– Ало, здравей.– Здравей. Какво правиш?– На работа съм. Нещо

– Ало, здравей.
– Здравей. Какво правиш?
– На работа съм. Нещо случило ли се е?
– Не, просто имах потребност да те чуя.

Вдигам тост за хората, които нямат нужда от някой, който да пристигна и да залепи пукнатините им. Цели са.

Вдигам тост за хората, които нямат потребност от всекидневно и ежеминутно доказване на обич от някого. Свободни са.

Вдигам тост… за себе си, че имам в живота си такива хора, които мога да не слушам със седмици и въпреки всичко да знам, че са там и ги има.

Никога не съм харесвала завладяващо другарство, завладяваща обич. “Не мога без теб ” връзки. Каква неточност! Каква илюзия. С тея думи освен лъжем другия, само че и нас самите. Как по този начин не можеш? Какво те кара да мислиш, че не можеш? “Ще ти покажа, че можеш. ” – отвръща животът и раздава следващата ръка мощни карти.

Както споделя Буковски: “Никога не съм си помислял, че някой различен човек би могъл да влезе в стаята и да излекува това, което ме мъчи.. ” Не е разкрил топлата вода, само че какъв брой тъкмо е подредил думите си. Напълно пасващи на визията ми за света.

Обичам персоналното си пространство. Има дни, в които нуждая се да вдишвам сама, с цел да се събера. За да се подредя. Има хора, които се появяват в живота ми или са били част от него и са желали цялото ми вминание. Искали са да ги поемам дъх и издишвам… непрекъснато. Само тях. Не се научих да го върша. Някъде там постоянно се изгубвам, а сега, в който се усещам такава си потеглям. Когато осъзная, че съм не запомнила коя съм и какво желая, защо мечтая… си потеглям. Когато усетя, че се удушавам.. си потеглям. Когато ти правя подарък цялата независимост на света, за какво искаш да получиш моята в подмяна? Това е нечестна договорка!

Имам другари, които обичам безусловно! Имам другари, които знаят всичко това! Имам другари, за които много постоянно не остава време, само че те не трансформират статуса си на такива единствено, тъй като не сме осъществили писмен, вербален или физически контанкт от известно време.

Трудните си моменти ги изживявам сама! Непосилните са минали… с помощта на тях!

Обичам да се грижа за някого. Да знам, че някой някъде там има потребност от мен и моето наличие може да му помогне, само че не с цената на всичко. Обичам да им наливам вино, тъй като знам че обичат. Обичам да ги сюрпризирам с цветя, тъй като множеството са дами и го заслужават. Вие виждали ли ли сте лицето на жена, която получава цвете без да го чака? Умирам за това лице!

Обичам да им купувам… чорапи. Просто тъй като съм се сетила за тях, когато съм ги видяла, а това че последно сме се виждали преди три месеца няма никакво значение.

– Като толкоз искаш да си тръгнеш… за какво не го правиш?

– Обсебваща си. Не ме питай за какво и по какъв начин. Такава си. На човек му се желае да те има, да те има единствено за него, а ти си родена, с цел да бъдеш свободна. Да бъдеш там, където искаш, а не там където би трябвало.

“Това е всичко. Съжалявам за всички тези милиони хора, само че аз в никакъв случай не съм бил уединен. Аз одобрявам себе си. Аз съм най-хубавата форма за забавление, с която разполагам. Да пием още вино! ”

Автор: SilviÁmica