Това сочат данните от проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), възложена от министъра на финансите, съобщиха от пресцентъра на финансовото министерство. 

Процедурите и договорите се отнасят за Централна градска част на град София - Зона 4, включваща изграждане, възстановяване и обновяване на следните обекти: пл. „Народно събрание”, бул. „Цар  Освободител”, част от бул. „Васил Левски”, пл. „Васил Левски”, част от ул. „Московска“, част от ул. „Г. С. Раковски”, пл. „Ал. Невски”, част от ул. „Париж”, част от ул. „Оборище, градините около храм-паметника „Ал. Невски”, храм „Св. София”, пред Синодалната палата и около паметника на Иван Вазов, райони ”Средец” и „Оборище”, Столична община.

Проверени са шест процедури по реда на Закона за обществените поръчки, седем договора за възлагане, както и изпълнението на договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020.

Органите на АДФИ установяват редица нарушения в три от шестте проверени процедури. Например, в една от тях е създадена методика за оценка, която не гарантира реална конкуренция и не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта. По тази процедура е сключен договор за строителство за почти 20 милиона лева.

При втората процедура, която е за избор на строителен надзор, комисията е отстранила трима участника, тъй като са предложили по-благоприятни от средната стойност на предложените цени на останалите участници, без да изложи по същество мотивите, с които отхвърля писмените обяснения на отстранените кандидати. В третата процедура, за избор на екип за управление и изпълнение на проекта, е установено, че в офертите на отстранените пет от общо шест участници, има предложения, които са аналогични на предложените от единствения участник, допуснат до оценка. Въпреки това комисията е приела, че е налице съответствие, водещо до отстраняване от участие. В дейността на комисията АДФИ е установила индикатор за измама.

Проверката на изпълнението на седемте договора установява нарушения в четири от тях. В три договора на обща стойност близо 22 млн. лв. с ДДС, не са защитени финансовите интереси на възложителя. В два от тях не е предвидена гаранция, обезпечаваща авансово преведените средства. При третия договор е допуснато възстановяване на дължимия аванс в размер на 2,5 млн. лева по сметка на Столична община четири месеца след изтичане срока на валидност на банковата гаранция за авансово преведени средства и след прекратяване на договора.

В един от проверените договори на стойност 21,5 млн. лева също е установен индикатор за измама, тъй като мотивите за прекратяването му противоречат на представените в хода на финансовата инспекция документи. В същия договор е установено, че от страна на Столична община, строителният надзор и външният консултант не е осъществяван контрол. 

При договор, изпълняван в рамките на проект по програма „Региони в растеж“, е установено, че е налице забава от страна на изпълнителя, за което съгласно договореното се дължи неустойка. Към момента на извършване на проверката договорът е в процес на изпълнение, като дължимата неустойка от изпълнителя, следва да бъде удържана при окончателното разплащане в договореният размер и съобразно дните на забава. 

Повече информация по приключилата инспекция можете да намерите на интернет страницата на АДФИ на адрес: https://www.adfi.minfin.bg/bg/18.  

Изграждането й е изцяло със средства от дарители, а идеята за нея принадлежи на журналиста Георги Тошев.

Припомняме, че Милен Цветков загина през 2020 година. Той чакаше в колата си на червен светофар до столичен мол, когато в него се вряза джип, управляван от млад шофьор. Зад волана на джипа е тогава 22-годишният Кристиан Николов, който е шофирал под влиянието на канабис и амфетамин.

Причинилият катастрофата Николов получи ефективна присъда от съда – 9 г.

Близо 908 лева достига размерът й и бележи ръст от 173 лева спрямо година по рано. 

От отчета на Националния осигурителен институт става ясно, че през първите осем месеца на тази година разходите за пенсии са 12 милиарда и 390 милиона лева. Повишението е от 27,05% спрямо август 2022 година, като броят на пенсионерите намалява с 2100. Отчита се ръст и при разходите за обезщетения и помощи с над 100 милиона лева. 

От януари до август разходите на общественото осигуряване общо са 14 милиарда лева. От осигуровки са събрани 7 милиарда и 300 милиона, а недостигът на средства или дефицитът от 6 милиарда и 300 милиона лева е покрит от Държавния бюджет.

"Страната ни отговаря на всички технически критерии за членство в Шенген. Нужно е да активираме всички средства на дипломацията с Австрия и Нидерландия, за да обясним, че с България в Шенген, ЕС ще е по-защитен. За това разговарях с Рейнолд Лопатка, председател на Комисията по европейските въпроси в австрийския парламент и Раул Буке, зам.-председател на Комисията по европейските въпроси в парламента на Нидерландия, по време на посещението си в Испания по повод председателството на страната в ЕС. С г-н Лопатка обсъдихме и предстоящото ми посещение в австрийския парламент в края на септември", пише Петков.

В момента е между 1 и 2%. Всички знаем, че се храним с вносни плодове и зеленчуци. Има дисбаланс в сектор земеделие. И този дисбаланс трябва да бъде решен с държавна и последователна политика като се преразпределят по-разумно средствата за отделните браншове."Това заяви председателят на БСП Корнелия Нинова в предаването "Неделя 150" по БНР.

Решението на правителството и парламента за вдигане на ветото за внос на жито от Украйна Нинова определи като предателство на националния интерес. "Прави впечатление, че Полша, Словакия, Унгария, които са ястреби в подкрепата за Украйна - този път защитиха собствените си национални интереси, икономиката и земеделието си. Този проблем има европейско измерение. Защото 4 пъти нашия министър на земеделието е заявявал позиция против вдигането на забраната. И изведнъж по някакви неясни причини това отношение се променя. Едва ли с това ще спечелим оттук нататък подкрепата на този източноевропейски блок от държави, които трудно, но правилно се обединихме тогава", добави лидерът на социалистите.

"Твърдението, че това ще понижи цените на хляба и хлебните изделия - е лъжа. И днес хлебопроизводителите обявиха, че няма да вложат украинско зърно в българското производство. Пред мен те споделиха следното: “Няма да го направим, защото се страхуваме да не си замърсим производството, нямаме гаранции за чистотата на украинското зърно. То не отговаря на европейските изисквания. Цените няма да се намалят и социален ефект няма да има от това решение. Тук и стои здравния въпрос. Съмнявам се, че контрола ще бъде толкова сериозен, че ще може напълно да установи дали вносната пшеница не е опасна за здравето. Българските зърнопроизводители се притесняват от дъмпингови цени. Българското производство ще остане по складовете, ще се калкулират загуби, а по-евтината пшеница ще залее пазара. Дъмпингът е в търговията със зърно. Защото от него не се произвежда само хляб, а и фуражи и други. Започваме да се съмняваме, че става въпрос просто за икономически интереси. Ще задаваме въпроси, ще следим кои фирми ще внасят украинско зърно на ниски цени и дали ще го препродават на по-високи цени просто, за да реализират едни печалби за сметка на българския национален интерес и производство", категорична бе Нинова за рисковете след премахване на ветото за внос на продукти от Украйна.

По думите й протеста се разраства, а от вчера се наблюдава и включването на пчеларите в него, които с основание се ядосват. "Вносът на мед и пчелни продукти не само им подбива цената. Оказва се по техни думи, че се внася украински мед, преопакова се като български и се продава като такъв. И това убива международните пазари на българския мед. Ако те поискат среща с нас - разбира се, че ще излезем при тях. Всичко и в този протест, и по принцип е политика. Защото решението на парламент и правителство - това е правене на политика. Борисов вчера каза: “Докато бях премиер дадох на зърнарите 30 млрд. лева”. Питаме се дали пък Борисов не използва справедливите протести на земеделците, за да сваля правителството? Кардиналното решение е да се промени това на Народното събрание - да се върне ветото и да се потърси отново съюз с Полша, Унгария, Словакия. Сектор земеделие е един от най-сериозните, които произвеждат БВП и внасят данъците в страната. Едва ли санкциите на ЕК трябва да ни притесняват. Както виждаме и други държави ще го направят. Стратегическото решение е правилно преразпределение на субсидиите към други сектори - плодове, зеленчуци, мляко и месо. Възстановяване на напоителни системи, които струват около 100 млн., за да имаме поливно земеделие. Земеделието е сектор, който предполага стратегическо мислене, за да имаме истинска и евтина храна на българската трапеза", добави лидерът на българските социалисти.

"Ние сме единствената партия, която в момента има предизборна платформа, кандидати за кметове и листи за общински съветници. Да не се омаловажава ролята на БСП. В пълна готовност сме да стартираме кампанията. Промяната, която се очакваше за разграждане на модела ГЕРБ и Борисов не се състоя след парламентарните избори. Очакванията се провалиха, защото промяната и статуквото се прегърнаха и направиха тази безпринципна сглобка. Съмнявам се, че избирателите на ПП, които искаха изчегъртване на ГЕРБ - са им казали да се прегърнат с Борисов. Както и се съмнявам, че избирателите на ГЕРБ, които 3 месеца слушаха колко вредни, неграмотни, некомпетентни и крадливи са ПП - са съгласни Борисов да им даде властта и да продаде ГЕРБ", обобщи Нинова за безпринципността, с която партиите на сглобката са предали своите избиратели.
"Нашата цел е промяна на модела на управлението на Борисов и ГЕРБ в общините в последните 15 години. Моделът на национално равнище той го пренесе на общинско равнище. Там има феодални имения на кметове. Държат хората в зависимости с назначения и друго. Голямата ни цел е промяната този път да стане отдолу. Желанието на Борисов от години наред да прегърне БСП, за да я задуши - продължава и през местните избори, но няма да стане. Гледала съм го какви манипулации прави - задкулисие, обръчи от фирми, държане в подчинение, непризнаване на институциите, унищожаване на опозицията и журналистическия глас, който се надига. Ето това искаме да променим. Трудно е, струва ни много, бият ни много, но няма да се откажем", добави председателят на БСП за приоритетите на партията.

"Като резултати очакваме повече от предишния път. Би било много жалко, ако една партия тръгва за по-малко или за запазване на положението такова, каквото е. Имаме добри кандидати, много опитни кметове с по няколко мандата и млади, които са кандидати за първи път. Надявам се хората да оценят това, че сме единствената партия, която не се предаде и не ги излъга, и не влезе в никакви сглобки и договорки. Принципни и последователни сме в политиките си. ", каза в заключение Корнелия Нинова.

Прокуратурата поиска по този случай наказание от 14 месеца лишаване от свобода, като допусна отложено изтърпяване.

Кеслер е признат за виновен в незаконно подслушване. Случаят е свързан с разследване срещу бившия еврокомисар по здравеопазването Джон Дали (Малта), който бе принуден през 2012 г. да подаде оставка заради съмнения в корупция. При разследването на случая Кеслер е участвал в незаконен запис на телефонен разговор. По делото в белгийския съд има свидетелства, че той е извършил и незаконен разпит на един от свидетелите.

Припомняме, че през 2017 г. Кеслер се оттегли от ръководството на ОЛАФ и стана ръководител на италианските митници. Днес той е един от съветниците на украинските власти по въпросите на борбата с корупцията.

Джон Дали е разследван по твърдения, че свързан с него и вече покоен търговец е поискал подкуп от 60 милиона евро от шведско дружество, за да се промени европейското законодателство за тютюневите изделия.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.