Харалан Александров: В България никога не е имало турско робство!
- Защо доста българи – за разлика от гърците и сърбите, да вземем за пример – не престават да упорстват, че в Османската империя предците им са били " под турско иго "?
- Харалан Александров: Турското иго е свещена крава в всеобщото схващане на българите. Спомням си по какъв начин кметовете на няколко подбалкански градове като Карлово, Калофер и Копривщица реагираха под паника на подправената вест, че " турското иго “ щяло да бъде извадено от новите учебници по история и проведоха митинг пред Министерски съвет. Попитах ги за какво за тях е толкоз значима тази метафора. Те ми дадоха отговор безусловно: “Ако го няма турското иго, всичко губи смисъл за нас. “ Оказва се, че конструктът " турско иго “ е надалеч по-голям от историческата истина, защото действа като пиедестал на българската национална еднаквост, образувана по време на Възраждането и ревниво поддържана до ден-днешен посредством институционализирани културни практики: обучение, медии, киноиндустрия, локални обичаи, политически ритуали и прочие
За да разберем гнева на почитателите на " турското иго “, с изключение на историческите обстоятелства би трябвало да вземем поради и това, което в науките за индивида се назовава " културна памет ". Тя е изцяло независимо събитие и съставлява резистентен роман за общото минало, който служи като пояснение за протичащото се в сегашното. Според Ян Асман, изтъкнат немски откривател на културната памет, един исторически мит може да има по-голяма тежест в груповото схващане на общността, отколкото историческата истина, основана на обстоятелства и документи. Оспорването на този роман се приема като кощунствено деяние, като посягане върху сакралните фундаменти на груповата еднаквост. За културната памет митът е по-истинен, по-верен от историческите обстоятелства.
- Откъде обаче метафората за " турското иго “ черпи сила, с цел да се постанова повече от век и половина над историческите обстоятелства?
- Тази метафора несъмнено е изиграла значима роля в консолидирането на националното съзнание на българите и мобилизацията им в устрема към самостоятелност. Българите от онази славна ера, които са подели битката против “турското иго ", са били наясно, че става дума за метафора, тъй като са имали опит от първа ръка с живота под османска власт и са знаели какво значи плебей и какво значи свободен човек. Роб значи субект, лишен от обикновени човешки свободи като право на напредване, благосъстоятелност и стопанска самодейност и принуден пожизнено да работи без заплащане за господарите си. Българските жители на Османската империя несъмнено не попадат в тази категория. За културната памет обаче тези обстоятелства за без значение, тъй като " турското иго “ има статут на повсеместен пояснителен механизъм за българските злочестини.
Ние с лекост зачертаваме пет епохи от нашата историята просто тъй като тя е протекла в границите на Османската империя, за чието развиване българите имат значителен принос, изключително през 19 век, когато българските елити се включват интензивно в стопанския и културния живот. Именно стопанското преуспяване на българските земи в тази ера способства за появяването и възхода на българското национално съзнание и битката за национална автономност. Този неутрален прочит на историята постоянно провокира възмущение, обвинявания в родоотстъпничество и опит за " пренаписване “ на историята.
Става ясно, че като “истинска " история се възприема не тази, която се е състояла в реалност, а трагично-героичният роман, в който сме избрали да имаме вяра, тъй като ни предлага лесни и комфортни пояснения. Продължаваме да робуваме (използвам думата като метафора) на идеологическите догми от 19 век, епохата на национално освободителните битки, които по нужда конструират обстановката в черно-бели краски. Ето за какво не можем да се сърдим, че доста българи отхвърлят да видят нюансите и светлосенките на тази забележителна и спорна ера. Историческата просвета – не историческата агитация – се пробва да бъде безпристрастна, до момента в който културната памет постоянно е пристрастна.
- Дали обаче метафората за " турското иго “ въпреки всичко няма действителни исторически корени в неравноправното състояние на българите в Османската империя?
- Няма никакво подозрение, че българите, както и останалите християни, са били второкласен жители на империята спрямо мюсюлманите. От тях се очаквало да работят, да търгуват и да се замогват, с цел да заплащат налози и да устоят армията и администрацията, формирана от мюсюлмани. За да се освободят от данъчното задължение, част от нашите сънародници одобряват исляма и получават съответните привилегии. Високата Порта обаче подсигурява икономическата, културната и верската независимост на християните, от време на време даже в несъгласие с ислямските догми. Пример за това е султанският ферман от средата на 19 век, който позволява българите да повдигнат в центъра на османската столица импозантната черква " Св.Стефан “, която и до през днешния ден краси Истанбул.
С модернизацията на османската страна българите получават от ден на ден права, само че не и правото на национално самоопределяне, т.е. на лична страна. Метафората за робството разказва недоволството от това политическо положение, а не юридическия и стопански статут на българите в империята, който е забележителен. Когато по време на Руско-турската освободителна война съветските бойците нападат най-големите здания в българските села и градове, те са изумени да открият, че това не са турски конаци, а български читалища. Да оставим настрани обстоятелството, че " поробените " българи имат доста по-висок стандарт и се радват на повече права и свободи, в сравнение с крепостните селяни в Русия.
Що се отнася до същинското иго, т.е. продаването и пазаруването на хора като стока, то е съществувало както в Руската, по този начин и в Османската империя, само че българите са били по-скоро от страната на купувачите. В тази връзка мога да опиша любопитната история за произхода на една моя позната. Нейният пра-прадядо, живял в средата на 19 век, не съумял да се ожени в своето градче, тъй като имал пикантен манталитет, изпокарал се с всички и никой не желал да му даде щерка си за жена. Освен че бил прокълнат, той бил и богат и един ден се зарекъл, че ще си откри чудна жена, каквато никой не е виждал.
Той постоянно пътувал по търговски каузи из безбрежната Османска империя и след една такава командировка в действителност се върнал с “црънка ", млада чернокожа жена, отвлечена от Африка, която бил купил на някакъв отдалечен пазар за плебеи. За всеобщо учудване дамата научила български, родила му деца, отгледала ги и се грижила за тях и за мъжа си, а той макар лошотията си я обикнал и се отнасял към нея с огромно почитание. Според фамилното поверие, двамата живели дълго и щастливо и оставили многочислено поколение със смесена кръв.
- Разпространено е мнението, че последователите на метафората за " турското иго " неведнъж са представители на тези " патриотични " среди в България, които са освен проруски настроени, само че и поддържат сегашната власт в Москва. Защо е по този начин?
- Защото тази метафора обслужва дневния ред на съветския империализъм, съществено оспорен от задълбочаващите се процеси на евроинтеграция на балканските страни. В исторически проект митът за турското иго се употребява като опрощение както за прокарването на самодържавните ползи на царска Русия, по този начин и за бруталното налагане на комунистическия режим от руските окупатори и техните български прислужници. До ден-днешен този мит сплотява съветската пета колона в България, която неуморно бди над ползите на путиновата олигархия.
Всичко това се вписва в тактиката на Кремъл да създаде алегорична последователност сред Руската федерация, наследница на руския режим, и остарялата империя на Романовите, която е изтрита от лицето на земята с огън и кръв таман от този режим. Ако съществува някаква последователност в политиката по отношение на България на съветските царе, на руските диктатори и на посткомунистическата олигархия, то нейното наличие безспорно е в усилието да бъдем държани в унизителна взаимозависимост и принуждавани да плащаме безконечен “данък признателност " на нашите освободители.
Неотдавна един подпийнал и разчувствуван руснак в припадък на искреност показа с мен, че макар нашата непризнателност те не престават да ни обичат като дребен брат, с който са свързани по кръв, религия и орис. Те са наши обичайни освободители, и както в миналото са ни освободили от турско и от фашистко иго, в този момент са подготвени още веднъж да ни освободят от натовско и европейско иго. Чакат единствено да осъзнаем грешката си, да ги повикаме - и те на часа ще се отзоват. Тъй че когато взимаме значими решение за нашето бъдеще, е добре да не забравяме за тази великодушна и самоотвержена братска обич, която още веднъж и още веднъж се стоварва върху нас като проклинание.
- Харалан Александров: Турското иго е свещена крава в всеобщото схващане на българите. Спомням си по какъв начин кметовете на няколко подбалкански градове като Карлово, Калофер и Копривщица реагираха под паника на подправената вест, че " турското иго “ щяло да бъде извадено от новите учебници по история и проведоха митинг пред Министерски съвет. Попитах ги за какво за тях е толкоз значима тази метафора. Те ми дадоха отговор безусловно: “Ако го няма турското иго, всичко губи смисъл за нас. “ Оказва се, че конструктът " турско иго “ е надалеч по-голям от историческата истина, защото действа като пиедестал на българската национална еднаквост, образувана по време на Възраждането и ревниво поддържана до ден-днешен посредством институционализирани културни практики: обучение, медии, киноиндустрия, локални обичаи, политически ритуали и прочие
За да разберем гнева на почитателите на " турското иго “, с изключение на историческите обстоятелства би трябвало да вземем поради и това, което в науките за индивида се назовава " културна памет ". Тя е изцяло независимо събитие и съставлява резистентен роман за общото минало, който служи като пояснение за протичащото се в сегашното. Според Ян Асман, изтъкнат немски откривател на културната памет, един исторически мит може да има по-голяма тежест в груповото схващане на общността, отколкото историческата истина, основана на обстоятелства и документи. Оспорването на този роман се приема като кощунствено деяние, като посягане върху сакралните фундаменти на груповата еднаквост. За културната памет митът е по-истинен, по-верен от историческите обстоятелства.
- Откъде обаче метафората за " турското иго “ черпи сила, с цел да се постанова повече от век и половина над историческите обстоятелства?
- Тази метафора несъмнено е изиграла значима роля в консолидирането на националното съзнание на българите и мобилизацията им в устрема към самостоятелност. Българите от онази славна ера, които са подели битката против “турското иго ", са били наясно, че става дума за метафора, тъй като са имали опит от първа ръка с живота под османска власт и са знаели какво значи плебей и какво значи свободен човек. Роб значи субект, лишен от обикновени човешки свободи като право на напредване, благосъстоятелност и стопанска самодейност и принуден пожизнено да работи без заплащане за господарите си. Българските жители на Османската империя несъмнено не попадат в тази категория. За културната памет обаче тези обстоятелства за без значение, тъй като " турското иго “ има статут на повсеместен пояснителен механизъм за българските злочестини.
Ние с лекост зачертаваме пет епохи от нашата историята просто тъй като тя е протекла в границите на Османската империя, за чието развиване българите имат значителен принос, изключително през 19 век, когато българските елити се включват интензивно в стопанския и културния живот. Именно стопанското преуспяване на българските земи в тази ера способства за появяването и възхода на българското национално съзнание и битката за национална автономност. Този неутрален прочит на историята постоянно провокира възмущение, обвинявания в родоотстъпничество и опит за " пренаписване “ на историята.
Става ясно, че като “истинска " история се възприема не тази, която се е състояла в реалност, а трагично-героичният роман, в който сме избрали да имаме вяра, тъй като ни предлага лесни и комфортни пояснения. Продължаваме да робуваме (използвам думата като метафора) на идеологическите догми от 19 век, епохата на национално освободителните битки, които по нужда конструират обстановката в черно-бели краски. Ето за какво не можем да се сърдим, че доста българи отхвърлят да видят нюансите и светлосенките на тази забележителна и спорна ера. Историческата просвета – не историческата агитация – се пробва да бъде безпристрастна, до момента в който културната памет постоянно е пристрастна.
- Дали обаче метафората за " турското иго “ въпреки всичко няма действителни исторически корени в неравноправното състояние на българите в Османската империя?
- Няма никакво подозрение, че българите, както и останалите християни, са били второкласен жители на империята спрямо мюсюлманите. От тях се очаквало да работят, да търгуват и да се замогват, с цел да заплащат налози и да устоят армията и администрацията, формирана от мюсюлмани. За да се освободят от данъчното задължение, част от нашите сънародници одобряват исляма и получават съответните привилегии. Високата Порта обаче подсигурява икономическата, културната и верската независимост на християните, от време на време даже в несъгласие с ислямските догми. Пример за това е султанският ферман от средата на 19 век, който позволява българите да повдигнат в центъра на османската столица импозантната черква " Св.Стефан “, която и до през днешния ден краси Истанбул.
С модернизацията на османската страна българите получават от ден на ден права, само че не и правото на национално самоопределяне, т.е. на лична страна. Метафората за робството разказва недоволството от това политическо положение, а не юридическия и стопански статут на българите в империята, който е забележителен. Когато по време на Руско-турската освободителна война съветските бойците нападат най-големите здания в българските села и градове, те са изумени да открият, че това не са турски конаци, а български читалища. Да оставим настрани обстоятелството, че " поробените " българи имат доста по-висок стандарт и се радват на повече права и свободи, в сравнение с крепостните селяни в Русия.
Що се отнася до същинското иго, т.е. продаването и пазаруването на хора като стока, то е съществувало както в Руската, по този начин и в Османската империя, само че българите са били по-скоро от страната на купувачите. В тази връзка мога да опиша любопитната история за произхода на една моя позната. Нейният пра-прадядо, живял в средата на 19 век, не съумял да се ожени в своето градче, тъй като имал пикантен манталитет, изпокарал се с всички и никой не желал да му даде щерка си за жена. Освен че бил прокълнат, той бил и богат и един ден се зарекъл, че ще си откри чудна жена, каквато никой не е виждал.
Той постоянно пътувал по търговски каузи из безбрежната Османска империя и след една такава командировка в действителност се върнал с “црънка ", млада чернокожа жена, отвлечена от Африка, която бил купил на някакъв отдалечен пазар за плебеи. За всеобщо учудване дамата научила български, родила му деца, отгледала ги и се грижила за тях и за мъжа си, а той макар лошотията си я обикнал и се отнасял към нея с огромно почитание. Според фамилното поверие, двамата живели дълго и щастливо и оставили многочислено поколение със смесена кръв.
- Разпространено е мнението, че последователите на метафората за " турското иго " неведнъж са представители на тези " патриотични " среди в България, които са освен проруски настроени, само че и поддържат сегашната власт в Москва. Защо е по този начин?
- Защото тази метафора обслужва дневния ред на съветския империализъм, съществено оспорен от задълбочаващите се процеси на евроинтеграция на балканските страни. В исторически проект митът за турското иго се употребява като опрощение както за прокарването на самодържавните ползи на царска Русия, по този начин и за бруталното налагане на комунистическия режим от руските окупатори и техните български прислужници. До ден-днешен този мит сплотява съветската пета колона в България, която неуморно бди над ползите на путиновата олигархия.
Всичко това се вписва в тактиката на Кремъл да създаде алегорична последователност сред Руската федерация, наследница на руския режим, и остарялата империя на Романовите, която е изтрита от лицето на земята с огън и кръв таман от този режим. Ако съществува някаква последователност в политиката по отношение на България на съветските царе, на руските диктатори и на посткомунистическата олигархия, то нейното наличие безспорно е в усилието да бъдем държани в унизителна взаимозависимост и принуждавани да плащаме безконечен “данък признателност " на нашите освободители.
Неотдавна един подпийнал и разчувствуван руснак в припадък на искреност показа с мен, че макар нашата непризнателност те не престават да ни обичат като дребен брат, с който са свързани по кръв, религия и орис. Те са наши обичайни освободители, и както в миналото са ни освободили от турско и от фашистко иго, в този момент са подготвени още веднъж да ни освободят от натовско и европейско иго. Чакат единствено да осъзнаем грешката си, да ги повикаме - и те на часа ще се отзоват. Тъй че когато взимаме значими решение за нашето бъдеще, е добре да не забравяме за тази великодушна и самоотвержена братска обич, която още веднъж и още веднъж се стоварва върху нас като проклинание.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ