Отговорът на горния въпрос (в уводната част) е ясен

Отговорът на горния въпрос (в уводната част) е явен и той може да се изрази с две елементарни думички – цветова карибрация. Тези две думи съставляват кошмарът на всички производители на цифрови камери и фотоапарати – даже и най-обикновените, които човек употребява.

CCD (charge-couple device), както и всяко електронно записващо устройство и филм страда от проблем – то не може да промени метода, по който “възприема ” светлината.

Резултатът от това е, че когато променяме вида светлина – било то крушка, луминисцентна лампа или слънчева светлина, крайното изображение, което ще получим, ще бъде рендирано неточно. Това е по този начин, тъй като камерата или филмът е създаден/а да записва при закрепена цветова температура по дифолт.

Повечето аналогови филми са уравновесени за дневна светлина, което значи, че те възпроизвеждат доста точни цветове в случай че обектът, който снимаме, е осветлен от слънцето. Но в случай че се опитаме да го заснемем при друг вид осветяване, резултатът стартира да варира.

Това е характерен образец за минусите на камерите. Стената наподобява яркорозова, до момента в който на процедура тя е бледорозова. Credit: Svetoslav Alexandrov/cosmos.1.bg (YouTube clip)

Същото нещо можем да кажем и за цифровите камери – цифровият аналог на кино лентата. Снимката, която виждате нагоре, съставлява откъслек от клип, който собственоръчно съм основал благодарение на уеб камерата си. При изкуствено осветяване (крушка) стената наподобява тъмнорозова. На процедура тя е светлорозова. Ето по какъв начин така възхваляваните от конспираторите камери в действителност не съставляват чак толкоз прецизен възпроизводител на информация.

Хубавите цифрови камери и фотоапарати се пробват да се оправят с проблемите като се основава цветови профил. Информацията се процесира в самата камера и резултатът, който виждаме при снимането с фотоапарата, нормално е задоволително приемлив при каквито и да е условия. Но даже и по този начин съществуват доста променливи, а най-много, когато става въпрос за Марс. Там изискванията зависят от състава на атмосферата, наситеността й с прахуляк, степента с която повърхността отразява светлината, разположението на Слънцето на хоризонта и пр… В последна сметка ние пращаме апарати на Марс, които би трябвало да изпратят на Земята не почти тъкмо, а оптимално тъкмо панорамно изображение.

Единственият най-хубав метод, по който може да се реализира това, е се употребява стандартизирана “сива карта ”. На базата на нея сформираме цветовия баланс и се получават задоволително положителни цветни изображения.

Камерите, които се употребяват на борда на Спирит, Опортюнити и Феникс са едни от най-сложните и скъпи цифрови камери. Въпреки това те страдат от същите съществени недостатъци, от които страдат и най-обикновените такива. Именно отсам потеглят множеството тайни нелепости.

Снимките, които се изпращат от марсохода, са черно-бели, тъй като CCD-то не може да разграничава цвят! Тези три фотоси се вършат през цветни филтри – нормално наследник, зелен и червен филтър. Филтрите пропущат или синя, зелена и алена светлина. Така въз основата на регистрацията на CCD хората от Земята схващат доколко светлината с избран цвят минава през филтъра.

Но в тази ситуация с марсоходите аленият филтър е сменен с различен, който е по-чувствителен към инфрачервени лъчи, в сравнение с към червени. Това ни би трябвало, с цел да знаем какви са температурните условия на Марс. И напълно апропо на процедура значи, че наслагвайки трите фотоси през наследник, зелен и инфрачервен филтър, автоматизирано ще получим неточен цвят.

Много хора в къщи наслагват три фотоси от марсоходите и получават странни цветове. Оттук потеглят и някои неуместни теории. Без знания по какъв начин се работи с инфрачервен филтър, няма да се получи правилен резултат.

Процесът на цветово калибриране не е автоматизирана задача. На всеки марсиански спускаем уред НАСА инсталират цветни лентички – в тази ситуация с марсоходите, те са към слънчевия часовник. Това оказва помощ на хората на Земята да схванат по какъв начин при изискванията на Червената планета, включая прахуляк, атмосферен състав, отражателност на повърхността (всичко това, което не може да се възпроизведе тъкмо с елементарна камера), цветният пейзаж в действителност наподобява.

Разбира се, хората в НАСА го знаят всичко това. Ежедневно се разгласяват фотоси, доста от които цветни и към този момент обработени. Понякога при тези фотоси има разлики – едни са по-бледи, други са по-наситеночервени. Причината за тези разминавания са много тривиални – организацията просто би трябвало да разгласява нещо в общественото пространство ВЕДНАГА, а не след часове, дни или седмици. Когато хората са притиснати от времето, те от време на време бъркат.

Разбира се, няколко седмици след кацането, НАСА разгласява една грижливо обработена цветна гледка, като вероятността за някаква разновидност в цветовата гама е много по-малка.

Така – дотук обяснихме за какво НАСА се занимава с черно-бели изображения, с цел да си сформира цветната гледка. Марс е друг от Земята, изискванията са по-особени, надлежно цветовата температура на светлината е друга. Камерите, които използваме на Земята, филмите и прочие са уравновесени към тъкмо избрана цветова температура. Така че слагането им на Марс просто няма да проработи. Нито пък когато работим в космоса, когато източникът на светлина (Слънчевите лъчи) не са изменени от атмосферни въздействия. Дори телескопът Хъбъл употребява сиви карти и прави черно-бели (грейскейл) изображения, тъй като даже в околоземна орбита това е единственият най-точен метод!

И въпреки всичко, какъв е цветът на Марс?

Днес ние имаме опция да съпоставим фотоси от доста галактически кораби, които са с друга технология, а наземният постпроцесинг е също доста по-напреднал.

Ето фотография, направена от телескопа Хъбъл през 1991. Забележете зеленикавия цвят. От 70-те години до 90-те НАСА не е изпратила нито един уред към Марс, тъй че за сравнителна характерност може да се опираме единствено на минали знания:

Ето още една фотография от НАСА, през 1997 година. Тогава Марс Глобъл Сървеър а пратен в орбита към Марс. Снимката е много по-червеникава:

И ето една фотография от 2003 година, Хъбъл, калибрирана въз основата на модерни знания. Тя е по-малко червеникава, на процедура цветът е подобен с този на марсоходите Спирит и Опортюнити:

Информация: Bautforum и лични знания.