Земеделците се бяха събрали край Долни Богров с намерение да влязат с тежка техника в центъра на София в знак на протест срещу отпадналата забрана за внос на украинско зърно.

Вчера след преговори с бранша премиерът Николай Денков обяви, че "в близко време няма да позволим внос на слънчоглед от Украйна".

На срещата са били обсъдени всички искания на земеделските производители, като ще се водят и преговори с Европейската комисия за компенсациите, които страната ни може да получи.

Сред жертвите има деца на възраст от 3 до 14 години.

Акцията е осъществена от членове на Дирекцията за технологии, Службата за борба с високотехнологичните престъпления и Министерството на вътрешните работи на Сърбия, в сътрудничество с Прокуратурата за високотехнологични престъпления.

Припомняме, че акция на ГДБОП срещу педофилията се проведе у нас миналата година. Поне трима бяха задържани и бяха претърсени десетки адреси в София, Варна, Хасково и други градове на страната. Мащабната акция срещу разпространението на порно клипове с непълнолетни се проведе от прокуратурата и Националното следствие. Един от уличените беше арестуван в апартамент в центъра на София. Другите двама бяха задържани в Нови хан.

Споразумението ще можем да подпишем до края на месец септември". Това съобщи на брифинг премиерът Николай Денков след среща с представители на КНСБ И КТ "Подкрепа".

Докато течеше срещата между премиера и синдикатите, пред Министерския съвет се стигна до високо напрежение между протестиращи и полиция. Протестиращите се опитаха да нахлуят в МС, но имаха сблъсък с органите на реда.

 
Припомняме, че миньори и енергетици започнаха протест в центъра на София. Знамената на КНСБ и КТ "Подкрепа" се развяха от прозорците на парламента по време на синдикалния протест, който се провежда в триъгълника на властта. 

Очаквайте подробности.

Очаква се украинците да продължат да ползват правото на работа, здравна помощ и образование до 3 март 2025 година.

Това ще предостави сигурност и подкрепа на над четири милиона души, се посочва в съобщението на комисията. Временна закрила бе осигурена първоначално на 4 март 2022 г. с единодушно решение на държавите от ЕС и бе удължена с една година.

ЕК е на мнение, че причините за предоставянето на закрила все още са налице и няма условия украинските бежанци да се върнат у дома.

ЕС предостави закрила на украинците седмица след руското нападение срещу тяхната страна, допълва ЕК. Днешното предложение подлежи на одобрение от Съвета на ЕС. Ако бъде утвърдено, украинските бежанци ще запазят достъпа също до жилища и социални помощи.

Вчера следобед пилотът на F-35 (F-35) катапултира от самолета в щата Южна Каролина. Той е оцелял, но американските въоръжени сили не могат да открият самолета. Това накара военновъздушната база в Чарлстън, Южна Каролина, да поиска помощ от жителите на щата.

"Ако разполагате с някаква информация, която може да помогне на нашите спасителни екипи да открият F-35, моля, обадете се на Центъра за бойни операции на базата“, написаха властите на авиобазата в социалната мрежа "Екс" (бивш "Туитър").

Властите на авиобазата казаха, че провеждат издирвателни операции, в координация с федералните авиационни регулатори, около две езера северно от Чарлстън.

Изтребителите F-35, произведени от "Локхийд Мартин", струват около 80 млн. долара всеки, посочва АФП. Технологията стелт прави даден летателен апарат "невидим" за радарите.

"Премиерът показа, че изобщо не познава как функционира земеделският бранш в рамките на обща селскостопанска политика. Той много удобно забравя, че нашите български фермери са абсолютно както всеки един европейски фермер в този ЕС. Правилата са едни и същи", заяви  Боянова, 

"Протестните действия не са само за вноса от Украйна на зърно, а и за всички останали въпроси, които касаят сектора на плодовете и зеленчуците, на животновъдите, на пчеларите - там темата за вноса от трети страни, включително Украйна, е изключително сериозен. Ние се борим за една конкурентна среда и нищо повече. Повече от 22 организации са включени в този протест. В протеста става въпрос за нещо много голямо - става въпрос за осигуряването на храната на българите... Понеже това води до дисбаланс между отделните сектори, ЕС разрешава на страните-членки една част от парите, които се дават на площ за всички да бъде заделена само за сектори като плодове и зеленчуци, като животновъди. Всички страни-членки могат да заделят 13% от бюджета, който е 700 млн. евро на година и ги дават на тези производства. Това е регламент, директно приложим. Ние в протестите не говорим за това. Това смесване на темите е изключително арогантно - не познаване на темата. Протестите са за защита на производството, а не за субсидиите", бе монологът на Боянова.

Очевидно е, че общественото мнение се обърна срещу земеделците, изказа мнението си Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.

"Концентрацията на собственост и обработваема земя - България е номер 1 в ЕС. Страните, които са пред нас, са Чехия и Словакия - при тях говорим за кооперативи. Това, което се случи в България - има една свръхконцентрация и разпределяне на всички тези субсидии върху една много малка група. В резултат на разпределението на субсидиите, в България се постигна чудовищна концентрация на собственост. Последицата е, че всички тези дребни, за които плачете, на практика ги размазахте. Земеделците намаляват с явно видимата причина, че има едни големи семейства, които просто изтикват всеки", коментира той.

"Стига сте говорил глупости, айде, стига сте манипулирали гражданите...", закрещя шефката на камарата и прекъсна социолога, който се опита да обясни, защото обществото е настръхнало срещу зърнопроизводителите, но бе заглушен от нова тирада на дамата..

"Не, не, няма, ще прекъсвам, и вие прекъсвайте! Не мога да понеса да манипулирате", продължи цирка представителката на протестиращите. Според нея в медиите се пишело глупости за зърнарите,  за които е обидно да бъдат наричани така.

"Очакваме да се подходи професионално, не политически, към проблемите, които сме поставили и които не касаят субсидии, а касаят конкурентни пазари. Очакваме конкретни предложения, които да бъдат подхванати, а не говорени само и единствено за медиите", продължи да съска Боянова. Тя заяви още, че настояват за преразглеждане на решението за отмяната на забраната на украински стоки. Очакваме и държавата да създаде условия, за да потърсим пазари.

Решението според Тихомир Безлов: "На първо място трябва да се преговаря смислено. Начинът, по който зърнарите подходиха, беше, че те се отказаха да преговарят. Това, което се надявам, че този протест и тази конфронтация ще направи е, че най-накрая ще постави фокуса върху проблемните точки в производителите в селското стопанство. Една от големите теми е тази концентрация".

Водещата през цялото време се опитваше да вземе мерки да озапти гневната гостенка. Накрая тегли чертата на спора с  категорични думи към земеделската дама: "Участието ви днес обяснява защо не ходите и няма да отидете при премиера на разговори и защо той използва термина за терористите".

Цели се и обследване на състоянието на паметника с оглед на предстоящите експертни решения по преместването му.

Областният управител Вяра Тодева призова всички да спазват обществения ред. 

В края на август на фона на протести и опит за жива верига МОЧА все пак бе опасан с метална ограда, след като преди това дни наред там имаше палатков лагер на граждани, които се обявиха срещу премахването му от центъра на София. Оградата бе поставена след инцидента със запалянковците на ФК “Левски”.

Съоръжението, което от посолството уверяват, че е възможно най-модерното, ще служи като център за обучение и операции по киберзащита, осигурявайки усъвършенствано обучение на български военнослужещи, подобрявайки уменията и знанията, необходими за възпиране, откриване и защита срещу кибератаки.

В церемонията по откриването на центъра са се включили министърът на отбраната Тодор Тагарев и заместник-посланикът на САЩ Андриа Брулет-Родригез, уточняват от американското посолство.

Допълва се, че през последните пет години САЩ също така са предоставили на България помощ в областта на сигурността на стойност над 238 млн. долара с цел повишаване на военната професионализация, модернизация, способностите на човешките ресурси, киберсигурността, морското наблюдение и оперативната съвместимост на НАТО. Освен това от 2017 г. до 2022 г. американското министерство на отбраната е отделило повече от 58 млн. долара като част от програмата FMF за подобряване на способностите на България в областта на военното разузнаване, сигурните комуникации и отбранителната киберсигурност.

Старши съветник по киберсигурността към Министерството на отбраната, финансиран от Държавния департамент, допълва тези усилия, като подпомага разработването на киберстратегия, политика и доктрина, допълват от посолството.

"Днешното откриване на Центъра за управление и киберотбрана представлява важен крайъгълен камък в продължаващото партньорство на САЩ с България. Този център и асоциираната помощна програма ще предоставят на студентите практическите и технически знания, необходими за провеждане на ефективни операции по киберсигурност, интегрирайки нови техники и технологии с настоящите процедури за киберсигурност на Министерство на отбраната на Република България", отбелязват от посолството на САЩ.