Колко вода има в земната атмосфера?
Земята постоянно е наричана „ синята планета “ заради изобилното съществуване на вода. За разлика от други планети в Слънчевата система – и евентуално отвън нея – течната вода е в обилие на Земята и нейното наличие е разрешило на милиони и милиони типове да се развиват и процъфтяват.
Около 71% от повърхността на Земята е покрита с вода, а колосалните 96,5% от водните ресурси на планетата се намират в океаните, съгласно Геоложката работа на Съединени американски щати (USGS). Но водата не остава просто на повърхността на планетата; като част от водния цикъл (наричан още хидрологичен цикъл), тя пътува до атмосферата и се връща назад.
Колко вода има в атмосферата в даден миг? Колко е над главите ни сега и в случай че всичко падне едновременно, какво влияние би имало?
Просто сега в небето има милиарди литри вода — най-вече под формата на пара и в случай че всичко падне едновременно на повърхността, това би предизвикало огромни проблеми за хората, животните и растенията.
Според USGS размерът на цялата вода на Земята се прави оценка на към 332.5 милиона кубически благи. За да сложим това в подтекст, 1 кубична миля вода съдържа почти 1,1 трилиона галона – задоволително, с цел да изпълни 1,66 милиона плувни басейна с олимпийски размери.
В резултат на хидрологичния цикъл водата на Земята в никакъв случай не остава на едно място прекомерно дълго. Тя се изпарява, трансформира се в пара, кондензира, с цел да сътвори облаци и пада назад на повърхността като превалявания. След това цикълът стартира още веднъж.
Изпарената вода остава в атмосферата към 10 дни, съгласно Енциклопедия Британика. Това значи, че атмосферата е безусловно залята от водни пари.
„ Средно има към 30 мм дъжд под формата на пара, която може да падне върху всяка точка от земната повърхнина “, споделя Фредерик Фабри, шеф на радарната обсерватория „ Дж. Стюарт Маршал “ и професор по околната среда в катедрата по атмосферни и океански науки в университета Макгил в Канада.
„ Това са към 24 кг вода върху всеки квадратен метър, множеството от които са под формата на пара “, споделя той.
Като се има поради, че повърхността на Земята е към 510 милиона квадратни километра, споделя Фабри, в случай че цялата тази маса падне едновременно, това би повишило световното равнище на океана с 3,8 сантиметра, прибавя той.
Въпреки че цялата тази пара да падне едновременно на повърхността на Земята е необикновено, такова трагично повишаване на морското ниво евентуално би имало ужасни последствия. Според Climate Change Post, в случай че световното морско равнище се увеличи единствено с 5 см, ниско разположените крайбрежни градове, като Мумбай и Кочи, Индия; Абиджан, Кот д’Ивоар, Джакарта, Индонезия и десетки други, които имат общо население от стотици милиони, са уязвими от опустошителни наводнения “.
Освен това, съгласно изследване от 2017 година, оповестено в списание Scientific Reports, в случай че морското ниво се увеличи сред 5 и 10 см, това ще удвои честотата на наводненията в голям брой райони.
Ако цялата вода в атмосферата по някакъв метод непринудено се спусне към повърхността на планетата, тя няма да падне отмерено. Това е по този начин, тъй като някои области на Земята са по-влажни от други.
„ Количеството вода в атмосферата се управлява от салдото сред потока, който влиза в атмосферата, и потока, излизащ от нея “, споделя Фабри. „ Потокът в атмосферата се управлява от изпаренията от повърхността и те зависят от това дали има вода на повърхността, както и от температурата. Изпаряването на водата изисква доста сила и тази сила идва от топлината на повърхността. Топлите океани са източник на най-големи изпарения, а арктическите земни зони – на най-малки. “
Средното количество вода в атмосферата варира според от сезона и местоположението, само че най-общо казано, „ тропическите океани и влажните тропически региони имат най-вече водни пари над тях и те се движат със сезоните; регионите на Арктика и високопланинските региони, имат минимум “, тъй като топлият въздух е доста по-добър за преместване на водата, изяснява Фабри.
Други фактори включват геология и топография, като надолнище на терена, който въздейства на това какъв брой бързо въздухът се движи нагоре в атмосферата, където се охлажда. В резултат на това регионите със мощен вятър в планинските региони „ получават повече от каузи на преваляванията “, споделя Фабри. Това частично изяснява за какво Сиатъл, град, който се намира до планинската верига Cascade Range, получава толкоз доста дъжд, съгласно USGS.
По-специално, изменението на климата може да повлияе на количеството пара в атмосферата през идващите десетилетия. „ Ако температурите станат по-високи, изпарението от повърхността ще се усили, както и количеството вода в атмосферата “, споделя Фабри. В резултат на това световното стопляне може да се форсира. Водната пара е доста ефикасен парников газ и когато повече от нея е в атмосферата, тя ще способства за стопляне и ще ускори парниковия резултат.
