Затова е готова да приеме всяка новина. Ние не сме

Затова е подготвена да одобри всяка вест.

" Ние не сме по-силни от явленията. Един Божи ден се случва нещо, което е по-голямо от нас. Знам, че и той по този начин го приема и когато би трябвало да се бори, се бори до дъно ", добави майката.

Сестра му Александра Петрова пък описа, че дните в очакване минават мъчно.

" Ставаме с вяра... лягаме с рев и чакаме утрешния ден, че той ще бъде открит. И по този начин минава денят, и не знам докога ", сподели тя.

На въпрос дали им е останала вяра, Александра отговори:

" Да. Все още седи тази вяра и, в случай че може да я дам на всички българи тази вяра, макар че в действителност времето приказва друго. Но вярата умира последна, са споделили хората. Трябва да се има вяра в нещо. Има някаква мощ някъде, колкото и да отхвърлят, за мен я има, съществува. Особено, в случай че Боян оцелее, си мисля, че я има... и по този начин ".

За последно се чули преди заминаването му.

" И ми сподели, че не му се тръгвало, тъй като тук всичко цъфтяло и чуруликали птичките, а той щял да върви по снеговете. И аз му споделих - ти по този начин си обичаш, да ти е студеничко, и той вика, в действителност, да ", сподели още сестрата.

Запитана дали са подготвени за най неприятния сюжет, тя отвърна:

" Всеки ден се приготвяме, мислим го. Не може да си подготвен, до момента в който не го разгласят, или краят на акцията, или тези няколко дни шерпите, в случай че нещо намерят. Но би трябвало да сме реалисти, тъй като въпреки всичко без инсулин не знам по какъв начин ще изкара. Не знам... Не съм подготвена... Не мога да го дам още... Той е необходим на всички ".

Семейството се надява издирването на Боян да продължи.