Британският бежанец: Да обуеш кънките в София
Здравейте другари!
Готвите ли се към този момент за Коледните празници? Пазарувате ли на промоция? Пълните ли хладилниците? Поръчвате ли дарове? Поне сменихте ли зимните гуми?
Цяла Европа е обхваната от терзания за студената зима, възходящата инфлация и очертаващата се енергийна рецесия.
Европейски водачи приканват да се къпем по-рядко.
Австрийски магазини изключват осветлението, с цел да пестят ток, в Италия обществените служби приготвят „ топли центрове “, където да се приютяват хора нямащи опция да си отопляват домовете. Но не и в България.
Тук mate, е остров на стабилността и спокойствието посред обезпокоената от криза Европа.
Тук, в случай че гледаш новините, коледната софра е мираж, а хората се чудят по какъв начин да си платят сметките.
Но като излезеш по улиците. Улиците са задръстени от коли бълващи пушеци от скъпото гориво, по този начин недостъпно за западноевропейците.
Магазините и моловете се пукат по шевовете от клиенти. Даже в България си направихте не един, ами два „ Черни петъка “ с понижения на артикули, с цел да можете на мира да си напазарувате подаръците.
Всеки weekend на границата с Турция се извиват километрични колони с българи нямащи самообладание да отидат до Одрин, с цел да изпълнят багажниците с „ евтини артикули “.
Най-голямото доказателство за това какъв брой смел е българинът против угрозата от икономическа рецесия е фактът, че тази година в единствено в София се възнамеряват цели 10 коледни базара! Ако желаете прочетете цифрата отново – 10 коледни базара.
Ако си мислите, че това уталожване с коледни базари е прищявка на общинските сдружения, които видяха, че през последните години се печели доста от тези начинания, би трябвало да се разноските през weekend-a в центъра на София да видите тълпите с хора подготвени да чакат половин час на опашка за препечено кебапче и вино в картонена чаша.
Ние с моята прекарсна брачна половинка Додо си доставихме тази приятност last weekend, когато по неписан закон дребната ни принцеса Ева донесе твърдоглав сопол с кашлица от детската градина и нямаше по какъв начин да я помъкнем на някое от нашите regular пътешествия из българските забележителности.
В припадък на сляпа обич най-накрая се съгласих Додо да ме заведе в една от пъклен известните хипстърски сладкарници в центъра на София известна с менюто си за brunch. Ако не знаете какво е brunch, това е яденето, което Мечо Пух назовава обекуска.
И по този начин след 40-минутно циркулиране към централата на Българска национална телевизия успяхме да намерим паркомясто (на 2км. отттам) и се разходихме до прословутата сладкарница. Наричам я по този начин, because това не е ресторант – на самообслужване е, има 4 маси на закрито и малко меню написано с тебешир на дъската.
Няма да повярвате mate, какъв брой хора чакаха на опашка, с цел да си купят пържени филийки с бучка сирене за 10лв. Хората безусловно изнасяха чиниите на тротоара начело където бръснещия декемврийски вятър ти разрешава да изречеш единствено първите две букви от брънч.
След като изнесох къса лекция на Додо на какво е подготвен столичния хипстър с цел да си набави една прилична фотография за Instagram, взехме решение да се поразходим до новата ледена пързалка, която чухме, че са разкрили в Княжеската градина.
За тези като мен, които не са израснали в София „ Княжеска градина “ е това, което останалите 7 милиона българи познаващи този град като петте си пръста назовават „ Паметника на руската войска “.
Не мога да си обясня какво е това цялостно отказване на определителния член измежду младото потомство, само че единствено ще прибавя, че виновност тук няма моят роден English език. Ние в британския членовете ги слагаме на всички места с мотив и без мотив.
Като загатнах за задгранично въздействие, да ви кажа, че вместо обичайна пързалка пред езерото „ Ариана “ тази година от общината са създали нещо наречено Леден парк по образеца на Виена. Няма да се учудите, че това е най-големият мразовит парк на Балканския полуостров.
Почти 4 декара пространство за пързаляне с половин километър алея за кънки виеща се през Княжеската градина и обикаляща целия монумент на Съветската войска. Удоволствието да се пързаляш със зимни кънки към скулптурите на бойци от алената войска коства 20 лева
Срещу тази сума имаш 2 часа на мира да получиш всички синини и натъртвания на света. Ако искаш да го правиш върху кънки of course би трябвало да доплатиш 2 лева, а с цел да може и дребното ти дете да се пребива на воля в Ледения парк, можеш да му наемеш пингвин (нещо като тренажор с цел да се крепи на него) за 10лв.
Ние хванахме почивката сред две сесии (желаещите да се пързалят се пускат на всеки 2 часа), само че на касите пред входа към този момент се оформяше сериозна опашка.
А към пързалката в центъра, няма да повярвате – имаше коледен базар. Кюфтета, наденици hot dog и изобщо цялата палитра от нездравословна храна, която другояче забранявате на децата си да купуват от лавката в учебно заведение, тук обилно се продаваше на тройна цена.
За сметка на това, на прибиране въпреки всичко взехме решение да отбием и пред НДК. Имахме работа до едно магазинче в региона и Додо предложи, откакто така или другояче ни е ден за такива мероприятия да удължим още малко родителския отпуск и да забележим и този базар. Тук забавното беше, че се продаваха и фермерски артикули, а сред тях имаше сергии с домашно приготвени обичайните за шопския край такос и енчиладас.
Грандиозната измама, пръстът на ориста, усмивката на Провидението в този ден на това място, до момента в който ние по случайност сме там, беше, че вътре в НДК се организираше Балканският ракиен фест.
Аз съм любопитен човек you know. Додо, пък от своя страна е търпелива жена. А, Ева по отчета на нашата бавачка сега спеше сладостен следобеден сън. И по този начин с моята брачна половинка в този студен декемврийски ден, влизайки в зала 6 на НДК попаднахме в парадайса.
Билетът за през целия ден на фестивала коства 25 лева, колкото вход за пързалката плюс чифт кънки и място в дрешника. За сметка на това благите дами на входа ти връчват стъклена чаша, бутилка минерална вода и 3 токена за дегустация и те пускат на лов за висококачествени спиртни питиета. Не знам дали сте чували израза: „ усещам се като дете в сладкарница “ mate, само че от този ден нататък аз персонално ще го перефразирам в „ усещам се като Конан Дъфи на ракиен фест “.
Първата обиколка беше опознавателна. Докато преглеждахме и си избирахме защо да си похарчим токените на идната обиколка, съумяха да ни почерпят в феноменално вино от нар, ракия от дюли и отлежала водка.
На втората обиколка опитахме 52-градусова китайска ракия наречена Маотай. И това pretty much беше единственото място, на което ни взеха токени. Аз бях решил да влагам моите в 12-годишна троянска сливова. Учтиво ми отхвърлиха да ми ги вземат, само че още по-учтиво ми изпълниха чашата. След това пробвах да ги похарча за отлежала бургаска, за гроздова premium и още най-малко 2 дюлеви ракии от сръбски дестилерии.
На четвъртата обиколка mate, към момента стисках токените за дегустация в ръка, а от гърлото ми с гневна мощ напираше да избие: „ Градил Илия килияяя.. “
След розовия джин и сухиндолското алено вино, Додо също беше в разгара на дегустацията, само че в един миг въпреки всичко прояви неотстъпчивост и ме поведе към изхода, до момента в който аз жадно се облизвах след една 18-годишна…троянска сливова.
Прибрахме се с такси. Ева, още спеше, а ние се чувствахме същински презаредени от неделната ни обиколка по софийските коледни атракции. Дори пържените филийки за 10лв. ми се костваха като отдалечен спомен от срамни неточности на младостта.
Няма нищо неприятно в коледните базари mate. Нито в гигантските ледени пързалки. Мен, в случай че питате, обаче най-хубавото в тези безчет празнични атракциони е, че въпреки всичко сме в България – където и да вървиш постоянно има действителен късмет да те почерпят с ракия.
По принцип историите ми са за туризъм, а на за пиянство. Честна дума! Ако не вярвате, проверете на Facebook-страницата ми:
Готвите ли се към този момент за Коледните празници? Пазарувате ли на промоция? Пълните ли хладилниците? Поръчвате ли дарове? Поне сменихте ли зимните гуми?
Цяла Европа е обхваната от терзания за студената зима, възходящата инфлация и очертаващата се енергийна рецесия.
Европейски водачи приканват да се къпем по-рядко.
Австрийски магазини изключват осветлението, с цел да пестят ток, в Италия обществените служби приготвят „ топли центрове “, където да се приютяват хора нямащи опция да си отопляват домовете. Но не и в България.
Тук mate, е остров на стабилността и спокойствието посред обезпокоената от криза Европа.
Тук, в случай че гледаш новините, коледната софра е мираж, а хората се чудят по какъв начин да си платят сметките.
Но като излезеш по улиците. Улиците са задръстени от коли бълващи пушеци от скъпото гориво, по този начин недостъпно за западноевропейците.
Магазините и моловете се пукат по шевовете от клиенти. Даже в България си направихте не един, ами два „ Черни петъка “ с понижения на артикули, с цел да можете на мира да си напазарувате подаръците.
Всеки weekend на границата с Турция се извиват километрични колони с българи нямащи самообладание да отидат до Одрин, с цел да изпълнят багажниците с „ евтини артикули “.
Най-голямото доказателство за това какъв брой смел е българинът против угрозата от икономическа рецесия е фактът, че тази година в единствено в София се възнамеряват цели 10 коледни базара! Ако желаете прочетете цифрата отново – 10 коледни базара.
Ако си мислите, че това уталожване с коледни базари е прищявка на общинските сдружения, които видяха, че през последните години се печели доста от тези начинания, би трябвало да се разноските през weekend-a в центъра на София да видите тълпите с хора подготвени да чакат половин час на опашка за препечено кебапче и вино в картонена чаша.
Ние с моята прекарсна брачна половинка Додо си доставихме тази приятност last weekend, когато по неписан закон дребната ни принцеса Ева донесе твърдоглав сопол с кашлица от детската градина и нямаше по какъв начин да я помъкнем на някое от нашите regular пътешествия из българските забележителности.
В припадък на сляпа обич най-накрая се съгласих Додо да ме заведе в една от пъклен известните хипстърски сладкарници в центъра на София известна с менюто си за brunch. Ако не знаете какво е brunch, това е яденето, което Мечо Пух назовава обекуска.
И по този начин след 40-минутно циркулиране към централата на Българска национална телевизия успяхме да намерим паркомясто (на 2км. отттам) и се разходихме до прословутата сладкарница. Наричам я по този начин, because това не е ресторант – на самообслужване е, има 4 маси на закрито и малко меню написано с тебешир на дъската.
Няма да повярвате mate, какъв брой хора чакаха на опашка, с цел да си купят пържени филийки с бучка сирене за 10лв. Хората безусловно изнасяха чиниите на тротоара начело където бръснещия декемврийски вятър ти разрешава да изречеш единствено първите две букви от брънч.
След като изнесох къса лекция на Додо на какво е подготвен столичния хипстър с цел да си набави една прилична фотография за Instagram, взехме решение да се поразходим до новата ледена пързалка, която чухме, че са разкрили в Княжеската градина.
За тези като мен, които не са израснали в София „ Княжеска градина “ е това, което останалите 7 милиона българи познаващи този град като петте си пръста назовават „ Паметника на руската войска “.
Не мога да си обясня какво е това цялостно отказване на определителния член измежду младото потомство, само че единствено ще прибавя, че виновност тук няма моят роден English език. Ние в британския членовете ги слагаме на всички места с мотив и без мотив.
Като загатнах за задгранично въздействие, да ви кажа, че вместо обичайна пързалка пред езерото „ Ариана “ тази година от общината са създали нещо наречено Леден парк по образеца на Виена. Няма да се учудите, че това е най-големият мразовит парк на Балканския полуостров.
Почти 4 декара пространство за пързаляне с половин километър алея за кънки виеща се през Княжеската градина и обикаляща целия монумент на Съветската войска. Удоволствието да се пързаляш със зимни кънки към скулптурите на бойци от алената войска коства 20 лева
Срещу тази сума имаш 2 часа на мира да получиш всички синини и натъртвания на света. Ако искаш да го правиш върху кънки of course би трябвало да доплатиш 2 лева, а с цел да може и дребното ти дете да се пребива на воля в Ледения парк, можеш да му наемеш пингвин (нещо като тренажор с цел да се крепи на него) за 10лв.
Ние хванахме почивката сред две сесии (желаещите да се пързалят се пускат на всеки 2 часа), само че на касите пред входа към този момент се оформяше сериозна опашка.
А към пързалката в центъра, няма да повярвате – имаше коледен базар. Кюфтета, наденици hot dog и изобщо цялата палитра от нездравословна храна, която другояче забранявате на децата си да купуват от лавката в учебно заведение, тук обилно се продаваше на тройна цена.
За сметка на това, на прибиране въпреки всичко взехме решение да отбием и пред НДК. Имахме работа до едно магазинче в региона и Додо предложи, откакто така или другояче ни е ден за такива мероприятия да удължим още малко родителския отпуск и да забележим и този базар. Тук забавното беше, че се продаваха и фермерски артикули, а сред тях имаше сергии с домашно приготвени обичайните за шопския край такос и енчиладас.
Грандиозната измама, пръстът на ориста, усмивката на Провидението в този ден на това място, до момента в който ние по случайност сме там, беше, че вътре в НДК се организираше Балканският ракиен фест.
Аз съм любопитен човек you know. Додо, пък от своя страна е търпелива жена. А, Ева по отчета на нашата бавачка сега спеше сладостен следобеден сън. И по този начин с моята брачна половинка в този студен декемврийски ден, влизайки в зала 6 на НДК попаднахме в парадайса.
Билетът за през целия ден на фестивала коства 25 лева, колкото вход за пързалката плюс чифт кънки и място в дрешника. За сметка на това благите дами на входа ти връчват стъклена чаша, бутилка минерална вода и 3 токена за дегустация и те пускат на лов за висококачествени спиртни питиета. Не знам дали сте чували израза: „ усещам се като дете в сладкарница “ mate, само че от този ден нататък аз персонално ще го перефразирам в „ усещам се като Конан Дъфи на ракиен фест “.
Първата обиколка беше опознавателна. Докато преглеждахме и си избирахме защо да си похарчим токените на идната обиколка, съумяха да ни почерпят в феноменално вино от нар, ракия от дюли и отлежала водка.
На втората обиколка опитахме 52-градусова китайска ракия наречена Маотай. И това pretty much беше единственото място, на което ни взеха токени. Аз бях решил да влагам моите в 12-годишна троянска сливова. Учтиво ми отхвърлиха да ми ги вземат, само че още по-учтиво ми изпълниха чашата. След това пробвах да ги похарча за отлежала бургаска, за гроздова premium и още най-малко 2 дюлеви ракии от сръбски дестилерии.
На четвъртата обиколка mate, към момента стисках токените за дегустация в ръка, а от гърлото ми с гневна мощ напираше да избие: „ Градил Илия килияяя.. “
След розовия джин и сухиндолското алено вино, Додо също беше в разгара на дегустацията, само че в един миг въпреки всичко прояви неотстъпчивост и ме поведе към изхода, до момента в който аз жадно се облизвах след една 18-годишна…троянска сливова.
Прибрахме се с такси. Ева, още спеше, а ние се чувствахме същински презаредени от неделната ни обиколка по софийските коледни атракции. Дори пържените филийки за 10лв. ми се костваха като отдалечен спомен от срамни неточности на младостта.
Няма нищо неприятно в коледните базари mate. Нито в гигантските ледени пързалки. Мен, в случай че питате, обаче най-хубавото в тези безчет празнични атракциони е, че въпреки всичко сме в България – където и да вървиш постоянно има действителен късмет да те почерпят с ракия.
По принцип историите ми са за туризъм, а на за пиянство. Честна дума! Ако не вярвате, проверете на Facebook-страницата ми:
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ