– Добре съм – отвърна Полина на всички въпроси и

– Добре съм – отвърна Полина на всички въпроси и отмести взор.

– Точно по този начин?

Можах и да не запитвам. Полина постоянно имаше всичко положително, ужасно и най-хубавото. Ботуши които има са доста скъпи, празнуващи втората си годишнина? Да вървиш от работа? За рейса имаш дребне, само че ходенето пешком е по потребно, нали знаете? Сега да го знайте!

Впоследствие всички се отърваха от Полина. Всичко е на ред при този човек, за какво би трябвало да се месете в душата? Или трябваше да дойдеш при нея без да се обадиш и да се опиташ да схванеш: какво не е наред с Полина?

На фона на това благоденствие, по-неочаквани бяха новините:

– За Полина чух? Тя остави децата си, напусна брачна половинка си, напусна работата си и си потегли! Къде? И дяволът не знае! Телефонът не е разполагаем, страниците в обществените мрежи са отстранени! Казват, че брачният партньор й е бил даже арестуван от полицията! Само се появи Полина, сподели, че е жива и здрава и изчезна още веднъж, даже не видя децата!

Полина беще наказана от всички. Всичи познати, даже хора минаващи към нея
– Живеех като кралица без никви грижи! Какво не е беше задоволително на нея? Вероятно, приятеля се откри, и избяга към него! Съпругът й построил къща!

„ Съпругът й е построил къща! “ – и да не спорите. Освен в случай че можете разберете по този начин ли е наистена.

В издигнатата къща освен Полина живее със брачна половинка си и с две деца, само че и с всички родственици на “строителя ”. Ако съответно, тогава майка, баба с дядо и по-малка сестра в компанията на своите домашни любимци: две кучета и три котки. Вечните посетители продадоха жилищата си, наслаждавайки се на гостоприемството на техния наследник и брачната половинка му. Но по какъв начин другояче, те са посетители! И по този начин, при положение на бракоразвод, Полина не е ограбила бедния брачен партньор, къщата е записана на майка му.

Закуски, обяди и вечери за цялата родственик е била приготвена от Полина. В свободното си време от работа, деца и градина. Освен това тя подготви няколко разновидността за ястия: бабата и дядото нямат част от зъбите си и им е мъчно да ядат, а 24-годишната сестра на Полина не яде месо, риба и яйца. Още Полина вареше каша за кучета.

Градината е обособена тематика. Малка част от земята, на която съгласно концепцията на Полина трябваше да се разположи цветна градина. Но не съпругат й и неговите родителе взеха решение да купят свине и кокошки.

– Не! Ти си вманиачен! Страдам, че я ядеш с мен! Не желая да видя прасетата и птиците, които по-късно ще ги заколиш!

Полина работи в магазина, прекарваше през целия ден на крайници. Тя също трябваше да се прибира от работа пешком: брачният партньор подрежда заплатата на дамата, определяйки осъществимостта на всички разноски. И смяташе, че 40 рубли дневно, ще истигнат на нея: Полина има до работа 4 километра в една посока! – Дядовете, преди вървяха по 15 километра всякога до учебно заведение, и нищо!

Деца. Гордостта на всяка майка, нейната наслада и вяра за приемлива напреднала възраст. Децата на Полина бързо възприеха метода на другарство на по-възрастните родственици и бързо започнаха да назовават майка си непоносимо „ хей, ти ”. На Полина беше неразрешено да върви на учебно заведение на наставнически срещи, под претекст: „ Мамо, престани да ни излагаш! “

Екскурзии на юг. Да, имаше. Съдейки по гореспоменатото, не е мъчно да се разбере в ролята на коя тъкмо Полина е отишла да отмора: грижата за бабата и дядо на брачна половинка й е била напълно на раменете й. Две седмици на морето, само че нито веднъж е влезнала във водата? Става дума за „ юг “ на Полина.

Изминаха две години от заминаването на Полина. След година тя ще бъде на 40. Сега Полина се намере работа, взе под нам дребна къща по край морето и заплаща издръжки на деца. Още няколко години и Полина ще бъде най-сетне свободна.

Нейната първа, в продължение на доста години, купина рокля, измъчвана от разкайване: “Може би ще бъде по-добре да изпратите парите на децата? ”.

– Знаеш ли, аз съм съвсем на четиридесет. И преди малко започнах да пребивавам. Когато съумях да се трансформира в „ вуйна ” – не забелязах. Но помня доста добре деня, в който от тази „ вуйна ” още веднъж се трансфорах в жена. В жена, която има цялостен живот напред: чакайки рейс с дребна чанта, документи и 40 хиляди рубли, откраднати от някогашния й брачен партньор.

Не скърбя, че съм оставила всичко. Съжалявам, че не съм направила това преди. Имам един живот и осъзнах, че не желая да го обричам на обслужване на други хора. – споделя Полина.