Посочва се, че назначението на Иванова е по общо съгласие с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Назначението следва оттеглянето на Мария Габриел като еврокомисар и е за остатъка от мандата на ЕК до 31 октомври 2024 г., се отбелязва в съобщението.

Иванова ще отговаря за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта.

Припомняме, че миналата седмица Иванова бе подкрепена от огромно мнозинство в Европейския парламент, след като премина успешно изслушване пред две парламентарни комисии. До избирането й за еврокомисар Иванова бе българският представител в Европейската сметна палата в Люксембург, а преди това евродепутат от ГЕРБ/ЕНП.

Това заяви пред NOVA NEWS депутатът Михал Камбарев от ПП относно исканията на зърнопроизводителите.

Според него трябва да започне дискусия за българското земеделие и да се запитаме защо не ядем местни продукти.

"Вероятно в миналото субсидии са насочвани към определен брой хора - не са стигали до всички, а само до големите производители на зърно. Има две покани на Денков, на които никой не се отзова, трябва приоритетно да начертаем как развиваме българското земеделие. Според Асен Василев ще губим по 40 млн. на месец, ако забраната за внос остане, това означава, че е по-добре да пуснем една част по-евтино зърно, което да смъкне цените", отбеляза народният представител.

Той бе категоричен, че България трябва да произвежда зеленчуци и плодове, а не да се съревновава с най-големите житници в света. 

Това заяви пред Nova News евродепутатът Радан Кънев.

Коментарът му е по повод речта на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюза, в която тя призова Австрия и Нидерландия да спрат да блокират България и Румъния по пътя към Шенген. Виена и Амстердам обаче отказаха да вдигнат блокадата.

Според Радан Кънев Нидерландия няма аргументи за отказ, освен предизборен популизъм.

"Ние сме жертви на вътрешнополитически предизборен остро популистки дебат. Интересите им не са в посока България и Румъния да са изолирани икономически. Има шанс в обозримо бъдеще да бъдем в Шенген, важното е да не спираме усилията, дори да не се случи през 2023 г.", призова той.

Кънев коментира и протестите на земеделците. Според с определението “терористи” по адрес на зърнопроизводителите премиерът акад. Николай Денков е направил необходимата политическа провокация. Евродепутатът счита, че заради предизборен популизъм в Полша и Словакия двете държави са взели решение да продължат ембаргото върху украинското зърно, след като Европа реши, че няма да удължава забраната за внос. 

“Полша и Словакия са в разгара на предизборни кампании, затова те имат политически популизъм за мотивация, не трябва да вземаме пример от тях. По отношение на вноса от Украйна единственият възможен проблем е свързан със слънчогледа. Има противоречие между производителите и преработвателите", смята Кънев. 

„Действащите процедури и законът за МВР предвиждат този начин за полицейско предупреждение - предупредителните изстрели да са в безопасна посока. Няма нещо извънредно, че полицаят е стрелял във въздуха. Най-вероятно после е стрелял по извършителя“.

Това каза в предаването „Тази сутрин“ доц. Милен Иванов, бивш зам.-ректор на Академията на МВР.

На 18 септември в полицията е получен сигнал, че в района на столичен хотел трима непознати са нападнали две момичета. На място са изпратени полицейски екипи. При преследването са произведени предупредителни изстрели в безопасна посока, но бегълците не спрели. При произведен още един изстрел е ранен един от тях - 18-годишен. Незабавно е откаран в болница, но по-късно е починал.

„Полицейските служители не използват оръжия само при непосредствена заплаха за тях. Законът казва две неща - чл. 12 е за неизбежната отбрана, която се простира и за трети лица. Полицаят е длъжен да използва оръжие, когато са застрашени трети лица. Втората хипотеза е, че не е обществено опасно нанасянето на вреди на лице, ако то е извършило престъпление“, посочи той.

„Абсолютната необходимост е институт, който предвижда използването на животозастрашаваща сила от страна на полицаи при определени ситуации – извършителят е извършил престъпление, свързано с насилие и се опитва да се укрие или укривайки се, създава опасност да извърши друго престъпление с насилие“, обясни Иванов.

„Провеждани са заградителни мероприятия с цел издирване на извършителите на грабеж. Това е грабеж с повече от едно лице. Тежко престъпление с до 15 години затвор“, обясни бившият зам.-ректор на Академията на МВР.

„При задържане на лице полицаят е длъжен да съобщи ясно, че е полицай, че има правомощия, след което да отдаде полицейско предупреждение. Ако лицето на изпълни разпорежданията, полицаят може да даде предупредителен изстрел във въздуха и ако прецени, да използва оръжието към този, който не изпълнява разпорежданията“, добави доц. Милен Иванов.