Една притча за това колко е важно да знаем какво искаме и да го формулираме точно, ясно и разбираемо
– Служба по осъществяване на желанията, чувам.
– Желание: мъж. От обитателка номер А1Д8К6.
– Какъв мъж желае тази обитателка?
– Надежден. „ Каквото и да се случи, постоянно да бъде до нея. “
– И това ли е всичко?
– Да.
– Никаква фикция няма тази жена… Добре, протоколирам си – в идващия си живот ще се роди със сиамски близнак.
– Служба по осъществяване на желанията, чувам.
– Номер К18Р3Б46 желае дете.
– Какво дете?
– Каквото и да е…
– Пол? Външност? Какви гении да оставим от предходния му живот?
– Ами… ъъ… няма информация…
– Тогава – без недоволства. Следващият.
– С4Ж9Ф1 има потребност от пари.
– Сума?
– Двеста хиляди.
– Защо тъкмо двеста?
– Просто по този начин желае.
– Изпращаме 100. Да се научи да желае по-аргументирано. Следващият.
– Номер Р2000Б14Х9. Желание: Бяло котенце с черни петна и черни лапички – като чорапчета. И със сърчице на главата. Да бъде гальовно и ласкаво и да могат да си спят дружно. Причина: желае да има с кой да си играе.
– Готово, изпълнено е. Явно децата са доста по-съобразителни… Слушам желанието на идващия.
– За Ф30М6Ч1 – прекрасен живот.
– Какво значи за нея „ прекрасен живот “?
– Нещо огромно, блестящо, светло…
– Първото, което ми идва на разум е нуклеарен гърмеж. Отказваме! Ама че мърлячи! А след това отново ще роптаят, че желанията им не се сбъдват. Не умеят даже да изискат нещо…
