Когато си взех хамстер
Защо си купих това животинче въобще не знам. Вероятно тъй като жена ми сподели нещо от рода на „ Виж какъв е дребничък. Хайде да го купим. Изобщо не е безценен “. Хамстерът в действителност не беше безценен – 5 лв..
Но към хамстера се продаваше и клетка, хранилка, купичка за пиянство, колело, къща, стърготини, ядки… Така цената набъбна.
Животинката се оказа извънредно недружелюбна. Всички опити да установя някакъв контакт на равнище аз те храня- ти ме обичаш не съумя. Хамстерите в действителност не обичат никого.
Животинчето се оказа рядко неуместно и храбро. В началото, без да знаем за тези му качества, се опитахме да го изкараме от клетката „ да се поразходи “. Хамстерът се изкачи допустимо най-високо, да вземем за пример на рамото ми. И от там безстрашно скочи в пропастта, да вземем за пример върху плочките на пода.
Съществото се оказа извънредно издръжливо. Не единствено не се разруши, само че живя съвсем три години, въпреки продавачът в магазина да се кълнеше, че повече от две години тези хамстери не живеят.
Животинката се оказа рядко твърдоглав спортист-любител. През първата година и половина от живота му се повтаряше една и съща спортна стратегия: хамстерът се изкачваше по стената до самия й връх, на тавана се опитваше с предните си лапи с гърба напред да се трансферира към противоположната стена, само че нито един път не му се получаваше и все падаше.
Падаше гръмко. С басов тон „ бу-бум “. А ние бяхме принудени да заспиваме под безпределно повторение: „ Топ-топ-топ-топ-топ, бу-бум! Топ-топ-топ-топ-топ, бу-бум!.. “
Животинката беше рядко спестовна. Въпреки че ядките в хранилката му в никакъв случай не свършваха, всякога при огромно разчистване на жилището откривахме ресурси от ядки. Шегувахме се, че при положение на гладна година тези ресурси няма да ни разрешат да умрем.
Животинката беше рядко алчна. По време на почистване на клетката той викаше истерично и се опитваше да ни прогони. В гневния му вик като че ли се чуваше: „ Къде, гадове, откарвате целия ми непостижим труд! Това са моите ядки! “
Хамстерът умря като същински хамстер – с уста в купата си. През нощта, безшумно, умерено, без да тревожи никого.
В този миг аз, 35-годишен мъж, плаках като малко дете.
