Истинските мъже не изневеряват! Те казват, че не те обичат вече и си тръгват
Любовта е единството възприятие, което е способно да те направи безусловно благополучен, а в идващия миг извънредно печален. Чувство, което в един миг те кара да се чувстваш същински жив, а в идващия като ходещ мъртвец. Любовта е красива. Тя ни дава доста. Щастие. Мечти. Радост. Усмивки. Надежда. За живот. За теб. За мен. За нас. Но любовта и лишава доста.
Същите тези неща, които ни ги дава, тя ни ги лишава най-безсърдечно, когато реши да си отиде. Без даже да предизвести за това. Неочаквано. Спонтанно. Несправедливо. А непредвидените раздели са извънредно, убийствено тъжни. Болезнени. Буца засяда в гърлото ти. Пеперудите стопират да пърхат, тъй като са умрели. Убити. От индивида, който си обичала. И индивида, който те е предал.
Изневярата е онази кучка, която унищожава животи и връзки. Изневярата нанася вреди, а от време на време и цялостен живот не стига, с цел да се отърсим от нея вечно. Винаги остава едно трудно подозрение във всяка последваща връзка, обич, сътрудник. В мислите всекидневно се върти въпросът „ Ами в случай че и той ме съобщи “. Знаете ли, че изневярата е изменничество, само че освен към колегата, само че и към теб самия.
Предаваш избора си, предаваш връзката си, уважението. И не на последно място – предаваш индивида, който те обича най-вече. Въпросът не е в това да изневериш, а дали си коства да изневериш. Когато предаваш положителната и отдадена на теб жена, ти не печелиш. А губиш. Нея. И опцията да бъдеш обичан, подкрепян и благополучен.
Чувствата не са константни. С времето от време на време се случва да си отидат. Понякога ненадейно. Понякога в резултат на куп аргументи, всекиму разнообразни. Не може да се сърдим, че някой към този момент е спрял да ни обича. Дори и ние да продължаваме да го вършим. Но това, което би трябвало да остане, когато любовта си отиде, е уважението.
Уважението към отсрещния сътрудник, с който си основал толкоз мемоари. С който си изживял и прелестни и неприятни моменти, само че постоянно е бил до теб. Винаги е държал крепко ръката ти., която Бог праща. Но малко на брой са тези, които умеят да ценят. Нея. Любовта ѝ. Предаността ѝ. Жената е това красиво цвете, за което би трябвало мъжът да се грижи. Така е отредено, откогато свят светува.
Истинските мъже не изневеряват! Те споделят, че не те обичат повече и си потеглят. Болезнено, само че за предпочитане. Постъпка, която избавя душата на дамата от болката, която ще изпита, когато научи за породеното от този мъж. Този мъж, който тя обичаше с цялото си сърце. Този мъж, на който подари живота си и себе си.
да заспива и да се разсънва с мисълта, че не е била задоволително добра за теб. Тази мисъл, която постепенно убива. Мисъл, която кара сърцето да се пръска на хиляди дребни късчета. А колкото по-малки са парченцата, толкоз по-трудно за коригиране е сърчицето. Сърчице, което мъчно ще заобича още веднъж.
