Завладяващата актриса Искра Радева е завършила ВИТИЗ, в класа на

Завладяващата актриса Искра Радева е приключила ВИТИЗ, в класа на незабравимия ни артист Апостол Карамитев. Професионалният и път стартира с летящ старт още като студентка, когато тя е определена за партньорка на балканския секссимвол Гойко Митич, в интернационалната продукция “Оцеола ”.

След години, тя си партнира неведнъж и с родния любим на нежния пол – Стефан Данаилов. Освен хубост и мощно театрално наличие, Искра има и един от най-разпознаваемите гласове у нас. Тя е озвучавала някои от обичаните героини на родната аудитория, в сериали като “Птиците умират сами ”, “Богат, безпаричен ” и “Завръщане в парадайса ”. Певческата заложба на актрисата личи в дуетите є с Маргарита Хранова и Михаил Белчев, които се пеят и с днешна дата. Дълги години тя е актриса в трупата на “Младежкия спектакъл ”, само че през 97-ма година я напуща и основава собствен спектакъл – “Искри и сезони ”. В афиша му има сполучливи постановки, измежду които “Депутатите не лъжат ”, “Ожени се за мен ”, “Вик за обич ”, “Телефонна обич ”, “Имам потребност от теб ”, “Лудории в съботната вечер ”, “Любовна нощ ”… Искра има щерка – Елена Станулова, която към този момент я подари с две внучета.

– Г-жо Радева, на 15-ти декември в Зала 1 на НДК, ще се състои тридесетото юбилейно издание на обичания концерт “Коледни звезди ”. Всяка година, Вие подготвяте някаква специфична изненада за публиката – каква ще бъде този път?

– Този път изненадата е доста приятна! Нека всички, които желаят да схванат каква е да дойдат на 15-ти в Зала 1. Ние честваме 30-годишен празник, обаче концертите не са тъкмо 30, поради коронавирус годините, само че както и да го погледнеш си е сериозен празник. Поканих по този мотив, както я назовавам “великолепната седморка ” – дует “Ритон ”, Веско Маринов, Марги Хранова, Нели Рангелова, Мария Илиева, Орлин Горанов и Данчо Караджов. Както постоянно с нас ще е и балет “Веда младши ”. По-голямата част от тази седморка е била най-често в “Коледни звезди ” и около концертите станахме и другари, по тази причина желаех тази година тъкмо те да бъдат на сцената.

– Наближават едни от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер и Рождество Христово. Как ще ги посрещнете и коя е обичаната Ви традиция по празниците? Кои от постните ястия са Ваш специалитет?

– Както постоянно, ще се съберем всички фамилно. Сега, около концерта още не съм направила елхата у дома, а двамата ми внука умират от кеф като стартираме да я украсяваме и по този начин от доста помощ половината играчки са изпочупени. (Смее се.) За трапезата на Бъдни вечер тиквеника и питките ги прави щерка ми, а аз “завеждам бранш ” сарми. Всъщност, върша постните лозови и зелеви сарми и чушки в едно огромно гювече, по една остаряла рецепта и стават страхотни, тъй като се смесват усетите на трите типа! Това са най-светлите празници – на всички места в къщите прозорците светят, всичко е украсено, толкоз е прелестно и настроението е завладяващо. Такова въодушевление има постоянно и на нашия концерт, който е малко преди коледните празници и от години постоянно се усеща тази прелестна страст – публиката е настроена да се забавлява, да се смее и да усети хубост на нашите песни.

– Какво си пожелавате за идната Нова година?

– Пожелавам си най-много здраве, поисквам го и на всички – здравето е извънредно значимо и би трябвало да си го пазим! Също по този начин си поисквам да имам една щастлива година във всяко отношение, както и за целия ни народ – щастлива година и да е по-спокойна, тъй като тези събития в последно време не ни внушават успокоение. Иска ми се по някакъв метод да бъдем по-усмихнати и изпълнени с позитивна сила, по този начин и към нас ще се връща повече от нея!

– Една от постановките на спектакъл “Искри и Сезони ”, в която играете – “Избори чукат на вратата ”, звучи доста настоящо с днешна дата…

– Абсолютно! Пиесата е написана преди 100 години, само че все едно е написана за днешна България. На подготовките се смеехме, да не би като стартираме да я играем да се случи по този начин, че да почукат избори на вратата и ето, че в този момент отново стартира да се приказва за това! Прекрасен състав сме и толкоз се веселя, тъй като всяко едно зрелище за нас е голяма наслада – по този начин възторжено го посрещат хората и толкоз се смеят от сърце! Това е една ирония, поднесена прелестно – с доста подигравка и самоирония към нещата, които ни се случват. Това резонира в публиката и всички ставаме едно – безпределно я харесват! Все отново става въпрос за Бранислав Нушич и пиесата е толкоз хубаво написана, че е голямо наслаждение да я играем, както и “Малките изневери ”, с която също имаме голям триумф, а също “Телефонна обич ” и “Вик за обич ”.

– Вълнуват ли Ви митингите довели до оставка на държавното управление?

– Разбира се, че ме вълнуват митингите – кой не го вълнуват, видяхме и какъв брой младежи излязоха по площадите! Страхотно усещане ми направи едно момиче, което сподели: “Аз желая да остана да пребивавам в България, това е моята татковина и желая да пребивавам щастливо тук! ” Всички желаят това и по тази причина споделям, че е извънредно значимо да сме положително настроени и да си мислим за страната, а тези най-отгоре също да мислят за страната ни и народа, освен за себе си. Харесвам Орбан – той направи ужасно доста неща за народа си, до момента в който у нас не е същото.

– Канили ли са Ви да влезете в политиката и в случай че имахте опция какъв проектозакон бихте предложили?

– Да, канили са ме, само че не е за мен. Ако можех, бих прокарала закон, който да разреши да се обновят театрите и читалищата – гнездата, в които се заражда българщината и културата в един народ, а тъкмо те са в окаяно положение.! Най-важното за една нация е да е вдигнат духа є, а кой може да го направи, в случай че не културата, само че за нея минимум се приказва, написа и дава у нас… Тя постоянно е в задния джоб на страната, а тъкмо културата е моторът, акумулаторът, който може да вдигне духа на хората.

– Споделяте ли терзанията на доста хора във връзка влизането ни в еврозоната, в този момент и с това повишаване на цените…

– Да, обезпокоена съм, както всички, ще има стрес след Нова година и, както виждам още занапред цените се повишават стремглаво. Ние сме най-бедната страна в Европейски Съюз и това нарастване на цените се усеща още повече. Да, имаме злато и платина, а и освен, само че облагите отиват в чужбина и е срамотия толкоз години да не можем да си ги вземем!

– Приятелството Ви с Маргарита Хранова е пословично – какво Ви сближи с нея и случвало ли се е да се скарате?

– С Марги ни сближи песента “Любов раздвоена ”, която направихме дружно и спечелихме “Златният Орфей ”. След това, тръгнахме на турне с концерта “Любов раздвоена ”, който кръстихме на нея и станахме много близки, а мъжете ни бяха другари още преди този момент! Маргарита има доста лек темперамент, прелестно се контактува с нея, никога не е скандалджийка и е правилен другар. Никога не позволявам да има неизяснени неща сред другари, които биха провокирали спор! Това, да се скараш с другар, носи доста отрицателна сила – толкоз хубави мигове сте имали с него и внезапно да не си говорите.

– Имате ли занимателни истории отвън сцената, с някои от огромните ни артисти, с които сте работили?

– Толкова и смешни и трагикомични случки съм имала! Със Стоянка (Мутафова) доста години наред бяхме дружно и тя ми звънваше в дребните часове, в един – два през нощта и ми вика: “Исо, какво правиш? ” Какво да върша в два часа – дремя! (Смее се.) А тя: “Чакай, да ти кажа… ”, и се почваше един едночасов диалог. Толкова ми липсват в този момент тези нощни разговори…

– Вие сте студентка на незабравимия Апостол Карамитев. Какви са спомените Ви от първата среща с него?

– Спомням си срещата ни на кандидат-студентските изпити. Вече на петия тур, той се изправи на сцената и сподели: “Искра, кажи ми в този момент стихотворението все едно ще го кажеш на стадион! ” След това застана до мен: “Кажи го в този момент, все едно си ужасно влюбена в мен! ” Ние всички си бяхме влюбени в него, само че да му го кажеш в очите пред тази комисия, беше огромен стрес! Дори нямам спомен по какъв начин съм го изрецитирала, само че той нищо не ми сподели и аз си помислих: “Ето, край – скъсана съм! ” Обаче не бях скъсана!

– А той беше ли суетлив, по какъв начин му влияеше цялата обич и боготворене, с които беше обкръжен?

– Всеки би се радвал на такова внимание и на него му беше прелестно, само че истината е, че не беше суетлив. Когато приказвам за него, постоянно се сещам какви щастливи четири години имахме нашия клас – ние бяхме единствения клас, който беше с Апостол изначало до край. Изкара ни, след това пое нови студенти, само че даже не можа да стартира с тях… Студентските ни години с него в действителност бяха безпределно щастливи – от заран до вечер бяхме дружно, той изостави всичко поради нас! Бяхме едно семейство, с всичките съпътстващи наслади, кахъри и страсти, като на всеки от нас, той беше и татко и майка!

– Получавали ли сте по-нестандартни дарове от Ваши фенове, след театър?

– О, да, най-разнообразни! В Младежкия спектакъл имах една фенка, която след всяко зрелище ми носеше баници, увити във вестници. Аз изобщо не им обръщах внимание, до момента в който един ден Анани Явашев и Володя Смиров пробваха една от баниците и ми викат: “Исе, те са доста вкусни – няма да ги хвърляш никога! ” След това, постоянно като донесеше и те ги атакуваха незабавно. (Смее се.)

– А кой е най-интересният метод, по който са Ви ухажвали?

– Аз и до момента получавам едни невероятни стихове от един мой любовник, който не познавам персонално. Стиховете му са доста хубави и някои от тях съм чела на мои другари, като и те са на същото мнение.

– Много дами могат да завидят на метода, по който изглеждате. Полагате ли някакви специфични старания за това?

– Е, несъмнено, че всяка жена би трябвало да си обръща внимание, само че освен на външния тип, а и на психофизиката си. Толкова сме угрижени и заети денем, че от време на време и 10 минути нямаме за себе си – не трябва да е по този начин. Хубаво е всяка жена да отделя време за себе си. Всяка заран играя аеробика, което повдига настроението и самочувствието ми, по този начин се усещам по-работоспособна и като че ли повече ми върви.

– Сигурно всеки ден си мислите за брачна половинка Ви и доста Ви липсва – вие бяхте огромна любов…

– Така е, преди няколко дни – на втори декември беше рождения му ден и несъмнено ми липсва, без значение че минаха 18 години. Много ми липсва, само че нищо не може да се направи… Понякога мисля, а в някои случаи имам вяра, че той и в този момент ми оказва помощ.

– Вярвате ли в чудеса?

– Вярвам в чудесата и желая да ни се случи на целия български народ едно прелестно знамение по Коледа.

Автор: Светла Йорданова

Източник: Труд