Българин със свидетелски разказ от Украйна: Никакъв ред. Баща плачеше, че детето му два дни не е яло
Заради военните дейности в Украйна към този момент има напрежение и по границите. Много фамилии се пробват да избягат от обстрела, търсейки леговище в по-спокойна страна. От друга страна, не малко българи се пробват да приберат свои близки и родственици от размирните територии. През българо-румънската граница при Русе от през вчерашния ден започнаха да минават украински коли, само че през днешния ден трафикът доста се усили.
Русенецът Георги Георгиев още през вчерашния ден потегли към Украйна, с цел да прибере децата си, които са при майката на брачната половинка му. Днес към този момент пътува в противоположна посока, само че както самичък ни описа, пътят му по никакъв начин не е лек. И освен неговия.
Положението е извънредно съществено по повод с бежанците. По два, три дни стоят. Никакъв ред. Плачеше един татко...просто детето му два дни не е яло. Хората са хора, всички отделихме, дадохме. Когато има индивиди, всичко е добре. Почти сме на 500 метра от Румъния, опашката е в седем-осем реда, към 10 км. Аз ги засякох. Но ето ги капишончетата, стоят и по този начин. Не знам, съвсем съм без думи! Ситуацията е в действителност тревожна!, споделя Георги Георгиев.
През българо-румънската граница при Русе непрестанно минават украински коли и броят им с всеки час пораства.
Сергей Поянов е на път със фамилията си от през вчерашния ден. Чули са гърмежите, видели са разрушенията. Тежко му е, тъй като в Одеса са останали родителите им, домът им е там, а в града непрестанно се стреля. Но са решили, че това е най-правилният избор.
Започна същинска война. Вчера се събудихме в 5 ч сутринта от гърмежи. Ние живеем в Одеса. Имаме дребни деца и взехме решение да вземем най-необходимите движимости и да заминем, с цел да спасим живота на децата. В Одеса нападнаха няколко обекта. В момента вървят същински борби, има техника. Доколкото разбирам Херсон е превзет. И в Киев, там обстановката също е сериозна… Не знам дали нападат цивилен обекти. Има разнообразни данни. Но доста жители към този момент починаха, тъй като ракетите летят. За страдание в 21 първи век сме изправени пред такава обстановка, споделя Сергей Поянов.
Семейството на Сергей Поянов пътува за Гърция. Живели са там няколко години и имат другари. Това първоначално. А след това накъде не знае.
Не знам какво да чакаме. Не зная, този човек, който е провел всичко това, той е полудял. И цялата негова свита… Нямам вяра, в случай че западните сътрудници не оказват помощ. Не знам по какъв начин всичко това ще свърши, добавя Сергей Поянов.
Роман Ткач живее със фамилията си в град Черновци. Макар и да са надалеч от размирните зони, на румънската граница, става известно, че се стреля и покрай тях, тъй като на 140 километра има летище.
Война. Бомби. След като видяхме новините сутринта, тръгнахме със фамилията. Не искахме да останем под бомбите. И бягаме, при роднини… Ние сме от Черновци. Нас, популярност Богу, не са ни обстрелвали, само че наоколо е град Ивано-Франкивск, бомбардираха летището там. Ние не искахме да чакаме и нас да стартират на ни обстрелват. С жена ми взехме решение с двете деца да избягаме от бомбите, споделя Роман Ткач.
Тръгнали са към София. Там ги чакат другари и родственици. Приели ги с отворени прегръдки.
Позвънихме им и те споделиха: Разбира се, заповядайте. Има къде да живеете, какво да ядете, добавя Роман Ткач.
Но единствено това не е задоволително. Роман желае да има бъдеще и за децата му.
Пътуваме и от самото начало си приказваме децата порастват, какво бъдеще ще имат в Украйна. Просто сме в потрес. И не знаем какво да им кажем. А те ни питат: какво ще стане след това, баща, мамо? Какво ще вършим? Не зная, Само Господ знае, споделя Роман Ткач.
На граничния пункт, само че в противоположна посока, чака Анатолий Иванов. Кара товар към Украйна. И е обезпокоен, тъй като там, споделя, към този момент е същинска война.
Имах курс до България и в този момент се прибирам. Връщам се в една друга Украйна. Аз имам семейство там. И се прибирам, споделя Анатолий Иванов, водач.
Анатолий не желае да има война. Надява се по-скоро да се откри решение. Категоричен е обаче, че Украйна е самостоятелна страна и такава би трябвало да остане.
Всичко, което демонстрира съветската телевизия, всичко е провокация. Всичко е напълно друго. Русия споделя, че не стреля с ракети, само че това не е правилно. Те водят война със цялостна мощ. И лъжат своите хора. Това е доста неприятно. Те споделят, че украинците стрелят по своите мирни поданици, а това не е по този начин. Просто е ужасно, добавя Анатолий Иванов, водач.
През граничните пунктове скоро ще минат и рейсовете, изпратени от Външното министерство, с цел да приберат сънародниците ни, които сега са в Украйна.
Екип на БНТ-Русе
Русенецът Георги Георгиев още през вчерашния ден потегли към Украйна, с цел да прибере децата си, които са при майката на брачната половинка му. Днес към този момент пътува в противоположна посока, само че както самичък ни описа, пътят му по никакъв начин не е лек. И освен неговия.
Положението е извънредно съществено по повод с бежанците. По два, три дни стоят. Никакъв ред. Плачеше един татко...просто детето му два дни не е яло. Хората са хора, всички отделихме, дадохме. Когато има индивиди, всичко е добре. Почти сме на 500 метра от Румъния, опашката е в седем-осем реда, към 10 км. Аз ги засякох. Но ето ги капишончетата, стоят и по този начин. Не знам, съвсем съм без думи! Ситуацията е в действителност тревожна!, споделя Георги Георгиев.
През българо-румънската граница при Русе непрестанно минават украински коли и броят им с всеки час пораства.
Сергей Поянов е на път със фамилията си от през вчерашния ден. Чули са гърмежите, видели са разрушенията. Тежко му е, тъй като в Одеса са останали родителите им, домът им е там, а в града непрестанно се стреля. Но са решили, че това е най-правилният избор.
Започна същинска война. Вчера се събудихме в 5 ч сутринта от гърмежи. Ние живеем в Одеса. Имаме дребни деца и взехме решение да вземем най-необходимите движимости и да заминем, с цел да спасим живота на децата. В Одеса нападнаха няколко обекта. В момента вървят същински борби, има техника. Доколкото разбирам Херсон е превзет. И в Киев, там обстановката също е сериозна… Не знам дали нападат цивилен обекти. Има разнообразни данни. Но доста жители към този момент починаха, тъй като ракетите летят. За страдание в 21 първи век сме изправени пред такава обстановка, споделя Сергей Поянов.
Семейството на Сергей Поянов пътува за Гърция. Живели са там няколко години и имат другари. Това първоначално. А след това накъде не знае.
Не знам какво да чакаме. Не зная, този човек, който е провел всичко това, той е полудял. И цялата негова свита… Нямам вяра, в случай че западните сътрудници не оказват помощ. Не знам по какъв начин всичко това ще свърши, добавя Сергей Поянов.
Роман Ткач живее със фамилията си в град Черновци. Макар и да са надалеч от размирните зони, на румънската граница, става известно, че се стреля и покрай тях, тъй като на 140 километра има летище.
Война. Бомби. След като видяхме новините сутринта, тръгнахме със фамилията. Не искахме да останем под бомбите. И бягаме, при роднини… Ние сме от Черновци. Нас, популярност Богу, не са ни обстрелвали, само че наоколо е град Ивано-Франкивск, бомбардираха летището там. Ние не искахме да чакаме и нас да стартират на ни обстрелват. С жена ми взехме решение с двете деца да избягаме от бомбите, споделя Роман Ткач.
Тръгнали са към София. Там ги чакат другари и родственици. Приели ги с отворени прегръдки.
Позвънихме им и те споделиха: Разбира се, заповядайте. Има къде да живеете, какво да ядете, добавя Роман Ткач.
Но единствено това не е задоволително. Роман желае да има бъдеще и за децата му.
Пътуваме и от самото начало си приказваме децата порастват, какво бъдеще ще имат в Украйна. Просто сме в потрес. И не знаем какво да им кажем. А те ни питат: какво ще стане след това, баща, мамо? Какво ще вършим? Не зная, Само Господ знае, споделя Роман Ткач.
На граничния пункт, само че в противоположна посока, чака Анатолий Иванов. Кара товар към Украйна. И е обезпокоен, тъй като там, споделя, към този момент е същинска война.
Имах курс до България и в този момент се прибирам. Връщам се в една друга Украйна. Аз имам семейство там. И се прибирам, споделя Анатолий Иванов, водач.
Анатолий не желае да има война. Надява се по-скоро да се откри решение. Категоричен е обаче, че Украйна е самостоятелна страна и такава би трябвало да остане.
Всичко, което демонстрира съветската телевизия, всичко е провокация. Всичко е напълно друго. Русия споделя, че не стреля с ракети, само че това не е правилно. Те водят война със цялостна мощ. И лъжат своите хора. Това е доста неприятно. Те споделят, че украинците стрелят по своите мирни поданици, а това не е по този начин. Просто е ужасно, добавя Анатолий Иванов, водач.
През граничните пунктове скоро ще минат и рейсовете, изпратени от Външното министерство, с цел да приберат сънародниците ни, които сега са в Украйна.
Екип на БНТ-Русе
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ