Днешните насилници са вчерашните бити и разплакани момчета
„ Здравейте, колежка на моя близка другарка се нуждае от помощ. Мъжът й я е изгонил и тя безусловно е на улицата.!!!!! Търси се някой, който отдава стая чартърен, или си търси домашна помощница, или може да й даде заслон за известно време до момента в който откри друго място.!!!!! “
Из Facebook групата „ Не си сама – дружно против насилието “ на „ Момичетата от града “
***
„ Тежък престъпен случай от Варненско. 35-годишен мъж удуши жена си и след това зарови тялото й в двора... “
Btv Новините
***
" Какво е пъкълът? Това е страданието, породено от невъзможността да обичаш. "
Фьодор Достоевски
Принудителна обществена изолираност, лимитирана независимост, карантина в домашни условия и боязън да не се разболееш, пулсираща неопределеност, понижени приходи, само че действителни разноски, опасност от безработица, съвместяване на трудови с битови задания в наличието на децата...
Това е част от моментната картина на актуалното общество, което се пробва да се запази, постоянно на ръба на безспорната полуда и съпътстващата я вълна от напрежение, която рискува да обърне лодката ни. Всеки самичък избира пътя си на оцеляване, затворен зад четирите стени. Всеки по личен метод отиграва рецесията. Някои не съумяват и трансформират тревогата си в експанзия към най-близките. Правели са го и преди, само че сега жертвите им са в капан и няма къде да бягат. Случаите на домашно принуждение порастват. Някои от тях приключват с съдбовен край. Кой стои на пътя на агресорите и оказва помощ на жертвите? Търсим отговора от едно момиче, което в действителност заслужава нашите овации. Юлия Андонова от 2010 година е част от екипа на Фондация „ П.У.Л.С. ”, чиято задача е:
Да работи за свят, свободен от принуждение посредством даване на помощ и поддръжка на хора, претърпели принуждение и повишение чувствителността на обществото към казуса за елиминиране формите на принуждение в човешките връзки.
Откриваме Юлия в границите на 48-часовото й дежурство в единия от двата спешни центъра на Фондация „ П.У.Л.С. ” (единият е в София, другият в Перник). В него протекция могат да получат до 10 деца и тинейджъри, жертва на принуждение, а ранният следобяд е времето за учене и сърфиране в интернет. Юлия признава, че работата й е извънредно прочувствена, тъй като непрестанно се сблъсква с тежки ориси. Изобщо не загатва думата „ отмалялост “.
„ От началото на спешното състояние ние реорганизирахме нашата работа и заради тази причина ме намирате в 48-часово дежурство, само че това е решение, което взехме за да усъвършенстваме нашата активност и оптимално да покрием двата ни спешни центъра, тъй че всички хора, които се нуждаят от помощ, да я имат. 20 души от екипа ни оказват денонощна грижа и поддръжка на потърпевши от принуждение дами и деца. “
Има ли увеличение на броя на хората, които търсят поддръжка при вас?
Непрекъснато получаваме нови поръчки за настаняване от хора, потърпевши от принуждение. Често не можем да отговорим на всички, поради ограничавания си потенциал. Когато имаме 10 кревати, няма по какъв начин да настаним 11 индивида... Специфичното на обстановката, разследване на епидемията от ковид, е че през последните няколко дни получаваме сигнали не по телефона, както нормално, а в интернет – Facebook, Вайбър, месинджър.
Жертвите се опасяват даже да приказват. Пишат ни известия и след това ги трият незабавно. Крият се.
Нека действително си представим какво следва, в случай че едно семейство населява дребен двустаен апартамент и жертвата е по през целия ден с насилника си. Какво се случва? Какво е да живееш с човек, който даже не ти разрешава да ползваш свободно телефона си? А доста хора живеят по този начин. Преди дни настанихме в спешния ни център майка с малко бебе, която беше грубо пребита от бащата на детето си. В момента срещаме изключителна компликация да намерим работещи лекари невролози, които да я прегледат, тъй като тя е понесла доста удари. Цялата ни здравна система е в колапс и случаите на ковид са с приоритет.
Защо доста от жертвите са криели проблемите си до момента?
В сегашната обстановка доста хора получават един " леден душ ", само че намират кей в фамилията си. За други обаче фамилията е призрачен сън. То е затвор. То е принуждение. Именно за тези хора е още по-трудно да се оправят в изолацията. Те няма къде да бягат, нямат избавление в работата си, нямат избавление в учебното заведение. Ние сме получавали сигнали от деца, които споделят: " Училището е единственото място, на което аз мога да вдишвам умерено. Там никой не ме бие и наранява ". Жени се избавят от насилието, на което са подложени всекидневно, като вървят на работа. Тези часове – на работа и в учебно заведение – са били онази глътка въздух, която
Има още...
Из Facebook групата „ Не си сама – дружно против насилието “ на „ Момичетата от града “
***
„ Тежък престъпен случай от Варненско. 35-годишен мъж удуши жена си и след това зарови тялото й в двора... “
Btv Новините
***
" Какво е пъкълът? Това е страданието, породено от невъзможността да обичаш. "
Фьодор Достоевски
Принудителна обществена изолираност, лимитирана независимост, карантина в домашни условия и боязън да не се разболееш, пулсираща неопределеност, понижени приходи, само че действителни разноски, опасност от безработица, съвместяване на трудови с битови задания в наличието на децата...
Това е част от моментната картина на актуалното общество, което се пробва да се запази, постоянно на ръба на безспорната полуда и съпътстващата я вълна от напрежение, която рискува да обърне лодката ни. Всеки самичък избира пътя си на оцеляване, затворен зад четирите стени. Всеки по личен метод отиграва рецесията. Някои не съумяват и трансформират тревогата си в експанзия към най-близките. Правели са го и преди, само че сега жертвите им са в капан и няма къде да бягат. Случаите на домашно принуждение порастват. Някои от тях приключват с съдбовен край. Кой стои на пътя на агресорите и оказва помощ на жертвите? Търсим отговора от едно момиче, което в действителност заслужава нашите овации. Юлия Андонова от 2010 година е част от екипа на Фондация „ П.У.Л.С. ”, чиято задача е:
Да работи за свят, свободен от принуждение посредством даване на помощ и поддръжка на хора, претърпели принуждение и повишение чувствителността на обществото към казуса за елиминиране формите на принуждение в човешките връзки.
Откриваме Юлия в границите на 48-часовото й дежурство в единия от двата спешни центъра на Фондация „ П.У.Л.С. ” (единият е в София, другият в Перник). В него протекция могат да получат до 10 деца и тинейджъри, жертва на принуждение, а ранният следобяд е времето за учене и сърфиране в интернет. Юлия признава, че работата й е извънредно прочувствена, тъй като непрестанно се сблъсква с тежки ориси. Изобщо не загатва думата „ отмалялост “.
„ От началото на спешното състояние ние реорганизирахме нашата работа и заради тази причина ме намирате в 48-часово дежурство, само че това е решение, което взехме за да усъвършенстваме нашата активност и оптимално да покрием двата ни спешни центъра, тъй че всички хора, които се нуждаят от помощ, да я имат. 20 души от екипа ни оказват денонощна грижа и поддръжка на потърпевши от принуждение дами и деца. “
Има ли увеличение на броя на хората, които търсят поддръжка при вас?
Непрекъснато получаваме нови поръчки за настаняване от хора, потърпевши от принуждение. Често не можем да отговорим на всички, поради ограничавания си потенциал. Когато имаме 10 кревати, няма по какъв начин да настаним 11 индивида... Специфичното на обстановката, разследване на епидемията от ковид, е че през последните няколко дни получаваме сигнали не по телефона, както нормално, а в интернет – Facebook, Вайбър, месинджър.
Жертвите се опасяват даже да приказват. Пишат ни известия и след това ги трият незабавно. Крият се.
Нека действително си представим какво следва, в случай че едно семейство населява дребен двустаен апартамент и жертвата е по през целия ден с насилника си. Какво се случва? Какво е да живееш с човек, който даже не ти разрешава да ползваш свободно телефона си? А доста хора живеят по този начин. Преди дни настанихме в спешния ни център майка с малко бебе, която беше грубо пребита от бащата на детето си. В момента срещаме изключителна компликация да намерим работещи лекари невролози, които да я прегледат, тъй като тя е понесла доста удари. Цялата ни здравна система е в колапс и случаите на ковид са с приоритет.
Защо доста от жертвите са криели проблемите си до момента?
В сегашната обстановка доста хора получават един " леден душ ", само че намират кей в фамилията си. За други обаче фамилията е призрачен сън. То е затвор. То е принуждение. Именно за тези хора е още по-трудно да се оправят в изолацията. Те няма къде да бягат, нямат избавление в работата си, нямат избавление в учебното заведение. Ние сме получавали сигнали от деца, които споделят: " Училището е единственото място, на което аз мога да вдишвам умерено. Там никой не ме бие и наранява ". Жени се избавят от насилието, на което са подложени всекидневно, като вървят на работа. Тези часове – на работа и в учебно заведение – са били онази глътка въздух, която
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ