Заставаме сутрин пред огледалото и се взираме с тихо и

Заставаме заран пред огледалото и се взираме с безшумно и покорно обезсърчение в застаряващия си облик. Да, окончателно губим младостта и хубостта и нищо кой знае какво не може да се направи по въпроса. Освен в случай че несъмнено, не изключим с някое магическо копче гравитацията, а с друго – не върнем времето обратно. Купуваме скъпи кремове с колаген и хиалурон, инжектираме си подкожно ботулинова киселина и коктейл от витамини, ядем с цялостни шепи омега 3 и годжи бери…

Графиня Ержебет Батори си обезпечава челно място в раздел “Най-кръвожадните серийни убийци ” в Книгата на върховете “Гинес ”, измъчвайки и отнемайки живота на над 600 млади дами. На нейната забележителна “производителност ” биха завидели даже такива видни изверги на нашето време като Тед Бънди, Андрей Чикатило и Джефри Дамър. И даже колумбийските главорези Даниел Барбоса и Педро Алонсо Лопес наподобяват като първокласници със своите надлежно 150 и 300 убийства спрямо Кървавата Батори.

От многото крими филми, които сме изгледали, знаем, че логиката на психиката на серийния палач е комплицирана система от подсъзнателни лабиринти, в които обърканите му усеща и травматични мемоари от детските години се лутат като обезумели мишки. В това отношение и графинята не прави изключение. Историята на нейната психопатия може да се наблюдава до времето на ранното й детство. Още като доста дребна тя става очевидец на мъченията, на които подлагат крепостните селяни в фамилното имение в Карпатите. Една от лелите й я научава всичко, което една млада госпожица би трябвало да знае за садомазохизма, а друга един родственик я посвещава в тъмните практики на сатанизма.

Според историческите архиви, достигнали до през днешния ден, най-травмиращият миг в детството на Ержебет е, когато копоите на татко й хващат малък апаш, който за наказване пришиват към стомаха на обречен на смърт кон и оставят да агонизира в продължение на дни преди да издъхне. Излагането й на сходни подиуми на грубост, както и бездушното отношение на фамилията й към изтезанията, са главните фактори, съдействали за превръщането на дребната Ержебет в безмилостно страшилище.

Графиня Ержебет Батори; Снимка: Wikipedia

Едва 15-годишна Ержебет се омъжва за граф Ференц Надажди и заживява в изолирания в полите на Карпатите палат Шейде. Съпругът й се оказва издялан от същото дърво като жестокия й татко – твърди се, че е имал специфична стая за мъчения в замъка, която на драго сърце употребявал при всеки комфортен случай.

През зимните месеци подрежда на някоя от слугините да излезе на открито в снега и заповядва да я заливат с кофи леденостудена вода, до момента в който тялото й се вкочени. Друга желана техника включва разсъбличане на слугинята, щедро намазване на тялото й с мед и връзването й за дърво – за наслада на мравките, пчелите и другите жилещи и хапещи инсекти. Разбира се, Батори не се отхвърля и от класическия пердах с бич, който наподобява й доставя изключително наслаждение – гледката и миризмата на прясна кръв й доставя умопомрачителна приятност. Често Батори изпраща две от прислужниците си да “ловуват ” вместо нея за свежа плът отвън границите на замъка. Жертвите в множеството случаи са 13-14-годишни девойки, парчета от плътта на които графинята изрязва и се угощава, до момента в който са към момента живи.

Във времето, когато граф Надажди не се бори безстрашно на бойното поле в борбите за прекъсване на турската агресия в северната част на страната, той е деен съизвършител в садистичните занимания на жена си. Междувременно им се раждат четири деца. Надажди умира в начало на 17 век и тогава нещата излизат отвън надзор. Ержбета е на 44 години и усеща, че хубостта й стартира да вехне. Доколко е истина, историците не могат да кажат, само че най-разпространената легенда твърди, че графинята стартира да избива млади дами, за източва кръвта им и след това да се къпе в нея, тъй като е уверена, че кръвта на девствени дами ще възвърне още веднъж младежкия тип на кожата й. С течение на времето убийствата стават все по-дръзки и по-начесто, тъй като графинята изпитва все по-голяма потребност от ексцентричните си козметични процедури. Предполага се, че за отвличанията и убийствата Батори е употребила услугите на приближен прислужник.

В един миг изгубването на девойки от околните села се трансформира в същинска зараза. Въпреки, че наподобява неуместно толкоз дълго време никой да не се усъмни в действията на графинята, факт е, че едвам през 1610 година, към 25 години след първите убийства, крал Матиас разпорежда на граф Грегори Турзо да организира следствие, с цел да се разбере какво, по дяволите, се случва в замъка Шейде и покрайнините. На 30 декември Турзо и хората му се промъкват скрито в замъка, където намират мъртвец на младо момиче, както и още едно, към момента живо, само че на лимита на силите си. Това е задоволително съображение за Турзо да арестува Батори и да я сложи под домакински арест до деня на процеса против нея.

Но със гибелта й не умира легендата за графинята-кръвопийца. И в наши дни тя продължава да служи като ентусиазъм за доста мрачни музикални и кинематографични сюжети. През 1982 година блек метъл групата Venom записва песента “Графиня Батори ”, която е част от албума им Black Matal. Друга метъл група пък носи нейното име. Става въпрос за шведската Bathory, учредена през 1983 година и разпаднала се през 2004 година след гибелта на енигматичния фронтмен Томас Форсберг. Следват още метъл банди, които записват песни, въодушевени от легендата за Батори.

Кадър от кино лентата „ Графинята “

Но може би най-популярна е интерпретацията, която тази легенда получава във кино лентата на Жули Делпи от 2009 година “Графинята ”, в който Делпи извършва и основната роля.