Ден 6: Скалата Тримата братя, Байкал и вкусна вечеря
Закуската стартира в 9. Домашни палачинки, гречка - каша от елда с тип на повърнато, малко самун и варени яйца. В композиция с всемогъщия в Русия чай. Хапваме, което може да се яде, и сме в подготвеност за Сергей- локален лидер и гид, който всички посетители на Люда са наели, с цел да покаже чудесата на Олхон.
Серьожа е бурят, който кара разхлопан Газ и който ни почва от вратата:
- За през днешния ден съм ваша майка, татко, водач, гид и аставник. Ще ви преведа през чудесата на Северен Олхон.
-А готвач ще бъдете ли, че се връщаме назад чак в 18.00? - пита групата. - Ще бъда, само че елате вие да карате. - дава отговор Сергей изобретателно. И въпреки всичко ние знаем, че и готвач ще бъде по обедно време.
Преди руснаците да завладеят Сибир, към Байкал са живели буряти, включително и в Олхон. Но те не са коренното население тук. Преди тяхното време други племена са живели на острова.
През 12-14 век монголците завладели региони.
Днес бурятите са към 1 милион. Когато пристигнали първите руснаци през 17 век, локалните ги нарекли мангат- хора брадати.
Буряти живеят и във вътрешна Монголия в Китай. Бурятите са шаманисти и са от една етническа група, дружно с монголците.
В Газел- а с изключение на нас имаше двойка млади руснаци и двойка застаряващо семейство с тройно поданство, както ще се окаже по-късно.
Малко след Хажур разрушеният път се трансформира в полигон за тестване на танкове и центрофуга за човешки телеса. Неслучайно локалните го назовават Веселият път. Автомобилите се мятат като риби на изсъхнало, ламарини скърцат, гуми затъват, диференциали издъхват. Докато пъплим, Серьожа на всеослушание изяснява за живота, вселената и всичко останало:
- Кога ще се върнем? - пита младата госпожица.
-Към 6 вечерта. - дава отговор Серьожа.
-А вода за пиянство ще има ли?
-Е, в околовръс сме заобиколени от вода за пиянство. Водата в Байкал е питейна. Разговорът минава към храната. Арменският руснак с испанско поданство: - Най- хубавото агнешко е от Монголия. Сергей: -Кавказкото агнешко е същото.
-Нее, тревата на по-високо е по-мека и трансформира месото, заключи арменецът. Веселият път свършва, с цел да стартира ГУЛАГ. По времето на Сталин тук е имало трудов лагер. Историята споделя, че са пращани мнозина поляци и литовци тук. Днес от ГУЛАГ са останали контури на няколко сгради и вълнолом, на чийто основи черни водни пилета си почистват перата. Разговорът потегля в друга посока, до момента в който подскачаме като млади зайчи пред лисица в газелата: Имало слух, че Путин продал част от Сибир на китайците да го експлоатират- включително имало проект да постоят тръба от Байкал към Китай. Хората разясняват слуховете или дейностите на Лидерите си без диря на утвърждение или негативизъм- някак прагматично, някак покорно.
Олхон е ситуиран по средата на Байкал-на към 300 км от южния край и на същото разстояние от Северния край. На изток дълбочината е към 1000 м и има упования, че при огромно земетресение островът може да потъне.
И ние съвсем незабелязано стигнахме до скалата, наречена Тримата братя. Трима, тъй като от един масив са се оформили три обособени скали. После доближаваме най-северната част на острова. Склоновете се спускат внезапно във водата, височината може би е 40 и повече метра.
Шамански стълбове и финтифлюшки има на всички места, а с тях вървят и милионите монети, разпръснати в тъдява в прахта. Времето е прелестно, Байкал мирен. Серьожа ни зарязва, с цел да подготви обяд, до момента в който ние обикаляме по шаманските свети места.
Борятите през есента колят част от добитъка, готвейки се за дълга и тежка зима, която тук е към 7 месеца. Под ножа минават и конете- тяхното месо се смята за най- чистото.
Водачът ни беше опитвал и кучешко, само че удостовери, че той и фамилията му не злоупотребяват. На острова живеят лисици, зайци, зубри и даже вълци. Ловът е естествено положение на борятите и когато сезонът е открит, дивечът подкрепя семействата.
Серьожа е подготвил масата като за женитба. Чаши, принадлежности, салати, сладко, мезета. Не сме на края на нищото, а в сърцето на цивилизацията. Гордо идва и основното-опушена огромна тенджера, в която къкри одеве приготвена рибена чорба. Обядът е прясно сготвена чорба с омул, фино нарязана сланинка, салата, самун, доста съветски бонбони, домашни курабийки и полски чай. Серьожа стартира да ни споделя, до момента в който ние лакомо сърбаме ароматната чорба, под слънцето на Байкал. Радваме се, че съумяваме да опитаме омул на чорба, само че изпитваме и известно оскърбление, че и в Олхон свеж омул на скара няма да намерим.
Бурятите не погребват някого, в случай че го убие гръмотевица. Това било знак, че нещо не е наред с нещастника. При такива случаи сглобявали дървен сандък, напъхват и трупчето и го оставяли до някое дърво в гората. Дали това беше предизвестие, в случай че забележим дървен сандък в гората, да не го отваряме?
Бурятите също по този начин не пекат, а главно варят- месо, зеленчуци и така нататък
На въпросите ми какъв брой коня има, Сергей дава отговор - един табун. Колко крави имаш- имал 12 млекодайни, настрана телета и други- без да каже численост. Колко прасета- още веднъж мрънкане. Арменецът се изсмива и се обръща към него- той от приходната организация може да се окаже този българин, внимавай!
Моето пояснение е обвързвано с шаманизма и фатализма- да не разкрива имането си, с цел да не погине.
Сергей споделя, че Путин е идвал два пъти в региона. За едно от визитите му са забранили за две седмици каквито и да е интензивности в Байкал. Обещал асфалтови пътища в Олхон. Това било преди 5 години. Не заречен по кое време тъкмо ще се случи.
Масата се разтуря и газелата потегля, само че историите не секват.
Китай е направлявал дълго време част от Сибир. Сега китайците казвали, че след 50 години по този начин или другояче ще им дадат Сибир.
![Чудесата на остров Олхон и истории за шамани от SIX-A]( "Чудесата на остров Олхон и истории за шамани от SIX-A")
Чудесата на остров Олхон и истории за шамани от SIX-A
Закуската стартира в 9. Домашни палачинки, гречка- каша от елда с не изключително вкусен тип, малко самун и варени яйца. В композиция с всем...
- Не мисля, - сподели постепенно арменецът и испански поданик- съветската империя каквото покори, в никакъв случай не дава повече. Ако не броим Елцин и Горбачов.
След богатия обяд и най-северната част постепенно захождане към Хажур. По пътя наопаки стопираме до бронзово дърво с камбани и няколко изкуствени камъка. Някои от нашите спътници приповдигнато споделя, че усеща особената сила на дървото. Наречете ме дебелокож, само че аз усещам най- към този момент особения усет на основателя на това дърво.
Изпитанието на Веселият път е дважди по-голямо, когато си цялостен с истории, усещания и вкусна храна. Дивото хвърляне се понася по-трудно, само че мисълта за топъл душ те крепи някак си. Подаряваме на Серьожа мускалче и бързаме да отидем до локалния магазин, с цел да се подготвим за домашната вечеря, тъй като какво е Русия без водка.
Вечерта е специална- Люда ни е приготвила, както следва: Супа пахльобка- телешка чорба, ориз с месо Плоф - узбекско ядене и салата с моркови и някакви миришки. Молим за чаши, самун, масло, малко спомагателни чинии. Ние носим от магазина опушен омул- 2 броя, локална водка, хайвер. Малка печка на дърва добродушно пука в ъгъла, на открито в селото, непостоянен лай на куче видоизменя за по секунда покоя на Хажур.
Каним младата двойка от екскурзията и наши съседи за по пиво, а те с наслада откликват, носейки шише уиски. Спътницата му не оставя за дълго с нас и ни пожелава лека нощ. Не минава доста време, когато Виталий споделя, че това пътешестване за него е мас за душата. Преди 3 години схванал, че жена му изневерява с мъжа на сегашната му другарка. След месец безрезултатни диалози с любовника, нашият, по специалност преподавател по география, му забил един по този начин, че му счупил черепа. Съдили го, а разрушеното му сърце и кариера го докарали до дълбока меланхолия и лекарства. Но ориста обича сходни положения и направила по този начин, че взаимната тъга на излъганите съпрузи от двете страни на любовната спекулация са се трансформира в обич. Постепенно той се сближил с дамата на любовника и през днешния ден правеха проекти да стартират начисто, двамата. За да не завърша деня прекомерно меланхолично, ще загатна, че храната бе изключителна. Непознати и познати усети се съчетаваха чудесно, нещо, което не мога да кажа за опушения омул. Втората риба подарихме на домакините.
Серьожа е бурят, който кара разхлопан Газ и който ни почва от вратата:
- За през днешния ден съм ваша майка, татко, водач, гид и аставник. Ще ви преведа през чудесата на Северен Олхон.
-А готвач ще бъдете ли, че се връщаме назад чак в 18.00? - пита групата. - Ще бъда, само че елате вие да карате. - дава отговор Сергей изобретателно. И въпреки всичко ние знаем, че и готвач ще бъде по обедно време.
Преди руснаците да завладеят Сибир, към Байкал са живели буряти, включително и в Олхон. Но те не са коренното население тук. Преди тяхното време други племена са живели на острова.
През 12-14 век монголците завладели региони.
Днес бурятите са към 1 милион. Когато пристигнали първите руснаци през 17 век, локалните ги нарекли мангат- хора брадати.
Буряти живеят и във вътрешна Монголия в Китай. Бурятите са шаманисти и са от една етническа група, дружно с монголците.
В Газел- а с изключение на нас имаше двойка млади руснаци и двойка застаряващо семейство с тройно поданство, както ще се окаже по-късно.
Малко след Хажур разрушеният път се трансформира в полигон за тестване на танкове и центрофуга за човешки телеса. Неслучайно локалните го назовават Веселият път. Автомобилите се мятат като риби на изсъхнало, ламарини скърцат, гуми затъват, диференциали издъхват. Докато пъплим, Серьожа на всеослушание изяснява за живота, вселената и всичко останало:
- Кога ще се върнем? - пита младата госпожица.
-Към 6 вечерта. - дава отговор Серьожа.
-А вода за пиянство ще има ли?
-Е, в околовръс сме заобиколени от вода за пиянство. Водата в Байкал е питейна. Разговорът минава към храната. Арменският руснак с испанско поданство: - Най- хубавото агнешко е от Монголия. Сергей: -Кавказкото агнешко е същото.
-Нее, тревата на по-високо е по-мека и трансформира месото, заключи арменецът. Веселият път свършва, с цел да стартира ГУЛАГ. По времето на Сталин тук е имало трудов лагер. Историята споделя, че са пращани мнозина поляци и литовци тук. Днес от ГУЛАГ са останали контури на няколко сгради и вълнолом, на чийто основи черни водни пилета си почистват перата. Разговорът потегля в друга посока, до момента в който подскачаме като млади зайчи пред лисица в газелата: Имало слух, че Путин продал част от Сибир на китайците да го експлоатират- включително имало проект да постоят тръба от Байкал към Китай. Хората разясняват слуховете или дейностите на Лидерите си без диря на утвърждение или негативизъм- някак прагматично, някак покорно.
Олхон е ситуиран по средата на Байкал-на към 300 км от южния край и на същото разстояние от Северния край. На изток дълбочината е към 1000 м и има упования, че при огромно земетресение островът може да потъне.
И ние съвсем незабелязано стигнахме до скалата, наречена Тримата братя. Трима, тъй като от един масив са се оформили три обособени скали. После доближаваме най-северната част на острова. Склоновете се спускат внезапно във водата, височината може би е 40 и повече метра.
Шамански стълбове и финтифлюшки има на всички места, а с тях вървят и милионите монети, разпръснати в тъдява в прахта. Времето е прелестно, Байкал мирен. Серьожа ни зарязва, с цел да подготви обяд, до момента в който ние обикаляме по шаманските свети места.
Борятите през есента колят част от добитъка, готвейки се за дълга и тежка зима, която тук е към 7 месеца. Под ножа минават и конете- тяхното месо се смята за най- чистото.
Водачът ни беше опитвал и кучешко, само че удостовери, че той и фамилията му не злоупотребяват. На острова живеят лисици, зайци, зубри и даже вълци. Ловът е естествено положение на борятите и когато сезонът е открит, дивечът подкрепя семействата.
Серьожа е подготвил масата като за женитба. Чаши, принадлежности, салати, сладко, мезета. Не сме на края на нищото, а в сърцето на цивилизацията. Гордо идва и основното-опушена огромна тенджера, в която къкри одеве приготвена рибена чорба. Обядът е прясно сготвена чорба с омул, фино нарязана сланинка, салата, самун, доста съветски бонбони, домашни курабийки и полски чай. Серьожа стартира да ни споделя, до момента в който ние лакомо сърбаме ароматната чорба, под слънцето на Байкал. Радваме се, че съумяваме да опитаме омул на чорба, само че изпитваме и известно оскърбление, че и в Олхон свеж омул на скара няма да намерим.
Бурятите не погребват някого, в случай че го убие гръмотевица. Това било знак, че нещо не е наред с нещастника. При такива случаи сглобявали дървен сандък, напъхват и трупчето и го оставяли до някое дърво в гората. Дали това беше предизвестие, в случай че забележим дървен сандък в гората, да не го отваряме?
Бурятите също по този начин не пекат, а главно варят- месо, зеленчуци и така нататък
На въпросите ми какъв брой коня има, Сергей дава отговор - един табун. Колко крави имаш- имал 12 млекодайни, настрана телета и други- без да каже численост. Колко прасета- още веднъж мрънкане. Арменецът се изсмива и се обръща към него- той от приходната организация може да се окаже този българин, внимавай!
Моето пояснение е обвързвано с шаманизма и фатализма- да не разкрива имането си, с цел да не погине.
Сергей споделя, че Путин е идвал два пъти в региона. За едно от визитите му са забранили за две седмици каквито и да е интензивности в Байкал. Обещал асфалтови пътища в Олхон. Това било преди 5 години. Не заречен по кое време тъкмо ще се случи.
Масата се разтуря и газелата потегля, само че историите не секват.
Китай е направлявал дълго време част от Сибир. Сега китайците казвали, че след 50 години по този начин или другояче ще им дадат Сибир.
Закуската стартира в 9. Домашни палачинки, гречка- каша от елда с не изключително вкусен тип, малко самун и варени яйца. В композиция с всем...
- Не мисля, - сподели постепенно арменецът и испански поданик- съветската империя каквото покори, в никакъв случай не дава повече. Ако не броим Елцин и Горбачов.
След богатия обяд и най-северната част постепенно захождане към Хажур. По пътя наопаки стопираме до бронзово дърво с камбани и няколко изкуствени камъка. Някои от нашите спътници приповдигнато споделя, че усеща особената сила на дървото. Наречете ме дебелокож, само че аз усещам най- към този момент особения усет на основателя на това дърво.
Изпитанието на Веселият път е дважди по-голямо, когато си цялостен с истории, усещания и вкусна храна. Дивото хвърляне се понася по-трудно, само че мисълта за топъл душ те крепи някак си. Подаряваме на Серьожа мускалче и бързаме да отидем до локалния магазин, с цел да се подготвим за домашната вечеря, тъй като какво е Русия без водка.
Вечерта е специална- Люда ни е приготвила, както следва: Супа пахльобка- телешка чорба, ориз с месо Плоф - узбекско ядене и салата с моркови и някакви миришки. Молим за чаши, самун, масло, малко спомагателни чинии. Ние носим от магазина опушен омул- 2 броя, локална водка, хайвер. Малка печка на дърва добродушно пука в ъгъла, на открито в селото, непостоянен лай на куче видоизменя за по секунда покоя на Хажур.
Каним младата двойка от екскурзията и наши съседи за по пиво, а те с наслада откликват, носейки шише уиски. Спътницата му не оставя за дълго с нас и ни пожелава лека нощ. Не минава доста време, когато Виталий споделя, че това пътешестване за него е мас за душата. Преди 3 години схванал, че жена му изневерява с мъжа на сегашната му другарка. След месец безрезултатни диалози с любовника, нашият, по специалност преподавател по география, му забил един по този начин, че му счупил черепа. Съдили го, а разрушеното му сърце и кариера го докарали до дълбока меланхолия и лекарства. Но ориста обича сходни положения и направила по този начин, че взаимната тъга на излъганите съпрузи от двете страни на любовната спекулация са се трансформира в обич. Постепенно той се сближил с дамата на любовника и през днешния ден правеха проекти да стартират начисто, двамата. За да не завърша деня прекомерно меланхолично, ще загатна, че храната бе изключителна. Непознати и познати усети се съчетаваха чудесно, нещо, което не мога да кажа за опушения омул. Втората риба подарихме на домакините.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ