Експертът по антитерор Христо Смоленов пред „Труд“: Истанбулската конвенция е като Стокхолмския синдром
Закоравели терористи могат да се възползват от социално-половата либерализация на достъпа до Европейския съюз
Каква е приликата сред Стокхолмския синдром и Истанбулската спогодба? Какви са скритите подводни ями в привидно хуманния документ, защитаващ дамите от принуждение. И не на последно място – допустимо ли е Истанбулската спогодба да даде подтик на международния тероризъм. За тези и други проблеми беседваме с топспециалиста по антитерор Христо Смоленов .
– Г-н Смоленов, очевидци сме на една нова гражданска война в обществото. Или на опитите тя да бъде наложена… Става дума за така наречен джендър-революция. Не е ли всичко това много необичайно и смущаващо?
– Не знам какво е имал поради Хавел с термина „ нежна гражданска война “. Но явно не е било тъкмо това, което наивните запалянковци смятаха, че следва в края на 80-те години от предишния век. Едва ли всички чакаха, че след края на Студената война ще стартира странна джендър-революция. Тя разрушава обичайните полезности и връзки, само че най-много си слага за цел основаване на нова порода човек. А съпътстващата смяна не е просто обществена, а „ социално-полова “, в духа на признатата по-късно Истанбулска спогодба. Тя към този момент раздели обществото както един Манифест от по-миналия век, който стартира с думите: „ Призрак броди из Европа… “ Сега още веднъж фантом броди из остарелия континент. Това е призракът на амбициозна идеология, която нагнетява нов вид фанатизъм и поражда джендър-радикализацията. Основно несъгласие към този момент не е алтернативата капитализъм-социализъм. Новите напрежения са по оста сред консерватизма и „ социално-половия “ опит на либерализма. Напоследък – към тридесет години след „ нежната “ гражданска война – нещата от ден на ден загрубяват. Така става постоянно, щом битката за власт подмени наличието на битката за правдивост.
– Къде виждате подводните камъни в Истанбулската спогодба?
– В документа има доста разнообразни пластове, както и остри подводни камъни. А също така има „ Обяснителен отчет “, който съпътства текста на конвенцията, само че не е доведен до знанието на необятната общественост… Смятам за аморално да се упорства за приемане на разпореждания, които май преднамерено не са разяснени на хората. Защото в случай че ги схванат в детайлности, същите тези хора ще се усещат предадени. Ще се изплашен поради децата си и ще се усетят като заложници. Засега дребна част от обществеността реагира като при Стокхолмския синдром: изобразява влюбване в похитителите, нима опасността се размине. Тези доверчиви люде са изпълнени с необяснима религия, че живеят в най-хубавия от всички вероятни светове. За тях джендър-операторите са нещо като съвременни и приветливи вестители на „ социално-полово “ многообразие. А разнообразието е подправката на живота, както гласи една британска сентенция.
– Що е то „ джендър “ и има ли почва у нас?
– На британски думичката „ джендър “ значи първо на първо граматичния жанр на останалите думи: мъжки (той), женски (тя) и междинен жанр (то). Само че (то) се употребява за неодушевени предмети, които доминират в лексиката на британския. Но белким поради това българите би трябвало да престанат да приказват за света (той) в мъжки жанр, а за именуване на пролетта и любовта (тя) да се откажат от женския жанр? Нима майчината милувка може да се не помни, тъй като – видите ли – Истанбулската спогодба въобще не си прави труда да я изтъкне пред други „ социално-полови функции “?! Не виждаме акцент върху майчинството и неприкосновеността на децата – а тъкмо подобен приоритет би следвало да включва главното наличие на документа. Интересен пропуск, на фона на педантично-пластмасовото му многословие…
– Оказва се, че като страна, подписала Истанбулската спогодба, България потегля сляпо да подражава на някои други страни…
– Ако маргинали в Обединеното кралство практикуват хормонално закъснение в съзряването на деца, с цел да можели на 13-14 години те сами да изберат своята джендър-идентичност – белким сме длъжни да подражаваме на това поради кефа на Съвета на Европа. Наскоро в британско учебно заведение уволниха преподавател по математика поради това, че е поздравил девойките от неговия клас с думите „ Браво, девойки! “, вместо да употребява междинен жанр – като за неодушевени предмети. Значи ли това, че сме длъжни да въведем тази мода и у нас, в духа на криворазбраната цивилизация? Това е принуждение над естествените фактори, което обрича устойчивото развиване на човешкото общество. То става пленник на чудовищни експериментатори в диапазона от Троцки до Менгеле. Нека си спестим „ революционните опити “ със самите устои на човешкия жанр и християнската цивилизация. Децата са най-красивото доказателство за възвишен код в природата – дано запазим неприкосновеността им и естествените им права на майчина любов и бащинска грижа.
– Факт е, че към момента много страни не са утвърдили конвенцията. А в тези, които са я утвърдили, да не би да е секнало насилието против дамите?
– Изневерявайки на обичайния си консерватизъм, английската общност направи към този момент знакови джендър-компромиси. Но даже в родината на Дарвин не са се втурнали да ратифицират Истанбулската спогодба. И май не се навиват да го сторят, а вместо това обмислят – дружно със страни от Вишеградската четворка – някакъв различен документ. Обединеното кралство наподобява на пленник, който потегля да се избавя – очевидно превъзмогнал парализиращия сексапил на Стокхолмския синдром. По подобен метод реагират и пропагандаторите в интерес на Истанбулската спогодба. Това би било обществена гротеска, в случай че не беше страшна операция. Гротеска е въодушевлението, че най-сетне грубияните ще престанат да бият дамите. А че такова принуждение е неприемливо – в това никой въобще не се съмнява. Българските закони са безапелационни в това отношение. И манталитета на народа отхвърля с отвращение този вид държание. Фактът, че други страни са утвърдили Истанбулската спогодба, не се отразява автоматизирано на ситуацията на дамите. Правозащитници акцентират, че в Турция да вземем за пример, след приемането на документа над 400 дами са били убити по време на бракоразводните им процеси. В Германия конвенцията въобще не предотврати новогодишното обезчестяване на стотици германки на Кьолнската гара. В духа на политическа уместност и медиите, и полицията се пробваха да го премълчат.
– Оказва се, че у нас от дълго време към този момент работят проводници на така наречен коренен джендъризъм. Как се случи това?
– Европа от дълго време демонстрира белези на систематизиран Стокхолмски синдром. И не е чудно, че у нас работят интернационално финансирани запалянковци, които са почитатели на коренен джендъризъм. И в също такава степен тези среди са враждебни към всичко патриотично, към народа си и неговите старания да оцелява с достолепие. Сигурно враждебността им носи точки и грантове. Но това е „ бял дерт “, на фона на програмираната операция, за която загатнах нагоре. Манипулация, която предумишлено употребява психичните резултати на Стокхолмския синдром, с цел да слага детската психика според от непознати мераци… Представете си по какъв начин неукрепналата детска душeвност би реагирала на джендър-агитация, осъществявана в учебните заведения. И то от евро-проповедници с имунитет и привилегии, по силата на спогодба. (Подписалите документа някогашни и настоящи не обелват дума за претенциите на джендър-операторите да имат освен това от дипломатически статут, и безотговорно влизане в страната и учебните заведения.) Защо е тази странна фиксация върху учебните заведения? Дали говоренето пред възпитаници е нещо, за което проповедниците следвало да бъдат освобождавани от отговорност? Като че ли ще става дума за невролингвистично програмиране на децата. Нали не смятате, че методите за форсирано психическо влияние са единствено кино небивалица? В Обяснителния отчет, който е неразделна част от конвенцията, има искания за привилегии, имунитети и едва следен достъп до най-съкровеното – децата на България. Това изяснява твърдата опозиция на мислещия народ против плануваното посягане над младото ни потомство. Няма да се огънем!
– Какви други уловки се крият в Обяснителния отчет към конвенцията?
– В Обяснителния отчет има и такава уговорка: ще сме задължени да одобряваме „ недокументирани мигранти и бежанци “. Достатъчно било те да се базират на своята джендър-идентичност. Щеше да е виц за характера на Брюкселското гостолюбие, в случай че не носеше опасност от инфилтриране на терористи. И то в страна, която е външна граница на Европейския съюз. Неуместно и рисково е да подценяваме способността за мимикрия на световния тероризъм. Той е разпределена система, която поражда мрежов „ живот “ с удивителна адаптивност.
Той се възползва от рецесията с бежанците, с цел да пласира симпатизанти и даже оперативни фрагменти из цяла Европа. Истанбулската спогодба е писана преди рецесията и въобще не регистрира поуките от този демографски потоп. А те са, че „ Един гледа женитба – различен брадва… “ Опасявам се, че тероризмът към този момент е съумял да проникне в системата от институции, правозащитни начинания и неправителствени организации, с които Европа толкоз се гордее.
– Моля ви, дайте образци в поддръжка на това изказване.
– Първият е обвързван с терориста, окървавил Коледния базар в Берлин. Той съумява да изчезне от централния бул. Курфюрстендам, пътува до Хамбург, където следите му се губят. (Вината, наподобява, не е на полицията, а по мнението на специалисти се дължи на политическа интервенция в работата й.) Едва в Италия един млад служител на реда с риск за живота си съумява да простреля атентатора. Вторият образец е с терориста от Ансбах, Германия. Дошъл е в Европа като „ недокументиран мигрант “, хванат в България и разпределен в един от центровете за бежанци. Там е обект на персонално внимание и грижи от страна на ноторно известна „ правозащитна организация “. Тя оказва напън върху управляващите за споразумяване на статута му; по-късно той отпътува за Ансбах в гостоприемна Германия, където се пробва да взриви юношески празник. Самоделното му взривно устройство експлодира, малко преди да успее да се смеси с веселящото се голям брой. Остават сложни въпроси за характера на връзките и желанията на тукашната Неправителствени организации тъкмо към него, или към неговия типаж. Ако се направи оценка на риска, изводите могат да бъдат напряко стряскащи. Закоравели терористи могат да се възползват от социално-половата либерализация на достъпа до Европейския съюз. България има интерес това да не се случва през границите, за които ние носим отговорност. А конюнктурно-политическа интервенция извън в нашата зона на отговорност може да е неволна услуга за интернационалната престъпност.
– Не е ли Истанбулската спогодба едно изхвърляне под знака на „ политическата уместност “?
– Така е. И то от времето преди да се развихри трансконтиненталната спекулация с мигранти, носещи милиардни доходи на същите среди, които провеждат и наркотрафика. Ето по този начин стоят нещата с последствията от безкритичното приемане на конвенцията. Нещо, което даже не са си създали труда да преведат като за пред мислещи хора… Крият ли го от нас, или се тормозят от всеобщо възмущение? Мрънкат, че трябвало да се дава отговор единствено с „ да “ или „ не “ на въпрос дали одобряваме побоя над дамите. Мисля, че наскърбяват естествено интелигентния българския народ. Колкото е обидна и беднотията, в която той едвам свързва двата края. На този декор горната алтернатива е още по-нелепа – и нравствено, и логичен. В древността един влъхва попитал съперника си: „ Ти престана ли да биеш татко си? “ По подобен метод опровергал мнението, че на всеки въпрос може да се отговори единствено с „ да “ или „ не “. Просто „ да “ значи самопризнание, че отговарящият е биел татко си, само че след това престанал. Докато „ не “ значи, че продължава да го бие… Напомням тази преживелица отпреди хиляди години, с цел да подскажа, че мислещите хора не трябва да се подценяват. Нюансите са значими – светът не е единствено черно и бяло.
– Каква може да бъде тук ролята на България?
– Уместно би било от България да започва Международна Харта за цялост на децата, майчинството и учебните заведения. В нея да се обединят правила за физическа и ментална цялост, независимост от психически тормоз, отменяне на насилието освен над телата, а и над душевността на младото потомство, което е в прицела на глобално-организирана престъпност.
Нашият посетител
Христо Смоленов е специалист по антитероризъм. Инициатор е за основаването на “Екогласност ” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на защитата през 1995-1997 година и депутат в 38-ото Народно заседание. Специалист е по логичност и евристика. Доцент, лекар в Института по металознание, уреди и технологии към Българска академия на науките. Завършил е Московски държавен университет “Ломоносов ”. През 1991 година е стипендиант на фондация “Александър декор Хумболт ” в Германия, а преди този момент гост-професор в Университета на Монреал (Канада) и в Католическия университет на Америка във Вашингтон. Бил е треньор по карате на първите групи за битка с тероризма.
Каква е приликата сред Стокхолмския синдром и Истанбулската спогодба? Какви са скритите подводни ями в привидно хуманния документ, защитаващ дамите от принуждение. И не на последно място – допустимо ли е Истанбулската спогодба да даде подтик на международния тероризъм. За тези и други проблеми беседваме с топспециалиста по антитерор Христо Смоленов .
– Г-н Смоленов, очевидци сме на една нова гражданска война в обществото. Или на опитите тя да бъде наложена… Става дума за така наречен джендър-революция. Не е ли всичко това много необичайно и смущаващо?
– Не знам какво е имал поради Хавел с термина „ нежна гражданска война “. Но явно не е било тъкмо това, което наивните запалянковци смятаха, че следва в края на 80-те години от предишния век. Едва ли всички чакаха, че след края на Студената война ще стартира странна джендър-революция. Тя разрушава обичайните полезности и връзки, само че най-много си слага за цел основаване на нова порода човек. А съпътстващата смяна не е просто обществена, а „ социално-полова “, в духа на признатата по-късно Истанбулска спогодба. Тя към този момент раздели обществото както един Манифест от по-миналия век, който стартира с думите: „ Призрак броди из Европа… “ Сега още веднъж фантом броди из остарелия континент. Това е призракът на амбициозна идеология, която нагнетява нов вид фанатизъм и поражда джендър-радикализацията. Основно несъгласие към този момент не е алтернативата капитализъм-социализъм. Новите напрежения са по оста сред консерватизма и „ социално-половия “ опит на либерализма. Напоследък – към тридесет години след „ нежната “ гражданска война – нещата от ден на ден загрубяват. Така става постоянно, щом битката за власт подмени наличието на битката за правдивост.
– Къде виждате подводните камъни в Истанбулската спогодба?
– В документа има доста разнообразни пластове, както и остри подводни камъни. А също така има „ Обяснителен отчет “, който съпътства текста на конвенцията, само че не е доведен до знанието на необятната общественост… Смятам за аморално да се упорства за приемане на разпореждания, които май преднамерено не са разяснени на хората. Защото в случай че ги схванат в детайлности, същите тези хора ще се усещат предадени. Ще се изплашен поради децата си и ще се усетят като заложници. Засега дребна част от обществеността реагира като при Стокхолмския синдром: изобразява влюбване в похитителите, нима опасността се размине. Тези доверчиви люде са изпълнени с необяснима религия, че живеят в най-хубавия от всички вероятни светове. За тях джендър-операторите са нещо като съвременни и приветливи вестители на „ социално-полово “ многообразие. А разнообразието е подправката на живота, както гласи една британска сентенция.
– Що е то „ джендър “ и има ли почва у нас?
– На британски думичката „ джендър “ значи първо на първо граматичния жанр на останалите думи: мъжки (той), женски (тя) и междинен жанр (то). Само че (то) се употребява за неодушевени предмети, които доминират в лексиката на британския. Но белким поради това българите би трябвало да престанат да приказват за света (той) в мъжки жанр, а за именуване на пролетта и любовта (тя) да се откажат от женския жанр? Нима майчината милувка може да се не помни, тъй като – видите ли – Истанбулската спогодба въобще не си прави труда да я изтъкне пред други „ социално-полови функции “?! Не виждаме акцент върху майчинството и неприкосновеността на децата – а тъкмо подобен приоритет би следвало да включва главното наличие на документа. Интересен пропуск, на фона на педантично-пластмасовото му многословие…
– Оказва се, че като страна, подписала Истанбулската спогодба, България потегля сляпо да подражава на някои други страни…
– Ако маргинали в Обединеното кралство практикуват хормонално закъснение в съзряването на деца, с цел да можели на 13-14 години те сами да изберат своята джендър-идентичност – белким сме длъжни да подражаваме на това поради кефа на Съвета на Европа. Наскоро в британско учебно заведение уволниха преподавател по математика поради това, че е поздравил девойките от неговия клас с думите „ Браво, девойки! “, вместо да употребява междинен жанр – като за неодушевени предмети. Значи ли това, че сме длъжни да въведем тази мода и у нас, в духа на криворазбраната цивилизация? Това е принуждение над естествените фактори, което обрича устойчивото развиване на човешкото общество. То става пленник на чудовищни експериментатори в диапазона от Троцки до Менгеле. Нека си спестим „ революционните опити “ със самите устои на човешкия жанр и християнската цивилизация. Децата са най-красивото доказателство за възвишен код в природата – дано запазим неприкосновеността им и естествените им права на майчина любов и бащинска грижа.
– Факт е, че към момента много страни не са утвърдили конвенцията. А в тези, които са я утвърдили, да не би да е секнало насилието против дамите?
– Изневерявайки на обичайния си консерватизъм, английската общност направи към този момент знакови джендър-компромиси. Но даже в родината на Дарвин не са се втурнали да ратифицират Истанбулската спогодба. И май не се навиват да го сторят, а вместо това обмислят – дружно със страни от Вишеградската четворка – някакъв различен документ. Обединеното кралство наподобява на пленник, който потегля да се избавя – очевидно превъзмогнал парализиращия сексапил на Стокхолмския синдром. По подобен метод реагират и пропагандаторите в интерес на Истанбулската спогодба. Това би било обществена гротеска, в случай че не беше страшна операция. Гротеска е въодушевлението, че най-сетне грубияните ще престанат да бият дамите. А че такова принуждение е неприемливо – в това никой въобще не се съмнява. Българските закони са безапелационни в това отношение. И манталитета на народа отхвърля с отвращение този вид държание. Фактът, че други страни са утвърдили Истанбулската спогодба, не се отразява автоматизирано на ситуацията на дамите. Правозащитници акцентират, че в Турция да вземем за пример, след приемането на документа над 400 дами са били убити по време на бракоразводните им процеси. В Германия конвенцията въобще не предотврати новогодишното обезчестяване на стотици германки на Кьолнската гара. В духа на политическа уместност и медиите, и полицията се пробваха да го премълчат.
– Оказва се, че у нас от дълго време към този момент работят проводници на така наречен коренен джендъризъм. Как се случи това?
– Европа от дълго време демонстрира белези на систематизиран Стокхолмски синдром. И не е чудно, че у нас работят интернационално финансирани запалянковци, които са почитатели на коренен джендъризъм. И в също такава степен тези среди са враждебни към всичко патриотично, към народа си и неговите старания да оцелява с достолепие. Сигурно враждебността им носи точки и грантове. Но това е „ бял дерт “, на фона на програмираната операция, за която загатнах нагоре. Манипулация, която предумишлено употребява психичните резултати на Стокхолмския синдром, с цел да слага детската психика според от непознати мераци… Представете си по какъв начин неукрепналата детска душeвност би реагирала на джендър-агитация, осъществявана в учебните заведения. И то от евро-проповедници с имунитет и привилегии, по силата на спогодба. (Подписалите документа някогашни и настоящи не обелват дума за претенциите на джендър-операторите да имат освен това от дипломатически статут, и безотговорно влизане в страната и учебните заведения.) Защо е тази странна фиксация върху учебните заведения? Дали говоренето пред възпитаници е нещо, за което проповедниците следвало да бъдат освобождавани от отговорност? Като че ли ще става дума за невролингвистично програмиране на децата. Нали не смятате, че методите за форсирано психическо влияние са единствено кино небивалица? В Обяснителния отчет, който е неразделна част от конвенцията, има искания за привилегии, имунитети и едва следен достъп до най-съкровеното – децата на България. Това изяснява твърдата опозиция на мислещия народ против плануваното посягане над младото ни потомство. Няма да се огънем!
– Какви други уловки се крият в Обяснителния отчет към конвенцията?
– В Обяснителния отчет има и такава уговорка: ще сме задължени да одобряваме „ недокументирани мигранти и бежанци “. Достатъчно било те да се базират на своята джендър-идентичност. Щеше да е виц за характера на Брюкселското гостолюбие, в случай че не носеше опасност от инфилтриране на терористи. И то в страна, която е външна граница на Европейския съюз. Неуместно и рисково е да подценяваме способността за мимикрия на световния тероризъм. Той е разпределена система, която поражда мрежов „ живот “ с удивителна адаптивност.
Той се възползва от рецесията с бежанците, с цел да пласира симпатизанти и даже оперативни фрагменти из цяла Европа. Истанбулската спогодба е писана преди рецесията и въобще не регистрира поуките от този демографски потоп. А те са, че „ Един гледа женитба – различен брадва… “ Опасявам се, че тероризмът към този момент е съумял да проникне в системата от институции, правозащитни начинания и неправителствени организации, с които Европа толкоз се гордее.
– Моля ви, дайте образци в поддръжка на това изказване.
– Първият е обвързван с терориста, окървавил Коледния базар в Берлин. Той съумява да изчезне от централния бул. Курфюрстендам, пътува до Хамбург, където следите му се губят. (Вината, наподобява, не е на полицията, а по мнението на специалисти се дължи на политическа интервенция в работата й.) Едва в Италия един млад служител на реда с риск за живота си съумява да простреля атентатора. Вторият образец е с терориста от Ансбах, Германия. Дошъл е в Европа като „ недокументиран мигрант “, хванат в България и разпределен в един от центровете за бежанци. Там е обект на персонално внимание и грижи от страна на ноторно известна „ правозащитна организация “. Тя оказва напън върху управляващите за споразумяване на статута му; по-късно той отпътува за Ансбах в гостоприемна Германия, където се пробва да взриви юношески празник. Самоделното му взривно устройство експлодира, малко преди да успее да се смеси с веселящото се голям брой. Остават сложни въпроси за характера на връзките и желанията на тукашната Неправителствени организации тъкмо към него, или към неговия типаж. Ако се направи оценка на риска, изводите могат да бъдат напряко стряскащи. Закоравели терористи могат да се възползват от социално-половата либерализация на достъпа до Европейския съюз. България има интерес това да не се случва през границите, за които ние носим отговорност. А конюнктурно-политическа интервенция извън в нашата зона на отговорност може да е неволна услуга за интернационалната престъпност.
– Не е ли Истанбулската спогодба едно изхвърляне под знака на „ политическата уместност “?
– Така е. И то от времето преди да се развихри трансконтиненталната спекулация с мигранти, носещи милиардни доходи на същите среди, които провеждат и наркотрафика. Ето по този начин стоят нещата с последствията от безкритичното приемане на конвенцията. Нещо, което даже не са си създали труда да преведат като за пред мислещи хора… Крият ли го от нас, или се тормозят от всеобщо възмущение? Мрънкат, че трябвало да се дава отговор единствено с „ да “ или „ не “ на въпрос дали одобряваме побоя над дамите. Мисля, че наскърбяват естествено интелигентния българския народ. Колкото е обидна и беднотията, в която той едвам свързва двата края. На този декор горната алтернатива е още по-нелепа – и нравствено, и логичен. В древността един влъхва попитал съперника си: „ Ти престана ли да биеш татко си? “ По подобен метод опровергал мнението, че на всеки въпрос може да се отговори единствено с „ да “ или „ не “. Просто „ да “ значи самопризнание, че отговарящият е биел татко си, само че след това престанал. Докато „ не “ значи, че продължава да го бие… Напомням тази преживелица отпреди хиляди години, с цел да подскажа, че мислещите хора не трябва да се подценяват. Нюансите са значими – светът не е единствено черно и бяло.
– Каква може да бъде тук ролята на България?
– Уместно би било от България да започва Международна Харта за цялост на децата, майчинството и учебните заведения. В нея да се обединят правила за физическа и ментална цялост, независимост от психически тормоз, отменяне на насилието освен над телата, а и над душевността на младото потомство, което е в прицела на глобално-организирана престъпност.
Нашият посетител
Христо Смоленов е специалист по антитероризъм. Инициатор е за основаването на “Екогласност ” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на защитата през 1995-1997 година и депутат в 38-ото Народно заседание. Специалист е по логичност и евристика. Доцент, лекар в Института по металознание, уреди и технологии към Българска академия на науките. Завършил е Московски държавен университет “Ломоносов ”. През 1991 година е стипендиант на фондация “Александър декор Хумболт ” в Германия, а преди този момент гост-професор в Университета на Монреал (Канада) и в Католическия университет на Америка във Вашингтон. Бил е треньор по карате на първите групи за битка с тероризма.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ