Най-много за лекарства доплащат българите
Защо в България има толкоз доста лечебни заведения, а профилираната помощ не доближава до доста краища на страната? Защо се оказа, че смъртността при коронавирус беше най-висока в България? Колко доплащат за медикаменти българите спрямо останалите европейци?
Отговорите тези въпроси се съдържат в разбора на огромно изследване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), предоставено от Националната пациентска организация.
Здравеопазването в България разполага с задоволително запаси - и като леглова база, и като финансиране, само че все пак успеваемостта е релативно ниска, а здравните резултати – по-слаби от тези на страни със сходни обществени и стопански характерности. Финансирането на системата не основава задоволително положителни тласъци за повишение на успеваемостта, а мястото на пациента във вземането на решения и при оценката на получената услуга напълно липсва. Наблюдават се и огромни разлики сред областите във връзка с достъпа до опазване на здравето и здравните резултати, написа в разбора към изследването.
Проблемите в бранша се обуславят от ограничавания брой медицински сестри и санитари,
мощното доминиране на болничната помощ
за сметка на профилактиката, както и поради сериозните районни разлики във връзка с достъпа до медицински услуги.
Безспорен факт е, че България има една от най-гъстите мрежи на лечебни заведения за болнична помощ – и надлежно кревати за болнично лекуване в Европа. Повечето от постройките са завещание от предишното. Само част съставляват новооткрити лечебни заведения, като в огромната си част те са частни лечебни заведения.
Според статистиката за 2020 година в страната действат 342 лечебни заведения (многопрофилни и специализирани), които разполагат с 54 216 кревати.
Гъстата мрежа от лечебни заведения обаче не води безусловно до по-добро и качествено опазване на здравето, написа в разбора. Част от аргументите са неналичието на централизация на медицински случаи в обособени лечебни заведения, както и невъзможността да се концентрира запас. Нещо повече - този запас се разпилява сред голям брой лечебни заведения, а те, в по-голямата си част, не съумяват да обезпечат съответни фрагменти.
В районен аспект картината на болничната помоще много изкривена. Наблюдава се централизация на лечебни заведения в огромните области. В особена степен това важи за четирите най-големите градове - София, Пловдив, Бургас и Варна.
Само в столицата са ситуирани към една пета от всички лечебни заведения за болнична помощ. В същото време, на други полюс са Повече от половината области, които разполагат с по-малко от 10 лечебни заведения.
Разград, Силистра и Видин са областите с минимум лечебни заведения. В града на Баба Вида те са 3, а в другия крайдунавски град и в столицата на Лудогорието, те са по две. мощно обезлюдени области със застаряващо население.
В тези три региона ситуацията е изключително тежко и заради обстоятелството, че са
популацията е най-вече застаряващо, което изисква повече болнични грижи.
Леглата в лечебните заведения, отнесени по отношение на популацията, дават визия за опциите на здравната система да обслужва локалното население при потребност от хоспитализация, без значение че те не са задоволителен знак дали предоставеното лекуване ще бъде съответно, навременно и ефикасно. На национално равнище са налични приблизително по 7,8 кревати на 1000 души от популацията, като 5,5 от тях са в многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване.
Ако се одобри, че най-общият знак за успеваемостта на една система са годините, прекарани в положително здраве, от една страна, и продължителността на живот - от друга, по първия индикатор България стои добре на европейско равнище. Продължителността на живот в положително здраве у нас е 66,3 години за 2019 година, което е 1,7 години повече от междинната стойност за жителите на Европейския съюз.
По отношение на предстоящата дълготрайност на живота обаче България се показва най-зле от всички страни.
Средната дълготрайност на живота е 75,1 г
което е най-ниска стойност от всички страни – с 6 години по-ниска от междинната стойност за Европейския съюз и с 8,9 година по-ниска от тази на първенците Испания.
" Оказва се, че когато е в положително здраве, българинът живее дълго. Но при утежняване на здравето преживяемостта е доста ниска, т.е. при нужда от здравна помощ – интензивно лекуване или дълготрайни грижи, здравната система не оказва помощ за удължение на живота, което е неприятен отзив за успеваемостта ѝ ", означи Петя Георгиева от Института за пазарна стопанска система.
В България за опазване на здравето се изразходват общо 7,1% от брутния вътрешен артикул съгласно последните дефинитивни данни на Евростат. Те са за 2019 година По този индикатор страната ни е към средата по отношение на останалите страни от Европейски Съюз, като най-вече за здраве разпределят Германия (11,7)%) и Франция (11,1%), а минимум – Люксембург (5,4%) и Румъния (5,7%).
Проблем се следи в структурата на разноските, съгласно която доста огромен дял от
заплащанията са директни разноски " от джоба " на пациентите
- главно за медикаменти и лекарствени артикули.България е преди всичко от целия Европейски Съюз в класацията за доплащане за медикаменти. И още един куриоз - частните заплащания за здраве като общ индикатор са 38% при междинен индикатор за общността - 15,6% от общите разноски. Това е следващият антирекорд за здраве за бедна България.
В същото време, без значение от обстоятелството, популацията става все по-застаряващо и все по-страдащо от хронични болести, страната заделя минимум средства за дълготрайна грижа – едвам 0,01% от брутния вътрешен артикул. Само за съпоставяне, делът при Шве;ция е 2,5%, а в Нидерландия - 2,85%.Данните приказват недвусмислено, че финансовата тежест се трансферира върху болните и техните близки и най-много върху хората с ниски и междинни приходи, което в допълнение лимитира достъпа им до здравни грижи.
Източник:
Отговорите тези въпроси се съдържат в разбора на огромно изследване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), предоставено от Националната пациентска организация.
Здравеопазването в България разполага с задоволително запаси - и като леглова база, и като финансиране, само че все пак успеваемостта е релативно ниска, а здравните резултати – по-слаби от тези на страни със сходни обществени и стопански характерности. Финансирането на системата не основава задоволително положителни тласъци за повишение на успеваемостта, а мястото на пациента във вземането на решения и при оценката на получената услуга напълно липсва. Наблюдават се и огромни разлики сред областите във връзка с достъпа до опазване на здравето и здравните резултати, написа в разбора към изследването.
Проблемите в бранша се обуславят от ограничавания брой медицински сестри и санитари,
мощното доминиране на болничната помощ
за сметка на профилактиката, както и поради сериозните районни разлики във връзка с достъпа до медицински услуги.
Безспорен факт е, че България има една от най-гъстите мрежи на лечебни заведения за болнична помощ – и надлежно кревати за болнично лекуване в Европа. Повечето от постройките са завещание от предишното. Само част съставляват новооткрити лечебни заведения, като в огромната си част те са частни лечебни заведения.
Според статистиката за 2020 година в страната действат 342 лечебни заведения (многопрофилни и специализирани), които разполагат с 54 216 кревати.
Гъстата мрежа от лечебни заведения обаче не води безусловно до по-добро и качествено опазване на здравето, написа в разбора. Част от аргументите са неналичието на централизация на медицински случаи в обособени лечебни заведения, както и невъзможността да се концентрира запас. Нещо повече - този запас се разпилява сред голям брой лечебни заведения, а те, в по-голямата си част, не съумяват да обезпечат съответни фрагменти.
В районен аспект картината на болничната помоще много изкривена. Наблюдава се централизация на лечебни заведения в огромните области. В особена степен това важи за четирите най-големите градове - София, Пловдив, Бургас и Варна.
Само в столицата са ситуирани към една пета от всички лечебни заведения за болнична помощ. В същото време, на други полюс са Повече от половината области, които разполагат с по-малко от 10 лечебни заведения.
Разград, Силистра и Видин са областите с минимум лечебни заведения. В града на Баба Вида те са 3, а в другия крайдунавски град и в столицата на Лудогорието, те са по две. мощно обезлюдени области със застаряващо население.
В тези три региона ситуацията е изключително тежко и заради обстоятелството, че са
популацията е най-вече застаряващо, което изисква повече болнични грижи.
Леглата в лечебните заведения, отнесени по отношение на популацията, дават визия за опциите на здравната система да обслужва локалното население при потребност от хоспитализация, без значение че те не са задоволителен знак дали предоставеното лекуване ще бъде съответно, навременно и ефикасно. На национално равнище са налични приблизително по 7,8 кревати на 1000 души от популацията, като 5,5 от тях са в многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване.
Ако се одобри, че най-общият знак за успеваемостта на една система са годините, прекарани в положително здраве, от една страна, и продължителността на живот - от друга, по първия индикатор България стои добре на европейско равнище. Продължителността на живот в положително здраве у нас е 66,3 години за 2019 година, което е 1,7 години повече от междинната стойност за жителите на Европейския съюз.
По отношение на предстоящата дълготрайност на живота обаче България се показва най-зле от всички страни.
Средната дълготрайност на живота е 75,1 г
което е най-ниска стойност от всички страни – с 6 години по-ниска от междинната стойност за Европейския съюз и с 8,9 година по-ниска от тази на първенците Испания.
" Оказва се, че когато е в положително здраве, българинът живее дълго. Но при утежняване на здравето преживяемостта е доста ниска, т.е. при нужда от здравна помощ – интензивно лекуване или дълготрайни грижи, здравната система не оказва помощ за удължение на живота, което е неприятен отзив за успеваемостта ѝ ", означи Петя Георгиева от Института за пазарна стопанска система.
В България за опазване на здравето се изразходват общо 7,1% от брутния вътрешен артикул съгласно последните дефинитивни данни на Евростат. Те са за 2019 година По този индикатор страната ни е към средата по отношение на останалите страни от Европейски Съюз, като най-вече за здраве разпределят Германия (11,7)%) и Франция (11,1%), а минимум – Люксембург (5,4%) и Румъния (5,7%).
Проблем се следи в структурата на разноските, съгласно която доста огромен дял от
заплащанията са директни разноски " от джоба " на пациентите
- главно за медикаменти и лекарствени артикули.България е преди всичко от целия Европейски Съюз в класацията за доплащане за медикаменти. И още един куриоз - частните заплащания за здраве като общ индикатор са 38% при междинен индикатор за общността - 15,6% от общите разноски. Това е следващият антирекорд за здраве за бедна България.
В същото време, без значение от обстоятелството, популацията става все по-застаряващо и все по-страдащо от хронични болести, страната заделя минимум средства за дълготрайна грижа – едвам 0,01% от брутния вътрешен артикул. Само за съпоставяне, делът при Шве;ция е 2,5%, а в Нидерландия - 2,85%.Данните приказват недвусмислено, че финансовата тежест се трансферира върху болните и техните близки и най-много върху хората с ниски и междинни приходи, което в допълнение лимитира достъпа им до здравни грижи.
Източник:
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ