Зомби Слънце заплашва Земята. Нови факти.Изследването на звездите бели джуджета

Зомби Слънце заплашва Земята. Нови обстоятелства.

Изследването на звездите бели джуджета има някои печални вести за бъдещето на Земята.

Оказва се, че даже в случай че тя не бъде погълната, когато Слънцето е най-голямо,
един ден може да бъде раздрана от слънчевия мъртвец, написа vesti.bg.
Въпреки че понякога се случва да избухне мегасветкавица, Слънцето е доста постоянна звезда. То би трябвало да е такова, другояче нямаше да сме тук – само че няма да е вечно.
Както всички звезди с подобен размер, то ще се трансформира в червен колос,
а по-късно ще се срине до бяло джудже.

Червените колоси отделят доста повече топлота от своите прародители,
тъй че даже началото на тази фаза ще бъде задоволително,
с цел да изпече Земята отвън границите на обитаемостта.

По-добре е човечеството да си е намерило различен дом до тогава, ако към момента сме в близост.

Въпреки че Земята няма да може да поддържа живот,

когато това се случи, към момента се спори дали самата планета ще оцелее,
като може би ще бъде мемориал, към който изгнаниците да се обръщат.
Това е въпрос, който предстои на разискване, само че Меркурий и Венера сигурно ще бъдат погълнати.

Сега обаче нови проучвания демонстрират, че даже Земята да се оправи,

това няма да е краят на заканите, пред които е изправена.

Професор Борис Гаенсике от Университета на Уоруик, Англия, и доктор Аморнрат Аунверийвит от
Университета Наресуан, Тайланд,
управляват екип, който в продължение на доста години е събирал наблюдения на три бели джуджета.

Те откриват промени в яркостта на всяка звезда, които изясняват с поглъщането на обекти, при което се отделят прахови частици.
Въпреки че белите джуджета имат по-малка маса от своите прародители,
откакто са изхвърлили част от нея, те са толкоз по-плътни, че гравитационното поле наоколо до тях е доста по-интензивно.
„ Предишни проучвания бяха посочили,
че когато метеорити, луни и планети се приближат до белите джуджета,

голямата гравитация на тези звезди раздира тези дребни планетни тела на все по-малки части “,

споделя Аунверийвит в изказване.

При този развой се образува прахуляк, който краткотрайно закрива звездите.

Той също по този начин води до смяна в състава на външните пластове на белите джуджета,
което ни разрешава да определим състава на употребяваните обекти.
„ Самият факт, че можем да открием парчета от метеорити, може би луни или даже планети, които се въртят към бяло джудже на всеки няколко часа, е много замайващ, само че нашето проучване демонстрира, че държанието на тези системи може да се развива бързо, в границите на няколко години “, сподели Гаенсике.

„ Макар да считаме, че сме на прав път в нашите проучвания, ориста на тези системи е доста по-сложна, в сравнение с в миналото сме си представяли. “, споделя той.

В случая с трите целеви звезди едната е била постоянна, само че явно се е възстановявала от нещо пагубно преди повече от десетилетие.

Втора звезда постепенно се изсветлява, само че предходни наблюдения през 2015 година разкриват безредни съмнения.

Третата е най-загадъчната, като потъмнява на всеки няколко месеца, а през тези интервали измененията са с всяка минута.

„ Тези дълготрайни промени може да са резултат от продължаващо разрушение на планета или конфликт сред голям брой фрагменти, като и двете водят до краткотрайно нараснало произвеждане на прахуляк “, пишат създателите.

Тези звезди биха изчистили регионите към тях по време на етапа си на червени колоси. Следователно обектите, които сега се разпрашават, би трябвало да са имали по-отдалечени орбити, като тези на Марс или астероидния пояс. След като е почнала етапа на бялото джудже, нещо би трябвало да е нарушило орбитите на нещастните обекти, карайки ги да се приближат задоволително покрай мъртвата звезда, с цел да изпитат резултата на нейната гравитация.

Не е ясно какво тъкмо предизвиква сходни разстройства, само че фактът, че всяка от тези звезди или употребява нещо значително сега, или го е направила през последните години, допуска, че това е общ развой. Белите джуджета в това проучване надалеч не са инцидентна извадка. Авторите оферират няколко % от белите джуджета да разпадат парчета когато и да е, което евентуално множеството вършат през по-дълги интервали от време.

Ако Земята оцелее във етапа на аления колос, тя ще бъде доста по-голяма цел от някой дребен метеорит и затова ще бъде по-трудно да бъде разрушена.

От друга страна, в този миг тя ще е оживялата с най-вътрешна орбита, което прави възможностите ѝ да избегне прашната орис несигурни.