Андрей Зубов: Поражението на Русия вече е съвършено очевидно, очевидно е и за Путин
Западът би трябвало да концентрира всички старания за поддръжка на Украйна, с цел да не победи Русия
Всичко ще бъде наред, в случай че в главите на руснаците влезе една елементарна истина: Живей в рамките, които ти е дал Бог, и се старай да направиш живота си колкото е допустимо по-хубав и богат с труда си и с организацията на страната и обществото, а не със присвояване и война, споделя анализаторът
Руският историк Андрей Зубов е експерт по история на европейската философия, история на религиите и сравнителна история на Русия. Той е един от сериозните критици на Путин и неговите „ исторически “ концепции. След като беше уволнен от Московския държавен университет поради противоречие с политиката на Кремъл по отношение на Украйна и Крим, Зубов е заставен да напусне Русия. Живее в чешкия град Бърно и преподава история в университета „ Масарик “.
Интервю на Кирил Белов, currenttime.tv
- Когато съветските войски започнаха да се изтеглят от Херсон Вие заявихте, че военната случка на Путин е претърпяла дефинитивна злополука. Защо смятате, че е дефинитивна?
- Катастрофата във Втората международна война за Германия стартира в края на 1942 година – след три исторически провали. След тях стана ясно, че Германия е изгубила войната, само че все пак тя продължи още две години и половина.
Нещо такова се случва и в този момент: съветската войска към този момент понесе няколко пагубни провали в Украйна.
Първо, самото навлизане не докара до нищо, с изключение на до големи жертви. Отстъпленията следват едно след друго: Киевското, Сумското, Харковското, Херсонското.
След тази серия, не можем да чакаме, че внезапно ще стартира победоносно нахлуване.
Още повече, Украйна се опира на помощта на мощни съдружници. И аз мисля, че провалянето към този момент е напълно явно.
То е напълно явно и за Путин. Сега неговата основна задача е да излезе от тази злополука с минимална щета за себе си. Той хвърля в пещта на войната нови и нови хора. Хиляди умират единствено поради това Путин да успее да излезе от войната по най-изгодния за него метод.
Но в действителност се получава противоположното: с всяка нова свирепост, с всяка нова загуба, опцията да се излезе от войната сполучливо, по-малко мъчително се редуцира от ден на ден и повече.
В този смисъл няма вероятности. Най-добрият вид е неотложно да бъде прекъсната войната. Ако Хитлер беше прекратил войната при започване на 1943 година щеше да има късмет даже да остане на власт. Но той я приключи през 1945 година с патрон в челото.
Упоритостта на Путин ще коства доста скъпо и на него, и на целия свят.
- Вие пишете в една от книгите си, че неуспехът на фронта и хаосът в Русия са довели до 1917 година. Тогава изчезва доверието на народа към властта и идват болшевиките. А в този момент какво ще стане?
- Това е най-важният въпрос. Сега са вероятни два разновидността. Единият е доста неподходящ за Русия, а в огромна вероятност – и за целия свят.
Първият е, че съветският хайлайф, като се убеди, че той е несретник и води Русия към злополука, ще опита да се избави от него. Но това не се случи. Все отново той не е напълно изключен: Путин е от ден на ден и повече несретник, а продължението на войната от ден на ден и повече трагично. И дори не толкоз за народа, който нищо не може да направи, а точно за този висок политически пласт, който вследствие на глобите изгуби всичко. Путин се надяваше да получи популярност, а елитът не получи нищо.
В такава обстановка, по предписание, елитът се разделя с водача си повече или по-малко сурово. Може би този вид ще бъде осъществен, още повече, че елитът е привикнал на прекрасен живот, знае какво съставлява Запада. Това не са руските водачи, тези хора 30 години са живели наред и в този момент – този неуспех.
Затова, в случай че те се избавят от Путин, най-вероятно незабавно ще стартират договаряния: при какви условия Русия още веднъж ще бъде призната в цивилизования свят. Ясно е, че с изключение на евакуиране от Украйна, ще би трябвало да се платят репарации, ще има условия за нуклеарното оръжия, по отношение на политическия живот в Русия. Но това ще бъде въпрос на пазарлъци. Елитът ще опита да запази своята власт и благосъстояние в Русия. А интернационалната общественост схваща, че запазването на властта и благосъстоянието на този хайлайф е рисково за света в бъдещето и по тази причина ще се постарае да направи Русия „ неопасна страна “.
Както, прочее, след ВСВ направиха със Западна Германия. Тя е мощна, процъфтяваща, демократична, само че не е рискова нито за Франция, нито за Холандия, даже и за Полша и Чехословакия.
Това е благополучният вид. Защото той дава вероятност – даже без вътрешна окупация, както в Германия, самият хайлайф да поеме път на необятна демократизация, депутинизация на Русия, премахване на цялото това болшевишко завещание. И това е вероятност Русия да се трансформира в естествена страна.
Вторият вид. Целият този хайлайф, привикнал да живее във външния свят, да бъде дефинитивно отхвърлен – а в този момент той към този момент е значително отхвърлен от властта – и властта завзема междинното звено на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Те не са доста богати, нямат активи и парцели в чужбина и към този момент не се и надяват да ги получат. Този хайлайф на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) може да се реши „ да изчезне Путин “ и да се контракти със Запада, само че на други условия. Не Русия да възвърне своето наличие в света, а Западът да не се бърка във вътрешните ни работи. Тоест, една такава съветска Северна Корея.
И двата разновидността са вероятни, вторият е ужасяващ, само че най-много той не взема решение нищо. Защото като резервира нуклеарното оръжие, резервира контрола над вътрешната обстановка, като прогони най-динамичната част от популацията, този кагебистки хайлайф ще бъде доста нападателен. И откакто си поизлекува малко раните, още веднъж ще стартира да се държи нападателно.
А доколкото Русия въпреки всичко не е Северна Корея, а е гигантска страна с пълномащабен набор нуклеарно, химическо и биологическо оръжие – това ще бъде доста огромна опасност за нова, страшна война.
Затова, съгласно мен, в този момент Западът би трябвало да концентрира всички старания да поддръжка на Украйна, с цел да не победи Русия. Разбирате ли, в случай че Путин победи или най-малко получи някакви прерогативи, както Сталин във войната с Финландия (той не побеждава, само че откъсва от Финландия огромни територии – към 10% от площта и), то след пет-седем години Западът би трябвало да чака нова огромна война с Русия.
- Имперското мислене и държание има прекомерно дълга история в Русия. Смятате ли, че въобще е допустима смяна в това отношение?
- Пак ще ви дам образец с Германия. През 1870 година тя се самообявява за империя, води колониални войни до края на XIX век, мечтае за Lebensraum, витално пространство на Изток, обединяване на всички германци: Елзас, Австрия и т. н. Но в последна сметка в този момент германците нямат такова мислене. Има, несъмнено, маргинални групи, само че те са точно маргинални групи. Тоест, културната политика провеждана в продължение на 70 години е дала резултат.
Същата политика би трябвало да се организира в Русия. Има една елементарна истина: живей в рамките, които ти е дал Бог, и се старай да направиш живота си колкото е допустимо по-хубав и богат с труда си и с организацията на страната и обществото, а не със присвояване и война. Ето когато тази елементарна истина влезе в главите на съветските хора, тогава всичко ще бъде наред.
Но за това са нужни дългогодишни и сурови ограничения да не бъде допускана имперска агитация.
- А в случай че си представим, че руснаците не се „ преобразуват “, не се избавят от това мислене?
- Лошо, доста неприятно. Затова интернационалната общественост би трябвало да направи всичко допустимо това да не се случи, тъй като това ще значи в Европа доста скоро да има нова война.
Светът би трябвало да разбере, че поради личната му сигурност този режим, точно режима, би трябвало да бъде изкоренен.
И това е задача, действителна политическа задача и тя би трябвало да откри решение.
- Мнозина считат, че в бъдеще Русия ще се разпадне на независими страни? Доколко това е допустимо?
- Не виждам огромна вероятност за това. Германия, да вземем за пример, не се разпадна, а Германия през 1945 година има доста по-кратък интервал като обединена страна в сравнение с Русия: да не забравяме, че тя в действителност става единна страна, като цяло при Хитлер, а преди този момент е съюз от провинции, в действителност конфедерация, където всяка провинция е имала войска, държавно управление, монарх. Била е съюз от самостоятелни държави/провинции обединени в Германската империя.
Чърчил е желал да върне назад Германия към това състояние, само че не съумява. Съюзниците не са се съгласили. Границите са били възобновени в рамките преди идването на Хитлер на власт, избраните във Версай територии. На запад те са възобновени, а на изток стартират да се случват други неща, само че това е различен диалог.
Затова и аз мисля, че няма вероятност Русия да се разпадне. Мисля, че съзнанието за единение на съветското общество е много мощно, смешението на народите с дребни изключения е огромно. Да кажем, в Татария, в Бурятия безспорното болшинство не са татари или буряти. В Башкирия живеят татари, башкири, руснаци. И всичко това ще породи неимоверни проблеми, нови граници, преселения на народите, нови премеждия. Никой няма потребност от това.
Въпросът е в това, че Русия би трябвало да стане същинска федерация, със свободно посланичество на народите в съветския парламент. Това е нещото, което би трябвало да се реши. А разпадът на Русия ще сътвори ужасни проблеми за целия свят и единствен бенефициент от това ще бъде не Украйна, а Китай, който ще може да си откъсне огромни парчета от Сибир и Далечния Изток и в следствие ще стане страшна, нападателна страна.
- Какво би трябвало да направи Западът, с цел да предотврати подобен разпад?
- Просто да не спомага този развой. Да разреши на Русия да стане демократична страна и националните въпроси да се вземат решение по либерален път, посредством почтени избори.
Западът не е задължен да подхваща някакви крайни дейности. Просто би трябвало да се разреши в Русия да се основат и вкоренят демократични и федералистки правила, същите, които по принцип съществуват в Конституцията. Даже не е нужно да измисляме нещо ново, с изключение на може би национална и културна автономност на народите.
Превод: Faktor.bg
Всичко ще бъде наред, в случай че в главите на руснаците влезе една елементарна истина: Живей в рамките, които ти е дал Бог, и се старай да направиш живота си колкото е допустимо по-хубав и богат с труда си и с организацията на страната и обществото, а не със присвояване и война, споделя анализаторът
Руският историк Андрей Зубов е експерт по история на европейската философия, история на религиите и сравнителна история на Русия. Той е един от сериозните критици на Путин и неговите „ исторически “ концепции. След като беше уволнен от Московския държавен университет поради противоречие с политиката на Кремъл по отношение на Украйна и Крим, Зубов е заставен да напусне Русия. Живее в чешкия град Бърно и преподава история в университета „ Масарик “.
Интервю на Кирил Белов, currenttime.tv
- Когато съветските войски започнаха да се изтеглят от Херсон Вие заявихте, че военната случка на Путин е претърпяла дефинитивна злополука. Защо смятате, че е дефинитивна?
- Катастрофата във Втората международна война за Германия стартира в края на 1942 година – след три исторически провали. След тях стана ясно, че Германия е изгубила войната, само че все пак тя продължи още две години и половина.
Нещо такова се случва и в този момент: съветската войска към този момент понесе няколко пагубни провали в Украйна.
Първо, самото навлизане не докара до нищо, с изключение на до големи жертви. Отстъпленията следват едно след друго: Киевското, Сумското, Харковското, Херсонското.
След тази серия, не можем да чакаме, че внезапно ще стартира победоносно нахлуване.
Още повече, Украйна се опира на помощта на мощни съдружници. И аз мисля, че провалянето към този момент е напълно явно.
То е напълно явно и за Путин. Сега неговата основна задача е да излезе от тази злополука с минимална щета за себе си. Той хвърля в пещта на войната нови и нови хора. Хиляди умират единствено поради това Путин да успее да излезе от войната по най-изгодния за него метод.
Но в действителност се получава противоположното: с всяка нова свирепост, с всяка нова загуба, опцията да се излезе от войната сполучливо, по-малко мъчително се редуцира от ден на ден и повече.
В този смисъл няма вероятности. Най-добрият вид е неотложно да бъде прекъсната войната. Ако Хитлер беше прекратил войната при започване на 1943 година щеше да има късмет даже да остане на власт. Но той я приключи през 1945 година с патрон в челото.
Упоритостта на Путин ще коства доста скъпо и на него, и на целия свят.
- Вие пишете в една от книгите си, че неуспехът на фронта и хаосът в Русия са довели до 1917 година. Тогава изчезва доверието на народа към властта и идват болшевиките. А в този момент какво ще стане?
- Това е най-важният въпрос. Сега са вероятни два разновидността. Единият е доста неподходящ за Русия, а в огромна вероятност – и за целия свят.
Първият е, че съветският хайлайф, като се убеди, че той е несретник и води Русия към злополука, ще опита да се избави от него. Но това не се случи. Все отново той не е напълно изключен: Путин е от ден на ден и повече несретник, а продължението на войната от ден на ден и повече трагично. И дори не толкоз за народа, който нищо не може да направи, а точно за този висок политически пласт, който вследствие на глобите изгуби всичко. Путин се надяваше да получи популярност, а елитът не получи нищо.
В такава обстановка, по предписание, елитът се разделя с водача си повече или по-малко сурово. Може би този вид ще бъде осъществен, още повече, че елитът е привикнал на прекрасен живот, знае какво съставлява Запада. Това не са руските водачи, тези хора 30 години са живели наред и в този момент – този неуспех.
Затова, в случай че те се избавят от Путин, най-вероятно незабавно ще стартират договаряния: при какви условия Русия още веднъж ще бъде призната в цивилизования свят. Ясно е, че с изключение на евакуиране от Украйна, ще би трябвало да се платят репарации, ще има условия за нуклеарното оръжия, по отношение на политическия живот в Русия. Но това ще бъде въпрос на пазарлъци. Елитът ще опита да запази своята власт и благосъстояние в Русия. А интернационалната общественост схваща, че запазването на властта и благосъстоянието на този хайлайф е рисково за света в бъдещето и по тази причина ще се постарае да направи Русия „ неопасна страна “.
Както, прочее, след ВСВ направиха със Западна Германия. Тя е мощна, процъфтяваща, демократична, само че не е рискова нито за Франция, нито за Холандия, даже и за Полша и Чехословакия.
Това е благополучният вид. Защото той дава вероятност – даже без вътрешна окупация, както в Германия, самият хайлайф да поеме път на необятна демократизация, депутинизация на Русия, премахване на цялото това болшевишко завещание. И това е вероятност Русия да се трансформира в естествена страна.
Вторият вид. Целият този хайлайф, привикнал да живее във външния свят, да бъде дефинитивно отхвърлен – а в този момент той към този момент е значително отхвърлен от властта – и властта завзема междинното звено на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Те не са доста богати, нямат активи и парцели в чужбина и към този момент не се и надяват да ги получат. Този хайлайф на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) може да се реши „ да изчезне Путин “ и да се контракти със Запада, само че на други условия. Не Русия да възвърне своето наличие в света, а Западът да не се бърка във вътрешните ни работи. Тоест, една такава съветска Северна Корея.
И двата разновидността са вероятни, вторият е ужасяващ, само че най-много той не взема решение нищо. Защото като резервира нуклеарното оръжие, резервира контрола над вътрешната обстановка, като прогони най-динамичната част от популацията, този кагебистки хайлайф ще бъде доста нападателен. И откакто си поизлекува малко раните, още веднъж ще стартира да се държи нападателно.
А доколкото Русия въпреки всичко не е Северна Корея, а е гигантска страна с пълномащабен набор нуклеарно, химическо и биологическо оръжие – това ще бъде доста огромна опасност за нова, страшна война.
Затова, съгласно мен, в този момент Западът би трябвало да концентрира всички старания да поддръжка на Украйна, с цел да не победи Русия. Разбирате ли, в случай че Путин победи или най-малко получи някакви прерогативи, както Сталин във войната с Финландия (той не побеждава, само че откъсва от Финландия огромни територии – към 10% от площта и), то след пет-седем години Западът би трябвало да чака нова огромна война с Русия.
- Имперското мислене и държание има прекомерно дълга история в Русия. Смятате ли, че въобще е допустима смяна в това отношение?
- Пак ще ви дам образец с Германия. През 1870 година тя се самообявява за империя, води колониални войни до края на XIX век, мечтае за Lebensraum, витално пространство на Изток, обединяване на всички германци: Елзас, Австрия и т. н. Но в последна сметка в този момент германците нямат такова мислене. Има, несъмнено, маргинални групи, само че те са точно маргинални групи. Тоест, културната политика провеждана в продължение на 70 години е дала резултат.
Същата политика би трябвало да се организира в Русия. Има една елементарна истина: живей в рамките, които ти е дал Бог, и се старай да направиш живота си колкото е допустимо по-хубав и богат с труда си и с организацията на страната и обществото, а не със присвояване и война. Ето когато тази елементарна истина влезе в главите на съветските хора, тогава всичко ще бъде наред.
Но за това са нужни дългогодишни и сурови ограничения да не бъде допускана имперска агитация.
- А в случай че си представим, че руснаците не се „ преобразуват “, не се избавят от това мислене?
- Лошо, доста неприятно. Затова интернационалната общественост би трябвало да направи всичко допустимо това да не се случи, тъй като това ще значи в Европа доста скоро да има нова война.
Светът би трябвало да разбере, че поради личната му сигурност този режим, точно режима, би трябвало да бъде изкоренен.
И това е задача, действителна политическа задача и тя би трябвало да откри решение.
- Мнозина считат, че в бъдеще Русия ще се разпадне на независими страни? Доколко това е допустимо?
- Не виждам огромна вероятност за това. Германия, да вземем за пример, не се разпадна, а Германия през 1945 година има доста по-кратък интервал като обединена страна в сравнение с Русия: да не забравяме, че тя в действителност става единна страна, като цяло при Хитлер, а преди този момент е съюз от провинции, в действителност конфедерация, където всяка провинция е имала войска, държавно управление, монарх. Била е съюз от самостоятелни държави/провинции обединени в Германската империя.
Чърчил е желал да върне назад Германия към това състояние, само че не съумява. Съюзниците не са се съгласили. Границите са били възобновени в рамките преди идването на Хитлер на власт, избраните във Версай територии. На запад те са възобновени, а на изток стартират да се случват други неща, само че това е различен диалог.
Затова и аз мисля, че няма вероятност Русия да се разпадне. Мисля, че съзнанието за единение на съветското общество е много мощно, смешението на народите с дребни изключения е огромно. Да кажем, в Татария, в Бурятия безспорното болшинство не са татари или буряти. В Башкирия живеят татари, башкири, руснаци. И всичко това ще породи неимоверни проблеми, нови граници, преселения на народите, нови премеждия. Никой няма потребност от това.
Въпросът е в това, че Русия би трябвало да стане същинска федерация, със свободно посланичество на народите в съветския парламент. Това е нещото, което би трябвало да се реши. А разпадът на Русия ще сътвори ужасни проблеми за целия свят и единствен бенефициент от това ще бъде не Украйна, а Китай, който ще може да си откъсне огромни парчета от Сибир и Далечния Изток и в следствие ще стане страшна, нападателна страна.
- Какво би трябвало да направи Западът, с цел да предотврати подобен разпад?
- Просто да не спомага този развой. Да разреши на Русия да стане демократична страна и националните въпроси да се вземат решение по либерален път, посредством почтени избори.
Западът не е задължен да подхваща някакви крайни дейности. Просто би трябвало да се разреши в Русия да се основат и вкоренят демократични и федералистки правила, същите, които по принцип съществуват в Конституцията. Даже не е нужно да измисляме нещо ново, с изключение на може би национална и културна автономност на народите.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ