Алжир - Русия: стратегическо партньорство без срок на давност
Заздравяването на връзките сред нашите страни се дължи на общи ползи
Посещението през юни в Русия на президента на Алжир Абделмаджид Тебун, който взе участие в Петербургския стопански конгрес, провокира оживени реакции в западната преса. Ръководителите на двете страни подписаха декларация за задълбочено стратегическо партньорство, което с изключение на в енергетиката би трябвало да засегне военно-техническото и софтуерното съдействие. От вниманието на създателя на френския Le Figaro не убягнаха позитивните оценки на държавните медии на северноафриканската страна за „ изключителните връзки [с Русия], учредени на другарство “.
Русия е признателна на алжирската страна за желанието да помогне и поддържа съветските старания за спокойно разрешаване на украинската рецесия, сподели президентът на Русия по време на полемика на пленарната сесия на форума в Санкт Петербург на 16 юни. Отговаряйки на въпроса на водещия какво биха желали да предадат на публиката водачите на двете страни, А. Тебун разгласи готовността си да постави посреднически старания за разрешаване на въоръжения спор към Украйна.
По думите на Владимир Путин, по време на диалозите, извършени предходния ден, неговият алжирски сътрудник тет-а-тет е показал огромен интерес към събитията в Украйна, като се е изказал „ за мира “: „ Благодарни сме ви, господин президент, и двамата за вашата позиция и за вашето предпочитание да помогнете и подкрепите нашите старания, в това число тези за спокойно споразумяване на рецесията в Украйна. “
Връщайки се в родината си, А. Тебун организира телефонни диалози с президентите на Португалия и Италия Марсело Ребело де Соуса и Серджо Матарела, а също по този начин изпрати външния си министър Ахмед Атаф в европейските столици. По време на диалозите в Берлин, Рим и Белград ръководителят на алжирската дипломация и сътрудниците му се споразумяха да координират политическите и дипломатическите старания за реализиране на преустановяване на военните дейности.
Може да се допусна, че с изключение на благодарността към Москва, която поддържа АНДР като променлив член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и в БРИКС, Алжир се стреми към уравновесени връзки с Москва, Киев и груповия Запад, воден от желанието да усили тежестта си на интернационалната сцена.
В същото време Алжир интензивно спори с Брюксел за „ неравноправното “, съгласно сегашните управляващи на страната, съглашение за асоцииране, подписано от някогашния президент А. Бутефлика. Възможно е в бъдеще алжирската платформа за договаряния да размени посредническите услуги на турския президент Реджеп Тайип Ердоган с неговите неотдавнашни двусмислени изказвания и резонансни стъпки като прехвърлянето на водачите на неразрешения в Русия Азов в Киев.
Активното политическо доближаване сред двете страни значително се дължи на типологичното подобие на обстановката в „ близката чужбина “ на Русия и Алжир и устрема им да максимизират равнището на национална и районна военно-политическа сигурност. Тези стратегически фактори предопределят и неналичието на конкуренция сред двете страни на европейския пазар на петрол и газ, където те подхващат стъпки за съгласуване на напъните, в това число в границите на ОПЕК +, което Владимир Путин удостовери на 15 юни.
Илюстративен образец е Испания, която предишния юни закупи еквивалента на 7673 гигаватчаса полутечен природен газ - 26,8% от общия размер газ, който закупи; на второ място е единствено Алжир (21%), който е преди всичко в газовите ресурси в Африка (и на трето място в петролните запаси). Освен това договорът, подписан на 9 юли сред алжирската компания Sonatrach и френската група TotalEnergies, в последна сметка ще усили износа на нефт и газ за Франция съвсем веднъж и половина.
Енергийните доставки от Алжир, открити от средата на 60-те години, нарастват от втората половина на 2002 година, в това число посредством тръбопроводи за експорт през Тунис и Мароко, както и на LNG. В началото на юли локалните медии оповестиха за плануваното строителство от Росатом в Алжир на първата атомна електроцентрала в страната.
По време на визитата в Алжир при започване на юли на генералния шеф на Росатом Александър Воронков и диалозите му с министъра на енергетиката и минното дело на АНДР Мохамед Аркаб бяха разисквани настоящи въпроси на двустранното съдействие, в това число потреблението на нуклеарната сила в необятна гама от области.
Очевидно се приготвя надлежно съглашение. Според алжирската " Червена книга " за 2011 година на територията на републиката има 26 хиляди тона уранова руда, сега работят четири пробни проучвателен реактора с дребен потенциал.
Военнотехническото съдействие се развива интензивно, в това число неотдавнашната доставка на Алжир на съветските зенитно-ракетни системи (ЗРК) с дребен обхват на деяние " Тор-М2К ". Според ЦАМТО през 2008-2017 година Алжир е получил четири дивизиона на системата за противовъздушна защита с огромен обхват С-300 PMU-2 Favorit (32 пускови установки), осем дивизиона на системата за Противовъздушна отбрана със междинен обхват Бук-M2E (48 пускови установки), 38 противовъздушни пускови установки ракетно-оръдеен комплекс " Панцир-С1 ". Освен това се водеха договаряния за доставката на системите за противовъздушна защита С-300ВМ " Антей-2500 " и С-400 " Триумф ".
Както бе упоменато нагоре, за позитивната динамичност способства единният взор върху настоящите проблеми на районната сигурност, неразрешените разногласия и спорове. Така Алжир непроменяемо поддържа многогодишната битка за самостоятелност на популацията на Западна Сахара, етнически близо до популацията на алжирската част на Сахара.
Припомняме, че по-голямата част от територията на Западна Сахара е окупирана от войските на Кралство Мароко, с което Алжир сега няма дипломатически връзки. След края на испанското колониално владичество в края на 1975 година на територията на този стратегически значим крайбрежен район, богат на естествени запаси, битката на локалните партизани, основани при започване на 70-те години благодарение на Алжир и Либия, продължава съвсем половин век.срещу мароканските нашественици и техните западни спонсори.
През 1976 година Фронтът прогласява Сахарската арабска демократична република /САДР/, само че това не стопира експанзията от север, също така в средата на 70-те години войски на Мавритания също нахлуват в САДР от юг, само че по-късно са изтеглени за очевидно отегчение на Рабат. Въпреки това бунтовниците се съпротивляват и до момента.
САДР е публично приета от повече от 70 страни, в това число 30 африкански. От 1983 година нейно импровизирано посланичество се намира и в Москва. По време на постоянните съвещания на съветското външно министерство с представители на САДР през декември 2022 година беше доказана поддръжката на Москва за самоопределението на Западна Сахара в сходство с няколко резолюции на Организация на обединените нации, което съответствува с позицията на Алжир.
Военно-техническата помощ, предоставена на мароканските управляващи от Америка, Испания и Франция в спора в Западна Сахара, значително се дължи на предаването от Рабат преди към 20 години на дългасрочна концесия на западни компании на колосални ресурси от фосфорити в района Бу-Краа в северната част на Западна Сахара (има от тези ресурси в други региони на САДР).
Тяхното нелегално, в действителност експортно произвеждане пораства - въпреки всичко във връзка с запасите от тази суровина SADR е на 4-то място в света. Освен това в Западна Сахара са проучени огромни и в същото време висококачествени запаси от мед, манган, желязо, урано-ториеви руди, злато, исполин и цинк; на морския шелф се допускат огромни ресурси от петрол и газ.
Западната колониална агресия също взе изключително крайни форми в прилежащата на Алжир Либия, където централизираната обществено насочена страна от епохата на М. Кадафи беше съзнателно превърната в конгломерат от съперничещи етно-племенни и териториални асоциации, ползващи се с егоистичната поддръжка на външни сили.
През 2011 година Алжир не разреши територията му да бъде употребена за експанзия на НАТО против Либия, като в същото време се въздържа от наказания против Запада, защото към 15% от общото ползване на сила към момента се обезпечава от алжирски петрол и газ.
Северноафриканската страна също добре помни руската политическа и военно-техническа руска помощ за алжирските бунтовници, които след 1955 година реализираха самостоятелност на някогашната колония от Франция седем години по-късно. Не би трябвало да се не помни, че точно поддръжката от Москва докара през 1966 година до ликвидирането на френския ексклав в южната част на Алжир, в региона на Реган-Хогар, където Париж тестваше нуклеарно и ракетно оръжие.
Очевидно е, че всички тези обстоятелства и условия, и най-важното, съвпадението на националните ползи на двете страни, които са заинтригувани от постоянна интернационална конюнктура и от естественото действие на интернационалните морски връзки, сигурността на които може да бъде единствено обезпечен във формат на необятни макрорегионални съюзи, предопределя възходящото стратегическо партньорство сред Алжир и Русия.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Посещението през юни в Русия на президента на Алжир Абделмаджид Тебун, който взе участие в Петербургския стопански конгрес, провокира оживени реакции в западната преса. Ръководителите на двете страни подписаха декларация за задълбочено стратегическо партньорство, което с изключение на в енергетиката би трябвало да засегне военно-техническото и софтуерното съдействие. От вниманието на създателя на френския Le Figaro не убягнаха позитивните оценки на държавните медии на северноафриканската страна за „ изключителните връзки [с Русия], учредени на другарство “.
Русия е признателна на алжирската страна за желанието да помогне и поддържа съветските старания за спокойно разрешаване на украинската рецесия, сподели президентът на Русия по време на полемика на пленарната сесия на форума в Санкт Петербург на 16 юни. Отговаряйки на въпроса на водещия какво биха желали да предадат на публиката водачите на двете страни, А. Тебун разгласи готовността си да постави посреднически старания за разрешаване на въоръжения спор към Украйна.
По думите на Владимир Путин, по време на диалозите, извършени предходния ден, неговият алжирски сътрудник тет-а-тет е показал огромен интерес към събитията в Украйна, като се е изказал „ за мира “: „ Благодарни сме ви, господин президент, и двамата за вашата позиция и за вашето предпочитание да помогнете и подкрепите нашите старания, в това число тези за спокойно споразумяване на рецесията в Украйна. “
Връщайки се в родината си, А. Тебун организира телефонни диалози с президентите на Португалия и Италия Марсело Ребело де Соуса и Серджо Матарела, а също по този начин изпрати външния си министър Ахмед Атаф в европейските столици. По време на диалозите в Берлин, Рим и Белград ръководителят на алжирската дипломация и сътрудниците му се споразумяха да координират политическите и дипломатическите старания за реализиране на преустановяване на военните дейности.
Може да се допусна, че с изключение на благодарността към Москва, която поддържа АНДР като променлив член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и в БРИКС, Алжир се стреми към уравновесени връзки с Москва, Киев и груповия Запад, воден от желанието да усили тежестта си на интернационалната сцена.
В същото време Алжир интензивно спори с Брюксел за „ неравноправното “, съгласно сегашните управляващи на страната, съглашение за асоцииране, подписано от някогашния президент А. Бутефлика. Възможно е в бъдеще алжирската платформа за договаряния да размени посредническите услуги на турския президент Реджеп Тайип Ердоган с неговите неотдавнашни двусмислени изказвания и резонансни стъпки като прехвърлянето на водачите на неразрешения в Русия Азов в Киев.
Активното политическо доближаване сред двете страни значително се дължи на типологичното подобие на обстановката в „ близката чужбина “ на Русия и Алжир и устрема им да максимизират равнището на национална и районна военно-политическа сигурност. Тези стратегически фактори предопределят и неналичието на конкуренция сред двете страни на европейския пазар на петрол и газ, където те подхващат стъпки за съгласуване на напъните, в това число в границите на ОПЕК +, което Владимир Путин удостовери на 15 юни.
Илюстративен образец е Испания, която предишния юни закупи еквивалента на 7673 гигаватчаса полутечен природен газ - 26,8% от общия размер газ, който закупи; на второ място е единствено Алжир (21%), който е преди всичко в газовите ресурси в Африка (и на трето място в петролните запаси). Освен това договорът, подписан на 9 юли сред алжирската компания Sonatrach и френската група TotalEnergies, в последна сметка ще усили износа на нефт и газ за Франция съвсем веднъж и половина.
Енергийните доставки от Алжир, открити от средата на 60-те години, нарастват от втората половина на 2002 година, в това число посредством тръбопроводи за експорт през Тунис и Мароко, както и на LNG. В началото на юли локалните медии оповестиха за плануваното строителство от Росатом в Алжир на първата атомна електроцентрала в страната.
По време на визитата в Алжир при започване на юли на генералния шеф на Росатом Александър Воронков и диалозите му с министъра на енергетиката и минното дело на АНДР Мохамед Аркаб бяха разисквани настоящи въпроси на двустранното съдействие, в това число потреблението на нуклеарната сила в необятна гама от области.
Очевидно се приготвя надлежно съглашение. Според алжирската " Червена книга " за 2011 година на територията на републиката има 26 хиляди тона уранова руда, сега работят четири пробни проучвателен реактора с дребен потенциал.
Военнотехническото съдействие се развива интензивно, в това число неотдавнашната доставка на Алжир на съветските зенитно-ракетни системи (ЗРК) с дребен обхват на деяние " Тор-М2К ". Според ЦАМТО през 2008-2017 година Алжир е получил четири дивизиона на системата за противовъздушна защита с огромен обхват С-300 PMU-2 Favorit (32 пускови установки), осем дивизиона на системата за Противовъздушна отбрана със междинен обхват Бук-M2E (48 пускови установки), 38 противовъздушни пускови установки ракетно-оръдеен комплекс " Панцир-С1 ". Освен това се водеха договаряния за доставката на системите за противовъздушна защита С-300ВМ " Антей-2500 " и С-400 " Триумф ".
Както бе упоменато нагоре, за позитивната динамичност способства единният взор върху настоящите проблеми на районната сигурност, неразрешените разногласия и спорове. Така Алжир непроменяемо поддържа многогодишната битка за самостоятелност на популацията на Западна Сахара, етнически близо до популацията на алжирската част на Сахара.
Припомняме, че по-голямата част от територията на Западна Сахара е окупирана от войските на Кралство Мароко, с което Алжир сега няма дипломатически връзки. След края на испанското колониално владичество в края на 1975 година на територията на този стратегически значим крайбрежен район, богат на естествени запаси, битката на локалните партизани, основани при започване на 70-те години благодарение на Алжир и Либия, продължава съвсем половин век.срещу мароканските нашественици и техните западни спонсори.
През 1976 година Фронтът прогласява Сахарската арабска демократична република /САДР/, само че това не стопира експанзията от север, също така в средата на 70-те години войски на Мавритания също нахлуват в САДР от юг, само че по-късно са изтеглени за очевидно отегчение на Рабат. Въпреки това бунтовниците се съпротивляват и до момента.
САДР е публично приета от повече от 70 страни, в това число 30 африкански. От 1983 година нейно импровизирано посланичество се намира и в Москва. По време на постоянните съвещания на съветското външно министерство с представители на САДР през декември 2022 година беше доказана поддръжката на Москва за самоопределението на Западна Сахара в сходство с няколко резолюции на Организация на обединените нации, което съответствува с позицията на Алжир.
Военно-техническата помощ, предоставена на мароканските управляващи от Америка, Испания и Франция в спора в Западна Сахара, значително се дължи на предаването от Рабат преди към 20 години на дългасрочна концесия на западни компании на колосални ресурси от фосфорити в района Бу-Краа в северната част на Западна Сахара (има от тези ресурси в други региони на САДР).
Тяхното нелегално, в действителност експортно произвеждане пораства - въпреки всичко във връзка с запасите от тази суровина SADR е на 4-то място в света. Освен това в Западна Сахара са проучени огромни и в същото време висококачествени запаси от мед, манган, желязо, урано-ториеви руди, злато, исполин и цинк; на морския шелф се допускат огромни ресурси от петрол и газ.
Западната колониална агресия също взе изключително крайни форми в прилежащата на Алжир Либия, където централизираната обществено насочена страна от епохата на М. Кадафи беше съзнателно превърната в конгломерат от съперничещи етно-племенни и териториални асоциации, ползващи се с егоистичната поддръжка на външни сили.
През 2011 година Алжир не разреши територията му да бъде употребена за експанзия на НАТО против Либия, като в същото време се въздържа от наказания против Запада, защото към 15% от общото ползване на сила към момента се обезпечава от алжирски петрол и газ.
Северноафриканската страна също добре помни руската политическа и военно-техническа руска помощ за алжирските бунтовници, които след 1955 година реализираха самостоятелност на някогашната колония от Франция седем години по-късно. Не би трябвало да се не помни, че точно поддръжката от Москва докара през 1966 година до ликвидирането на френския ексклав в южната част на Алжир, в региона на Реган-Хогар, където Париж тестваше нуклеарно и ракетно оръжие.
Очевидно е, че всички тези обстоятелства и условия, и най-важното, съвпадението на националните ползи на двете страни, които са заинтригувани от постоянна интернационална конюнктура и от естественото действие на интернационалните морски връзки, сигурността на които може да бъде единствено обезпечен във формат на необятни макрорегионални съюзи, предопределя възходящото стратегическо партньорство сред Алжир и Русия.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ