Зърнарите ще протестират в цялата страна, след като парламентът прие да вдигне забраната за внос на украинско зърно у нас. Предложението бе на Министерския съвет, който поиска да се отмени забраната за внос на украинско зърно, която бе наложена от служебното правителство през пролетта на тази година. Решението тогава бе взето по примера на още четири държави в Централна и Източна Европа заради опасенията на бранша от загуби заради евтината украинска продукция. 

 МС обаче посочи, че решението тогава е довело до загуби в бюджета, а ако забраната бъде отменена, вносът на зърно ще намали инфлацията. 

Днес зърнопроизводителите бяха поканени на разговори с премиера Денков, който по-късно заяви, че "няма да преговаря с терористи" и посочи, че от бранша се държат точно като такива през последните два дни, поставяйки искания, които трябва да бъдат изпълнени незабавно. По-късно Денков заяви, че е готов на диалог. 

"Остро осъждаме използваната квалификация от премиера акад. Николай Денков, че земеделските производители са терористи затова, че отстояват правата си. Протестите са демократично средство за изразяване на позиция и защита на интересите във всяка страна - член на ЕС", посочват в позицията си от Българския фермерски съюз. 

"Правителството и земеделският министър Кирил Вътев вече 100 дни отказват да си говорят с браншовите организации за проблемите и оказването на помощ. Изцяло имаше липса на комуникация. Решиха да седнат на масата за преговори, когато дойде време за протести", коментира Георги Стоянов, председател на БФС.

Според него именно заради липсата на диалог, за първи път от години целият сектор излиза заедно на общ протест.

"Искаме да подчертаем, че за нас демократичните протести, стачки, демонстрации и шествия са конституционно право на всеки български гражданин, което никой не може да ограничава, нарушава и отнема. Апелираме за спазване на демократичните практики, своевременно пресичане на опитите за провокации и нагнетяване на напрежение и недопускане на насилие от всички страни", подчерта Георги Стоянов.

Творецът почина на 13 септември. Той е една от най-популярните фигури в съвременното българско изобразително изкуство. 

Ставри Калинов е роден е на 15 ноември 1944 във Видин.

През 1964 г. завършва гимназия във Видин и в три поредни години от 1966 до 1968 г. кандидатства за специалността "Скулптура" в ВИИИ "Николай Павлович" (днес Национална художествена академия).

Приет е да следва през 1969 г. в специалност „Дърворезба“ в класа на проф. Асен Василев и завършва през 1977 г.

Работи с коприна, гипс, бронз, сребро, злато, студена керамика, но предпочитаният от него материал е стъклото. От 1973 г. взима редовно участие в скулптурни изложби.

Първата си самостоятелна изложба Калинов открива през май 1980 г., когато излага 70 свои пластики.

Следват изложби във Видин, Габрово, Варна, Несебър, Пловдив, както и в чужбина, Югославия, Италия, Австралия, Германия, Испания, Великобритания, Франция, САЩ, Швейцария, Белгия.

Прави портрети на Васил Левски, Жул Паскин, Джон Атанасов, Борис Христов, Николай Гяуров и други известни българи. Рисува икони. Автор е на множество статуетки за фестивали и конкурси, сред които за фестивала "Златна Месемврия" и за литературната награда "Балканика 2006".

Това заяви Кристиан Виганд, говорител на ЕК, цитиран от bTV.

По думите му разширяването на Шенген остава политически приоритет за Комисията и България и Румъния трябва да са част от тази зона.

Припомняме, че днес Европейската комисия официално прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния. Това се случи дни след като председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен настоя България и Румъния да бъдат приети без бавене в Шенген.

Именно на механизма за проверка се позова и Нидерландия, когато миналата година ни спря за Шенген.

Преди 12 години Европейската комисия заяви, че България и Румъния са изпълнили критериите за присъединяване. Позицията остава непроменена и до днес.

"България и Румъния ще продължат да бъдат наблюдавани, както и всички останали държави членки, с годишните доклади от Брюксел за върховенството на закона. Гаранция за спазването на независимостта на съдебната система и за борбата с корупцията са и ангажиментите, поети в Плана за възстановяване и устойчивост", припомня Брюксел.

Инцидентът е от септември миналата година, а от Москва заявиха, че става дума за "техническа грешка". Министерството на отбраната (MO) на Обединеното кралство публично прие руското обяснение. Но сега трима високопоставени западни източници от отбраната, запознати с инцидента, твърдят пред BBC, че руските комуникации, прихванати от самолета RC-135 Rivet Joint на RAF, дават много различна информация от официалната версия.

Самолетът на RAF - с екипаж до 30 души зпълняваше мисия за наблюдение над Черно море в международното въздушно пространство на 29 септември миналата година, когато се натъкна на два руски изтребителя SU-27. Прихванатите комуникации показват, че един от руските пилоти е смятал, че е получил разрешение да се прицели в британския самолет, следвайки двусмислена команда от руска наземна станция. Вторият обаче не го е направил, защото според разкритията от комуникацията между двамата пилоти, не е имало разрешение за това.

Първият пилот е изстрелял ракета въздух-въздух, която обаче не е успяла да фиксира целта си. Последвал е и втори изстрел, въпреки противоречията между двамата пилоти. Втората пакета просто е паднала от крилото, което предполага, че оръжието или е било неизправно, или че изстрелването е било прекратено преждевременно.