Китайската икономика: временно забавяне или залез?
Западната агитация раздухва отрицателното
Повече от четири десетилетия Китай демонстрира на света непрестанно икономическо знамение. Темпът на неговото икономическо развиване непрекъснато надвишава междинния за света, а делът на Китай в международната стопанска система непрестанно нараства. Делът на Китай в международния Брутният вътрешен продукт (паритет на покупателната дарба - ППС) е бил едвам 2,26% през 1980 година, а през 2022 година е достигнал 18,48%.
За съпоставяне: за същия интервал от време делът на Съединени американски щати в международния Брутният вътрешен продукт е намалял от 21,28% на 15,57%. През 2014 година Китай изпревари Съединените щати във връзка с Брутният вътрешен продукт, измерен по ППС, и стана първата стопанска система в света (въпреки че Китай към момента е на второ място във връзка с Брутният вътрешен продукт, измерен по публични обменни курсове).
От времето на икономическите промени на Дън Сяопин през 1978 година до началото на 2010 година междинният годишен ритъм на напредък на китайския Брутният вътрешен продукт е към 10%. През последното десетилетие икономическото показване на Китай се забави, само че към момента е много над междинното за света.
През 2022 година Брутният вътрешен продукт на Китай набъбна с 3%, което беше най-бавният напредък на китайската стопанска система от 70-те години (с изключение на карантината 2020 г.) и беше съвсем половината от задачата от 5,5%, избрана при започване на годината от китайските управляващи. Такъв невисок напредък се изяснява с новата вълна от коронавирус, която обхвана Китай предходната година, и невижданите ограничавания, които управляващите в страната вкараха в това отношение (политиката на „ нулева приемливост към коронавирус “).
След премахването на коронавирус рестриктивните мерки в края на предходната година стопанската система на страната осезаемо се съживи. Но това възкръсване наподобява изгасва. Някои специалисти споделят, че това е краткотрайно закъснение. Други споделят, че това е началото на упадъка на Китай като огромна икономическа мощ.
Първата позиция е изразена най-вече от китайски специалисти. Наблюдателите считат, че сходни преценки нямат рационална основа и са предопределени да поддържат оптимизма в китайското общество (всъщност през днешния ден Поднебесната империя забрани на специалистите да вършат сериозни мнения за стопанската система и икономическата политика на Китай).
Втората позиция е изразена от специалисти отвън Китай. Сред тях има даже китайци, които могат да си разрешат да не съблюдават партийните забрани за сериозни оценки и изявления.
Наскоро американското издание на The Wall Street Journal (WSJ) разгласява публикацията China’s 40-Year Boom Is Over. What Comes Next? („ Китайският 40-годишен взрив завърши. Какво следва? “). Автори на публикацията са китайците Линлин Вей (Lingling Wei) и Стела Ифан Се (Stella Yifan Xie). „ Това може да е не просто интервал на икономическа уязвимост, а краят на една дълга епоха “, по този начин създателите на WSJ характеризират внезапното закъснение на икономическото развиване на Китай през последните години.
Авторите на публикацията цитират оценки на МВФ, съгласно които през идващите години растежът на Брутният вътрешен продукт на Китай ще бъде под 4% годишно. Известната английска консултантска компания Capital Economics счита, че през актуалното десетилетие темпът на напредък на Брутният вътрешен продукт на Китай няма да надвиши 3%. А през 2030 година ще падне до 2%. Ясно е, че с толкоз скромни темпове Китай няма да успее да реализира задачата да удвои своя Брутният вътрешен продукт до 2035 година, която беше сложена от китайския президент Си Дзинпин през 2020 година
Ще допълня цифрите от публикацията на WSJ със статистика за тази година. Икономиката на Китай през второто тримесечие набъбна единствено с 0,8% по отношение на първото тримесечие. През първото тримесечие растежът по отношение на четвъртото тримесечие на предходната година е 2,2%. Въпреки че на годишна база Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие се е нараснал с 6,3%, би трябвало да се има поради, че сходно нарастване се дължи на резултата от ниската база от предходната година (почти цялостно прекъсване на стопанската система заради тежки коронавирус ограничения).
Във всеки случай нарастването през второто тримесечие е под прогнозите и упованията. „ Възстановяването на Китай става все по-лошо и по-лошо “, сподели Хари Мърфи Круз, икономист в Moody`s Analytics. „ 2023 наподобява от ден на ден и повече като година за забравяне за Китай “, сподели икономистът.
Икономическият модел, който работеше четири десетилетия, стартира да буксува. Същността на този модел е в експортната ориентировка на стопанската система – т.е. работа за външния пазар. А постъпленията в задгранична валута отиваха за вложения в производството и развиването на инфраструктурата.
" Този модел провокира извънреден интервал на напредък, който извади Китай от бедността и го трансформира в световен колос, чиято експортна мощност се популяризира по целия свят ", означават създателите на публикацията на WSJ
Първоначално Китай влага приходите от експорт в доста нужни планове, само че с течение на времето вложенията стават все по-малко ефикасни, плановете – все по-съмнителни. Много инфраструктурни уреди (мостове, пътища) се употребяват извънредно едва. Строителството на жилища и офиси стартира да води до появяването на цели призрачни градове (недвижимите парцели не се разпродават).
По създание, в името на това, да се поддържа илюзията за икономическа интензивност, милиарди се закопават в земята. И това се следи освен в столичните региони, само че и в отдалечените провинции на страната. Авторите пишат: „ Признаците на проблемите се виждат освен в мрачните стопански данни на Китай, само че и в отдалечените провинции, в това число Юнан на югозапад, който неотдавна съобщи, че ще похарчи милиони долари за създаване на ново карантинно оборудване за COVID-19 с размерите съвсем на три футболни стадиони, макар че Китай приключи политиката си за нулева Коронавирус приемливост преди няколко месеца. “
Сред факторите за забавянето на икономическия напредък на Китай създателите показват неподходящите демографски трендове - съвсем цялостно прекъсване на растежа на популацията. Ще прибавя това, което не е казано в публикацията на WSJ. Към 2023 година популацията на Китай е намаляло за първи път от 60 години, спадайки до 1,411 милиарда, което е с 850 000 по-малко от края на 2021 година Всъщност това е демографска рецесия. През май тази година Организация на обединените нации заяви, че Индия е изпреварила Китай като най-голямата страна в света по население (1,425 милиарда души).
Още по-значим фактор е в действителност пълномащабната икономическа война на Съединени американски щати и техните най-близки съдружници против Китай. То се показва в установяването на забрани и ограничавания върху вноса на китайски артикули, както и върху доставките за Поднебесната империя на редица жизненоважни за нейната стопанска система артикули и технологии.
В края на краищата в продължение на четири десетилетия Китай е овладял всички външни пазари, които е могъл. По отношение на износа на артикули Китай още по-уверено изпревари Съединени американски щати и други водещи западни страни. През 2021 година делът му в международния експорт на артикули беше15,80%.
А ето и дяловете на следните страни (%): Съединени американски щати - 8.24; Германия - 7,69; Япония - 3,56. Китайската стопанска система в никакъв случай не е съумяла в действителност да се преориентира от външните пазари към вътрешните. Въпреки че управлението на партията и страната на Китай през XXI век неведнъж е поставяло задачата за такава преориентация. А тя в действителност е жизненоважна. Дори в случай че Америка не беше почнала икономическа война против Китай, Поднебесната империя отново щеше да се изправи пред рестриктивните мерки на външния пазар.
И най-после, създателите назоваха подобен фактор като рисковото равнище на дълг в китайската стопанска система. Общият дълг на Китай, в това число дълга от разнообразни равнища на ръководство и държавни компании, се е повишил до съвсем 300% от Брутният вътрешен продукт на Китай към 2022 година, надхвърляйки равнищата на Съединени американски щати и от по-малко от 200% през 2012 година, съгласно данни на Банката за Международни разплащания.
Ще допълня информацията за китайския дълг от публикацията на WSJ с информация от публикацията China’s ‘Hidden Debt’ of Local Governments Threatens National Economy („ Китайският „ прикрит дълг “ на локалните управляващи заплашва националната стопанска система “), оповестен този юли в Caixin Global. Местните управляващи в Китай заемат пари, които не са отразени в формалните салда (двойното счетоводство процъфтява).
Това се назовава „ банкиране в сянка “, чийто мащаб е невиждан в Китай. Парите се дават назаем на разнообразни организации, които не са под банковия контрол на Народната банка на Китай. В продължение на доста години управляващите са били толерантни към такова „ банкиране в сянка “, защото то е разрешило да се предотвратят банкрути и да се подтиква икономическото развиване.
Сенчестите банкови заеми бяха предоставени освен на локалните управляващи, само че и на бизнеса в разнообразни браншове на стопанската система. Такова заемане основава " прикрит дълг ". Според китайското министерство на финансите, в края на април дългът на локалните държавни управления в цялостен Китай възлиза на 37 трилиона юана (5,1 трилиона долара), само че няма обществено налични публични данни за размера на скрития дълг.
Много анализатори, в това число тези от Международния валутен фонд, пресмятат, че сходни заеми могат да варират от 30 трилиона юана до повече от 70 трилиона юана. Тоест скритата задълженост може да приближава летвата от 10 трилиона $.
Китайските локални управляващи основават организации, наречени LGFV (местни държавни финансови средства), с цел да финансират инфраструктурни планове, в това число пътища и мостове. Само че, съгласно оценките на швейцарската банка UBS, повече от 80% от LGFV даже не могат да обслужват задълженията си. Всичко това основава риск от колапс на цялата финансова система на Китай, заключават създателите на публикацията в Caixin Global.
Китайските управляващи подхващат разнообразни ограничения за възкръсване на стопанската система. Така, с цел да се реши казусът с възходящия дълг на локалните управляващи, се предлага да се организира нов кръг от продан на скрити краткосрочни задължения с високи лихвени проценти за по-евтини дълготрайни държавни облигации (Китай организира четири кръга от подобен продан от 2014 година насам).
Пекин разшири данъчните тласъци за продажбата на електрически транспортни средства, а спомагателна поддръжка от страната може да се чака в недвижимите парцели и строителството.
Миналата седмица Китайската национална банка понижи главния си лихвен % по рефинансиране, годишния лихвен % по заемите за първокласни кредитополучатели (LPR), с 10 базисни пункта до 3,55%. Това е второто понижение на главната рента по заемите в страната за последните три месеца. Преди това той се намали през юни - също с 0,1%.
По мнението на икономистите, най-очевидното решение на икономическите проблеми на Китай е да се премине към развиване на потребителските разноски и услуги, което ще помогне за основаването на по-балансирана стопанска система. По данни на Световната банка потреблението на семействата възлиза единствено на към 38% от Брутният вътрешен продукт в Китай, което е относително ниско спрямо доста западни страни.
Например в Съединени американски щати тази цифра е 68%. По създание става дума за по-активно пренасочване на Китай от външните към вътрешните пазари. И най-важният мотор на такова превключване би трябвало да бъде увеличението на приходите на популацията.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Повече от четири десетилетия Китай демонстрира на света непрестанно икономическо знамение. Темпът на неговото икономическо развиване непрекъснато надвишава междинния за света, а делът на Китай в международната стопанска система непрестанно нараства. Делът на Китай в международния Брутният вътрешен продукт (паритет на покупателната дарба - ППС) е бил едвам 2,26% през 1980 година, а през 2022 година е достигнал 18,48%.
За съпоставяне: за същия интервал от време делът на Съединени американски щати в международния Брутният вътрешен продукт е намалял от 21,28% на 15,57%. През 2014 година Китай изпревари Съединените щати във връзка с Брутният вътрешен продукт, измерен по ППС, и стана първата стопанска система в света (въпреки че Китай към момента е на второ място във връзка с Брутният вътрешен продукт, измерен по публични обменни курсове).
От времето на икономическите промени на Дън Сяопин през 1978 година до началото на 2010 година междинният годишен ритъм на напредък на китайския Брутният вътрешен продукт е към 10%. През последното десетилетие икономическото показване на Китай се забави, само че към момента е много над междинното за света.
През 2022 година Брутният вътрешен продукт на Китай набъбна с 3%, което беше най-бавният напредък на китайската стопанска система от 70-те години (с изключение на карантината 2020 г.) и беше съвсем половината от задачата от 5,5%, избрана при започване на годината от китайските управляващи. Такъв невисок напредък се изяснява с новата вълна от коронавирус, която обхвана Китай предходната година, и невижданите ограничавания, които управляващите в страната вкараха в това отношение (политиката на „ нулева приемливост към коронавирус “).
След премахването на коронавирус рестриктивните мерки в края на предходната година стопанската система на страната осезаемо се съживи. Но това възкръсване наподобява изгасва. Някои специалисти споделят, че това е краткотрайно закъснение. Други споделят, че това е началото на упадъка на Китай като огромна икономическа мощ.
Първата позиция е изразена най-вече от китайски специалисти. Наблюдателите считат, че сходни преценки нямат рационална основа и са предопределени да поддържат оптимизма в китайското общество (всъщност през днешния ден Поднебесната империя забрани на специалистите да вършат сериозни мнения за стопанската система и икономическата политика на Китай).
Втората позиция е изразена от специалисти отвън Китай. Сред тях има даже китайци, които могат да си разрешат да не съблюдават партийните забрани за сериозни оценки и изявления.
Наскоро американското издание на The Wall Street Journal (WSJ) разгласява публикацията China’s 40-Year Boom Is Over. What Comes Next? („ Китайският 40-годишен взрив завърши. Какво следва? “). Автори на публикацията са китайците Линлин Вей (Lingling Wei) и Стела Ифан Се (Stella Yifan Xie). „ Това може да е не просто интервал на икономическа уязвимост, а краят на една дълга епоха “, по този начин създателите на WSJ характеризират внезапното закъснение на икономическото развиване на Китай през последните години.
Авторите на публикацията цитират оценки на МВФ, съгласно които през идващите години растежът на Брутният вътрешен продукт на Китай ще бъде под 4% годишно. Известната английска консултантска компания Capital Economics счита, че през актуалното десетилетие темпът на напредък на Брутният вътрешен продукт на Китай няма да надвиши 3%. А през 2030 година ще падне до 2%. Ясно е, че с толкоз скромни темпове Китай няма да успее да реализира задачата да удвои своя Брутният вътрешен продукт до 2035 година, която беше сложена от китайския президент Си Дзинпин през 2020 година
Ще допълня цифрите от публикацията на WSJ със статистика за тази година. Икономиката на Китай през второто тримесечие набъбна единствено с 0,8% по отношение на първото тримесечие. През първото тримесечие растежът по отношение на четвъртото тримесечие на предходната година е 2,2%. Въпреки че на годишна база Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие се е нараснал с 6,3%, би трябвало да се има поради, че сходно нарастване се дължи на резултата от ниската база от предходната година (почти цялостно прекъсване на стопанската система заради тежки коронавирус ограничения).
Във всеки случай нарастването през второто тримесечие е под прогнозите и упованията. „ Възстановяването на Китай става все по-лошо и по-лошо “, сподели Хари Мърфи Круз, икономист в Moody`s Analytics. „ 2023 наподобява от ден на ден и повече като година за забравяне за Китай “, сподели икономистът.
Икономическият модел, който работеше четири десетилетия, стартира да буксува. Същността на този модел е в експортната ориентировка на стопанската система – т.е. работа за външния пазар. А постъпленията в задгранична валута отиваха за вложения в производството и развиването на инфраструктурата.
" Този модел провокира извънреден интервал на напредък, който извади Китай от бедността и го трансформира в световен колос, чиято експортна мощност се популяризира по целия свят ", означават създателите на публикацията на WSJ
Първоначално Китай влага приходите от експорт в доста нужни планове, само че с течение на времето вложенията стават все по-малко ефикасни, плановете – все по-съмнителни. Много инфраструктурни уреди (мостове, пътища) се употребяват извънредно едва. Строителството на жилища и офиси стартира да води до появяването на цели призрачни градове (недвижимите парцели не се разпродават).
По създание, в името на това, да се поддържа илюзията за икономическа интензивност, милиарди се закопават в земята. И това се следи освен в столичните региони, само че и в отдалечените провинции на страната. Авторите пишат: „ Признаците на проблемите се виждат освен в мрачните стопански данни на Китай, само че и в отдалечените провинции, в това число Юнан на югозапад, който неотдавна съобщи, че ще похарчи милиони долари за създаване на ново карантинно оборудване за COVID-19 с размерите съвсем на три футболни стадиони, макар че Китай приключи политиката си за нулева Коронавирус приемливост преди няколко месеца. “
Сред факторите за забавянето на икономическия напредък на Китай създателите показват неподходящите демографски трендове - съвсем цялостно прекъсване на растежа на популацията. Ще прибавя това, което не е казано в публикацията на WSJ. Към 2023 година популацията на Китай е намаляло за първи път от 60 години, спадайки до 1,411 милиарда, което е с 850 000 по-малко от края на 2021 година Всъщност това е демографска рецесия. През май тази година Организация на обединените нации заяви, че Индия е изпреварила Китай като най-голямата страна в света по население (1,425 милиарда души).
Още по-значим фактор е в действителност пълномащабната икономическа война на Съединени американски щати и техните най-близки съдружници против Китай. То се показва в установяването на забрани и ограничавания върху вноса на китайски артикули, както и върху доставките за Поднебесната империя на редица жизненоважни за нейната стопанска система артикули и технологии.
В края на краищата в продължение на четири десетилетия Китай е овладял всички външни пазари, които е могъл. По отношение на износа на артикули Китай още по-уверено изпревари Съединени американски щати и други водещи западни страни. През 2021 година делът му в международния експорт на артикули беше15,80%.
А ето и дяловете на следните страни (%): Съединени американски щати - 8.24; Германия - 7,69; Япония - 3,56. Китайската стопанска система в никакъв случай не е съумяла в действителност да се преориентира от външните пазари към вътрешните. Въпреки че управлението на партията и страната на Китай през XXI век неведнъж е поставяло задачата за такава преориентация. А тя в действителност е жизненоважна. Дори в случай че Америка не беше почнала икономическа война против Китай, Поднебесната империя отново щеше да се изправи пред рестриктивните мерки на външния пазар.
И най-после, създателите назоваха подобен фактор като рисковото равнище на дълг в китайската стопанска система. Общият дълг на Китай, в това число дълга от разнообразни равнища на ръководство и държавни компании, се е повишил до съвсем 300% от Брутният вътрешен продукт на Китай към 2022 година, надхвърляйки равнищата на Съединени американски щати и от по-малко от 200% през 2012 година, съгласно данни на Банката за Международни разплащания.
Ще допълня информацията за китайския дълг от публикацията на WSJ с информация от публикацията China’s ‘Hidden Debt’ of Local Governments Threatens National Economy („ Китайският „ прикрит дълг “ на локалните управляващи заплашва националната стопанска система “), оповестен този юли в Caixin Global. Местните управляващи в Китай заемат пари, които не са отразени в формалните салда (двойното счетоводство процъфтява).
Това се назовава „ банкиране в сянка “, чийто мащаб е невиждан в Китай. Парите се дават назаем на разнообразни организации, които не са под банковия контрол на Народната банка на Китай. В продължение на доста години управляващите са били толерантни към такова „ банкиране в сянка “, защото то е разрешило да се предотвратят банкрути и да се подтиква икономическото развиване.
Сенчестите банкови заеми бяха предоставени освен на локалните управляващи, само че и на бизнеса в разнообразни браншове на стопанската система. Такова заемане основава " прикрит дълг ". Според китайското министерство на финансите, в края на април дългът на локалните държавни управления в цялостен Китай възлиза на 37 трилиона юана (5,1 трилиона долара), само че няма обществено налични публични данни за размера на скрития дълг.
Много анализатори, в това число тези от Международния валутен фонд, пресмятат, че сходни заеми могат да варират от 30 трилиона юана до повече от 70 трилиона юана. Тоест скритата задълженост може да приближава летвата от 10 трилиона $.
Китайските локални управляващи основават организации, наречени LGFV (местни държавни финансови средства), с цел да финансират инфраструктурни планове, в това число пътища и мостове. Само че, съгласно оценките на швейцарската банка UBS, повече от 80% от LGFV даже не могат да обслужват задълженията си. Всичко това основава риск от колапс на цялата финансова система на Китай, заключават създателите на публикацията в Caixin Global.
Китайските управляващи подхващат разнообразни ограничения за възкръсване на стопанската система. Така, с цел да се реши казусът с възходящия дълг на локалните управляващи, се предлага да се организира нов кръг от продан на скрити краткосрочни задължения с високи лихвени проценти за по-евтини дълготрайни държавни облигации (Китай организира четири кръга от подобен продан от 2014 година насам).
Пекин разшири данъчните тласъци за продажбата на електрически транспортни средства, а спомагателна поддръжка от страната може да се чака в недвижимите парцели и строителството.
Миналата седмица Китайската национална банка понижи главния си лихвен % по рефинансиране, годишния лихвен % по заемите за първокласни кредитополучатели (LPR), с 10 базисни пункта до 3,55%. Това е второто понижение на главната рента по заемите в страната за последните три месеца. Преди това той се намали през юни - също с 0,1%.
По мнението на икономистите, най-очевидното решение на икономическите проблеми на Китай е да се премине към развиване на потребителските разноски и услуги, което ще помогне за основаването на по-балансирана стопанска система. По данни на Световната банка потреблението на семействата възлиза единствено на към 38% от Брутният вътрешен продукт в Китай, което е относително ниско спрямо доста западни страни.
Например в Съединени американски щати тази цифра е 68%. По създание става дума за по-активно пренасочване на Китай от външните към вътрешните пазари. И най-важният мотор на такова превключване би трябвало да бъде увеличението на приходите на популацията.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ