Заседанието днес се ръководи от зам.-председателят на НС Кристиян Вигенин,

Заседанието през днешния ден се управлява от зам.-председателят на Народно събрание Кристиян Вигенин, чиято карантина отпадна откакто стана ясно, че той е прекарал COVID-19 преди по-малко от три месеца. Председателят на Народното събрание Никола Минчев е с ковид, за който се разбра след КСНС при президента. Това стана причина огромна част от политическия хайлайф на страната, в това число министър председателят и президентът да остане под карантина.

Осем от 240 депутати през днешния ден работят онлайн: Венцислава Любенова от Политическа партия, Десислава Атанасова и Десислава Танева от ГЕРБ, Мустафа Карадайъ от Движение за права и свободи, Пламен Абровски от Има Такъв Народ, Калоян Икономов от Политическа партия, Никола Минчев от Политическа партия и Христо Иванов от Демократична България.

В съвещанието към този момент не се е присъединил онлайн водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов, който също би трябвало да е под карантина като участник в КСНС в понеделник.

Все отново съвещанието не се размина с отправянето на рецензии към държавното управление на Кирил Петков, каквито през вчерашния ден се чуха и по време на бюджетната, обществената и правната комисия, които в последна сметка дадоха зелена светлина на законопроекта.

Дебатът стартира с изявление на Тома Биков от ГЕРБ-СДС, който упрекна управлението на Народно събрание, което не е уведомило членовете на комисията по просвета и медии, към която също е разпределен законопроектът. Той прикани законопроектът да не се гледа, защото не е имало съвещание и респективно - отчет на комисията. Вигенин отвърна, че неналичието на подобен отчет не съставлява проблем, защото комисията не е водеща.

„ Ласкаем се, че желаете да удължите бюджета, който бе направен от държавното управление на ГЕРБ “, съобщи от парламентарната естрада Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС.

Той удостовери тезата на партията си от през вчерашния ден, че през последните 12 години в никакъв случай не се е случвало страната да влиза в новата година без признат бюджет.

„ Макар и квалифициран от нас, в този бюджет има неща, които би трябвало да бъдат изменени. Инфлацията надвишава доста условията на Европейска комисия и на Европейската централна банка. Като човек, който съм работил близо 40 години във финансовото министерство в никакъв случай не съм си разрешавал по този начин да накълцвам бюджетния развой. Не може на 1 януари да нямаш визия каква ще ти бъде приходната част до края на годината “, безапелационен бе той.

Петър Чобанов от Движение за права и свободи поддържа тезата на ГЕРБ и съобщи, че бюджетът е трябвало да бъде гласуван в края на годината, макар късия живот на Народно събрание и на държавното управление. По думите му приемането на законопроекти със задна дата не е „ най-чистият вид “.

Първият спор сред народните представители породи към нуждата от обезщетения за най-засегнатите от Коронавирус рецесията жители и помощите за хората с увреждания.

„ Хората с увреждания най-тежко понесоха Коронавирус рецесията. Възнаграждението, което получиха тези хора, е мизерно, то даже не им дава опция да оцелеят “, съобщи Елена Гунчева от „ Възраждане “. Tя посочи, че в миг, в който цените порастват и когато тези хора имат най-голяма потребност от помощ, депутатите ще слагат хората с увреждания в такова състояние, че да не знаят по какъв начин да оцелеят.

„ Самият закон не е изработен с оглед отбраната на хората. Държавният бюджет към този момент трябваше да е признат – ние се забавихме един месец, което не е възможно. Аз предлагам параграф 3 да отпадне. Нека подпомогнем на хората, които са най-засегнати от рецесията. Това са хората, които се борят за почтено възнаграждение “, сподели още тя.

Бившият обществен министър Деница Сачева добави, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС също ще предложи този параграф да отпадне. „ С тази тематика има голяма социална корист. От 2009 година насам бюджетите, планувани за хората с увреждания, непрестанно нарастват. Не бих нарекла това възнаграждение „ мизерно “ по никакъв метод “, акцентира тя.

Любомир Каримански от Има Такъв Народ и ръководител на бюджетната комисия посочи, че сред първо и второ четене доста ясно е била изразена позицията от името на ръководещата коалиция параграф 3 да отпадне.

„ Правителството освен си дава комфорт, само че и пести пари тъй като бюджета им ще е единствено за 9 месеца, което значи, че се вършат сметки за обществените заплащания “, уточни Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС.

„ Политиката им по приходите ще стартира да работи от първи април, това е доста комфортно за държавното управление. Разбираме, че законопроектът би трябвало да се одобри, само че не разбираме за какво при тези растящи цени постъпват по този метод? Как ще посрещнат организациите тока за януари и февруари? Бюджетните организации нямат буфери, с които да поемат такива разноски “, безапелационен бе Вълчев.

„ Училищата ще страдат и ще би трябвало да вземат решение от къде да вземат пари, с цел да платят ток с 30% по-скъп - ще би трябвало да решат дали да режат заплати или да не вършат, по този начин ли? Това ли е държавническо мислене? Да се каже каквито разноски имате оправяйте се, ние ще ви дадем повече пари от април. Как ще си платят сметките при поскъпнал ток и всичко друго, което непрекъснато нараства. Тоест спасението на давещия е в личните му ръце “, разкритикува държавното управление Цончо Ганев от " Възраждане ".

„ По бюджета се работи, той ще бъде импортиран в период както е заречен министър Асен Василев. Трябва да ни хвалите, че сме бързи, а не да ни критикувате “, отговори им Искрен Митев от „ Продължаваме промяната “.

„ Удължаването на периода за деяние на бюджета е техническа нужда. Държавата би трябвало да продължи да оперира и да посрещне разноските. Няма гласуваме бюджет за 2022 поради политичесата конюнктура в страната - държавното управление беше гласувано преди месец, а комисията по бюджет беше образувана в дните преди коледната почивка. Необходимо е време за правенето на нов бюджет, който да отрази новата политическа действителност, заложеното в съдружното съглашение и всички обществени действия, които сме планували. Той ще бъде подготвен до края на януари и ще бъде импортиран за разглеждане тук. Стига със спекулациите за закъснение, бюджетът ще отрази новата политическа действителност и нова визия за България в година, изпълнена с доста провокации “, даде обещание Венко Сабрутев от „ Продължаваме промяната “.

„ Ние ще гласуваме „ Въздържали се “. Бюджетът, който се предлага в частта опазване на здравето касае две огромни институции, които сега са изключително основни на фона на сериозната здравна рецесия, която следва, а точно бюджета на НЗОК и бюджета на Министерството на здравеопазването. Кои проблеми няма да реши този бюджет, който ние сега ще гласуваме продължаването на действието на бюджета от 2021 година?В момента лечебните заведения в България получиха прогнозните си бюджети, по този начин наречените предели за 2021 година за месец декември. Всички те са понижени и в последна сметка този бюджет не взема решение условието за даване на 100% по по този начин наречените неподходящи условия на труд. Тук би трябвало да се мисли съществено и за стопанските разноски на лечебните заведения, които са извънредно повишени поради сметките за ток, вода, парно и газ. Липсата на спомагателен финансов запас в тези месеци януари, февруари и март, когато сметките за парно и за ток са най-големи, ще изправи някои лечебни заведения до стената, а може да докара и до банкрут на лечебни заведения. Този бюджет не взема решение и даването на спомагателни финансови средства за работещите в лечебните заведения фармацевти и помощник-фармацевти по механизма 600, 360 и 120 лв.. Бюджетът на НЗОК би трябвало да подсигурява и обезпечаването на медицински произведения за пациенти, които са оперирани с онкологични болести, а това до момента не се случва “, акцентира проф. Костадин Ангелов.

Той уточни, че бюджетът на здравното министерство, с изключение на прехвърлянията на НЗОК, финансиране на националните стратегии и обезпечаването на ваксини за българското население, включва и финансиране бюджетите на общинските лечебни заведения. Според проф. Костадинов неналичието на спомагателен финансов запас, който да бъде ориентиран за компенсиране на общинските лечебни заведения по отношение на нарасналите сметки за ток, парно и газ и спомагателните разноски за О2 ще докара до банкрути на общински лечебни заведения.

Със законопроекта се цели удължение на действието на следните заплащания, размери и квоти, които се резервират на равнищата от 2021 година до 31 март 2022 година, като да вземем за пример:

- минималният размер на главната заплата за най-ниската служба, планувана за заемане от държавен служител;

- базата за установяване размера на главното месечно заплащане за най-ниската служба на лицата в бранш сигурност и отбрана;

- оптималният размер на държавните парични награди за особени заслуги към българската страна и нацията;

- оптималният размер на присъдената прехрана, която се изплаща от страната по член 152, алинея 1 от Семейния кодекс;

- средномесечният приход и размерите на месечните и еднократните помощи по Закона за фамилни помощи за деца;

- размерът на компенсациите по член 230, алинея 1 и член 231, алинея 1 от Закона за защитата и въоръжените сили на Република България;

- размерът на наложителната здравноосигурителна вноска;

- размерите на осигурителните вноски за фондовете на държавното публично осигуряване;

- размерите на месечния застрахователен доход;

- размерът на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст;

- дневният най-малък и оптимален размер на компенсацията за безработица;

- размерът на паричното обезщетение за развъждане на дете до 2-годишна възраст;

- размерът на общата годишна квота за ваучери за храна;

- общият размер на сумата, подлежаща за възобновяване на земеделските стопани от акциза за газьола;

- други размери на обществени заплащания.