Мамо, най-накрая си се пенсионирала. Сега ще можеш да седиш с внуците си!
– Мамо, добре, че най-сетне с се пенсионирала. Сега ще можеш да гледаш внуците си!
С такива думи радостните щерка и шурей срещнаха известието ми, когато им споделих, че взех решение да се пенсионирам.
Пък аз не желая! Аз съм срещу!
Обичам внуците си до полуда, до замаяност. Но аз просто не мога изцяло да им се отдам, не желая, не съм задължена!
Работих 6 години по-дълго от крайния период. Първо, работих като вол, с цел да може щерка ми умерено да приключи образованието си в магистърска степен, а по-късно – да оказа помощ на децата с ипотеката.
А в този момент желая да поживея за себе си. Веднъж единствено бях на морето! Моята фантазия е да се откажа от всичко, да си купя дребна къща на плажа, да си направя красива, уютна градина с магнолии и умерено да си доживея годините, които са ми отредени.
Как в миналото обичах да оплитам! Всичките ми приятелки ми завиждаха. Но през последните 20 години нямах нито мощ, нито време! А книгите… Имам голяма библиотека, повече от половината, от които даже нямах време да прегледам, не че да прочета.
Може би някой ще ме назова егоистична. Но в действителност ли не съм спечелила в този живот правото на независимост, правото на сън, правото на мир и успокоение?
Не се отхвърлям да седнал съм с внуците си, когато това е в действителност належащо. Вземала съм ги на драго сърце, вземам ги и ще ги вземам през ваканцията. Те ми дават мощ, сила, не ми дават да се омръзвам и да седнал съм на едно място.
Но да живееш като непрекъсната детегледачка, преподавател, педагог – не може! В последна сметка, направете ми отстъпка от възрастта!
Деца, скъпи мои, вие сте ги родили за себе си! Така че би трябвало да инвестирате в тях цялата си мощ, да посветите свободното си време на тях, да се погрижите за тяхното бъдеще. Нещо повече, огромният е към този момент на 12, а дребната е на 3.
Скъпи мои, по някакъв метод сте съумели да ги образовате през цялото това време, до момента в който работех. Така че за какво в този момент нещо би трябвало да се трансформира? Да, в този момент съм пенсионерка. Но и аз желая да пребивавам! Година, две, пет, няма значение! Колко ще даде Бог, както се споделя. Но това време е единствено мое!
Не ми го отнемайте, аз също желая да бъда щастлива.
