Проф. Камен Плочев: Тежкият болен никой не го иска, у нас няма безплатно здравеопазване
Започвам да си изяснявам някои неща, когато влязох в Здравната каса. Това ме накара да се замисля задоволително ли обясняваме на хората какво прави Касата. Основното нещо, което разбрах, е, че има неправилна структура на здравната помощ . Това съобщи проф. Камен Плочев, новият шеф на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), в ефира на Българска национална телевизия.
Би следвало да се прескочи ходенето при персонален доктор за направление, когато нещата са незабавни . Друг огромен проблем е по какъв начин да накараме лекарите да посрещнат пациента усмихнато и умело . Липсата на задоволителна вежливост е огромен проблем в системата, защото когато отива пациентът при доктор, той е изплашен. С него би трябвало да се беседва, стана ясно от думите на проф. Плочев.
Той разясни, че парите на Касата се харчат най-вече за болничната помощ. 50% от средствата отиват там . Системата работи непрекъснато. Достатъчно пари се дават, няма никакви разтърсвания. Второто огромно перо на Касата е доболничната помощ , разяснява проф. Плочев.
А заплатата на лекарите зависи от това какъв брой хора ще вкарат в болничното заведение. Тежкият болен никой не го желае. Клиничните пътеки са по този начин устроени, че лекуват съответно заболяване, а какво става с съпътстващите пациента болести? Разходите за тях са за сметка на болничното заведение. Това принуждава здравните заведения да одобряват колкото се може повече заболели, и то не тежки случаи, с цел да се компенсират загубите, разсъждава шефът на НЗОК във връзка с проблемите в здравната система.
Според него и има два метода за надзор. Първо, пациентът би трябвало да оповестява, в случай че се случат нарушавания с негово лекуване. Но с цел да оповестява, той би трябвало да знае. Това може да стане с неповторимия код, който би трябвало да води към електронна система. Вторият метод е по какъв начин да организираме електронно този надзор. Ние вървим на инспекция, без да знаем има ли проблем, няма ли проблем. Ето за какво е належащо електронното досие, с цел да следим пътя на пациента. В случая с умрелия пациент Спас Добрев, в случай че той не беше умрял, никой нямаше да знае за всички тези неточности по пътя, уверен е проф. Плочев.
Ние би трябвало доста добре да разбираем електронната здравна карта, само че тя ще срещне незабавно опозиция, и то от страна на лекарите. Така ще станат ясни пробойните, от които изтичат пари.
Управителят на Здравната каса призна, че и сега не е наясно какъв брой от чиновниците му са на работа , защото организацията на работа е пръсната в разнообразни блокове и в жилища, пригодени за работни помощения, благосъстоятелност на Касата.
По думите на Плочев медицинските произведения са също извънредно огромен проблем. Много мъчно това може да се преодолее с парите от този бюджет на Касата. Някои медицински произведения са толкоз скъпи, че надвишават в пъти цената на пътеката.
В България няма гратис опазване на здравето, ние сме на второ място в света по доплащане за услугите за здраве, заключи Камен Плочев.
Би следвало да се прескочи ходенето при персонален доктор за направление, когато нещата са незабавни . Друг огромен проблем е по какъв начин да накараме лекарите да посрещнат пациента усмихнато и умело . Липсата на задоволителна вежливост е огромен проблем в системата, защото когато отива пациентът при доктор, той е изплашен. С него би трябвало да се беседва, стана ясно от думите на проф. Плочев.
Той разясни, че парите на Касата се харчат най-вече за болничната помощ. 50% от средствата отиват там . Системата работи непрекъснато. Достатъчно пари се дават, няма никакви разтърсвания. Второто огромно перо на Касата е доболничната помощ , разяснява проф. Плочев.
А заплатата на лекарите зависи от това какъв брой хора ще вкарат в болничното заведение. Тежкият болен никой не го желае. Клиничните пътеки са по този начин устроени, че лекуват съответно заболяване, а какво става с съпътстващите пациента болести? Разходите за тях са за сметка на болничното заведение. Това принуждава здравните заведения да одобряват колкото се може повече заболели, и то не тежки случаи, с цел да се компенсират загубите, разсъждава шефът на НЗОК във връзка с проблемите в здравната система.
Според него и има два метода за надзор. Първо, пациентът би трябвало да оповестява, в случай че се случат нарушавания с негово лекуване. Но с цел да оповестява, той би трябвало да знае. Това може да стане с неповторимия код, който би трябвало да води към електронна система. Вторият метод е по какъв начин да организираме електронно този надзор. Ние вървим на инспекция, без да знаем има ли проблем, няма ли проблем. Ето за какво е належащо електронното досие, с цел да следим пътя на пациента. В случая с умрелия пациент Спас Добрев, в случай че той не беше умрял, никой нямаше да знае за всички тези неточности по пътя, уверен е проф. Плочев.
Ние би трябвало доста добре да разбираем електронната здравна карта, само че тя ще срещне незабавно опозиция, и то от страна на лекарите. Така ще станат ясни пробойните, от които изтичат пари.
Управителят на Здравната каса призна, че и сега не е наясно какъв брой от чиновниците му са на работа , защото организацията на работа е пръсната в разнообразни блокове и в жилища, пригодени за работни помощения, благосъстоятелност на Касата.
По думите на Плочев медицинските произведения са също извънредно огромен проблем. Много мъчно това може да се преодолее с парите от този бюджет на Касата. Някои медицински произведения са толкоз скъпи, че надвишават в пъти цената на пътеката.
В България няма гратис опазване на здравето, ние сме на второ място в света по доплащане за услугите за здраве, заключи Камен Плочев.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ