Мамо, дебела ли съм?
„ Здравейте, аз съм пълен човек, пълен, пълен, пълен. “
Извадени от подтекста, тези думи, излезли от устата на 6-годишно момиченце – тестер на играчки в Мател, звучат малко шокиращо. Това са такива думи, които се надяваш, че детето ти в никакъв случай няма да употребява обществено. Това са думи, натоварени с болежка и осъдителност, написа Кейти Хърли в.
За своята история от корицата на Time , обвързвана с новото, усъвършенствано Барби, Елиана Доктърман следила дребни момиченца, до момента в който си играят с новите кукли. Докато едно момиченце се изказва директно в мненията си за тялото на куклата, друго се пробва да пощади възприятията на Барби, като спелува думата - „ Д-Е-Б-Е-Л-А “ .
Как по този начин толкоз дребни деца са се научили да осъждат другите за формите и размерите на телата им? За страдание, няма елементарен отговор. Между едвам доловимите намеци в дома, въздействието на медиите, общуването с връстници и смаляващото се детство (много момиченца порастват бързо напоследък) всеки божи ден дребните дами употребяват и възприемат безчет послания, свързани с типа на тялото.
Много родители знаят, че би трябвало да внимават с подбора на думи, когато приказват за личните си тела. Наясно сме, да вземем за пример, че изричането на неща като „ Чувствам се дебела през днешния ден “ или „ Изглеждам ли дебела в тези дънки? “ изпращат нездравословни послания на дребните момиченца. Родителите заобикалят тези открити изказвания и ги заменят с мнения по отношение на физическата мощ, правейки изпитание да изградят в девойките убеденост за личните им тела. Но какво става с по-завоалираните изявления, които се прокрадват сред редовете?
Неотдавна бях на опашка в Gap и станах очевидец на диалог сред майка и щерка, който насочи доста завоалирано, само че доста мощно обръщение, обвързвано с тялото. Малко момиченце, към 6-годишно, изтича към майка си със зимни ръкавици на ръцете. „ Намерих едни, обаче не ми харесва доста по какъв начин ми седят “ , заяви тя с оня безапелационен звук, който постоянно употребяват децата на тази възраст. „ Правят пръстите ми да наподобяват кльощави. “ Обърна се към майка си за удостоверение. Отговорът на майка ѝ ме изненада. „ По-добре, в сравнение с да наподобяват дебели “ , сподели тя, без да ѝ мигне окото.
Това може и да е било индивидуален случай. Всички сме имали моменти, в които търпението ни се изчерпва, както и неприятни дни, и от време на време отговаряме, преди да се замислим за вероятното влияние на отговора. Но какво, в случай че не е било индивидуален случай? Ако това обръщение е било част от голям брой сходни?
Години наред работех с момиченце, което се бореше със своята представа за тялото си, със самочувствието си и с възприятието си за безпокойствие. Животът в фамилията ѝ се въртеше към непрекъснати диалози за качване на килограми, загуба на килограми, тренировки и съвременни диети.
В непрекъснато търсене на съвършената диета майка ѝ непрекъснато изхвърляла храни от вкъщи им и говорила вманиачено за калории, захари и „ неприятни “ храни. Не ме разбирайте неправилно, майката е имала единствено положителни планове. Поддържането на здравословно тегло е било непрекъсната житейска борба за нея и просто е желала да улесни щерка си в това.
Разговорите за типа на тялото и най-различните диети били прекомерно объркващи за дребното момиченце и то развило собствената тактика за справяне с отрицателните страсти, които изпитвало почти през целия ден: скришно хранене. Събирало си стотинки, с цел да си купи снаксове от машината в учебно заведение и ги ядяло нощем по мрачно. Правейки това, то отговорило напълно на деликатно основаното към него самосбъдващо се знамение: малко момиченце, безсилно пред съблазънта на нездравословните храни.
Последни изследвания демонстрират, че деца на по 2-3 години могат да прихванат държанието на майките си, критикуващи нечие тегло. А изследване, представено от Common Sense Media, разкрива, че половината от девойките и една трета от момчетата на възраст сред 6 и 8 години мислят, че тяхното идеално тегло би трябвало да е по-малко, в сравнение с сега. Време е да се замислим по какъв начин приказваме на децата за типа на тялото.
Лесно е да се открият няколко правила по отношение на диалозите за външния тип, в това число премахването на думата „ пълен “ от речника ви, както и избягването да се разяснява размера или формата на нечие друго тяло. Но по-сложно става, когато щерка ви ви се появи с сложните въпроси. „ Дебела ли съм? “ или „ Ще напълнея ли, в случай че изям това? “ приказват доста за вътрешната битка в едно малко дете.
Кара Нейтърсън, педиатър и един от най-добре продаваните създатели на New York Times с поредицата си The Care and Keeping има няколко чудесни съвета по какъв начин да се приказва за външен тип с дребните момиченце.
" Винаги съм чувствала, че най-важното нещо, което може да направи един родител, е да бъде почтен “ , изяснява Нейтърсън. „ Но когато става въпрос за проблем, изключително подобен, обвързван с тежестта, може да е необикновено мъчно да не се прескочи тънката линия сред предпазването на детето и искреността. “
Как родителите би трябвало да отиграват въпроси и терзания по отношение на външния тип? Започваме по този начин:
Отговаряйте на въпросите с въпрос
Нейтърсън предлага да се употребяват реплики, които завързват диалог, с цел да може детето да разкрие възприятията си. „ Какво те кара да задаваш този въпрос? “ може да е добра насочна точка. „ Това е най-хубавият отговор, тъй като дава опция на детето да изясни от кое място произтичат терзанията му “ , изяснява Нейтърсън.
Важно е да държите диалога отворен. Когато излизаме с решения по какъв начин да се реши казуса, затваряма диалога. За да помогнем на дребните момиченца да се оправят с тези сложни тематики и объркващи страсти, би трябвало да слушаме повече, в сравнение с да приказваме.
Мерете си приказките
Думи като „ пълен “ и „ цялостен “ от време на време се употребяват в опит да се опишат животни в книжките, играчки или други измислени герои. Макар и да наподобява безобидно все още, това би могло да изпрати смесени послания. Понякога безобидните изрази, възприети в ранна детска възраст, може да се трансфорат в отрицателно мислене в по-зряла.
Емили Робъртс, психотерапевт и създател на Express Yourself: A Teen Girl’s Guide to Speaking Up and Being Who You Are, предизвестява родителите да сортират думите си деликатно. „ Не квалифицирайте хората като дебели нито по различен симптом, обвързван с тежестта, не категоризирайте другите по тегло “ , споделя Робъртс. „ Така изпращате обръщение, че виждате тежестта, а не характера им. “
Говорете за мощни страни
Децата имат потребност да усещат, че някой ги изслушва и схваща. В тази връзка е значимо да се вслушвате в терзанията на щерка ви, свързани с тялото ѝ. Бъдете съпричастни с нея и говорете какво става, когато детето би трябвало да се оправя с прочувствените и физически промени, които настъпват, до момента в който то пораства. След това насочете диалога към позитивното.
Изключителна важно е дребните девойки да чуват позитивни неща за телата си. Говорете за физическата мощ и за това, което телата им могат да създадат за тях (висенете от катерушките, да вземем за пример, по никакъв начин не е лесна работа). Възпитавайте ги в здравословно хранене и занимателни тренировки. Гответе дружно и помогнете на дъщерите си да управляват здравето си, тъй че възприемат позитивното обръщение: те имат силата да живеят здравословен и благополучен живот. Това е обръщение, което си заслужава да бъде споделено.
Кейти Хърли е детско-юношески психотерапевт и преподавател за родители в Лос Анджелис. Автор е на книгата The Happy Kid Handbook: How to Raise Joyful Children in a Stressful World.
