Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

Децата ми, които познавате и са в производството сред вас и сега, бяха категорично против. Въпреки това приех с надеждата, че познавайки добре проблемите на агрохранителната верига, заедно с вас ще можем да ги решаваме. Никога не съм се плашил от трудностите, винаги съм се борил за тяхното преодоляване, без да ги заобикалям. 

Това пише в официално писмо от страна на земеделския министър Кирил Вътев към протестиращите земеделски производители. Публикуваме писмото без редакторска намеса:

"Да, никога не сме били в толкова сложна ситуация, като днешната – последствия от Ковид пандемия, война в Украйна, инфлация, пазарна несигурност, крехка вътрешно-политическа обстановка.

След три месеца неспирни и безкористни усилия на кабинета от министри без политически опит, се постигна много. Реанимирани са много процеси, без умелото им хиперболизиране от политически опит.

България е на стъпка от приемането в Шенгенското пространство и Еврозоната – там, където е привлекателно за много емигранти, включително и наши сънародници.

Да, нашият водещ проблем е отпадането на забраната за внос на земеделска продукция от Украйна. Нашата продукция, произведена тук в България по всички европейски стандарти е застрашена от дъмпинг. Солидарността ни с Украйна е очевидна, продължава и няма да спре. Единственото, което искаме е да бъде защитен икономическият интерес на българските производители на храна толкова, колкото и здравето на българските потребители. 

Кабинетът на акад. Николай Денков и г-жа Мария Габриел не спира и сега да отстоява националния ни интерес.

Като част от този кабинет няма да допусна да бъдат ощетени българските земеделски производители и потребители.

Още в нощта на 15 срещу 16 септември, след решението на ЕК да отпадне забраната за внос от Украйна, са проведени серия от разговори, които продължават и сега.

Настояваме Украйна да задържи износа към България до пълното уточняване на стоките, количествата и механизмите за лицензионни режими.

Уточняването на детайли по гореизложеното не може да бъде извършено правилно без участието на Браншовите организации от аграрния сектор.

За детайлното изработване на българската позиция в защита на икономическите интереси на българските земеделски производители, както винаги досега каня избрани от Вас представители по всяко време на среща в МЗХ.

В заключение Ви информирам, че след задълбочено обсъждане в Министерския съвет на декларацията от Инициативния комитет за провеждане на общонационален протест в вх.№ 08.00 – 408/ 15.09.2023 г., формулираните искания в 5 точки са удовлетворени.

Необходимо е заедно с Вас да прецизираме количествата и продуктите в т.1 .

С уважение:

МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

Това заяви икономистът от БАН Гарабед Минасян за "Твоят ден".

"Има едно основно благо за производителите - да имат осигурен пазар. Ако няма външни въздействия върху пазара, можеш да си правиш, каквото си искаш. Протестът е колкото обясним, толкова и странен. Имаше уверение, че цените не се увеличават, когато останат сами на пазара, но от друга страна водещото в инфлацията са цените на храните и в ресторантите. Как има уверение, че цените не се увеличават, а именно тези на хранителните стоки дърпат инфлацията нагоре?", попита той.

По думите му зърното идва от страна в специално положение - Украйна. "Ако то не се приеме, страната ще пострада. Зърнопроизводителите опонират на силата, като блокират с големи селскостопански машини пътищата", смята Минасян.

От своя страна икономистът Михаил Кръстев смята, че протекционистките политики ще навредят на икономиката и на потребителите. "Проблемът идва от това, че някой е решил да налага забрана, с която да създаде очаквания у производителите, че реколтата им ще бъде продадена на определена от самите тях цена. А всъщност цената се определя на конкурентен пазарен принцип. Въвеждайки протекционизъм, правим земеделците зависими. Има риск да претърпят сериозни финансови щети", обясни той.

Според него е абсурдна идеята да се слагат специални етикети на стоките от Украйна. "Няма дългосрочна визия за целия икономически сектор - колко се произвежда и достатъчно ли е то? Целият произведен слънчоглед стига за 50% от капацитета на преработване", посочи Кръстев. 

Това каза евродепутатът и един от инициаторите за провеждане на референдум за запазването на Трети март като национален празник Петър Витанов пред Euronews Bulgaria.

„Обикаляме цялата страна и наистина не съм виждал такъв заряд сред хората за Трети март. Няма спор около тази дата, съвременниците на Освобождението са приели празника като най-значимия, това е раждането на Третата българска държава“, коментира Витанов и добави, че явно в българската политика има „нов Вълко Червенков, който пак иска да маха празника“.

Петър Витанов е на мнение, че дневният ред на българите не включва промяната на национални празници, но управляващото мнозинство е решило да повдигне темата точно сега, вероятно с други подбуди.

„Хората, които го правят, или не познават българската история и психология, или се прави опит за отклоняване на общественото внимание. Сега обаче тази тема ще се върне като бумеранг“, каза още Витанов и добави, че Инициативният комитет за Трети март ще бъде регистриран следващата седмица: „Каузата е надпартийна, тя е национална“.

Евродепутатът оценява вниманието на Урсула фон дер Лайен към България и Румъния, демонстрирано в речта ѝ за състоянието на Съюза, но не смята, че ще има непосредствен ефект от нейните думи.

„Имаме препотвърждаване на позицията и Комисията, както и на Европейския парламент, които са ясни от много време насам. Има редица декларации, гласувания, с които бе заявено, че България и Румъния трябва да се присъединят към Шенген. По-малко от 24 часа след този призив обаче Австрия декларира, че няма да ревизира решението си. Очевидно не полагаме достатъчно усилия, защото Румъния например заплаши, че ще съди Австрия за пропуснати ползи, предлага на България да създадем „мини Шенген“ или да отворим вътрешните си граници след 1-и януари.

Активна е в ответните стъпки, а ние седим и се водим по течението“, коменира Витанов, който е член на Групата на социалистите и демократите в ЕП.

По повод прекратения Мониторинг за сътрудничество и проверка, Петър Витанов е на мнение, че няма поводи за еуфория.

„От 2019-а година е ясно, че механизмът ще бъде прекратен. Де юре съществуваше, но де факто беше отпаднал. И това действие ми прилича на захарно петле, което ни дават, за да се притъпи горчивия вкус от неприемането ни в Шенген“, заяви Витанов.

Според него не може да се смята, че България ще успее да влезе в Шенген заради решението си да вдигне забраната за внос на украинско зърно.

„Ако някой вярва, че ще ни пуснат в Шенген заради зърното, то той е политически наивник. Няма връзка между двете неща. Другите четири граничещи държави не се отказаха от продоволствената си сигурност, въпреки че са в клуба на най-големите съюзници на Украйна“, добави той.   

Петър Витанов е категоричен, че за нарастващото недоволство и протестите са виновни управляващите с необяснимите си действия по ред въпроси.

„Сами се отказваме от възможността за по-евтин петрол. Виждате какво става по българските бензиностанции и в момента. Скоро ще минем на либерализиран пазар за електроенергия, което означава, че ще имаме три, четири пъти по-скъп ток. Властта нарича терористи тези, които носят една шеста от брутния вътрешен продукт – земеделските производители. Подобни действия на правителството водят само до едно – недоволство. И зад него не стои нито Путин, нито Ким Чен Ун“, завърши Петър Витанов.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/