България има горчив опит от разрушаването на семейството
1/13 о т Пр е д с е д а т е л с т в о т о н и и з т е ч е...
Така е. Докато бъде публично открит интервала на председателство на Европейски Съюз от България, и ето - в неделя, 14 януари - изтича 1/13-а от броените дни. Всеки знае от опит, че и останалите "ще се изнижат " по същия метод. Ще се успее ли в кабинетите и в заседателните зали, и - най-много - отвън тях, в обществото, да се види и досегне най-важното?
Преди да стартират да се отброяват дните на българското председателство, някои европейски медии отделиха внимание на оценките, че сред страните в Европейски Съюз България била най-бедната и най-корумпираната. Едва ли не с очудване, че "такава страна ", поема председателството на Европейски Съюз. Ръководителите на Европейски Съюз, и преди, освен на тържествените церемонии в София, се дистанцираха от тези не напълно ясни по задачите си внушения.
Но останаха някои недоизказани неща. Сравнителните оценки в една или друга област са ли съображение за някакво категоризиране и надлежно за дискриминиращо отношение към една страна членка на съюза?
Било то и единствено като изпитание за образуване на несъмнено публично мнение и въодушевление? Съществуват ли някакви, въпреки и негласни критерии, коя страна може да ръководи, да вземем за пример?
Има, несъмнено, и различен вероятен прочит на проявения емфатичен интерес към "бедността и корумпираността " на България. Тази огромна угриженост и внимание към ситуацията в България, не беше ли комфортен ход, с цел да не се приказва за метода и за проблемите, с които Европейски Съюз влиза в следващия интервал на ново председателство?
Напредъкът на популистките партии в редица страни членки на Европейски Съюз, рецесията в връзките с Англия, различията по политиката по отношение на мигрантите, рецесията в националния идентитет, която не се лимитира до това, което става в Каталония, съвсем безизходицата в връзките с Русия, проблемите в тези със Съединени американски щати при президентството на Тръмп и така нататък и тъй наречените
При положението на актуалния свят, по никакъв начин не е чудно, че Европейски Съюз е пред комплицирани проблеми. Въпросът е по какъв начин да се намира път с някакъв късмет за триумф и да се избегват решения, които скоро биха се оказали неправилни.
Не недооценявам ни минимум напъните, които се вършат от българска страна, в дневния ред на председателството да намерят място и вероятно решение въпроси, отнасящи се до западните Балкани и изобщо Югоизточна Европа, в това число връзките с Турция. Струва ми се, че в това отношение българските пожелания срещат схващане в Брюксел и това е позитивно.
Струва ми се обаче, че ще бъде добре, в случай че в една или друга форма, се намерят способи и изразят български мнения и по някои от главните посоки на политиката на Европейски Съюз. Защото може България да е в едно или друго отношение "най-такава " и "най-онакава " в Европейски Съюз, само че това не значи, че нейният исторически път е непотребен като поука и образец за съюза. /Както и този на всяка от страните членки/.
Очевидни са рисковете, които носи за Европейски Съюз несъразмерната бюрократизация. С всяка година те се усилват. България, дружно с другите източно европейски страни, има претърпян горчив опит от бюрократизацията в границите на по този начин наричания "съветски блок ". Фатална илюзия е мнението, че бюрократизацията при руския режим е била нещо неприятно и пагубно, само че в Европейски Съюз, облечена по европейски, тя се трансформира в нещо благородно и ефикасно. И в единия и в другия случай, тя разрушава обществото и го отдалечава от същността на демокрацията.
В последните две-три десетилетия, Европейски Съюз /и освен той/ живее под все по-силен напън за смяна, всъщност - разрушение, на обичайното семейство и на ролята му като опора на обществото и на личността.
Споровете към Истанбулската спогодба са единствено един миг от доста по-всеобхватен развой в тази област. България е, една от европейските страни, а дали не и единствената, която има в историческия си път образец за последствията от разрушаването, в значими размери и за дълго време, на фамилията в неговата социална роля. Имам поради развилото се в продължение на няколко века богомилско придвижване или богомилска разкол. Колкото и сантиментални да наподобяват в някои връзки богомилите, разрушавайки обичайното семейство, богомилството отслабва непоправимо българската средновековна страна и обективно улеснява, наред с другото, и рухването й под ударите на Османската империя. Не е ли споменът за този горчив исторически опит на България нещо, което може да бъде потребно за Европейски Съюз през днешния ден? Кой различен би могъл да го подсети на европейската общност, в случай че не България?
В интервала на българското председателство на Европейски Съюз, на България ще се случи да означи 140 години от 3 март 1878 година.
140 години през които България е непрекъснато обект на битки за въздействие сред великите сили. Малко са моментите, в които едни или други български политици съумяват да наложат схващане и вземане предвид с българския народен интерес. Някои от страните, с които сме през днешния ден дружно в Европейски Съюз, са играли през тези десетилетия дейна роля на Балканите, с оглед, като предписание, своите лични ползи.
Ще бъде плюс за българското председателство, в случай че не се задоволи с протоколно отбелязване на годишнината, а откри метод да изрази мнението на страна и общество, били обект на съперничествата сред огромните и посредством и на това, способни да формулират гледища и оферти за нова политика в нашия регион и на нашия континент. Защото дано не се заблуждаваме, Балканите и с това и България, са и през днешния ден не по-малко обект на съперничества и противостояния.
Особено когато дните са броени, както е с нашето председателство на Европейски Съюз, няма по-важно от това да знаем какво желаеме да създадем и да кажем и да не пропущаме нито ден без дума и стъпка в определеното направление. Дано поелите отговорността да приказват и работят от името на България го създадат!
Коментар на Владимир Костов оповестен в epicenter.bg.
Така е. Докато бъде публично открит интервала на председателство на Европейски Съюз от България, и ето - в неделя, 14 януари - изтича 1/13-а от броените дни. Всеки знае от опит, че и останалите "ще се изнижат " по същия метод. Ще се успее ли в кабинетите и в заседателните зали, и - най-много - отвън тях, в обществото, да се види и досегне най-важното?
Преди да стартират да се отброяват дните на българското председателство, някои европейски медии отделиха внимание на оценките, че сред страните в Европейски Съюз България била най-бедната и най-корумпираната. Едва ли не с очудване, че "такава страна ", поема председателството на Европейски Съюз. Ръководителите на Европейски Съюз, и преди, освен на тържествените церемонии в София, се дистанцираха от тези не напълно ясни по задачите си внушения.
Но останаха някои недоизказани неща. Сравнителните оценки в една или друга област са ли съображение за някакво категоризиране и надлежно за дискриминиращо отношение към една страна членка на съюза?
Било то и единствено като изпитание за образуване на несъмнено публично мнение и въодушевление? Съществуват ли някакви, въпреки и негласни критерии, коя страна може да ръководи, да вземем за пример?
Има, несъмнено, и различен вероятен прочит на проявения емфатичен интерес към "бедността и корумпираността " на България. Тази огромна угриженост и внимание към ситуацията в България, не беше ли комфортен ход, с цел да не се приказва за метода и за проблемите, с които Европейски Съюз влиза в следващия интервал на ново председателство?
Напредъкът на популистките партии в редица страни членки на Европейски Съюз, рецесията в връзките с Англия, различията по политиката по отношение на мигрантите, рецесията в националния идентитет, която не се лимитира до това, което става в Каталония, съвсем безизходицата в връзките с Русия, проблемите в тези със Съединени американски щати при президентството на Тръмп и така нататък и тъй наречените
При положението на актуалния свят, по никакъв начин не е чудно, че Европейски Съюз е пред комплицирани проблеми. Въпросът е по какъв начин да се намира път с някакъв късмет за триумф и да се избегват решения, които скоро биха се оказали неправилни.
Не недооценявам ни минимум напъните, които се вършат от българска страна, в дневния ред на председателството да намерят място и вероятно решение въпроси, отнасящи се до западните Балкани и изобщо Югоизточна Европа, в това число връзките с Турция. Струва ми се, че в това отношение българските пожелания срещат схващане в Брюксел и това е позитивно.
Струва ми се обаче, че ще бъде добре, в случай че в една или друга форма, се намерят способи и изразят български мнения и по някои от главните посоки на политиката на Европейски Съюз. Защото може България да е в едно или друго отношение "най-такава " и "най-онакава " в Европейски Съюз, само че това не значи, че нейният исторически път е непотребен като поука и образец за съюза. /Както и този на всяка от страните членки/.
Очевидни са рисковете, които носи за Европейски Съюз несъразмерната бюрократизация. С всяка година те се усилват. България, дружно с другите източно европейски страни, има претърпян горчив опит от бюрократизацията в границите на по този начин наричания "съветски блок ". Фатална илюзия е мнението, че бюрократизацията при руския режим е била нещо неприятно и пагубно, само че в Европейски Съюз, облечена по европейски, тя се трансформира в нещо благородно и ефикасно. И в единия и в другия случай, тя разрушава обществото и го отдалечава от същността на демокрацията.
В последните две-три десетилетия, Европейски Съюз /и освен той/ живее под все по-силен напън за смяна, всъщност - разрушение, на обичайното семейство и на ролята му като опора на обществото и на личността.
Споровете към Истанбулската спогодба са единствено един миг от доста по-всеобхватен развой в тази област. България е, една от европейските страни, а дали не и единствената, която има в историческия си път образец за последствията от разрушаването, в значими размери и за дълго време, на фамилията в неговата социална роля. Имам поради развилото се в продължение на няколко века богомилско придвижване или богомилска разкол. Колкото и сантиментални да наподобяват в някои връзки богомилите, разрушавайки обичайното семейство, богомилството отслабва непоправимо българската средновековна страна и обективно улеснява, наред с другото, и рухването й под ударите на Османската империя. Не е ли споменът за този горчив исторически опит на България нещо, което може да бъде потребно за Европейски Съюз през днешния ден? Кой различен би могъл да го подсети на европейската общност, в случай че не България?
В интервала на българското председателство на Европейски Съюз, на България ще се случи да означи 140 години от 3 март 1878 година.
140 години през които България е непрекъснато обект на битки за въздействие сред великите сили. Малко са моментите, в които едни или други български политици съумяват да наложат схващане и вземане предвид с българския народен интерес. Някои от страните, с които сме през днешния ден дружно в Европейски Съюз, са играли през тези десетилетия дейна роля на Балканите, с оглед, като предписание, своите лични ползи.
Ще бъде плюс за българското председателство, в случай че не се задоволи с протоколно отбелязване на годишнината, а откри метод да изрази мнението на страна и общество, били обект на съперничествата сред огромните и посредством и на това, способни да формулират гледища и оферти за нова политика в нашия регион и на нашия континент. Защото дано не се заблуждаваме, Балканите и с това и България, са и през днешния ден не по-малко обект на съперничества и противостояния.
Особено когато дните са броени, както е с нашето председателство на Европейски Съюз, няма по-важно от това да знаем какво желаеме да създадем и да кажем и да не пропущаме нито ден без дума и стъпка в определеното направление. Дано поелите отговорността да приказват и работят от името на България го създадат!
Коментар на Владимир Костов оповестен в epicenter.bg.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ