Тошо Тошев е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на вестник „Труд“ (1991–2011), когато той е с най-големия тираж в страната.

Завършва специалност Българска филология в Софийския университет.

Началото на професионалния му път е във вестниците „Средношколско знаме“ (1965 – 1967) и „Вечерни новини“ (1968 – 1970). През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, към отдел „Пропаганда“ на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на Българската телевизия. В средата на 80-те години главен редактор на в. „Труд“ става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 1980-те години Тошев става „по съвместителство“ (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат“ в столичната община (сега „Връзки с обществеността“).

Близо 10 години работи във в. „Труд“ преди да стане негов главен редактор през 1991 г. Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев е сменен на поста, но остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг.

През август 2011 напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление. Месец по-късно Тошев заявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема“, Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен“, всекидневник, както и информационен сайт и списание. На своя рожден ден, Тошев обявява името на вестника – „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г.

Председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г. Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг, в който влизат Антон Дончев, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Членовете на кръга сами го наричат „Клуб на гениите“.

„Разбрахме се, че в 4:30 часа ще се съберем тук и ще отидем на жълтите павета. Така стана, че са се разбрали двама-трима между тях да си отидат в хотелите, да се наспят и да дойдат в 10 часа, да ни излъжат пак нещо“, каза пред Нова представител на зеленчукопроизводители по повод представители на браншовите организации.

Според него: „Никой тук не знае какво се случва“.

Трябва да сме единни, а не да се делим на някакви групи. Гърчихме се цяла нощ в тракторите”, заяви още той.

По план в 5:00 часа тази сутрин тракторите трябваше да тръгнат към жълтите павета, но малко преди полунощ стана ясно, че тежките машини ще останат на паркинга на Долни Богров до подписването на меморандум с властта.

Очаква се това да се случи днес.

Вижте обяснението на Симеон Караколев от Българска аграрна камара за обстановката след земеделците: Изслушахме предложенията на правителството, обсъдихме ги. Снощи до полунощ продължаваха дискусиите. Очакваме всичко да бъде представено под формата на меморандум, с точни параметри. Чакаме финансовият министър да даде бюджет по програмата de minimis и да се изясни периодът, за който ще бъде наложена забрана за внос на определени култури, докато се изработи квотен режим. В 10 ч. се събира Инициативният комитет, за да решим как ще процедираме“, заяви той, съобщи Нова телевизия.

Той бе категоричен, че България не може да влияе на световните цени. 

„Желанието на всички политици да пипнат публичните пари, достъпът до публичния ресурс на българските и европейските данъкоплатци е най-здравата спойка на коалицио-сглобката”, отбеляза Хампарцумян.

"Не бива да пропускаме желанието на някои хора първо да свалят правителството, за да дойде друго правителство, по-приятелски настроено към Русия и по-неприятелски настроено към Украйна", добави той.

Анализаторът Михаил Кръстев от своя страна посочи, че когато има забрана за внос на украински суровини, е нормално цените да се повишат.

„Държавата изкривява ситуацията, това не е грешно икономическо решение от страна на земеделците. Субсидиите не са толкова голям проблем, колкото липсата на конкуренция”, подчерта експертът. Кръстев даде пример с Япония, където има наложени огромни тарифи за внос на основни стоки. По думите му следващата бомба, която се залага в момента е изчислението, което държавата ще се опита да направи за това колко да се внася.

Политологът Кольо Колев изтъкна, че протестът на земеделците е бил напълно предвидим и ако се е мислило предварително, е можело да се вземат по-добри решения. Той изрази мнение, че положението с енергетиците е същото. Според него политическите пластове няма да се пренаредят.

„Досега такъв орган не сме създавали. Служителите с разследващи функции са или в полицията, т.е. под контрола на изпълнителната власт, или в съдебната власт. Ние правим нещо различно – независим орган с разследващи функции”, подчерта ресорният министър и отбеляза, че очаква това да даде резултат.

"Създаваме достатъчно стимули в системата да имаме ефективно разследване и наказване на корупцията”, допълни той.

Славов коментира и темата за правомощията на главния прокурор.

Министерството не подкрепяло дългите мандати на тримата големи в правосъдието. Обсъжда се обаче вместо сегашния един мандат от 7 години, обвинител номер едно да може да бъде избиран за два от по 5 години.

„Надявам се това предложение да не бъде подкрепено”, коментира Славов.

„Фактите не са достатъчно ясни. Има неща, които изключват възможността изобщо за неизбежна отбрана. Връщам се към стандарта абсолютна необходимост. Условието полицията да употребява оръжие е да направи всичко възможно да запази живота и здравето на лицата. Този случай далеч не изглежда такъв от известните фактите”, отбеляза адвокатът Адела Качаунова.

Правозащитникът Ивета Анадолска от своя страна отхвърли възможността да се касае за умишлено убийство.

„Полицаят за мен е употребил оръжие точно в рамките на правомощията си по член 87 от закона за МВР”, посочи Анадолска.

По думите на адвокат Людмил Рангелов униформеният е спазил перфектно правилата.

„Полицаят е действал в пълен синхрон със законовата разпоредба, която му разрешава да употребява оръжие. Имаме лице, което е извършило тежко умишлено престъпление и което бяга след това. Имаме устно гласно предупреждение и изстрели във въздуха”, категоричен бе той.

В речта си Шолц се обяви и за реформа на Съвета за сигурност на ООН, който е блокиран от дълго време.

„Агресивната война на Русия причини огромни страдания не само в Украйна. Хората по целия свят страдат в резултат на инфлацията, нарастващите дългове, недостига на торове, глада и увеличаващата се бедност", отбеляза германският канцлер.

По думите му именно защото тази война има непоносими последици по целия свят, е правилно и уместно светът да се включи в търсенето на мир.

"Но мир без свобода се нарича потисничество. Мир без справедливост се нарича диктатура. И Москва трябва най-накрая да разбере това. Защото нека не забравяме, че Русия е отговорна за тази война и че руският президент е този, който може да я прекрати по всяко време с една-единствена заповед”, категоричен бе Шолц.

Късно снощи недоволните граждани се събраха пред сградата на правителството с настояване на оставката на министър-председателя. Въпреки че на демонстрациите присъстваха и много непълнолетни, се стигна до сериозни сблъсъци с органите на реда.

Междувременно Франция поиска свикване на извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Това стана часове, след като Азербайджан започна така наречена "антитерористична операция" в Нагорни Карабах. Районът е контролиран от Армения, но е международно признат като част от Азербайджан.

Турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган заяви от трибуната на Общото събрание на ООН, че подкрепя напълно решението на Азербайджан да започне военна операция в Нагорни Карабах. Вчера турското външно министерство квалифицира като "легитимни" опасенията, довели до азербайджанската военна операция и призова Баку и Ереван да се върнат на масата за преговори.

„Както всички признават, Карабах е на територията на Азербайджан. Налагането на друг статут, различен от този, никога няма да бъде прието. Основната ни цел трябва да бъде всички, включително арменците, да живеят рамо до рамо в мир на територията на Азербайджан. Подкрепяме стъпките на Азербайджан, с които се движим под лозунга "един народ, две държави", за защита на териториалната му цялост”, подчерта турският лидер.

Това заяви пред Българската национална телевизия бившият здравен министър д-р Мирослав Ненков. 

“Накъде трябва да вървим ние, накъде ни е пътят? Лош, очущан, пътят ни е към така наречената цивилизована Европа, не на Изток. Колкото и на някои хора да им се иска, пазещи парите си в евро и изпращащи децата си в този пропадащ Капитализъм. Не е пътят ни на Изток - там е лошо, кал, външна тоалетна, студ. Ние сме по-добре, откакто сме част от ЕС. Палим си колата и отиваме на море в Гърция. Ако има Шенген, даже няма да ни спират на границата”, обясни Ненков. 

“Ужасяващият комунистически режим извади на бял свят най-лошите човешки черти. Сложи на власт хора, изпълзяли от дупки и землянки, но с огромна вярност”, категоричен бе бившият здравен министър.