Екологичната криза в нашите червата влияе на целия ни живот
Здравеопазването в международен мащаб се намира в трагично положение на смяна. Тъй като светът става все по-глобализиран, се вижда появяването на от ден на ден от предотвратими заболявания: затлъстяване, сърдечносъдови болести, безчет ракови болести, алергии и д.р. Макар да си представяме, че индивидът (и съответно неговите навици) е основният катализатор на тази смяна, същинската звезда може би в действителност са трилионите микроорганизми, които населяват червата ни.
Д-р Джеймс Кинрос, старши учител по колоректална хирургия и консултант-хирург в Имперския лицей в Лондон, изяснява по какъв начин доста от проблемите, с които се сблъсква международното опазване на здравето, имат фундаментална връзка с чревния микробиом – плевел кошер от бактерии, археи, гъбички и вируси, които живеят в храносмилателния ни тракт – и неговото заличаване от актуалния метод на живот.
„ Аз съм клиничен академик, хирург и непрекъснато церя хора с проблеми в червата “, изяснява доктор Кинрос. „ Омръзна ми да церя предотвратими хронични болести, които се дължат на нашите микробиоми. Или, може би е по-правилно да се каже, на разрушаването на нашите микробиоми “, прибавя той. За него чревните бактерии са самобитна тъмна материя на човешката биология: „ Знаем, че ги има и че са значими, само че се мъчим да разберем същинската им същина и постоянно не съумяваме да оценим всепроникващото им въздействие. “
Основният проблем е, че методът на живот през последния век се оказва гибелен за вътрешните ни екосистеми, а от там и за имунната ни система.
Прекомерната приложимост на антибиотици, изключително в селското стопанство, е трансформирала фрапантно състава и изобилието на избрани бактерии в микробиомите на някои общества. Системният банкет на прекомерно модифицирани храни с ниско наличие на фибри също са проблем, както и възходящата урбанизация и подвижността на огромни групи хора.
„ Имате в действителност обилни сили, които основават пагубни загуби в микробиома ни “, изяснява Кинрос. „ Преживяваме световна пандемия от хронични заболявания, която се дължи на систематичното заличаване на микробните екосистеми, които живеят в нас “, прибавя той.
Комбуча или чаена гъба е тип гъба, симбиотична колония от бактерии и дрожди. Културата се развива в чаена инфузия и посредством естествения развой на ферментация трансформира захарта в органични киселини и въглероден диоксид. (из Wikipedia)
В публичното схващане е сносно известно, че здравите вътрешности са извънредно значим фактор за здравото тяло. Повечето хора осъзнават, че разнообразното хранене, цялостно със зелени листа и фибри, както и по някои пробиотик понякога, е неразделна част от поддържането на добра форма.
Това сигурно е правилно, само че по една комбуча или кимчи, когато ни скимне, няма да реши казуса. Ако нежната екосистема на чревните ни бактерии е нарушена в ранна възраст, може би заради погрешно хранене или прекалено излагане на антибиотици, тогава микробиомът ни може да бъде „ белязан “ и да не може толкоз елементарно да се върне към първичното си положение, споделя Кинрос.
Пример за това е по какъв начин чревните бактерии способстват за разпалването на продължителна рецесия в региона на психологичното здраве. Диетата и методът на живот в зрелост, както и културата на 21 век, безспорно оказват огромно въздействие, само че забележителна част от казуса се корени в ранното ни развиване и микроорганизмите, които образуват имунната ни система.
„ Чревният микробиом поддържа и усъвършенства здравето ни от раждането до гибелта. Той управлява развиването и функционалностите на доста от нашите органи, които нормално не свързваме незабавно с микробите – като мозъка “, прибавя той.
„ Бактериите в червата ни са доста, доста значими за основаването на главната конструкция на нервите в ранния живот. Така да вземем за пример бактериите са значими за покриването на някои от нервите ни с миелин, който съставлява самобитен пласт от мазнини, който разрешава на нервните нишки да се задействат дейно. Ако тези бактерии липсват в сериозни моменти от развиването на човек, той е по-склонен да изпитва остра тревога след това “, споделя Кинрос.
По същия метод фундаменталното разстройство на чревния микробиом може да има колосално влияние и в по-късен стадий от живота.
„ Ако увредите чревната си фауна преди пубертета, това ще се отрази неизбежно върху обвързвания с пола ви риск от хронични болестни положения. Ако я увредите, когато към този момент сте минали зенита на тонуса си, в по-късен стадий от живота, това може да ви вкара в дом за възрастни хора доста, доста по-бързо, в сравнение с в противоположен случай “, отбелязва той.
За да се оправим с тази чревна рецесия, Кинрос счита, че е нужна генерална смяна: остарялата концепция, че бактериите постоянно са „ неприятни “, би трябвало да се промени. Учените, лекарите и здравните управляващи би трябвало да осъзнаят смисъла на чревния микробиом и неговата базова роля в световните здравни проблеми, пред които сме изправени.
„ Мисля, че би трябвало да се замислим за това по какъв начин можем да имаме по-ефективна здравна политика за отбрана на микробиома. Tрябва да го въведем в общоприетата здравна процедура. “, отбелязва Кинрос.
Всъщност доктор Кинрос счита, че отбраната на чревните микроби е толкоз значима за здравето и щастието на индивида, че може би би трябвало да се намерения даже за правната му отбрана. Това може да звучи пресилено, само че той акцентира, че в случай че чревните бактерии на майките бъдат предпазени, изгодите за хората и планетата ще са големи.
„ Децата, родени от дами, чиито микробиоми не са оптимално програмирани да поддържат развиването на бебе, са в неравностойно състояние и последствията могат да бъдат обилни или даже доживотни за техните деца “, разкрива той.
„ Значението на чревното здраве на майката е, че то може да се модифицира, както по добър, по този начин и по неприятен метод. Бременните, които са в неравностойно обществено състояние, е по-вероятно да имат по-лош хранителен режим и да са по-силно изложени на фактори от околната среда, които вредят на тях самите, надлежно на техния микробиом и надлежно на разрастващите се бебета. Като го създадем „ човешко право “, това преформулира здравната политика в посока на грижа за най-уязвимите хора в нашето общество, а евентуално и по цялата земя “, добави Кинрос.
