Звездите отново светят над Венеция
Завърнаха се. След коронавирус паузата през 2020 година звездите още веднъж пристъпиха на аления килим на кинофестивала във Венеция. Липсата на обичайна стартова рампа за оскарите съвсем не се видя предходната година, защото " Земя на номади " на Клоуи Джао, спечелил " Златния лъв ", след това обра съвсем всички по-значителни награди на академията.
Тази година огромните имена се завърнаха на остров Лидо в многочислен състав и с извънредно добра стока в куфарите. Опашката на чакащите киностарт филми съумя единствено отчасти да се изсипе в Кан и докара до някои забавни дублети във Венеция. Оскар Айзък гледахме в цели три кино лентата, два от които се готвят за оскарите - монументалният римейк на научнофантастичния " Дюн " на Денис Вилньов отвън надпреварата и трилърът " Броячът на карти " (The Card Counter) на именития, към този момент 75-годишен Пол Шрейдър.
" Броячът на карти "
Както в " Шофьор на такси " на Мартин Скорсезе преди 45 години, Шрейдър още веднъж основава сюжет с воин, измъчен от посттравматично стресово разстройство - този път породено от пандиза " Абу Грейб " в Ирак. Филмът смесва ловко стерилния свят, който Уилям Тел (Айзък) си основава, с цел да преработи предишното, с препратките към хаоса и ужаса на " Абу Грейб " в стилизиран трилър.
Тези, които се притесняват, че Вилньов не се е справил с книгата на Франк Хърбърт, могат да си отдъхнат. Новият " Дюн " е два часа и половина напълно физическо преживяване с безмилостен саундтрак на Ханс Цимер, брутална хармония и звезди като Тимоти Шаламе и Хавиер Бардем. За разлика от окастрената, само че и подценена версия на Дейвид Линч от 1984 година Вилньов отделя задоволително време да вкара всички воюващи в междугалактическата икономическа война артисти, като за сметка на това стига единствено до половината на първата книга. Серията " Дюн " едвам стартира и ще събере доста почитатели.
Зендая и Тимоти Шаламе в " Дюн "
Пенелопе Крус мина два пъти по аления килим с два кино лентата в формалното съревнование. Един път един до друг с Антонио Бандерас в интелигентната подигравка на филмовия отрасъл, която неизбежно се споделя " Официално съревнование " (Official Competition). В него фармацевтичен магнат желае да се запечата в историята като продуцент на филм, който да завоюва огромен фестивал. Крус играе ексцентрична нашумяла режисьорка, Антонио Бандерас е въплъщение на повърхностната холивудска звезда, а Оскар Мартинес е в ролята на заснобял интелектуален противовес от авторското кино.
Антонио Бандерас, Пенелопе Крус и Оскар Мартинес в " Официално съревнование "
Получава се поредност от отлично съчетани моменти. Върхът на иронията бе, когато на огромния екран в " зала гранде " на фестивала Пенелопе Крус унищожи в менгеме " Златен лъв ", " Златна палма " и редица други сходни статуетки в още един от особените си режисьорски похвати. Малко объркващо е, че поради наличието на Бандерас и Крус това не е новият филм на Педро Алмодовар, а на режисьорското дуо Гастон Дюпра и Мариано Кон. Но е освежаващо, че киното може още веднъж да се смее на себе си.
Капитал - брой 39
Крус е въпреки всичко в " Паралелни майки " (Madres paralelas) на Алмодовар , където играе старата майка Джанис. Съдбата на героинята се преплита неотлъчно с тази на младата Ана (в ролята е изгряващата Милена Смит), когато двете раждат по едно и също време в болничното заведение.
Милена Смит и Пенелопе Крус в " Паралелни майки "
Това беше първият от серията забавни погледи на фестивала към провокациите и несъгласията пред майката и дамата. Джанис е сполучлива, уверена фотографка на 40 години, решена да отгледа дете без обвързания с друга жена татко. Докато Джанис се пробва да разкрие проблемите на предишното към всеобщ гроб от времето на Испанската революция, тя се сблъсква с спор в личното си майчинство, който взема решение да прикрие. Изключителното достижение на Крус в представянето на копнежа и безграничната болежка й завоюва премията за най-хубава женска роля.
Друг взор върху дамата майка показа актрисата Маги Джиленхол (сестра на Джейк Джиленхол) с режисьорския си дебют " Изгубената щерка " (The Lost Daughter) - един от диамантите на фестивала, за който сигурно също ще чуем на оскарите. За акомодацията на едноименния разказ на Елена Феранте й бе присъдена премията за най-хубав сюжет.
По време на работна отмора на гръцки остров професорката по италианска филология Леда (Оливия Колман от " Короната " и " Фаворитката " ) се сблъсква с шумно американско семейство. Наблюдавайки младата майка Нина (Дакота Джонсън, " Петдесет нюанса сиво " ), Леда преработва личния си път на майка, която в избрани моменти от живота си избира кариерата и независимостта пред двете си деца. Книгата интригува Джиленхол, тъй като " се осмелява да изкаже истини за майчинството, които са публично табу ".
Оливия Колман в " Изгубената щерка "
Поредица от ретроспекции ни потапят през морето от ниско дозирано страдалчество в погледа на зрялата Леда в основни моменти от младостта й. Очакваме да се случи огромното злощастие, само че силата на кино лентата се оказва тъкмо в противоположното - той демонстрира по какъв начин огромните контузии постоянно произлизат от относително банални решения, които всеки от нас би трябвало да вземе в живота.
Третата " ексцентрична майка ", която би трябвало да споменем, е Мира (Джесика Частейн) от изненадващо сполучливия сериален римейк на едноименния минисериал на Ингмар Бергман " Сцени от един фамилен живот " , показан отвън спортната стратегия. Постижението на режисьора Хагай Леви, който интегрира в плана сина на Ингмар Бергман - режисьорът Даниел Бергман, е, че е съумява да преведе материала от 1973 година в днешната епоха на новата работа и обществените мрежи и се пробва да отговори на въпроса " по какъв начин изменящите се разбирания за функциите на половете въздействат на моногамното семейство ", както се загатва в самия филм.
Оскар Айзък и Джесика Частейн в " Сцени от един фамилен живот " Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Здравеопазване 3 Вечерни вести 1 Здравеопазване 2 Политика 3 Политика 1 Здравеопазване 2 Политика 3 Политика
Както в оригинала, по този начин и в преработката на Леви нито за момент не сме отегчени от 5-часовите диалози сред Мира и Джонатан (третият Оскар Айзък) като се изключи някои недостатъци в петата част. Като прилича за 2021 година Мира е тази, която преработва рецесията си на междинна възраст с невярност вместо мъжа й в остарелия вид, и надлежно функциите им са разбъркани по отношение на оригинала. Частейн и Айзък отлично си правят работата, само че просто са прекомерно красиви и съвършени, както и декорите и костюмите на кино лентата. Всичко способства за основна отдалеченост към фена на един другояче доста акуратен разбор на връзката сред двама души, в който всеки може да се припознае. Тук Бергман печели по точки.
Анамария Вартоломей в " Събитието "
" Златният лъв " бе присъден също на история за една майка - тази, която избира да не бъде майка. " Събитието " на Одри Диван , по едноименния разказ на Ани Ерно, ни води при започване на 60-те на XX век и разказва почвата, на която след това ще се роди модерният феминизъм. Младата надарена студентка Ан (изключително актьорско достижение на Анамария Вартоломей) е хванала по личните си думи " заболяването, която единствено дамите хващат и която прави от тях домакини " - забременяла е от недотам сериозна връзка. Ан се пробва с всички сили да излезе от тази обстановка, само че Франция на 60-те години я оставя изцяло сама. Филмът бе награден за деликатния и съчувствен роман за един от едноличните, само че значими митинги като този на Ан, които извеждат дамите, където са през днешния ден - доста по-нататък по пътя към самоопределението и равноправието. И към успех на Лидо.
Сцена от кино лентата " Ръката на господ "
" Събитието " и " Дюн " ще бъдат излъчени в София в границите на кинофестивала CineLibri 2021 през октомври. " Сцени от един фамилен живот " е в каталога на HBO Go.
Тази година огромните имена се завърнаха на остров Лидо в многочислен състав и с извънредно добра стока в куфарите. Опашката на чакащите киностарт филми съумя единствено отчасти да се изсипе в Кан и докара до някои забавни дублети във Венеция. Оскар Айзък гледахме в цели три кино лентата, два от които се готвят за оскарите - монументалният римейк на научнофантастичния " Дюн " на Денис Вилньов отвън надпреварата и трилърът " Броячът на карти " (The Card Counter) на именития, към този момент 75-годишен Пол Шрейдър.
" Броячът на карти "
Както в " Шофьор на такси " на Мартин Скорсезе преди 45 години, Шрейдър още веднъж основава сюжет с воин, измъчен от посттравматично стресово разстройство - този път породено от пандиза " Абу Грейб " в Ирак. Филмът смесва ловко стерилния свят, който Уилям Тел (Айзък) си основава, с цел да преработи предишното, с препратките към хаоса и ужаса на " Абу Грейб " в стилизиран трилър.
Тези, които се притесняват, че Вилньов не се е справил с книгата на Франк Хърбърт, могат да си отдъхнат. Новият " Дюн " е два часа и половина напълно физическо преживяване с безмилостен саундтрак на Ханс Цимер, брутална хармония и звезди като Тимоти Шаламе и Хавиер Бардем. За разлика от окастрената, само че и подценена версия на Дейвид Линч от 1984 година Вилньов отделя задоволително време да вкара всички воюващи в междугалактическата икономическа война артисти, като за сметка на това стига единствено до половината на първата книга. Серията " Дюн " едвам стартира и ще събере доста почитатели.
Зендая и Тимоти Шаламе в " Дюн "
Пенелопе Крус мина два пъти по аления килим с два кино лентата в формалното съревнование. Един път един до друг с Антонио Бандерас в интелигентната подигравка на филмовия отрасъл, която неизбежно се споделя " Официално съревнование " (Official Competition). В него фармацевтичен магнат желае да се запечата в историята като продуцент на филм, който да завоюва огромен фестивал. Крус играе ексцентрична нашумяла режисьорка, Антонио Бандерас е въплъщение на повърхностната холивудска звезда, а Оскар Мартинес е в ролята на заснобял интелектуален противовес от авторското кино.
Антонио Бандерас, Пенелопе Крус и Оскар Мартинес в " Официално съревнование "
Получава се поредност от отлично съчетани моменти. Върхът на иронията бе, когато на огромния екран в " зала гранде " на фестивала Пенелопе Крус унищожи в менгеме " Златен лъв ", " Златна палма " и редица други сходни статуетки в още един от особените си режисьорски похвати. Малко объркващо е, че поради наличието на Бандерас и Крус това не е новият филм на Педро Алмодовар, а на режисьорското дуо Гастон Дюпра и Мариано Кон. Но е освежаващо, че киното може още веднъж да се смее на себе си.
Капитал - брой 39
Крус е въпреки всичко в " Паралелни майки " (Madres paralelas) на Алмодовар , където играе старата майка Джанис. Съдбата на героинята се преплита неотлъчно с тази на младата Ана (в ролята е изгряващата Милена Смит), когато двете раждат по едно и също време в болничното заведение.
Милена Смит и Пенелопе Крус в " Паралелни майки "
Това беше първият от серията забавни погледи на фестивала към провокациите и несъгласията пред майката и дамата. Джанис е сполучлива, уверена фотографка на 40 години, решена да отгледа дете без обвързания с друга жена татко. Докато Джанис се пробва да разкрие проблемите на предишното към всеобщ гроб от времето на Испанската революция, тя се сблъсква с спор в личното си майчинство, който взема решение да прикрие. Изключителното достижение на Крус в представянето на копнежа и безграничната болежка й завоюва премията за най-хубава женска роля.
Друг взор върху дамата майка показа актрисата Маги Джиленхол (сестра на Джейк Джиленхол) с режисьорския си дебют " Изгубената щерка " (The Lost Daughter) - един от диамантите на фестивала, за който сигурно също ще чуем на оскарите. За акомодацията на едноименния разказ на Елена Феранте й бе присъдена премията за най-хубав сюжет.
По време на работна отмора на гръцки остров професорката по италианска филология Леда (Оливия Колман от " Короната " и " Фаворитката " ) се сблъсква с шумно американско семейство. Наблюдавайки младата майка Нина (Дакота Джонсън, " Петдесет нюанса сиво " ), Леда преработва личния си път на майка, която в избрани моменти от живота си избира кариерата и независимостта пред двете си деца. Книгата интригува Джиленхол, тъй като " се осмелява да изкаже истини за майчинството, които са публично табу ".
Оливия Колман в " Изгубената щерка "
Поредица от ретроспекции ни потапят през морето от ниско дозирано страдалчество в погледа на зрялата Леда в основни моменти от младостта й. Очакваме да се случи огромното злощастие, само че силата на кино лентата се оказва тъкмо в противоположното - той демонстрира по какъв начин огромните контузии постоянно произлизат от относително банални решения, които всеки от нас би трябвало да вземе в живота.
Третата " ексцентрична майка ", която би трябвало да споменем, е Мира (Джесика Частейн) от изненадващо сполучливия сериален римейк на едноименния минисериал на Ингмар Бергман " Сцени от един фамилен живот " , показан отвън спортната стратегия. Постижението на режисьора Хагай Леви, който интегрира в плана сина на Ингмар Бергман - режисьорът Даниел Бергман, е, че е съумява да преведе материала от 1973 година в днешната епоха на новата работа и обществените мрежи и се пробва да отговори на въпроса " по какъв начин изменящите се разбирания за функциите на половете въздействат на моногамното семейство ", както се загатва в самия филм.
Оскар Айзък и Джесика Частейн в " Сцени от един фамилен живот " Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Здравеопазване 3 Вечерни вести 1 Здравеопазване 2 Политика 3 Политика 1 Здравеопазване 2 Политика 3 Политика
Както в оригинала, по този начин и в преработката на Леви нито за момент не сме отегчени от 5-часовите диалози сред Мира и Джонатан (третият Оскар Айзък) като се изключи някои недостатъци в петата част. Като прилича за 2021 година Мира е тази, която преработва рецесията си на междинна възраст с невярност вместо мъжа й в остарелия вид, и надлежно функциите им са разбъркани по отношение на оригинала. Частейн и Айзък отлично си правят работата, само че просто са прекомерно красиви и съвършени, както и декорите и костюмите на кино лентата. Всичко способства за основна отдалеченост към фена на един другояче доста акуратен разбор на връзката сред двама души, в който всеки може да се припознае. Тук Бергман печели по точки.
Анамария Вартоломей в " Събитието "
" Златният лъв " бе присъден също на история за една майка - тази, която избира да не бъде майка. " Събитието " на Одри Диван , по едноименния разказ на Ани Ерно, ни води при започване на 60-те на XX век и разказва почвата, на която след това ще се роди модерният феминизъм. Младата надарена студентка Ан (изключително актьорско достижение на Анамария Вартоломей) е хванала по личните си думи " заболяването, която единствено дамите хващат и която прави от тях домакини " - забременяла е от недотам сериозна връзка. Ан се пробва с всички сили да излезе от тази обстановка, само че Франция на 60-те години я оставя изцяло сама. Филмът бе награден за деликатния и съчувствен роман за един от едноличните, само че значими митинги като този на Ан, които извеждат дамите, където са през днешния ден - доста по-нататък по пътя към самоопределението и равноправието. И към успех на Лидо.
Сцена от кино лентата " Ръката на господ "
" Събитието " и " Дюн " ще бъдат излъчени в София в границите на кинофестивала CineLibri 2021 през октомври. " Сцени от един фамилен живот " е в каталога на HBO Go.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ