Не е за вярване! Френските монарси се клели върху Библия на кирилица
Златният век на българската книжнина стартира от славянските апостоли Кирил и Методий и техните възпитаници. Те са оставили своя отпечатък върху християнската просвета освен по нашите земи, а и в цяла Европа.
За страдание историята е била безмилостна към българските реликви, като материални свидетелства съвсем няма непокътнати,
Днес най-значимите и най-добре съхранените от светите книги са пръснати по целия свят. Сред родните реликви като световно-известен артефакт несъмнено се откроява Реймското евангелие.
Върху него в град Реймс са се клели френските крале - от Анри II през 1574 година до Шарл X през 1823 година
Пергамент
Митичният пергаментен ръкопис се състои от две елементи, които са подвързани дружно, само че са доста разнообразни една от друга. Първата е доста по-стара и се състои от 32 страници, написани на кирилица.
Съдържа фрагменти, които се четат на съответния празник съгласно православния ритуал. Останалите 62 страници са изписани през 1395 година на така наречен хърватска (ъглеста) глаголица, като съдържат текстове, които се употребяват за католическия обред.
Твърди се, че евангелието е изнесено през 1469 година от Константинопол от византийския литератор Михаил Палеокапа. Според френските учени то е дарено на катедралата от архиепископ Шарл де Лорен през 1574 година, който го купил по време на присъединяване си в Църковния събор в Тренто.
В самата Реймска катедрала дълго време считали, че евангелието е написано на някакъв античен език - гръцки, сирийски, индийски и даже етиопски. В инвентарния списък, изработен в 1669 година, публично е записано, че в него се намират текстове на Евангелия на гръцки и древносирийски език.
Загадка
Загадката позволява бъдещият съветския император Петър Велики през 1717 година, когато посещава Франция. В Реймската катедралата му демонстрират свещената книга, подвързана със скъпа алена кожа, инкрустирана със злато и седеф, а в ъглите върху най-фин гланц са изобразени четиримата евангелисти.
Под обкова са се намирали реликви - дървен кръст от същинския Кръст Господен, мощи на светите апостоли Петър и Филип и част от пояса на Исус Христос.
Петър Велики поема книгата, разтваря я и стартира да чете на глас текст от първата част на ръкописа - тази на кирилица, смайвайки присъстващите. Нищо чудно, тъй като в съветските църкви и до през днешния ден се служи точно на старобългарски език.
През Френската гражданска война скъпият обков е завлечен, само че евангелието е непокътнато непокътнато. По-късно император Наполеон Бонапарт заповядва да го приберат в трезора на градската библиотека на Реймс.
Там се пази и през днешния ден, като достъпът до евангелието се позволява единствено в доста изключителни случаи.
Ръкописи
Рим също държи много скъпи наши религиозни артефакти. Най-старият, който се съхранява в чужбина, е Асеманиевото евангелие от X-XI век.
То се намира в библиотеката на Ватикана и е най-цялостният непокътнат глаголически ръкопис от 158 листа, като в Мецеслова се съдържат паметите на Кирил, Методий и Климент Охридски.
В папската страна се намира и така наречен Ватикански палимпест от същата ера, а също и най-известният дубликат на Манасиевата хроника.
Тя е превод на „ Световната летопис” на ромейския публицист Константин Манасий.
Обхваща историята на света до началото на ръководството на византийския император Алексий I Комнин (1081 - 1118). Преводът е изработен в интервала 1335-1345 година по заповед на цар Иван Александър и има 19 добавки, свързани с българската история.
Запазени са още пет преписа, само че всички те се намират в чужбина. Най-известен е този във Ватикана, тъй като е единственият илюстриран с истински миниатюри - 69 на брой с над 100 обособени подиуми, от които 18 са отдадени на събития от историята ни.
Шедьоври
Един от безспорните шедьоври на средновековната ни литература е Лондонското четвероевангелие, намиращо се в Британския музей.
То е датирано от 1365 година Представлява превод от гръцки език, изработен отново по заповед на цар Иван Александър, за което преписвачът - монахът Симеон - е оставил обширна записка. Книгата съдържа 268 пергаментови листа.
Украсена с 366 многоцветни миниатюри, тя е един от най-разкошните наши писмени монументи от тази ера. Най-ценното за нашата история в него е груповият портрет на царското семейство - на цар Иван Александър, кралица Теодора и синовете им Иван Шишман и Иван Асен.
След рухването на Търново през 1393 година е изнесено в Молдова и по-късно изплатено от молдовския държател войводата Александру чел Бун (Александър Добрия).
По-сетнешната орис на реликвата е незнайна до ХVII век, когато е записана в регистрите на светогорския манастир “Свети Павел”.
Лордът
През 1837 година британският колекционер на артефакти лорд Робърт Кързън посещава храма и по неговите думи получава царското евангелие дружно с още един ръкопис - Видинското евангелие, като подарък от игумена, тогава българин.
Скъпоценният ръкопис остава владеене на фамилията на Кързън до 1917 година. Тогава неговата щерка баронеса Зауш го подарява дружно с цялата сбирка от ръкописи и старопечатни книги на Британския музей в Лондон.
Преместен е в Британската библиотека при нейното учредяване през 1973 година, където се намира и до момента паралелно до Видинското евангелие.
Съдбата на последното също е доста забавна. То е основано във Видин при ръководството на Иван Срацимир. За разлика от Лондонското това четвероевангелие се счита, че е богослужебна книга с приложна цел.
Кодекс
Част от скъпото Мариинско четвероевангелие (Codex Marianus) от X-XI век, пък има Австрийската национална библиотека. То попадат там като част от сбирката на видния славист Франц Миклошич.
Евангелието се състои от 173 листа пергамент. Наименованието му произлиза от скита „ Света Дева Мария “ на Света гора, където е намерено от съветския славист Виктор Григорович през 1845 година
Той го отнася в Русия, а след неговата гибел ръкописът първо попада в московския Румянцевски музей, а по-късно в Руската държавна библиотека.
Ръкописът съдържа четирите канонични евангелия. Не са непокътнати началото и краят. Лист 134 е изгубен и сменен по-късно с различен, написан на кирилица. Липсва и страница №167. Святата книга е писана с обла глаголица, с каквато са изписани и Зографското, и Асеманиевото евангелие.
Зограф
В Руската библиотека в Санкт Петербург може да се открие различен неповторим бг артефакт - Зографското четвероевангелие от X век. То е намерено в Зографския манастир и съставлява един от най-старите старобългарски ръкописи.
Има 304 пергаментни листа (288 са писани на глаголица, 16 - на кирилица евентуално през ХII в.). 17 са палимпести - чийто първичен текст е премахнат, с цел да се употребява пергаментът повторно.
Вървейки по следите на изчезналите ни реликви, неизбежно стигаме и до Държавната библиотека в Берлин. Там се пази Изборникът на Симеон (или Светославов изборник) от 1073 година
Оригиналът му е погубен, само че времето на написването му съвпадало с ръководството на цар Симеон I. Впоследствие изследванията на преписния ръкопис посочили, че името на киевския княз е било изписано върху изстърганото и заличено име на българския държател.
За благополучие истината лъсва от непокътнатото име на Симеон Велики върху различен по-късен дубликат на същия алманах. Иначе засегнатите тематики в него са индивидът, неговото величие, човешкото естество и душа съгласно библейската терминология и други Изложено е също и учението на Аристотел.
Енинският деятел е най-старата книга у нас
Най-старата от средновековните ни книги, съхранявани през днешния ден в България, е Енинският деятел. Той е открит инцидентно през 1960 година при реставрацията на църквата „ Св. Параскева” в казанлъшкото село Енина.
Ръкописът е основан през първата половина на XI век за потребностите на богослужението. Текстът е изписан по старинния правилник, с лек надолнище вдясно, по сходство на литургичните гръцки ръкописи от IX-X век.
Енинският деятел e безпределно скъп, тъй като свидетелства за една от най-старите форми на кирилско писмо и носи белезите на редакцията на първичния Кирило-Методиев превод, правена в Преславската книжовна школа.
От необикновен интерес в него са украсените букви, част от които са глаголически, а други съставляват глаголически букви, модифицирани в кирилски. Ръкописът се намира в Националната библиотека „ Кирил и Методий “.
Там се съхраняват също по този начин Добрейшовото, Бранишкото и Врачанското евангелие, както и две евангелия - всички те от XIII век. Архивите на Българска академия на науките пък кътат Битолския триод от XII век.
Древни ръкописи има и в провинцията. В Рилския манастир да вземем за пример се намира сборникът „ Адреанти “ от 1473 година, писан от Владислав Граматик. В неговата подвързия са открити глаголически текстове от XI век. В архивите на пловдивската библиотека „ Иван Вазов “ стои Слепчанският деятел от XII век.
За страдание историята е била безмилостна към българските реликви, като материални свидетелства съвсем няма непокътнати,
Днес най-значимите и най-добре съхранените от светите книги са пръснати по целия свят. Сред родните реликви като световно-известен артефакт несъмнено се откроява Реймското евангелие.
Върху него в град Реймс са се клели френските крале - от Анри II през 1574 година до Шарл X през 1823 година
Пергамент
Митичният пергаментен ръкопис се състои от две елементи, които са подвързани дружно, само че са доста разнообразни една от друга. Първата е доста по-стара и се състои от 32 страници, написани на кирилица.
Съдържа фрагменти, които се четат на съответния празник съгласно православния ритуал. Останалите 62 страници са изписани през 1395 година на така наречен хърватска (ъглеста) глаголица, като съдържат текстове, които се употребяват за католическия обред.
Твърди се, че евангелието е изнесено през 1469 година от Константинопол от византийския литератор Михаил Палеокапа. Според френските учени то е дарено на катедралата от архиепископ Шарл де Лорен през 1574 година, който го купил по време на присъединяване си в Църковния събор в Тренто.
В самата Реймска катедрала дълго време считали, че евангелието е написано на някакъв античен език - гръцки, сирийски, индийски и даже етиопски. В инвентарния списък, изработен в 1669 година, публично е записано, че в него се намират текстове на Евангелия на гръцки и древносирийски език.
Загадка
Загадката позволява бъдещият съветския император Петър Велики през 1717 година, когато посещава Франция. В Реймската катедралата му демонстрират свещената книга, подвързана със скъпа алена кожа, инкрустирана със злато и седеф, а в ъглите върху най-фин гланц са изобразени четиримата евангелисти.
Под обкова са се намирали реликви - дървен кръст от същинския Кръст Господен, мощи на светите апостоли Петър и Филип и част от пояса на Исус Христос.
Петър Велики поема книгата, разтваря я и стартира да чете на глас текст от първата част на ръкописа - тази на кирилица, смайвайки присъстващите. Нищо чудно, тъй като в съветските църкви и до през днешния ден се служи точно на старобългарски език.
През Френската гражданска война скъпият обков е завлечен, само че евангелието е непокътнато непокътнато. По-късно император Наполеон Бонапарт заповядва да го приберат в трезора на градската библиотека на Реймс.
Там се пази и през днешния ден, като достъпът до евангелието се позволява единствено в доста изключителни случаи.
Ръкописи
Рим също държи много скъпи наши религиозни артефакти. Най-старият, който се съхранява в чужбина, е Асеманиевото евангелие от X-XI век.
То се намира в библиотеката на Ватикана и е най-цялостният непокътнат глаголически ръкопис от 158 листа, като в Мецеслова се съдържат паметите на Кирил, Методий и Климент Охридски.
В папската страна се намира и така наречен Ватикански палимпест от същата ера, а също и най-известният дубликат на Манасиевата хроника.
Тя е превод на „ Световната летопис” на ромейския публицист Константин Манасий.
Обхваща историята на света до началото на ръководството на византийския император Алексий I Комнин (1081 - 1118). Преводът е изработен в интервала 1335-1345 година по заповед на цар Иван Александър и има 19 добавки, свързани с българската история.
Запазени са още пет преписа, само че всички те се намират в чужбина. Най-известен е този във Ватикана, тъй като е единственият илюстриран с истински миниатюри - 69 на брой с над 100 обособени подиуми, от които 18 са отдадени на събития от историята ни.
Шедьоври
Един от безспорните шедьоври на средновековната ни литература е Лондонското четвероевангелие, намиращо се в Британския музей.
То е датирано от 1365 година Представлява превод от гръцки език, изработен отново по заповед на цар Иван Александър, за което преписвачът - монахът Симеон - е оставил обширна записка. Книгата съдържа 268 пергаментови листа.
Украсена с 366 многоцветни миниатюри, тя е един от най-разкошните наши писмени монументи от тази ера. Най-ценното за нашата история в него е груповият портрет на царското семейство - на цар Иван Александър, кралица Теодора и синовете им Иван Шишман и Иван Асен.
След рухването на Търново през 1393 година е изнесено в Молдова и по-късно изплатено от молдовския държател войводата Александру чел Бун (Александър Добрия).
По-сетнешната орис на реликвата е незнайна до ХVII век, когато е записана в регистрите на светогорския манастир “Свети Павел”.
Лордът
През 1837 година британският колекционер на артефакти лорд Робърт Кързън посещава храма и по неговите думи получава царското евангелие дружно с още един ръкопис - Видинското евангелие, като подарък от игумена, тогава българин.
Скъпоценният ръкопис остава владеене на фамилията на Кързън до 1917 година. Тогава неговата щерка баронеса Зауш го подарява дружно с цялата сбирка от ръкописи и старопечатни книги на Британския музей в Лондон.
Преместен е в Британската библиотека при нейното учредяване през 1973 година, където се намира и до момента паралелно до Видинското евангелие.
Съдбата на последното също е доста забавна. То е основано във Видин при ръководството на Иван Срацимир. За разлика от Лондонското това четвероевангелие се счита, че е богослужебна книга с приложна цел.
Кодекс
Част от скъпото Мариинско четвероевангелие (Codex Marianus) от X-XI век, пък има Австрийската национална библиотека. То попадат там като част от сбирката на видния славист Франц Миклошич.
Евангелието се състои от 173 листа пергамент. Наименованието му произлиза от скита „ Света Дева Мария “ на Света гора, където е намерено от съветския славист Виктор Григорович през 1845 година
Той го отнася в Русия, а след неговата гибел ръкописът първо попада в московския Румянцевски музей, а по-късно в Руската държавна библиотека.
Ръкописът съдържа четирите канонични евангелия. Не са непокътнати началото и краят. Лист 134 е изгубен и сменен по-късно с различен, написан на кирилица. Липсва и страница №167. Святата книга е писана с обла глаголица, с каквато са изписани и Зографското, и Асеманиевото евангелие.
Зограф
В Руската библиотека в Санкт Петербург може да се открие различен неповторим бг артефакт - Зографското четвероевангелие от X век. То е намерено в Зографския манастир и съставлява един от най-старите старобългарски ръкописи.
Има 304 пергаментни листа (288 са писани на глаголица, 16 - на кирилица евентуално през ХII в.). 17 са палимпести - чийто първичен текст е премахнат, с цел да се употребява пергаментът повторно.
Вървейки по следите на изчезналите ни реликви, неизбежно стигаме и до Държавната библиотека в Берлин. Там се пази Изборникът на Симеон (или Светославов изборник) от 1073 година
Оригиналът му е погубен, само че времето на написването му съвпадало с ръководството на цар Симеон I. Впоследствие изследванията на преписния ръкопис посочили, че името на киевския княз е било изписано върху изстърганото и заличено име на българския държател.
За благополучие истината лъсва от непокътнатото име на Симеон Велики върху различен по-късен дубликат на същия алманах. Иначе засегнатите тематики в него са индивидът, неговото величие, човешкото естество и душа съгласно библейската терминология и други Изложено е също и учението на Аристотел.
Енинският деятел е най-старата книга у нас
Най-старата от средновековните ни книги, съхранявани през днешния ден в България, е Енинският деятел. Той е открит инцидентно през 1960 година при реставрацията на църквата „ Св. Параскева” в казанлъшкото село Енина.
Ръкописът е основан през първата половина на XI век за потребностите на богослужението. Текстът е изписан по старинния правилник, с лек надолнище вдясно, по сходство на литургичните гръцки ръкописи от IX-X век.
Енинският деятел e безпределно скъп, тъй като свидетелства за една от най-старите форми на кирилско писмо и носи белезите на редакцията на първичния Кирило-Методиев превод, правена в Преславската книжовна школа.
От необикновен интерес в него са украсените букви, част от които са глаголически, а други съставляват глаголически букви, модифицирани в кирилски. Ръкописът се намира в Националната библиотека „ Кирил и Методий “.
Там се съхраняват също по този начин Добрейшовото, Бранишкото и Врачанското евангелие, както и две евангелия - всички те от XIII век. Архивите на Българска академия на науките пък кътат Битолския триод от XII век.
Древни ръкописи има и в провинцията. В Рилския манастир да вземем за пример се намира сборникът „ Адреанти “ от 1473 година, писан от Владислав Граматик. В неговата подвързия са открити глаголически текстове от XI век. В архивите на пловдивската библиотека „ Иван Вазов “ стои Слепчанският деятел от XII век.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ