Това заяви в интервю за предаването "Панорама" по БНТ министър-председателят акад. Николай Денков. 

"Всичко за тези три месеца се подреди: бюджетът бе приет, заплатите се увеличиха. Лека-полека всичко тръгва по нормалния живот, който се очаква с едно регулярно правителство", добави премиерът.

Той коментира и готвените протестни действия на земеделците, последвали след решението на парламента да отпадне забраната за внос на определени продукти - пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе, с произход от Украйна след 15 септември 2023 г. 

"Това е правилното в случая. Бяха спрени четири зърнени култури. България не е имала проблем с три от тях. Затова през цялото време подходът ни беше, че трябваше да видим какъв е проблемът на България, на специфично засегнатите производители. Защо трябва да забраняваме внос, за който в България няма проблем, да се съобразяваме с исканията само на зърнопроизводителите? Цената на трапезата зависи от решението, което трябваше да вземем. Исканията им по никакъв начин не са съобразени с фактите. Те вече отказаха разговор със земеделския министър, както и с мен. Те не търсят решение, а търсят конфронтация. Цените със сигурност много бързо могат да се вдигнат нагоре. Инфлацията се влияе от това колко свободно работи пазарът. Зърнопроизводителите искат цена с 20 пъти по-висока от международната", отбеляза акад. Денков.

Според него безспорен факт е, че цялата отговорност в момента стои върху плещите на правителството.

"Всички нас гледат, както се казва. Това, което виждаме, е, че хората, които са назначени на ключови места, могат да споделят други ценности. Ние трябва да знаем как да постигнем нашите цели и задачи. Аз работя много добре с някои от службите. Има какво да се желае както по отношение на борбата с корупцията. Също така, има проблеми и с чуждото влияние", алармира министър-председателят.

Запитан дали е сигурен, че ще се стигне до ротация, акад. Денков каза следното:

"Надявам се да се стигне до ротация. Работя за това. Уважавам усилията на г-жа Габриел. В това отношение съм умерен оптимист. Не трябва да се променят целите, надявам се никой да не се опита да ги подмени.  Заедно ни държат общите ни цели: да направим България по-справедлива държава, да ускорим икономическото развитие и да намалим неравенствата. По-добро здравеопазване и образование, подкрепа за културата. Тези цели не могат да се реализират със служебни кабинети", смята той.

Това написа в своя профил в социалната мрежа Facebook икономистът Евгений Кънев. Вижте и целия текст:

"Нали сте забелязали, че никога, никога “Възраждане” и КО не са давали дефиниция за национален интерес? 

Защото ще е трудно да я продадат без да посочат разликата с руския. Както за бай Тошо - по повод предложението да станем 16та република - суверинитетът значеше да има какво да се яде и пие, а преди това за Георги Димитров - дружбата със СССР е слънцето и въздуха, така за радевците и копейките всеки интерес на Русия е български и обратно.

Войната в Украйна предостави неоценим лакмус, прецизна оптика, точна метрика на “боята” на тези политически херои.

Ето моите топ 10 знака за разпознаване на “патриотични” ментета:

1. Корупция

Никога няма да чуете “патриот” да говори за Корупцията като основен проблем на България. Защото от нея живеят.

2. Съдебна реформа

Никога няма да предложат работещи идеи за съдебна реформа, която да се справи именно с корупцията.

3. Руски газ и петрол

Никога няма да кажат, че руските горива носят корупция - а само че са най-евтини и изгодни.

4. Оръжия за Украйна

Никога няма да инициират изпращане на оръжия в Украйна, защото не искат да затрудняват Русия да стигне по-бързо до нашите граници.

5. Превъоръжаване на армията

Никога не биха се съгласили на замяна на нашата съветска с натовска военна техника. Предпочитат нашата армия да не затруднява руската армия.

6. Монополът на ЛУКойл

Никога не биха инициирали разследване или да внесат законодателство срещу Лукойл. Защото за тях е важен доходоносен източник. Има ли друг сектор, от който Радев повече да се интересува, без да му е работа?

7. Ценности

Никога не говорят за ценности, а за “национален интерес”. Общочовешките ценности са им дълбоко чужди - и това го крият под патриотично напудрени приказки за славното минало.

8. Правата на човека

Никога не обсъждат правата на човека, а говорят с безличното “народът”. Защото ще излезе въпрос какво правят в политиката по тази тема.

9. Свобода на медиите

Никога няма да се разтревожат за мястото на България в класацията за свободни медии и да предложат конкретни реформи. Напротив, контролират публичните медии, за да сеят руска пропаганда.

10. Отношение към достойните българи

Никога няма да кажат добра дума за някого, без гаранция за лична към тях и идеологическа към Русия лоялност. Или без шанс да ги спечелят за тях.

Но най-лесно е хората да попитат себе си:

Какво точно са направили за България тези политици, което да е повишило стандартът на живот и е донесло по-голяма сигурност за българите?"

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

Поканата разпалва опасенията на Запада за засилващото се двустранно сътрудничество между Москва и Пхенян. ФрогНюз припомня, че Ким и Путин разговаряха за сътрудничество в отбранителната индустрия. Анализатори вече посочиха, че подобно сътрудничество повдига много въпроси - и двете държави са в отчаяна ситуация и са способни да дадат всичко в замяна на онова, от което се нуждаят. Същото посочи и в интервю за медията ни дипломатът Елена Поптодорова. В същото време от Кремъл уверяват, че ядреният въпрос не е бил обсъждан. 

Не е ясно дали двамата са говорили за предполагаемата военна сделка. Ким е казал на Путин, че срещата в руския Далечен изток е издигнала двустранните връзки на ново ниво.

Путин е приел поканата на Ким Чен - ун, твърдят от севернокорейската държавна информационна агенция KCNA. От Москва обаче все още няма потвърждение. След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Путин рядко пътува в чужбина.

За Москва КНДР е страна-клоун, но се побратимява с Пхенян заради оръжия и противодействието на "колективния Запад". Това е мнението на световно известния специалист по Северна Корея проф. Андрей Ланков, преподавател в университета Кунмин в Сеул. Според него новата братска ориентация на Путин към северно-корейския лидер Ким Чен Ун ще доведе до още по-голяма изолация на Русия.

Путин и Ким Чен Ун ще търсят начини да заобиколят санкциите на ООН по отношение на КНДР, за да осъществят топли връзки във военната област. Това може да стане дори чрез съвместни кооперации и фирми, смята на свой ред завеждащият отдел "Корея и Монголия" на института по изучаване на Изтока в Москва. Това може да стане в преграничните зони между двете страни - общата дължина на границата е 39 километра.