Живеем по-зле от животни: германска телевизия показва мизерията на българите в Мюнхен
Източник " Дойче Веле "
" Живеят като кучета, като улични песове, споделят самите те. В Мюнхен бездомниците от България са доста. Спят под мостовете или в парковете. Някои от тях живеят в баварската столица от над 10 години. Работят като надничари против жълти стотинки. Сега ни взимат на обиколка из града, с цел да ни покажат по какъв начин живеят ", четем в анонса на 7-минутния телевизионен репортаж на Bayеrischer Rundfunk (BR), излъчен във вторник в късните часове.
" Искам да пребивавам като естествен човек "
Видеото стартира с кадър от постройката на " Arbeiterwohlfahrt " - благотворителна организация в помощ на служащите. Там Саваш Тетик поучава български надничари в Мюнхен. В доста от случаите става дума за хора, чието само владеене са облеклата на гърба им. " В България имам къща и парцел. Ако там имах работа и пари, в никакъв случай нямаше да дойда да пребивавам тук ", споделя Стефан Янков пред камерата на BR. " Вижте, при нас в България одобряваме добре чужденците. А тук не се отнасят добре към нас. Никой не ни оказва помощ. Тук живеем по-зле от животните. И аз желая да пребивавам като естествен човек. Да работя, да се храня, да се окъпвам ", оплаква се българинът и споделя, че от 20 дни не си е сменял чорапите.
Стефан Янков приказва на турски - както множеството от българските герои в този репортаж. Някои от тях живеят от 15 години на улицата. " Представете си единствено: хора, които работят по през целия ден, по градежи или някъде другаде, са принудени да спят на улицата. Или в случай че имат шанс, в някой автомобил. Те нямат жилище, в което да се приберат, а на идващия ден би трябвало още веднъж да станат в 6 сутринта и да отидат на работа ", споделя Саваш Тетик.
Българите водят публицистите от BR на обиколка из региона към мюнхенската Централна гара. Там е и Шилерщрасе, където издават разрешителни за еднократно пренощуване в някогашната Баварска казарма, която е благосъстоятелност на общината. Но там може да се нощува единствено от ноември до края на април. " Нямаме никакви интимни връзки. Не можем да вършим такива неща на улицата. Да не сме като кучетата? Така не може ", изяснява Невена Арнаудова пред камерата в наличието на своя сътрудник. Жената не схваща за какво Баварската казарма е отворена единствено през зимата.
" Съвсем покрай Шилерщрасе се намира и мястото, където всяка заран българските надничари чакат да бъдат наети на работа. Те оферират услугите си против 6 до 10 евро на час. Понякога обаче стават жертви на машинация и в края на работния ден не получават надницата си ", описват репортерите на BR. Българите споделят пред немските публицисти, че служителите на реда постоянно ги управляват без причина - от време на време по няколко пъти дневно. Това е " расова дискриминация ", споделя бездомникът Борис Златков. Само тези думи произнася на български, през останалото време и той приказва на турски език.
Театралният режисьор Карник Грегориан също застава пред камерата на Bayеrischer Rundfunk. Най-новият му план " Tagasyl " е сценичен пърформанс, в който бездомни надничари от България разказват живота си в Мюнхен. " Тези хора нямат никакъв различен късмет, с изключение на да избягат от страната си. Защото след присъединението на България към Европейски Съюз животът им не стана по-лесен. Стана даже още по-труден. "
" Мизерията и гладът ги карат да тръгнат към Германия ", споделя дикторският глас в репортажа, а през това време се вижда сцена с трима бездомници от България, насядали до една ограда. " Не, те не са незаконни мигранти. Те са граждани на Европейски Съюз. И имат цялостното право да живеят и работят в Германия. Много от тях са изоставили фамилиите си, децата си, жилищата си в България. Малкото, което изкарат в Мюнхен, отива за храна. А покрив над главата? За тях това е немислимо. Тъй като Баварската казарма затваря порти от 1 май, те се принудени да спят под намерено небе ", се споделя по-нататък във кино лентата.
Без покрив над главата
" Нормално ли е да дремя тук? Да не съм животно? "
Ангел Дамянов демонстрира на журналистите мястото, където е спал последната нощ - навън под дъжда. " Нима аз съм нещо по-различно от германците? Аз съм жител на Европейски Съюз, работя и заплащам налози в Германия. Нормално ли е да дремя тук? Да не съм животно? Нека канцлерката Меркел да ми отговори на този въпрос. "
Бюлент Кюлюкчю, който също е част от режисьорския екип на театралния пърформънс " Tagasyl ", се надява, че около тяхната самодейност повече хора ще узнаят какви страдания изживяват българските надничари в Мюнхен. " Надявам се, че Баварската казарма ще отвори целогодишно. Там има кревати за тези хора. Но просто не ги пускат вътре ", споделя Кюлюкчю пред камерата.
В края на кино лентата репортерите водят фена до Райхенбахбрюке - мост, под който нощуват доста хора от България. Преди време този спонтанен лагер е бил запален от непознати лица. " В тази нощ бях просто разрушен от работа. Спях като дънер. А беше избухнал силен пожар. Добре, че синът ми ме измъкна от този призрачен сън. Всичко, което имах, изгоря. Всичко! ", споделя Георги Лазаров.
" Отгоре на моста - туристи и купонджии. А долу - бедност. Тези хора работят и заплащат налози, само че са принудени да живеят като улични кучета ", се споделя в края на репортажа на BR, който можете да гледате тук.
*****
Изгледайте и ТОВА ВИДЕО, в което Ви срещаме с българката Димитрина Ланг. Тя съставлява ползите на над една трета от жителите на Мюнхен.
" Живеят като кучета, като улични песове, споделят самите те. В Мюнхен бездомниците от България са доста. Спят под мостовете или в парковете. Някои от тях живеят в баварската столица от над 10 години. Работят като надничари против жълти стотинки. Сега ни взимат на обиколка из града, с цел да ни покажат по какъв начин живеят ", четем в анонса на 7-минутния телевизионен репортаж на Bayеrischer Rundfunk (BR), излъчен във вторник в късните часове.
" Искам да пребивавам като естествен човек "
Видеото стартира с кадър от постройката на " Arbeiterwohlfahrt " - благотворителна организация в помощ на служащите. Там Саваш Тетик поучава български надничари в Мюнхен. В доста от случаите става дума за хора, чието само владеене са облеклата на гърба им. " В България имам къща и парцел. Ако там имах работа и пари, в никакъв случай нямаше да дойда да пребивавам тук ", споделя Стефан Янков пред камерата на BR. " Вижте, при нас в България одобряваме добре чужденците. А тук не се отнасят добре към нас. Никой не ни оказва помощ. Тук живеем по-зле от животните. И аз желая да пребивавам като естествен човек. Да работя, да се храня, да се окъпвам ", оплаква се българинът и споделя, че от 20 дни не си е сменял чорапите.
Стефан Янков приказва на турски - както множеството от българските герои в този репортаж. Някои от тях живеят от 15 години на улицата. " Представете си единствено: хора, които работят по през целия ден, по градежи или някъде другаде, са принудени да спят на улицата. Или в случай че имат шанс, в някой автомобил. Те нямат жилище, в което да се приберат, а на идващия ден би трябвало още веднъж да станат в 6 сутринта и да отидат на работа ", споделя Саваш Тетик.
Българите водят публицистите от BR на обиколка из региона към мюнхенската Централна гара. Там е и Шилерщрасе, където издават разрешителни за еднократно пренощуване в някогашната Баварска казарма, която е благосъстоятелност на общината. Но там може да се нощува единствено от ноември до края на април. " Нямаме никакви интимни връзки. Не можем да вършим такива неща на улицата. Да не сме като кучетата? Така не може ", изяснява Невена Арнаудова пред камерата в наличието на своя сътрудник. Жената не схваща за какво Баварската казарма е отворена единствено през зимата.
" Съвсем покрай Шилерщрасе се намира и мястото, където всяка заран българските надничари чакат да бъдат наети на работа. Те оферират услугите си против 6 до 10 евро на час. Понякога обаче стават жертви на машинация и в края на работния ден не получават надницата си ", описват репортерите на BR. Българите споделят пред немските публицисти, че служителите на реда постоянно ги управляват без причина - от време на време по няколко пъти дневно. Това е " расова дискриминация ", споделя бездомникът Борис Златков. Само тези думи произнася на български, през останалото време и той приказва на турски език.
Театралният режисьор Карник Грегориан също застава пред камерата на Bayеrischer Rundfunk. Най-новият му план " Tagasyl " е сценичен пърформанс, в който бездомни надничари от България разказват живота си в Мюнхен. " Тези хора нямат никакъв различен късмет, с изключение на да избягат от страната си. Защото след присъединението на България към Европейски Съюз животът им не стана по-лесен. Стана даже още по-труден. "
" Мизерията и гладът ги карат да тръгнат към Германия ", споделя дикторският глас в репортажа, а през това време се вижда сцена с трима бездомници от България, насядали до една ограда. " Не, те не са незаконни мигранти. Те са граждани на Европейски Съюз. И имат цялостното право да живеят и работят в Германия. Много от тях са изоставили фамилиите си, децата си, жилищата си в България. Малкото, което изкарат в Мюнхен, отива за храна. А покрив над главата? За тях това е немислимо. Тъй като Баварската казарма затваря порти от 1 май, те се принудени да спят под намерено небе ", се споделя по-нататък във кино лентата.
Без покрив над главата
" Нормално ли е да дремя тук? Да не съм животно? "
Ангел Дамянов демонстрира на журналистите мястото, където е спал последната нощ - навън под дъжда. " Нима аз съм нещо по-различно от германците? Аз съм жител на Европейски Съюз, работя и заплащам налози в Германия. Нормално ли е да дремя тук? Да не съм животно? Нека канцлерката Меркел да ми отговори на този въпрос. "
Бюлент Кюлюкчю, който също е част от режисьорския екип на театралния пърформънс " Tagasyl ", се надява, че около тяхната самодейност повече хора ще узнаят какви страдания изживяват българските надничари в Мюнхен. " Надявам се, че Баварската казарма ще отвори целогодишно. Там има кревати за тези хора. Но просто не ги пускат вътре ", споделя Кюлюкчю пред камерата.
В края на кино лентата репортерите водят фена до Райхенбахбрюке - мост, под който нощуват доста хора от България. Преди време този спонтанен лагер е бил запален от непознати лица. " В тази нощ бях просто разрушен от работа. Спях като дънер. А беше избухнал силен пожар. Добре, че синът ми ме измъкна от този призрачен сън. Всичко, което имах, изгоря. Всичко! ", споделя Георги Лазаров.
" Отгоре на моста - туристи и купонджии. А долу - бедност. Тези хора работят и заплащат налози, само че са принудени да живеят като улични кучета ", се споделя в края на репортажа на BR, който можете да гледате тук.
*****
Изгледайте и ТОВА ВИДЕО, в което Ви срещаме с българката Димитрина Ланг. Тя съставлява ползите на над една трета от жителите на Мюнхен.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ