„Мамо, изтощена съм психически, може ли да не ходя утре на училище?“
Как ще постъпите в случай че детето ви зададе този въпрос?
Вероятно първосигналната реакция би била, че нищо му няма, няма кой да го гледа, отива на учебно заведение и точка
Правилно ли е това обаче и не пропускате ли нещо сред редовете?
Съветваме ви да се поразровите по-надълбоко в обстановката.
Представете си, че детето ви има сериозен спор в учебно заведение или е прекомерно натоварено след поредност о проби и изпитвания, или просто се усеща толкоз изтощено, че не просто не желае да става от леглото и да си поспи, а тялото му просто отхвърля да го издържи през този ден!
Всъщност децата имат един много претрупан ден. В днешно време в дребните класове децата посещават и занималня, което трансформира престоя им в учебно заведение в целодневен, в това време вървят на няколко курса, танци, езици, а към този момент и уроци по математика, български. Минимум. Ако вие сте точно от тези родители, които са за писали детето си на всичко допустимо, замислете се дали не му идва вповече?
Децата и стресът
Все повече деца са извънредно уплашени. От тях се чакат и да учат, и да спортуват, и да вървят по надпревари, и всичко това на едно доста по-високо равнище. Приемът след 4.клас за математическите гимназии е един прелестен образец за това, че стресът и отговорността, които лежат на плещите на децата, които имат по-високи упоритости за ранно кандидатстване, от време на време са непоносими.
Много публикации има на тематика бърнаут на възрастните, само че като че ли никой не обръща на бърн аута на децата.
Само се замислете по кое време последно детето ви мързелуваше и не правеше нищичко? Дори лятото евентуално е било затрупано от „ обичаните “ на всички летни задания.
Какво могат да създадат родителите
Всички деца са разнообразни и някои имат повече сили от други, устоят повече, оправят се по-добре, напредват по-0бързо. Нашата работа като родители не е непрекъснато да ги съпоставяме с другите и да им вменяваме възприятие на виновност, а да познаваме границите на личното си дете. Може да ви се желае да направи още една тъпка през днешния ден, само че може би предходната е била към този момент лимитът на силите му. В този смисъл даже малко досада е потребна. В моментите на досада и неправене на нищо се развива въображението, тъй като децата си измислят занимания и се самозареждат. Всички имаме потребност от прочувствено презареждане. Децата също.
Ако познавате добре детето си и не става въпрос за елементарен мързел, помоли ли ви да си остане през днешния ден вкъщи, не прибързвайте с реакцията си, а вместо това се замислете дали пък вие да не си вземете почивен ден от работа и да прекарате скъпо време дружно.
Цветелина Велчева ©
