Любопитни факти за „Бруклинския мост“
1.„ Бруклинският мост “ несъмнено не е първото название на известния мост. През 1867 година вестникът „ Brooklyn Daily Eagle ” за първи път посочва моста с познатото ни през днешния ден име, само че в предишното хората са го наричали „ Великият мост на Ийст Ривър “, както и „ Великият окачен мост на Ийст Ривър “. През 1883 година той публично е наименуван „ Мостът на Ню Йорк и Бруклин “ (Бруклин става част от Ню Йорк едвам през 1898). Мостът получава публично името „ Бруклински мост “ през 1915.
2. “Бруклинският мост “ е концепция на родения в Прусия инженер Джон Огъстъс Рьоблинг. Той мечтаел за провесен мост , който да обезпечава безвредно прекосяване през студените води на Ийст Ривър за жителите на Бруклин, които работели в Манхатън. Рьоблинг обаче не съумява да види фантазията си приключена. Докато се вършат измервания за моста през 1869 година той ранява крайници си в резултат на което развива тетанус и умира през юли същата година.
3. След гибелта на Рьоблинг синът му Вашингтон Огъстъс Рьоблинг заема мястото на татко си по плана за „ Бруклинския мост “. Синът на Рьоблинг обаче има собствен проблем. За да се изградят големите солидни основи на структурата служащите се трудели в по този начин наречените кесони – затворени кутии, които разрешавали да се правят изкопни действия. Дишането и работата в тези кесони било мъчно и служащите постоянно страдали от декомпресионна болест или по този начин наречената Кесонна болест . През 1872 година Вашингтон Рьоблинг страда от Кесонна болест, с резултатите от която се бори до края на живота си.
4. След като втори мъж от рода Рьоблинг приключва работата си по плана, за неговото дотъкмяване стартира да се грижи брачната половинка на Вашингтон – Емили Уарън Рьоблинг . Макар че първоначално изпълнявала заповедите на болния си брачен партньор, който бил настанен в апартамент в Бруклин с панорама към мястото на градежа, Емили скоро поема командването в свои ръце, ръководейки дизайна и ръководството на това голямо начинание. Емили Рьоблинг е необятно приет инженер и е считана за главната „ движеща мощ “, стояща зад завършването на „ Бруклинския мост “.
5. Емили Рьоблинг печели достойнството да е първият човек, който минава сполучливо през „ Бруклинския мост “ една седмица преди формалното му стартиране в употреба. Тя минава с файтон пред необятната аудитория, а в скута си държи петел – знак за шанс.
6. „ Бруклинският мост “ е бил първият и най-дълъг железен провесен мост . Самият Джон Огъстъс Рьоблинг е прочут с това, че показва тази иновация в дизайна. Той гордо декларира, че стоманата е „ металът на бъдещето “ .
7. Мостът е отворен публично а 24.05.1883 година и се радва на много хармонични първи пет дни. На 30.05 обаче плъзват два слуха – или че жена се спъва и пада в реката, или че мостът ще рухне. Това провокира суматоха измежду голямата навалица от пешеходци, прекосяващи моста. Надпреварата им да избягат и да се спасят довежда до гибелта на 12 души, а 36 други са със съществени пострадвания.
8. Как да убедиш жителите на един от най-бързо разрастващите се градове в Америка, че най-новият мост може да им обезпечи безвреден превоз? Слонове . През май 1884 година 21 слона минават по „ Бруклинския мост “, единствено с цел да бъде потвърдено на жителите, че мостът е постоянен и здрав.
9. „ Бруклинският мост “ е бил най-дългият мост в продължение на 20 години. Когато губи купата си през 1903 година, негов правоприемник е не какъв да е, а другият мост над Ийст Ривър – Уилямсбъргският мост .
