Жестока репресия срещу журналисти в Румъния след разкрития, свързани с лидера на социалдемократите
Започва жестока принуда против проверяващи публицисти в Румъния поради разкрития, свързани живота и активността на водача на ръководещите социалдемократи в северната ни съседка Ливиу Драгня. В поредност от публикации те желаеха да разгласяват разобличаващи вътрешни документи и фотоси, открити в куфар в окръг Телорман в Румъния.
Управляващите са намерили метод да отмъстят на публицистите, като употребяват регламента за отбрана на персоналните данни (GDPR). В резултат на това представителите на медиите са застрашени от галактическа санкция в размер 20 милиона евро, в случай че не разкрият източника си на информация и не спрат изявленията.
Европейският център за независимост на медиите и печата споделя в подробена публикация на доктор Ралука Раду, професор от университета в Букурещ, по какъв начин в Румъния се употребява регламентът GDPR, с цел да се заплашват проверяващи публицисти. Публикуваме в детайли материала. Да се репресират публицисти в България също се случва постоянно.
" Как се употребява GDPR, с цел да се заплашват проверяващи публицисти "
Общият правилник за отбрана на данните на Европейския съюз (GDPR) имаше за цел да отбрани и да даде опция на всички жители на Европейски Съюз да пазят дискретност на данните. Не е предопределен да се употребява като средство за малтретиране на публицисти. Това обаче наподобява се е случило в Румъния.
Rise Project е румънски екип от проверяващи публицисти, които работят по истории свързани с битка с корупцията или следене пътя на парите. Наскоро те са застрашен с санкция в размер до 20 милиона евро от румънския орган за отбрана на данните, в случай че не преустановят публикуването на поредност от следствия. От тях се желае още да дават достъп до всички свързани данни и да разкрият източниците си.
Писмото, изпратено от румънския орган за отбрана на данните на 8 ноември, се базира съответно на обява във Фейсбук на страницата Rise Project.
В поста си във Фейсбук публицистите на Rise Project оповестяват:
„ Информираме ви, че „ ТелеорманЛийкс “ (TeleormanLeaks) е действителност. В селския регион на окръг Телеорман е открит куфар с значима вътрешна информация на корпорацията " Тел Дръм ", до който прокуратурата и Националната организация за битка с корупцията не са имали достъп при претърсването на централата на компанията и електронните устройства на компанията предходната година. Куфарът е открит от локален гражданин на Телорман в частна благосъстоятелност. "
Постът стартира с картина на Ливиу Драгня в Бразилия. Драгня е президент на ръководещата румънска партия, Социалдемократическата партия (PSD) и основна фигура в румънската политика. Поради наказателно дело за опит да се дефинират резултатите от референдум, Драгня не може да стане министър-председател през януари 2017 година, когато неговата партия идва на власт. Той съумява да конфигурира (досега) трима разнообразни души на значими позиции.
През юни 2018 година Драгня е наказан на три и половина години затвор в границите на второ наказателно произвеждане за потребление на обществени средства, предопределени за стратегии за протекция на детето в окръг Телеорман, за финансиране на позиции в личната си партия.
Списъкът продължава.
През последните години румънските публицисти откриха доста други случаи на корупция, свързани с Ливиу Драгня и фамилията му. И въпреки всичко, когато беше открит гореспоменатият куфар, историята притегли повече внимание, в сравнение с нормално. Причината: въпреки да имаше спекулации, че „ Тел Дръм “ (голяма румънска строителна компания) някак е обвързван със фамилията на Ливиу Драгня, липсваха дефинитивни доказателства. Изследването на Rise Project трансформира това. Постът във Facebook в действителност е анонс за бъдеща серия публикации, основани на електронните и хартиените документи, открити в куфара.
Когато планът Rise Project разгласява първата публикация за наличието на куфара „ ТелеорманЛийкс “ на 5 ноември, реакцията е поразителна. Михай Мунтеану, един от публицистите, написали публикацията, декларира пред Европейската обсерватория по публицистика (EJO), че планът Rise просто не може да се оправи с огромния трафик, генериран от историята.
Как GDPR може да повлияе на следствията.
И въпреки всичко необятната общност не е единствената, която е обърнала внимание. Държавата вижда и материалите на Rise Project и се опита да наложи волята си посредством силата на GDPR против публицистите.
Уведомлението на румънския орган за отбрана на данните категорично препраща към „ Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година по отношение на отбраната на физическите лица във връзка с обработката на персонални данни и по отношение на свободно придвижване на такива данни ”- по-известен като GDPR.
По-специално, упоменатите членове са член 14 от GDPR по отношение на информацията за физически лица, получена от трета страна; член 57, по отношение на обхвата; и член 58, по отношение на компетентността на органите за отбрана на данните. Друга отпратка е към закона, който сътвори румънския орган за отбрана на данните през 2005 година „ за отбрана на главните права и свободи на физическите лица, изключително правото на съкровен, персонален и фамилен живот, свързани с обработката на персонални данни “.
Какво значи всичко това? Накратко, румънският орган за отбрана на данните реши, че има право да изиска от проверяващите публицисти повода, заради която разгласиха персонални данни на физически лица във Фейсбук. Освен това управляващите са решили, че имат право да питат, наред с други въпроси, за източника на данните, по какъв начин и къде се съхраняват самите данни, и дали лицата, с които данните могат да бъдат свързани, са били осведомени.
Все отново, това може да се изрази и по друг метод: По създание един държавен орган изиска от публицистите да обяснят за какво са направили някакво следствие.
Властите желаят от публицистите да разкрият своите предпазени източници, да дават на страната достъп до всички данни, свързани с следствието и да спрат да разгласяват. Последствията, в случай че са избрали да устоят на натиска е санкция в размер до 20 милиона евро, както е посочено в член 83 от регламента GDPR.
Румънският орган за отбрана на данните не съставлява полицията или част от правосъдната система. Той не организира наказателни следствия. Дори в случай че те организират такива следствия, набедяването и клеветата към този момент не са част от наказателното право на Румъния. Частните лица могат да изискат от публицистите право на отговор. Те също имат опция да съдят публицисти в гражданско дело.
Тази интервенция от страна на народен орган за отбрана на данните в журналистическо следствие в действителност съставлява корист, в сходство със същия правилник на Европейски Съюз по отношение на персоналните данни. На 12 ноември, по време на брифинга за медиите на Европейската комисия, господин Маргаритис Шинас, заместник-генерален шеф на известието на Европейска комисия, направи това ясно:
„ Правото на отбрана на персоналните данни не е безусловно право. В Общия правилник за отбрана на данните, член 85 ясно показва, че отбраната на данните би трябвало да бъде уравновесена по отношение на свободата на изложение и информация. Използването на Общия правилник за отбрана на данните против тези други съществени права би било очевидна корист с регламента. Поради това е от първостепенно значение румънските управляващи да изпълнят това обвързване в националното законодателство, да обезпечат изключения и дерогации, с цел да защитят журналистическите източници, по-специално от пълномощията на Националния орган за отбрана на данните, когато е належащо, и да зачитат свободата на изложение и информация по отношение на на медиите ”.
Въпреки че развиването на случая с плана Rise към момента продължава, историята осветява евентуалната корист с регламенти и закони, които са предопределени за отбрана и подкрепяне на жителите. Още през март OCCRP рапортува, че настояванията за независимост на информацията може да са довели до убийството на словашкия проверяващ публицист Ян Куциак и неговата избраница. По сходен метод, по този начин нареченото „ право да бъдеш забравен” в началото се употребява от някои политици и държавни чиновници, с цел да скрие резултатите от минали журналистически следствия за техните злоупотреби. Изглежда, че GDPR е единствено най-новият инструмент в този боеприпас.
Източник: European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF)
Управляващите са намерили метод да отмъстят на публицистите, като употребяват регламента за отбрана на персоналните данни (GDPR). В резултат на това представителите на медиите са застрашени от галактическа санкция в размер 20 милиона евро, в случай че не разкрият източника си на информация и не спрат изявленията.
Европейският център за независимост на медиите и печата споделя в подробена публикация на доктор Ралука Раду, професор от университета в Букурещ, по какъв начин в Румъния се употребява регламентът GDPR, с цел да се заплашват проверяващи публицисти. Публикуваме в детайли материала. Да се репресират публицисти в България също се случва постоянно.
" Как се употребява GDPR, с цел да се заплашват проверяващи публицисти "
Общият правилник за отбрана на данните на Европейския съюз (GDPR) имаше за цел да отбрани и да даде опция на всички жители на Европейски Съюз да пазят дискретност на данните. Не е предопределен да се употребява като средство за малтретиране на публицисти. Това обаче наподобява се е случило в Румъния.
Rise Project е румънски екип от проверяващи публицисти, които работят по истории свързани с битка с корупцията или следене пътя на парите. Наскоро те са застрашен с санкция в размер до 20 милиона евро от румънския орган за отбрана на данните, в случай че не преустановят публикуването на поредност от следствия. От тях се желае още да дават достъп до всички свързани данни и да разкрият източниците си.
Писмото, изпратено от румънския орган за отбрана на данните на 8 ноември, се базира съответно на обява във Фейсбук на страницата Rise Project.
В поста си във Фейсбук публицистите на Rise Project оповестяват:
„ Информираме ви, че „ ТелеорманЛийкс “ (TeleormanLeaks) е действителност. В селския регион на окръг Телеорман е открит куфар с значима вътрешна информация на корпорацията " Тел Дръм ", до който прокуратурата и Националната организация за битка с корупцията не са имали достъп при претърсването на централата на компанията и електронните устройства на компанията предходната година. Куфарът е открит от локален гражданин на Телорман в частна благосъстоятелност. "
Постът стартира с картина на Ливиу Драгня в Бразилия. Драгня е президент на ръководещата румънска партия, Социалдемократическата партия (PSD) и основна фигура в румънската политика. Поради наказателно дело за опит да се дефинират резултатите от референдум, Драгня не може да стане министър-председател през януари 2017 година, когато неговата партия идва на власт. Той съумява да конфигурира (досега) трима разнообразни души на значими позиции.
През юни 2018 година Драгня е наказан на три и половина години затвор в границите на второ наказателно произвеждане за потребление на обществени средства, предопределени за стратегии за протекция на детето в окръг Телеорман, за финансиране на позиции в личната си партия.
Списъкът продължава.
През последните години румънските публицисти откриха доста други случаи на корупция, свързани с Ливиу Драгня и фамилията му. И въпреки всичко, когато беше открит гореспоменатият куфар, историята притегли повече внимание, в сравнение с нормално. Причината: въпреки да имаше спекулации, че „ Тел Дръм “ (голяма румънска строителна компания) някак е обвързван със фамилията на Ливиу Драгня, липсваха дефинитивни доказателства. Изследването на Rise Project трансформира това. Постът във Facebook в действителност е анонс за бъдеща серия публикации, основани на електронните и хартиените документи, открити в куфара.
Когато планът Rise Project разгласява първата публикация за наличието на куфара „ ТелеорманЛийкс “ на 5 ноември, реакцията е поразителна. Михай Мунтеану, един от публицистите, написали публикацията, декларира пред Европейската обсерватория по публицистика (EJO), че планът Rise просто не може да се оправи с огромния трафик, генериран от историята.
Как GDPR може да повлияе на следствията.
И въпреки всичко необятната общност не е единствената, която е обърнала внимание. Държавата вижда и материалите на Rise Project и се опита да наложи волята си посредством силата на GDPR против публицистите.
Уведомлението на румънския орган за отбрана на данните категорично препраща към „ Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година по отношение на отбраната на физическите лица във връзка с обработката на персонални данни и по отношение на свободно придвижване на такива данни ”- по-известен като GDPR.
По-специално, упоменатите членове са член 14 от GDPR по отношение на информацията за физически лица, получена от трета страна; член 57, по отношение на обхвата; и член 58, по отношение на компетентността на органите за отбрана на данните. Друга отпратка е към закона, който сътвори румънския орган за отбрана на данните през 2005 година „ за отбрана на главните права и свободи на физическите лица, изключително правото на съкровен, персонален и фамилен живот, свързани с обработката на персонални данни “.
Какво значи всичко това? Накратко, румънският орган за отбрана на данните реши, че има право да изиска от проверяващите публицисти повода, заради която разгласиха персонални данни на физически лица във Фейсбук. Освен това управляващите са решили, че имат право да питат, наред с други въпроси, за източника на данните, по какъв начин и къде се съхраняват самите данни, и дали лицата, с които данните могат да бъдат свързани, са били осведомени.
Все отново, това може да се изрази и по друг метод: По създание един държавен орган изиска от публицистите да обяснят за какво са направили някакво следствие.
Властите желаят от публицистите да разкрият своите предпазени източници, да дават на страната достъп до всички данни, свързани с следствието и да спрат да разгласяват. Последствията, в случай че са избрали да устоят на натиска е санкция в размер до 20 милиона евро, както е посочено в член 83 от регламента GDPR.
Румънският орган за отбрана на данните не съставлява полицията или част от правосъдната система. Той не организира наказателни следствия. Дори в случай че те организират такива следствия, набедяването и клеветата към този момент не са част от наказателното право на Румъния. Частните лица могат да изискат от публицистите право на отговор. Те също имат опция да съдят публицисти в гражданско дело.
Тази интервенция от страна на народен орган за отбрана на данните в журналистическо следствие в действителност съставлява корист, в сходство със същия правилник на Европейски Съюз по отношение на персоналните данни. На 12 ноември, по време на брифинга за медиите на Европейската комисия, господин Маргаритис Шинас, заместник-генерален шеф на известието на Европейска комисия, направи това ясно:
„ Правото на отбрана на персоналните данни не е безусловно право. В Общия правилник за отбрана на данните, член 85 ясно показва, че отбраната на данните би трябвало да бъде уравновесена по отношение на свободата на изложение и информация. Използването на Общия правилник за отбрана на данните против тези други съществени права би било очевидна корист с регламента. Поради това е от първостепенно значение румънските управляващи да изпълнят това обвързване в националното законодателство, да обезпечат изключения и дерогации, с цел да защитят журналистическите източници, по-специално от пълномощията на Националния орган за отбрана на данните, когато е належащо, и да зачитат свободата на изложение и информация по отношение на на медиите ”.
Въпреки че развиването на случая с плана Rise към момента продължава, историята осветява евентуалната корист с регламенти и закони, които са предопределени за отбрана и подкрепяне на жителите. Още през март OCCRP рапортува, че настояванията за независимост на информацията може да са довели до убийството на словашкия проверяващ публицист Ян Куциак и неговата избраница. По сходен метод, по този начин нареченото „ право да бъдеш забравен” в началото се употребява от някои политици и държавни чиновници, с цел да скрие резултатите от минали журналистически следствия за техните злоупотреби. Изглежда, че GDPR е единствено най-новият инструмент в този боеприпас.
Източник: European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF)
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ