Г-жа Сатеник Зирекянц е съветник - консулски въпроси към

 
Г-жа Сатеник Зирекянц е консултант - консулски въпроси към посолството на Република Армения в България.  Г-жа Сатеник Зирекянц е консултант - консулски въпроси към посолството на Република Армения в България. С нея беседваме за спора сред Армения и Азербейджан и дали има късмет скоро да бъде позволен.
 
Г-жо Зирекянц, знаем, че напоследък обстановката на арменско-азербайджанската граница е напрегната. Моля, запознайте нашите читатели с аргументите за спора?
Благодаря за опцията да визиите позицията на Армения по отношение на арменско-азербайджанския спор пред Actualno.com.
Мисля, че е невероятно да се показа казусът, без да се знае историята. Ето за какво първо бих желала да направя къс исторически обзор. Карабах (Арцах) е неразделна част от историческа Армения. Още през IX-VI век прочие н. е., те. в Урартийския интервал Арцах е прочут с топонима Urtekhe-Urtekhin. В творбите на Страбон, Плиний Старши, Клавдий Птолемей, Плутарх, Дион Касий и други антични създатели има споменавания за Арцах като част от Армения. Богатото историческо и културно завещание, съхранено по тези земи, е блестящо доказателство за това.
Карабах е бил част от арменското царство Багратуни (9-11 век), а по-късно на арменското ръководство на Закаридите (12-13 век).
Преминавайки към по-съвременните, т.е. руските времена, дано да кажа, че на 5 юли 1921 година по настояването на Москва и с директната интервенция на Сталин е взето решение за включването на Нагорни Карабах в границите на Съветски Азербайджан и за основаване на самостоятелен район на тази територия. Така в Азербайджанска ССР се образува Нагорно-Карабахският самостоятелен регион, като 90% от популацията му са арменци. Нещо повече, всичко е направено по този начин, че самостоятелната област да няма обща граница с Армения. Ръководството на Азербайджанската ССР постоянно и поредно през миналите години нарушава правата и ползите на арменското население в този район. Провежда се очевидно дискриминационна политика по отношение на Нагорни Карабах. Затова и през руския интервал арменците от Нагорни Карабах в никакъв случай не се помиряват с принудително наложеното им решение с Московския контракт и десетилетия наред се борят за обединяване още веднъж с Майката-Родина. Така че териториалната целокупност на Азербайджан през днешния ден няма нищо общо с Нагорни Карабах, който в никакъв случай не е бил част от него. Там се организира референдум за оповестяване на самостоятелност в духа на интернационалното право и в сходство с настоящата тогава в Съветския съюз конституционно законодателна система.
Както знаем, спорът ескалира след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Моля, представете същността на спора, който избухна преди към 30 години.
Сатеник Зирекянц: Както вярно посочихте, спорът в Нагорни Карабах се възобнови през 1988 година, когато в отговор на настояването на народа му за самоопределяне, азербайджанските управляващи проведоха кланета на арменското население и етнически прочиствания из целия Азербайджан.
На 10 декември 1991 година народът на Нагорни Карабах посредством референдум утвърди независимостта на републиката, при цялостно съблюдаване както нормите на интернационалното право, по този начин и законите на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. Така на територията на някогашната Азербайджанска ССР бяха образувани две равнопоставени държавни формирования: Република Нагорни Карабах и Република Азербайджан. Трябва да се подчертае, че Нагорни Карабах в никакъв случай не е бил част от самостоятелен Азербайджан и властта на Баку в никакъв случай не се е разпростирала върху Карабах.
През май 1994 година Азербайджан, Нагорни Карабах и Армения подписаха помирение, което, както всички виждаме, продължава и до момента да се нарушава от азербайджанската страна.
Налице са ясни оферти за усилване на сигурността и доверието в района, в това число и увеличение на броя на интернационалните наблюдаващи на място, непрекъснатото им разполагане, определяне на директна връзка, въвеждане на механизъм за следствие на хипотетичните нарушавания на прекратяването на огъня и разширение на мониторинга. Прилагането им може да помогне да се предотврати по-нататъшното обновяване на ескалиращото напрежение.
Това са тези принадлежности, които ще ни оказват помощ да направляваме режима на примирието. Но Азербайджан не е подготвен да одобри тези оферти - да вкара ограничения, които ще изключат опциите за нарушение на стрелбата по буферната зона. Следователно е належащо да се стигне до полето на разсъдъка, да се одобряват тези оферти, да се работи с нас за подсилване на режима за преустановяване на огъня.
Арменската страна има договореност със съпредседателите на Минската група на ОССЕ, които са формалните медиатори в карабахския спор, да се изпратят на място повече интернационалните наблюдаващи, които да основат механизъм за следствие на нарушаванията на примирието. Въпреки това Азербайджан отхвърли тези визии за въвеждането на механизми за инспекция, отсъствието на които способства както за цивилните жертви, по този начин и за отправяне на неоснователните обвинявания.
Как избухнаха последните конфликти? Според вас към какво се стреми Азербайджан?
Преди експлоадирането на тези конфликти през юли, от страна на военно-политическото управление на Азербайджан дълготрайно бяха отправяни закани за война, за териториални и исторически искания по отношение на Армения, съпроводени с повдигнати недоволства от активността на интернационалните медиатори – съпредседателите на Минската група на ОССЕ.
На 12 юли тази година въоръжените сили на Азербайджан се пробваха да обхванат през арменската държавна граница. Повтарям, беше изработен опит за прекосяване на арменската държавна граница, атакувайки нашите гранични позиции по посока на арменските села, ситуирани там. След като тези опити уверено бяха отблъснати от арменските въоръжени сили, те обстрелваха гражданското население и инфраструктурата. Азербайджан заплаши също, че ще удари атомната електроцентрала Мецамор, което е намерено нарушение на филантропичния закон.
Посолството на Република Армения в Република България изрично осъжда опитите на Азербайджан да нахлуе в държавната граница на Армения, както и незаконното ориентиране на оръжие по гражданската инфраструктура и популацията. Действията, извършени от Азербайджан по границата с Армения, са невиждани след установяването на примирието. Ние изрично осъждаме и нуклеарните закани, отправени от Азербайджан. Като суверенна страна Република Армения има цялостното право да пази както своята територия, по този начин и военните позиции на нея.
Според вас подготвена ли е Армения за преустановяване на огъня?
Преговорите за уреждането на спора се водят с посредничеството на съпредседателите в Минската група на ОССЕ (Русия, Съединени американски щати, Франция). За разлика от Азербайджан, Армения се съгласи с всички оферти на интернационалните медиатори за увеличение на броя на наблюдаващите на място и за усилване на примирието посредством въвеждане на механизми за следствие на нарушаването му. Армения продължава да поддържа както тези, по този начин и други ограничения за понижаване на риска от напрежение.
Армения продължава да се придържа към интернационалното филантропично право, с цел да се изключи атакуването на гражданската инфраструктура, което в никакъв случай не е било нашият способ за водене на война. Провокативните дейности на азербайджанските въоръжени сили би трябвало изрично да бъдат наказани. Армения не приема езика на опасността и се застъпва извънредно за мирното споразумяване на казуса.