Заповедта за арест на Путин всъщност е насочена към руската

Заповедта за арест на Путин в действителност е ориентирана към съветската ръководеща класа. Сигналът към елита е пределно явен: един ден президентът няма да е на власт, само че вие ще си останете нарушители.

, който е обвинен в принудително депортиране на деца от окупираните територии на Украйна. Подобно обвиняване е повдигнато и против Мария Лвова-Белова, пълномощничката на съветския президент за правата на децата. Въпросът е коя от двете заповеди за арест, издадени в Хага, е по-важна от историческа позиция.

Къде бяхте цели девет години?

Ако човек не живее на друга планета и не се пробва да се абстрахира от заобикалящата го реалност, заповедта на Международния углавен съд (МНС) за арест на съветския президент не съставлява никаква изненада. Още до 2014 година имаше задоволително учредения за такава заповед:, където също бяха осъществени закононарушения против човечеството, ликвидирането на опозиционери в Русия, убийствата, проведени от съветските служби за сигурност отвън страната, както и голям брой други закононарушения. Но след анексията на Крим и началото на войната в Донецка и Луганска области на Украйна въпросът по кое време Путин ще бъде изправен на съд към този момент се задаваше постоянно.

Сигурен съм, че и самият съветски президент не е бил сюрпризиран от решението на съда в Хага. Той го е очаквал и в същото време се е страхувал от него. Сега евентуално счита, че то удостоверява отдавнашните му съмнения за желанието на Западът да се отърве от него по всевъзможен метод. Русия очевидно се опасява от сходно решение още от 2016 година, когато отдръпна подписа си под Римския статут за основаване и признание на юрисдикцията на Международния углавен съд.

Така че в решението на съда в Хага няма сензация. С изключение на това, че то може да се назова сигнал и към президента на Китай Си Дзинпин за това, че в Москва той стиска ръката на човек, който е публично упрекнат във военни закононарушения. Затова е не по-малко забавно да се прегледат последствията от решението на МНС, които за мнозина в този момент наподобяват косвени или второстепенни.

Първият президент, грабител на деца?

Английската дума kidnapper от дълго време се пояснява по-широко - за отвличането изобщо на хора. А в началото се е отнасяла единствено за отвличането деца. От тази позиция тя изцяло подхожда на обвиняванията, отправени към Владимир Путин. Той е първият държавен глава (досега в историята на Международния углавен съд по принцип е имало единствено четирима, като един от тях в последна сметка даже беше оправдан), който е упрекнат в такава форма на закононарушение против човечеството, каквато е умишленото всеобщо похищение и принудително русифициране на деца.

Изборът на това съответно обвиняване от целия, в чието осъществяване е обвинен съветският президент, надали е инцидентен. Не става въпрос за някакво своенравие. На първо място, това закононарушение дава право на Международния углавен съд да търси отговорност от Путин, макар че от 2016 година Русия не признава юрисдикцията на съда в Хага. Второ, ние живеем в един доста посредствен свят, в който непрекъснато се водят войни и се правят закононарушения от всевъзможен тип. Затова и не сме безусловно шокирани. Но отвличането на деца е нещо, което във усещанията ни е нещо безусловно недопустимо.

А чудовищните закононарушения са нещо, което съзнанието ни отхвърля да одобри, в случай че не сме се сблъсквали с нещо сходно. За страдание има такива закононарушения в историята на Европа. Например по време на Гражданската война в Испания франкистите лишават деца от републикански фамилии и ги разпределят сред " надеждни " родители, а страната към момента премисля последствията от това чудовищно действие.

Така че европейците могат да схванат и оценят осъщественото от Путин, а и да поддържат решението на съда. Много е евентуално това да създадат и доста руснаци. Едва ли е инцидентно, че обкръжението и пропагандаторите на Путин, възмутени от издадената против него заповед за арест, се стараят да не загатват както състава на осъщественото закононарушение, за което е упрекнат той, по този начин и Мария Лвова-Белова, която също е упрекната в похищение на деца. Руснаците очевидно не желаят да дават повече мотиви за размисъл по отношение на това, което прави страната им сега.

Има ли живот след Путин?

Въпреки това за нежеланието да се загатва заповедта за арест на съветската пълномощничка за правата на децата може да има и чисто психически аргументи: за съветската ръководеща класа " свързването " ѝ с Путин е доста неприятна вест.

Не е мъчно да си представим какво си мисли съветският " хайлайф ". И по-точно онази част от него, която се надява да резервира капиталите и въздействието си, надживявайки Путин - без значение от това по какъв начин ще завърши тази война, стартирана от него. Не на думи, а на дело в този момент им е обещано да схванат, че няма да избягат от персоналната си отговорност. Подобно на Лвова-Белова, те са съучастници и единственият въпрос е по кое време ще бъде издадена заповед за арест и против тях. За разлика от президента, те нямат имунитет против наказателно гонене по силата на интернационалното право.

Дори и Путин към този момент да не е президент, войната да е завършила, а връзките със Запада да са се нормализирали, техните наказателни каузи ще бъдат прекъснати единствено при положение на тяхната гибел. И в този момент въпросът е по какъв начин ще реагират те. " Да се сплотят към знамето ", което за тях е Путин? Ще избягат ли от отговорността и от страната, преди да е станало прекомерно късно? Или ще имат кураж да се борят, даже единствено за личното си бъдещо благоденствие?

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.