Морис Фалконе, френски ваятел († 1791 г.)
1743 година — Мартин Клапрот, немски химик, изобретател на урана и циркония († 1817 г.)
1761 година — Мадам Тюсо, създателка на музея на восъчните фигури в Лондон († 1850 г.)
1792 година — Николай Лобачевски, съветски математик († 1856 г.)
1867 година — Игнаци Мошчицки, президент на Полша († 1946 г.)
1868 година — Никола Генадиев, български политик († 1923 г.)
1874 година — Тодор Луканов, български политик († 1946 г.)
1884 година — Александра Датска, кралица на Англия († 1925 г.)
1886 година — Рекс Стаут, американски публицист († 1975 г.)
1888 година — Иван Данчов, български лексикограф († 1956 г.)
1889 година — Василий Блюхер, руски маршал († 1938 г.)
1893 година — Атанас Илиев, психолог и мъдрец († 1985 г.)
1896 година — Георгий Жуков, руски боен и общественик, маршал († 1974 г.)
1896 година — Петко Стайнов, български композитор († 1977 г.)
1897 година — Иван Хаджимарчев, български публицист († 1957 г.)
1910 година — Йордан Спасов, български артист († 1984 г.)
1912 година — Минору Ямасаки, японски проектант († 1986 г.)
1914 година — Богдан Добранов, български свещеник († 1983 г.)
1922 година — Всеволод Бобров, руски футболист и хокеист († 1979 г.)
1923 година — Давид Овадия, български стихотворец († 1995 г.)
1925 година — Любомир Кабакчиев, български артист († 1986 г.)
1929 година — Алфред Моисиу, албански боен и 5-ти президент на Албания
1932 година — Цветана Гълъбова, българска актриса
1935 година — Уди Алън, американски режисьор и артист
1937 година — Вейра Вики-Фрейберг, президент на Латвия
1938 година — Иван Пушкаров, български политик
1945 година — Бет Мидлър, американска певица и актриса
1947 година — Добринка Станкова, българска актриса
1947 година — Теодосий Теодосиев, български преподавател
1949 година — Пабло Ескобар, колумбийски наркобарон († 1993)
1951 година — Александър Александров, български космонавт
1951 година — Иван Добрев, български военачалник
1951 година — Сийка Келбечева, българска спортистка
1958 година — Янко Русев, български щангист
1960 година — Керъл Алт, американски супермодел и актриса
1964 година — Салваторе Скилачи, италиански футболист
1967 година — Нестор Карбонел, американски артист
1971 година — Крис Ванс, австралийски артист
1974 година — Кощиня, португалски футболист
1975 година — Марио Домингес, мексикански авто играч
1977 година — Брад Делсън, американски музикант (Линкин Парк)
1977 година — Мария Илиева, българска поп певица
1979 година — Антоний Аргиров, български артист
1982 година — Диего Кавалиери, бразилски футболист - вратар
1985 година — Шанел Престън, американска порнографска актриса
Починали
1135 година — Хенри I, крал на Англия (* ок. 1068)
1455 година — Лоренцо Гиберти, италиански ваятел и ювелир (* ок. 1378)
1521 година — Лъв X, римски папа (* 1475 г.)
1633 година — Изабела-Клара Испанска, щатхалтер на Испанска Нидерландия (* 1566 г.)
1755 година — Морис Грийн, британски композитор (* 1696 г.)
1825 година — Александър I, император на Русия (* 1777 г.)
1866 година — Джордж Еверест, английски геодезист и географ (* 1790 г.)
1888 година — Антим I, български екзарх и политик (* 1816 г.)
1906 година — Александър Вулев, български бунтовник (*? г.)
1918 година — Герасим Струмишки, български митрополит (* 1860 г.)
1927 година — Аврам Аврамов, български боен деятел (* 1859 г.)
1934 година — Бончо Ноев, върховен български финансист (* 1859 г.)
1937 година — Тихомир Павлов, български журналист и държавник (1880)
1947 година — Годфри Харолд Харди, английски математик (* 1877 г.)
1952 година — Виторио Орландо, италиански юрист и политик (* 1860 г.)
1972 година — Ип Ман, китайски занаятчия по бойни изкуства (* 1893 г.)
1973 година — Давид Бен-Гурион, министър-председател на Израел (* 1886 г.)
1979 година — Вергил Димов, български политик (* 1901 г.)
1991 година — Джордж Стиглър, американски икономист, Нобелов лауреат през 1982 година (* 1911 г.)
1996 година — Бабрак Кармал, афганистански политик (* 1929 г.)
1997 година — Стефан Грапели, френски и американски музикант, цигулар (* 1908 г.)
2001 година — Павел Садирин, руски футболист и треньор (* 1942 г.)
2004 година — Бернард Холандски, принц на Холандия (* 1911 г.)
2006 година — Веселин Савов, български артист (* 1945 г.)
2006 година — Клод Жад, френска киноактриса (* 1948 г.)
2009 година — Петко Йотов, български полковник, боен историк, шеф на Националния военноисторически музей (* 1947 г.)
2011 година — Криста Волф, немска писателка (* 1929 г.)
2011 година — Елизабет Йънг-Бруел, американски психотерапевт (* 1946 г.)
Празници
Румъния — Годишнина от възвръщането на Трансилвания и обединяването на Румъния (1918 година, народен празник)
Португалия — Ден на възобновяване на независимостта (от Испания, 1640 г.) и Ден на младежта
ЦАР — Ден на републиката (1958 година, получена автономност от Франция, народен празник)
Чад — Фестивал на свободата и демокрацията
Австралия — Първи ден на лятото
Ботевград — Празник на града
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ