Професорът по право Марио Лозано пред „Труд“: Светът става все повече село
Зала „ Тържествена “ на Университета за национално и международно стопанство ще събере след два дни юридическия хайлайф на България. Учени и преподаватели от УНСС, СУ, Българска академия на науките, ЮЗУ, Нов български университет и други, юристи, прокурори и съдии ще се срещнат наживо там с проф. Марио Лозано – един от най-бележитите делегати на правните науки в международен мащаб. Той ще показа пред тях забележителната си книга „ Големите юридически системи “ (издателство Изток Запад ) и ще им опише за Норберто Бобио, съществена фигура в италианското право. Преди събитието, предстоящо от мнозина, професорът даде особено изявление за „ Труд “.
– Проф. Лозано, за първи път ли посещавате България?
– Идвал съм през септември 1970 година на VII-ия Световен конгрес по социология във Варна. Бях в група, ръководена от проф. Ренато Тревес от Държавния университет на Милано, която се занимаваше със социология на правото.
– Когато чуете „ България “ какво от това, което знаете за нея, ви идва първо на мозъка?
– Свързвам България на първо място с кирилицата. Но и с борбата на Балканските страни против Османската доминация. Занимавал съм се по-специално с kняжествата Влашко и Молдова, а не с България. Понеже знам румънски.
– В българските юридически среди знаят много за вас, проф. Лозано. А вие какво знаете за тях?
– Нямам знания по отношение на проучванията на българските сътрудници, тъй като не знам български. Но докторската ми дисертация анализираше конституциите на европейските национални демокрации и по тази причина съм се занимавал с българската конституция от 1947 година,т.нар. Димитровска конституция.През 1969 година разгласих библиографски обзор „ Теория на правото и на страната в България от 1959 до 1966 година “
– Има ли български адвокати, за които сте чували, или с които ви свързва другарство и обща работа?
– За страдание не, заради езиковата преграда. За дисертацията си използвах текстове за славянските национални демокрации посредством преводи на западни езици, на първо място на немски, само че и на румънски.
– Очакваме с любознание вашата лекция за Норберто Бобио, който определяте като „ централна фигура в италианското право “. Защо таман за него решихте ни да разкажете?
– Бобио е централна фигура в италианската юридическа и политическа мисъл на XX век. Произведенията му са от най-разпространяваните в Италия. Неговата битка за парламентарна народна власт и борбата му против неравенствата са го трансформирали във значима фигура по време на съпротивата против фашизма и в демократичната република, родена през 1948 година Свидетелство за това е назначението му за доживотен сенатор. Преди няколко месеца разгласих обстойна негова биография, която е в развой на издание на испански и португалски езици.
– В УНСС ще ви слушат учени адвокати, само че и практикуващи магистрати, висши служители на реда, студенти по право, политици, депутати. Дали това, което ще научат от вас, ще им помогне в работата?
– Книгата ми, отдадена на огромните юридически системи разказва разпространяването на тези от тях, които са с европейски генезис. Мисля, че нейният превод на български, за който съм доста признателен на преводача доктор Търколева и на издателската къща, които работиха върху нелеката ми книга от към 400 страници – ще бъде от изгода за подготовката на юристите. Тя дава ключ за прочит на правните системи, съществуващи през днешния ден в света. По принцип циркулацията на юридически хрумвания не е обект на проучване в юридическите факултети – те се концентрират върху националното положително право. Историческият относителен метод обогатява юридическата просвета в ера, когато всяка национална страна влиза в връзки с доста други страни, постоянно намиращи се на разнообразни континенти. Познанията за юридически системи, разнообразни от нашата континентална европейска, се оказват потребни за страни като Италия, които претърпяват мощна имиграционна вълна и се сблъскват с проблеми, свързани с юридически плурализъм на своята територия – като съжителството сред ислямското и националното право, да вземем за пример. Преди десетилетия италианските съдии не са се сблъсквали с проблемите на ислямското право, на фамилното или наследственото право, касаещи семейства с мюсюлманска вяра, легално вписани в италианското общество. А през днешния ден има такава юриспруденция.
– Знаете, че правораздаването в България се намира под наблюдаване на Европейската комисия, тъй като не работи по метод, който удовлетворява жителите в Европейски Съюз и у нас. Въпреки евродокладите с рекомендации към нас, правната ни сигурност и битката с мафията и корупцията са незадоволителни, меко казано. Вашият коментар?
– В изявление е невероятно да се разиска казуса за връзките сред националните правни системи и разпоредбите на Европейски Съюз. Италия също е в напрежение с европейските институции. Темите за корупцията и проведената престъпност, пуснала корени в Италия, са обширни. Решението на казуса зависи от социологическия разбор на престъпните структури и адекватността на наказателното законодателство.
– Вашата книга „ Големите юридически системи “ е любопитна у нас и за хора, неизкушени от правото. Защото тук законодателните промени са всекидневие. Наказателният ни кодекс е променян 83 пъти от 1989 година, когато демокрацията смени тоталитаризма. Загинат, примерно 18 души в злополука – променяме Закона за придвижването. На някой властник Търговският закон му пречи – променяме съответния текст. Мнозина се надяват от книгата ви да схванат вярно ли е това?
– Моята книга е адресирана към тези, които имат исторически и обществени ползи. В нея ще прочетете и за правни системи, които не са в деяние, само че са подкрепили настоящата юридическа система. България е претърпяла две радикални институционални промени – през 1946 и 1989 година А при всеки преход законодателното пригаждане към новата действителност се случва постепенно. Италия е претърпяла сходна обстановка със основаването на Републиката през 1948 година Прекалено постоянно юридическата начетеност подтиква политици и адвокати да мислят, че е задоволителен един закон, с цел да се позволи казуса, който този той се пробва да контролира. За страдание валидността на закона не подхожда директно на неговата резултатност. Тази дисфункция е обща за всички юридически системи.
– Книгата ви изследва корените на правото в другите континенти, когато светът не е бил единен от самолетите и интернет, както и глобализацията му през днешния ден.
– Да?
– Глобализация на правото – някои го считат за хубаво, други за неприятно.
– Глобализацията е като дъжда: можем да обсъждаме, дали той е нещо хубаво или неприятно, само че при всички положения е по-добре да се сдобием с чадър. Глобализация към този момент има и би трябвало да преценим по какъв начин да я посрещнем и какво да вършим с изгодата, която ни предлага. Свидетели сме на преместването на компании от страни с високи заплати и развита синдикална протекция към страни с ниски заплати и синдикални подкрепи. Така се усилва изгодата, само че не се усъвършенства нейното систематизиране. Виждаме покачването на брутния вътрешен артикул, само че по този начин добитото благосъстояние се концентира при този, който към този момент е богат, увеличавайки общественото неравноправие. От друга страна, делокализацията на компаниите предизвика зараждането на нова буржоазия в страните, в които те се реалокират. Вижте развиването на югоизточната част на Азия, на Китай. Правото не може да работи непосредствено върху глобализацията. Първо политиката би трябвало да уточни дали желае глобализация, която избавя съществуващата обществена страна, или глобализация, която усилва изгодата. В днешната фаза на неолиберално развиване е открита политическа линия, от нея след това следват юридическите правила. В Италия се виждат добре резултатите от политическия избор: понижаване на закрилата на служащия – неустойчивост на работното място, разрушение на общественото опазване на здравето в интерес на частното, мощно понижаване на строителството на обществени жилища и така нататък Но не забравяйте, че това, на което присъстваме през днешния ден не е първата глобализация. Тя към този момент се е случила един път през 1500-1600 година с откриването на Америка и образуването на огромните Иберийски империи, които са пренесли тяхното право в Латинска Америка и на Филипините. Друга глобализация се е случила с индустриализацията през XIX век и последвалия колониализъм. Именно последната глобализация е предизвикала разпространението на европейското право отвън Европа, с което се занимава моята книга.
– Фразата „ целият свят е едно село “ важи за правото, само че единствено до известна степен, по този начин ли?
– Светът е от ден на ден село в смисъл, че глобализацията постанова тесни връзки сред страните, които преди са били далечни. Тези връзки би трябвало да бъдат контролирани или със мощ (както в колониализма през XIX век или в днешния стопански неоколониализъм, като този на Китай в Африка), или чрез правото. С тази цел се появяват голям брой интернационалните организации, които контролират връзките сред суверенните страни. Колкото повече страните вземат участие в наднационалните организации, толкоз по-малко суверенни са, тъй като отстъпват част от личната си суверенност на наднационална организация. Затова през днешния ден съществува „ многопластова юридическа система “, която вкарва в рецесия националната страна. Затова има опити да я подкрепим, измъквайки я от прегръдката на наднационалните институции.
– Ние принадлежим към европейско правно семейство. Римското право е бащата на нашата правна система. Но се чуват гласове, че англосаксонското право би било по-добро за нас?
– Двете юридически фамилии са функционални, само че коренно разнообразни. Държавите, в които произходът на правото е с римски корени, се основават на формалния закон. Държавите с англо-американско право се основават върху предходната юриспруденция. Немислимо е континентална европейска страна да премине напълно към Common Law ( система от прецеденти). Толкова радикална гражданска война би била нереализируема. Днес се върви в тази посока, само че по съчетаем метод с еропейското континентално право. Предпочитанието на някои хора към Common Law се дължи на икономическото състезание на англо-саксонския свят и се основава на догатката, че приемайки Common Law и стопанската система би функционирала както в страните с Common Law. В континенталните европейски страни решението би трябвало да се ограничи до характерни юридически институции и да се състои в издаването на закон, съдържащ някои характерни правила на Common Law, които се смятат за потребни. После ще забележим, дали политическите ограничения, които съпровождат тези нови правила, разрешават процъфтяването им.
– Четем в книгата ви: „ Мюсюлманското право е добър образец за връзката сред религията и настоящите правни постулати “. Пояснете в резюме.
– Невъзможно е да се изясни в резюме този проблем. Достатъчно е да си спомним отправната точка: ислямското право се основава на Корана, т.е. то е право с възвишен генезис и като такова не може да бъде нито заместено, нито поправено от човешкото право, съдържащо се в кодексите или в конституцията. Ако страна с преобладаващо мюсюлманско население се повлияе от западното право, рискът е правото от западен вид да бъде годно, само че не и прилагано. Докато ислямското право няма да бъде официално годно от позиция на страната, само че ще бъде прилагано от вярващите. По времето на Ататюрк в Турция е въведен цивилен кодекс с швейцарски генезис, който планува пред държавните управляващи да се подписва само моногамен брак. Обаче по-голямата част от популацията продължава да се дами пред религиозните институции съгласно ислямското право, което разрешава полигамията. Затова, съгласно гражданския кодекс, децата от втория брак са противозаконни. За да се промени тази обстановка, която е имала последици и за наследственото право, турската страна би трябвало да издаде в течение на годините поредност ремонти, обявявайки децата на втората или третата жена за законни – а тя не се смята за такава съгласно правото, признато от страната. Също толкоз мъчно е да се съчетае конституция от западен вид – с нейната палитра от фундаментални права – с ислямското право. Например, Ислямът не планува приемане на нова религия, нито вероотстъпничеството може да бъде осъдено със гибел. „ Арабската пролет “ срещна най-големи усложнения точно с фундаменталните права и в частност с правото на изповедание.
– Кажете, професоре, италианската мафия още ли е най-силна в света? Надвиха ли я Джовани Фалконе и смелите му почитатели, или тя надделя тях?
– Въпрос, уви, без отговор. Защото отговорът би претендирал емпирични данни, които, заради естеството на проведената престъпност, не е допустимо да съберем. За страдание, в последните години емпирично се установи, че мафията и другите форми на локална проведена престъпност се подкрепят от непознати организации – съветската и нигерийската. В Италия проведената престъпност се постанова и на север, а също така е просмукала и структурите на страната.
– Като знаете толкоз доста за правото във всяка точка на света, несъмнено знаете и рецепта против корупцията, от която боледува нашата страна, а и освен тя?
– Ако знаех по какъв начин да се преборим дейно с корупцията, г-жо Заркова, щях да съм решил казуса в Италия.
Превод от италиански: доктор Поля Търколева
– Проф. Лозано, за първи път ли посещавате България?
– Идвал съм през септември 1970 година на VII-ия Световен конгрес по социология във Варна. Бях в група, ръководена от проф. Ренато Тревес от Държавния университет на Милано, която се занимаваше със социология на правото.
– Когато чуете „ България “ какво от това, което знаете за нея, ви идва първо на мозъка?
– Свързвам България на първо място с кирилицата. Но и с борбата на Балканските страни против Османската доминация. Занимавал съм се по-специално с kняжествата Влашко и Молдова, а не с България. Понеже знам румънски.
– В българските юридически среди знаят много за вас, проф. Лозано. А вие какво знаете за тях?
– Нямам знания по отношение на проучванията на българските сътрудници, тъй като не знам български. Но докторската ми дисертация анализираше конституциите на европейските национални демокрации и по тази причина съм се занимавал с българската конституция от 1947 година,т.нар. Димитровска конституция.През 1969 година разгласих библиографски обзор „ Теория на правото и на страната в България от 1959 до 1966 година “
– Има ли български адвокати, за които сте чували, или с които ви свързва другарство и обща работа?
– За страдание не, заради езиковата преграда. За дисертацията си използвах текстове за славянските национални демокрации посредством преводи на западни езици, на първо място на немски, само че и на румънски.
– Очакваме с любознание вашата лекция за Норберто Бобио, който определяте като „ централна фигура в италианското право “. Защо таман за него решихте ни да разкажете?
– Бобио е централна фигура в италианската юридическа и политическа мисъл на XX век. Произведенията му са от най-разпространяваните в Италия. Неговата битка за парламентарна народна власт и борбата му против неравенствата са го трансформирали във значима фигура по време на съпротивата против фашизма и в демократичната република, родена през 1948 година Свидетелство за това е назначението му за доживотен сенатор. Преди няколко месеца разгласих обстойна негова биография, която е в развой на издание на испански и португалски езици.
– В УНСС ще ви слушат учени адвокати, само че и практикуващи магистрати, висши служители на реда, студенти по право, политици, депутати. Дали това, което ще научат от вас, ще им помогне в работата?
– Книгата ми, отдадена на огромните юридически системи разказва разпространяването на тези от тях, които са с европейски генезис. Мисля, че нейният превод на български, за който съм доста признателен на преводача доктор Търколева и на издателската къща, които работиха върху нелеката ми книга от към 400 страници – ще бъде от изгода за подготовката на юристите. Тя дава ключ за прочит на правните системи, съществуващи през днешния ден в света. По принцип циркулацията на юридически хрумвания не е обект на проучване в юридическите факултети – те се концентрират върху националното положително право. Историческият относителен метод обогатява юридическата просвета в ера, когато всяка национална страна влиза в връзки с доста други страни, постоянно намиращи се на разнообразни континенти. Познанията за юридически системи, разнообразни от нашата континентална европейска, се оказват потребни за страни като Италия, които претърпяват мощна имиграционна вълна и се сблъскват с проблеми, свързани с юридически плурализъм на своята територия – като съжителството сред ислямското и националното право, да вземем за пример. Преди десетилетия италианските съдии не са се сблъсквали с проблемите на ислямското право, на фамилното или наследственото право, касаещи семейства с мюсюлманска вяра, легално вписани в италианското общество. А през днешния ден има такава юриспруденция.
– Знаете, че правораздаването в България се намира под наблюдаване на Европейската комисия, тъй като не работи по метод, който удовлетворява жителите в Европейски Съюз и у нас. Въпреки евродокладите с рекомендации към нас, правната ни сигурност и битката с мафията и корупцията са незадоволителни, меко казано. Вашият коментар?
– В изявление е невероятно да се разиска казуса за връзките сред националните правни системи и разпоредбите на Европейски Съюз. Италия също е в напрежение с европейските институции. Темите за корупцията и проведената престъпност, пуснала корени в Италия, са обширни. Решението на казуса зависи от социологическия разбор на престъпните структури и адекватността на наказателното законодателство.
– Вашата книга „ Големите юридически системи “ е любопитна у нас и за хора, неизкушени от правото. Защото тук законодателните промени са всекидневие. Наказателният ни кодекс е променян 83 пъти от 1989 година, когато демокрацията смени тоталитаризма. Загинат, примерно 18 души в злополука – променяме Закона за придвижването. На някой властник Търговският закон му пречи – променяме съответния текст. Мнозина се надяват от книгата ви да схванат вярно ли е това?
– Моята книга е адресирана към тези, които имат исторически и обществени ползи. В нея ще прочетете и за правни системи, които не са в деяние, само че са подкрепили настоящата юридическа система. България е претърпяла две радикални институционални промени – през 1946 и 1989 година А при всеки преход законодателното пригаждане към новата действителност се случва постепенно. Италия е претърпяла сходна обстановка със основаването на Републиката през 1948 година Прекалено постоянно юридическата начетеност подтиква политици и адвокати да мислят, че е задоволителен един закон, с цел да се позволи казуса, който този той се пробва да контролира. За страдание валидността на закона не подхожда директно на неговата резултатност. Тази дисфункция е обща за всички юридически системи.
– Книгата ви изследва корените на правото в другите континенти, когато светът не е бил единен от самолетите и интернет, както и глобализацията му през днешния ден.
– Да?
– Глобализация на правото – някои го считат за хубаво, други за неприятно.
– Глобализацията е като дъжда: можем да обсъждаме, дали той е нещо хубаво или неприятно, само че при всички положения е по-добре да се сдобием с чадър. Глобализация към този момент има и би трябвало да преценим по какъв начин да я посрещнем и какво да вършим с изгодата, която ни предлага. Свидетели сме на преместването на компании от страни с високи заплати и развита синдикална протекция към страни с ниски заплати и синдикални подкрепи. Така се усилва изгодата, само че не се усъвършенства нейното систематизиране. Виждаме покачването на брутния вътрешен артикул, само че по този начин добитото благосъстояние се концентира при този, който към този момент е богат, увеличавайки общественото неравноправие. От друга страна, делокализацията на компаниите предизвика зараждането на нова буржоазия в страните, в които те се реалокират. Вижте развиването на югоизточната част на Азия, на Китай. Правото не може да работи непосредствено върху глобализацията. Първо политиката би трябвало да уточни дали желае глобализация, която избавя съществуващата обществена страна, или глобализация, която усилва изгодата. В днешната фаза на неолиберално развиване е открита политическа линия, от нея след това следват юридическите правила. В Италия се виждат добре резултатите от политическия избор: понижаване на закрилата на служащия – неустойчивост на работното място, разрушение на общественото опазване на здравето в интерес на частното, мощно понижаване на строителството на обществени жилища и така нататък Но не забравяйте, че това, на което присъстваме през днешния ден не е първата глобализация. Тя към този момент се е случила един път през 1500-1600 година с откриването на Америка и образуването на огромните Иберийски империи, които са пренесли тяхното право в Латинска Америка и на Филипините. Друга глобализация се е случила с индустриализацията през XIX век и последвалия колониализъм. Именно последната глобализация е предизвикала разпространението на европейското право отвън Европа, с което се занимава моята книга.
– Фразата „ целият свят е едно село “ важи за правото, само че единствено до известна степен, по този начин ли?
– Светът е от ден на ден село в смисъл, че глобализацията постанова тесни връзки сред страните, които преди са били далечни. Тези връзки би трябвало да бъдат контролирани или със мощ (както в колониализма през XIX век или в днешния стопански неоколониализъм, като този на Китай в Африка), или чрез правото. С тази цел се появяват голям брой интернационалните организации, които контролират връзките сред суверенните страни. Колкото повече страните вземат участие в наднационалните организации, толкоз по-малко суверенни са, тъй като отстъпват част от личната си суверенност на наднационална организация. Затова през днешния ден съществува „ многопластова юридическа система “, която вкарва в рецесия националната страна. Затова има опити да я подкрепим, измъквайки я от прегръдката на наднационалните институции.
– Ние принадлежим към европейско правно семейство. Римското право е бащата на нашата правна система. Но се чуват гласове, че англосаксонското право би било по-добро за нас?
– Двете юридически фамилии са функционални, само че коренно разнообразни. Държавите, в които произходът на правото е с римски корени, се основават на формалния закон. Държавите с англо-американско право се основават върху предходната юриспруденция. Немислимо е континентална европейска страна да премине напълно към Common Law ( система от прецеденти). Толкова радикална гражданска война би била нереализируема. Днес се върви в тази посока, само че по съчетаем метод с еропейското континентално право. Предпочитанието на някои хора към Common Law се дължи на икономическото състезание на англо-саксонския свят и се основава на догатката, че приемайки Common Law и стопанската система би функционирала както в страните с Common Law. В континенталните европейски страни решението би трябвало да се ограничи до характерни юридически институции и да се състои в издаването на закон, съдържащ някои характерни правила на Common Law, които се смятат за потребни. После ще забележим, дали политическите ограничения, които съпровождат тези нови правила, разрешават процъфтяването им.
– Четем в книгата ви: „ Мюсюлманското право е добър образец за връзката сред религията и настоящите правни постулати “. Пояснете в резюме.
– Невъзможно е да се изясни в резюме този проблем. Достатъчно е да си спомним отправната точка: ислямското право се основава на Корана, т.е. то е право с възвишен генезис и като такова не може да бъде нито заместено, нито поправено от човешкото право, съдържащо се в кодексите или в конституцията. Ако страна с преобладаващо мюсюлманско население се повлияе от западното право, рискът е правото от западен вид да бъде годно, само че не и прилагано. Докато ислямското право няма да бъде официално годно от позиция на страната, само че ще бъде прилагано от вярващите. По времето на Ататюрк в Турция е въведен цивилен кодекс с швейцарски генезис, който планува пред държавните управляващи да се подписва само моногамен брак. Обаче по-голямата част от популацията продължава да се дами пред религиозните институции съгласно ислямското право, което разрешава полигамията. Затова, съгласно гражданския кодекс, децата от втория брак са противозаконни. За да се промени тази обстановка, която е имала последици и за наследственото право, турската страна би трябвало да издаде в течение на годините поредност ремонти, обявявайки децата на втората или третата жена за законни – а тя не се смята за такава съгласно правото, признато от страната. Също толкоз мъчно е да се съчетае конституция от западен вид – с нейната палитра от фундаментални права – с ислямското право. Например, Ислямът не планува приемане на нова религия, нито вероотстъпничеството може да бъде осъдено със гибел. „ Арабската пролет “ срещна най-големи усложнения точно с фундаменталните права и в частност с правото на изповедание.
– Кажете, професоре, италианската мафия още ли е най-силна в света? Надвиха ли я Джовани Фалконе и смелите му почитатели, или тя надделя тях?
– Въпрос, уви, без отговор. Защото отговорът би претендирал емпирични данни, които, заради естеството на проведената престъпност, не е допустимо да съберем. За страдание, в последните години емпирично се установи, че мафията и другите форми на локална проведена престъпност се подкрепят от непознати организации – съветската и нигерийската. В Италия проведената престъпност се постанова и на север, а също така е просмукала и структурите на страната.
– Като знаете толкоз доста за правото във всяка точка на света, несъмнено знаете и рецепта против корупцията, от която боледува нашата страна, а и освен тя?
– Ако знаех по какъв начин да се преборим дейно с корупцията, г-жо Заркова, щях да съм решил казуса в Италия.
Превод от италиански: доктор Поля Търколева
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ