30 факта за брака
1. Английската дума за брак - marriage произлиза от латинската „ mas ”, която означава млад мъж, мъжко. Най-ранните известни форми на понятието за брак в британския език датира от XIII век.
2. Над 75% от хората, които подписват брак за първи път, след това се развеждат.
3. Колонията „ Онеида ”, основана в Ню Йорк през 1848 година, се застъпвала за така наречен „ комплициран ” или колективен брак, в който всяка жена е омъжена за всеки мъж. В колонията също по този начин практикували и „ теоретичен надзор ”, където комитет по физическото и психическото здраве следил бъдещите родители.
4. Откъде идва ритуалът с шаферките? От остаряла традиция, съгласно която приятелките на булката би трябвало на сватбата да са облечени в сходни на нейната рокля, с цел да объркват противници на жениха, зли духове и разбойници.
5. Брак, подписан преди двамата съпрузи да са навършили 25 години, доста покачва риска от бракоразвод. Този риск също по този начин е висок и когато дамата е по-стара от мъжа, въпреки и да не е толкоз авторитетен фактор като първия.
6. Един от обичаите на италианска женитба е да се строши стъкло или огледало. И обратно на поверието, че счупеното огледало е знак за нещастна обич, италианците имат вяра, че на колкото части се разбие стъклото, толкоз щастливи години взаимен живот ще има двойката.
7. Английската дума за брачен партньор – husband идва от древноскандинавската „ husbondi ”, която значи „ собственик на дома ”.
8. Някои учени наблюдават произхода на думата „ младоженка ” – bride до прото-индо-европейския корен „ bru ”, който значи „ готви, вари бульон ”.
9. Терминът младоженец, жених на британски – groom, идва от староанглийската дума „ guma ”, която значи човек.
10. Нивото на начетеност въздейства на възрастта, на която хората подписват брак. В страните с повече висшисти, двойките се свързват в съюз по-късно. Противоположната наклонност се следи в страните с ниска начетеност на популацията.
11.Вероятността първият брак да завърши с бракоразвод през първите 5 години е към 20%. При взаимно общуване, без разписване в гражданското, този индикатор нараства до 50%.
12. Кодекъст на Хамурапи, датиращ от към 1790 година до н. е.включва антични вавилонски трудове и закона за брака. Те определяли брака като контракт, служител за отбрана на дамата, само че и за ограничението й. В сходство с този Кодекс мъжът имал право да се разведе с дамата, в случай че се окаже, че тя не може да има деца, или пък в случай че е „ скитница ”, която унижава мъжа си и подценява своя дом. Освен това, дамата била длъжна да се самоубие, в случай че бъде хваната в невярност.
13. Хората, чийто брак се е разпаднал в резултат на фамилна покруса, живеят доста по-малко от тези, които са овдовели, имат щастливи фамилии или пък в никакъв случай не са сключвали брак.
14. В Древна Гърция Солон (638-538 година до н. е.) направил брака наложителен, а в Атина, по времето на Перикъл (495-429 година до н.е.) мъжете нямали право да заемат избрани държавни длъжности, в случай че нямали дами и деца. В Спарта, самотните и бездетните били презирани от обществото.
15. Церемонията по бракосъчетаване приключва с целувка и този сантиментален жест идва от Древния Рим, където целувката имала правна връзка с приключването на контракти и означавала, че те влизат в действие.
16. Разводът провокира стрес, който въздейства мощно на имунната система и способността й да се опълчва на заболявания.
17. През по-голямата част от историята на човечеството бракът в множеството случаи не се е основавал на взаимна обич, а на материална полза.
18. В края на 19. век бял мъж от Нови Орлеан си направил кръвопреливане от афроамериканка, в която бил влюбен, пробвайки се по този метод да преодолее законите за дискриминация. Така желал да покаже, че към този момент е от една и съща кръв с нея и двамата могат да се оженят. Не е известно по какъв начин е приключила тази история.
19. Семейните приблизително натрупват четири пъти повече пари и активи от самотните. А разведените имат 77% по-малко скъпо имущество от необвързаните.
20. Семейните възрастни хора имат повече шансове да запазят здравето си дълго време от самотните.
21. Около 60% от фамилните работят единствено на едно място и не се постанова да припечелват от спомагателен труд.
22. Първото документално удостоверение за еднополови бракове е от Древен Рим. Преди налагането на християнството като публична религия такива церемонии се правили без особени полемики.
23. През 1989 година Дания става първата в историята на християнството нация, която признава юридически еднополовите бракове.
24. Думите съставляват едвам 7% от общуването, в това число и сред съпрузи. Интонацията на гласа е 38%, а езикът на тялото дава отговор за останалата част - 55% от взаимоотношенията в съпружеската двойка.
25. Изследователи са открили, че след първите 4 години брак настава голям спад в удовлетвореността от персоналните взаимоотношения, и доста намаление на същия индикатор към седмата-осмата година. В последна сметка, очевидно не е инцидентно, че в международен мащаб половината от всички разводи настъпват през първите 7 години от брака.
26. Семейните два пъти по-често вървят на черква от необвързаните.
27. Семействата с деца се развеждат доста по-рядко от бездетните.
28. Броят на съжителства без брак сред мъже и дами на 65 години и нагоре е станал два пъти по-голям в интервала сред 1990 и 2000 година.
29. 15-годишно проучване открива, че нарасналите равнища на благополучие при хората до бракосъчетание, са поръчител за благополучен фамилен живот.
30. Съвременната съпружеска двойка прекарва пълноценно дружно една няколко минути дневно. От времето, предопределено единствено за един за различен от ден на ден крадат увеличението на заетостта на работа, появяването на децата, малкия екран, интернет, увличането по разнообразни занимания, домашните и фамилните отговорности.
Източник : МениджърНюз
