Христов обясни, че решението на депутатите да одобрят вдигането на забраната за внос на украинско зърно е било най-вече с цел да се удовлетворят производителите, преработвателите и потребителите.

Лидерът на СДС прогнориза, че Унгария, Полша и Словакия, които отказаха да премахнат забраната за внос на украинска продукция, най-вероятно ще бъдат санкционирани от ЕК заради решението им.

Министър Вътев отиде при зърнопроизводителите: Обясни им, че и той идва от полето

Румен Христов беше категоричен, че Народното събрание не отмени забраната, за да предизвика толкова мащабни протести в страната.

Не очаквахме толкова силна реакция от страна на зърнопроизводителите, явно подценихме ситуацията, отбеляза депутатът от ГЕРБ-СДС.

Той също така призова да спре да се спекулира с качеството на украинската продукция, която влиза в България, и напомни, че същите стоки от Украйна се пласират и в другите държави-членки на ЕС.

В края на разговора Румен Христов обяви, че в четвъртък от ГЕРБ-СДС ще обявят името на своя кандидат за кмет на София.

Това е поредно противопоставяне между президентството и изпълнителната власт откакто тя бе поета от кабинета на Николай Денков, който си постави редица задачи за по-добра интеграция в Европейския съюз и заяви пълна подкрепа за Украйна във войната с Русия, за разлика от държавния глава.

Вчера Денков заяви още, че зърнопроизводителите правят акция за дестабилизиране на правителството, а те отричат политически мотив.

На 15 септември "Медиапул" съобщи, че още преди да се разбере, че съпредседателите на "Продължаваме промяната - Демократична България" в парламента Кирил Петков и Атанас Атанасов заедно с Александър Иванов (ГЕРБ), Румен Христов (СДС) и Делян Пеевски от ДПС внасят проекторешение за вдигане на забраната за внос на зърно от Украйна, Тодор Джиков, който е бивш шеф на Асоциацията на картофопроизводителите обяви, че браншът му излиза на протест. Във "Фейсбук" той уточни, че Националната асоциация на картофопроизводителите дори е "готова да обяви гражданско неподчинение и провеждане на активни стачни действия през следващата седмица". Самият Джиков беше заместник- министър на земеделието в излъченото от Румен Радев последно служебно правителство.

Още преди 6 дни стачна готовност обяви и Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите, чийто председател е Симеон Караколев. Името му нашумя това лято покрай инициативата му за изграждане на най-високия пилон в страната (111 м) с българския трибагреник. Впоследствие стана известно, че съоръжението е получило дарения от 144 хил. лв. от служебното правителство на Румен Радев. Даренията дойдоха от 6-те горски предприятия, Българската банка за развитие, както и три транспортни държавни дружества - "Ръководство на въздушното движение", "Пристанище Бургас" и Национална компания "Железопътна инфраструктура".

Йотова добави, че има насъскване на производители срещу преработватели, като е необходим консенсусен вариант чрез диалог и предварителен анализ.

Вчера, Георги Койнов, финансов директор на преработвателно предприятие, заяви пред Би Ти Ви, че пет месеца, след като беше въведена забраната за внос на зърно от Украйна, вече всички знаят, че тя не е дала никакъв резултат.

"Не реши нито един проблем на земеделците, а напротив - беше само в ущърб на преработвателите, респективно донесе по-малко добавена стойност, която остана в България", обясни Койнов.

Анатемосването на зърнопроизводителите и на земеделските производители ще доведе до пагубни резултати, от които ще страдат гражданите, смята тя.

„Няма да участваме в националния протест в понеделник, защото сме в края на веригата зърно-брашно-хляб. Зърнопроизводството е структурално определящ отрасъл в селското стопанство. Благодарение на зърнопроизводителите България прескочи продоволствената криза, която засегна целия свят преди 3 години. Българските зърнопроизводители получават между два и три пъти по-малко субсидии спрямо европейските държави. Това не бива да се забравя нито от институциите, нито от обществото. Ако някъде има порочни практики, контролните органи трябва да си свършат работата", обясни още Кукушева.

По думите й украинската сделка не касае хлебопроизводителите, защото произвеждат хляб единствено и само от българска пшеница.

„Ако в България е влизала пшеница по време на транспортната сделка, тя е използвана единствено и само за производство на фуражи. Да вярваме, че от Украйна ще влиза стока без пари, е повече от наивно и смешно. Ние имаме достатъчно земеделска продукция, с която да обезпечим своето национално производство", поясни Кукушева.

„Тук е мястото да заявя, че Асен Василев е първият и единствен български финансов министър, който удържа и въведе социалната мярка - нулево ДДС на хляба", каза още председателят на Националния браншови съюз.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

В пленарната зала беше изслушан земеделският министър, който призна, че досега е подкрепял идеята за удължаване на забраната. Кирил Вътев обясни, че е променил позицията си, след като включително и вчера заяви, че те подкрепя предложението на правителството. 

Министерският съвет се обяви за отмяна на ембаргото върху украинското зърно, което бе наложено от служебното правителство през април, след като още четири държави в ЕС наложиха едностранна забрана заради оплаквания на бранша и предупреждения за огромни загуби. Европейският съюз позволи ембарго, което изтича през есента. 

От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията. От ГЕРБ-СДС коментираха, че днешното решение няма никакво значение, защото така или иначе забраната отпада на ниво ЕС. 

Кирил Вътев обясни, че все пак ще се затегне контролът върху вноса на украинска продукция, тъй като тя не отговаря на стандартите на ЕС.

От “Възраждане” посочиха, че отмяната на забраната е “национално предателство”. От БСП са категорични, че изпълнителната власт “прехвърля отговорността” върху депутатите. От ИТН предупредиха, че нищо няма да защити властимащите от недоволството на хората. 

В събота се очаква среща с представители на бранша.