Ден за международно признание на жените. Честит 8 март, дами!
Започнал единствено като политическо събитие на социалистите, празникът последователно става част от културата на доста страни. В някои от тях денят губи политическата си багра и става просто мотив за мъжете да изразят своята благосклонност и внимание към дамите към тях — нещо като композиция от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. В други страни тематиката за политическите и човешките права на дамите, отстоявани от Организация на обединените нации, е мощно застъпена, а на битката за признание на тези права на дамите по света се гледа отговорно и с вяра. В България денят се празнува и като Ден на майката, макар че съгласно доста българи Благовещение (25-ти март) е християнският празник на майката и дамата.
Първият Ден на дамата е маркиран на 23 февруари 1909 година в Съединени американски щати по самодейност на Американската социалистическа партия. Идеята за основаване на интернационален ден на дамата се появява след бурната индустриализация и икономическа агресия при започване на 20 век, която поражда митинги за възстановяване изискванията на труд. Календарната дата се свързва с първата всеобща демонстрация на дами работнички, състояла се на 8 март 1857 година в Ню Йорк.
Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези дами основават своя първи работен профсъюз. Съществуват обаче отзиви, че този факт не е доказан, а е бил фиктивен през 1955 година евентуално с претекста празникът да се счита за комунистическа идеология. Това е значимо за борещите се за права на дамите в Западна Европа и Съединени американски щати през годините на студената война. В идващите години следват други митинги, най-известният от които е през 1908 година, когато дамите провеждат шествие през Ню Йорк с претенции за по-кратък работен ден, по-добро възнаграждение и право на гласоподаване.
На 27 август 1910 година в Копенхаген се организира първата интернационална конференция на дамите, проведена от социалистическия интернационал. По предложение на немската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се чества деня на работничките и на интернационалната им взаимност, за да се активизират необятните женски трудови маси за битка за пълноправие с мъжете във всички публични сфери на живота. На идната година, Международният ден на дамата е маркиран от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 година във Франция и Русия. Въпреки това, пожар във фабрика за облекла в Ню Йорк убива повече от 150 работнички. Високата смъртност се приписва на неналичието на превантивни ограничения.
На Запад Международния ден на дамата се отбелязва през 1910-те и 1920-те, само че последователно замира. Той се възобновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те. Демонстрациите на дамите в Русия се считат за първия стадий на Руската гражданска война от 1917 година На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на проява против глада, войната и царизма. След Октомврийската гражданска война в Русия, от името на българските участнички във Втората интернационална конференция на жените-комунистки през 1920 година в Москва Ана Маймункова предлага Осми март за Международен ден на дамата. През 1965 година 8 март е разгласен публично като неработен ден и празник на дамата в Съюз на съветските социалистически републики. И през днешния ден денят е неработен в Русия и други страни от някогашния Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.
В България Осми март в началото се отбелязва с беседи в стеснен кръг на социалисти през 1911 година, а през 1915 година е първото обществено честване. Като общобългарски празник Осми март стартира да се чества след 9 септември 1944 година. Отначало по предприятия, фабрики, институции се вършат събрания, на които се регистрира приносът на дамите в производството, културата, науката и публичния живот. След 1960 година честването взема изключително необятни размери и става обичан празник на дамите от всички възрасти.
Първият Ден на дамата е маркиран на 23 февруари 1909 година в Съединени американски щати по самодейност на Американската социалистическа партия. Идеята за основаване на интернационален ден на дамата се появява след бурната индустриализация и икономическа агресия при започване на 20 век, която поражда митинги за възстановяване изискванията на труд. Календарната дата се свързва с първата всеобща демонстрация на дами работнички, състояла се на 8 март 1857 година в Ню Йорк.
Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези дами основават своя първи работен профсъюз. Съществуват обаче отзиви, че този факт не е доказан, а е бил фиктивен през 1955 година евентуално с претекста празникът да се счита за комунистическа идеология. Това е значимо за борещите се за права на дамите в Западна Европа и Съединени американски щати през годините на студената война. В идващите години следват други митинги, най-известният от които е през 1908 година, когато дамите провеждат шествие през Ню Йорк с претенции за по-кратък работен ден, по-добро възнаграждение и право на гласоподаване.
На 27 август 1910 година в Копенхаген се организира първата интернационална конференция на дамите, проведена от социалистическия интернационал. По предложение на немската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се чества деня на работничките и на интернационалната им взаимност, за да се активизират необятните женски трудови маси за битка за пълноправие с мъжете във всички публични сфери на живота. На идната година, Международният ден на дамата е маркиран от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 година във Франция и Русия. Въпреки това, пожар във фабрика за облекла в Ню Йорк убива повече от 150 работнички. Високата смъртност се приписва на неналичието на превантивни ограничения.
На Запад Международния ден на дамата се отбелязва през 1910-те и 1920-те, само че последователно замира. Той се възобновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те. Демонстрациите на дамите в Русия се считат за първия стадий на Руската гражданска война от 1917 година На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на проява против глада, войната и царизма. След Октомврийската гражданска война в Русия, от името на българските участнички във Втората интернационална конференция на жените-комунистки през 1920 година в Москва Ана Маймункова предлага Осми март за Международен ден на дамата. През 1965 година 8 март е разгласен публично като неработен ден и празник на дамата в Съюз на съветските социалистически републики. И през днешния ден денят е неработен в Русия и други страни от някогашния Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.
В България Осми март в началото се отбелязва с беседи в стеснен кръг на социалисти през 1911 година, а през 1915 година е първото обществено честване. Като общобългарски празник Осми март стартира да се чества след 9 септември 1944 година. Отначало по предприятия, фабрики, институции се вършат събрания, на които се регистрира приносът на дамите в производството, културата, науката и публичния живот. След 1960 година честването взема изключително необятни размери и става обичан празник на дамите от всички възрасти.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ