Закопаване на пластмаси - Европа се чуди какво да прави с трупащите се отпадъци
Закопаване на пластмасовите боклуци с концепция един ден - когато се открие по-подходяща технология - да бъдат употребявани като запас. Подобни ексцентрични хрумвания се появяват, до момента в който Европейският съюз се чуди какво да прави с трупащите се боклуци, откакто Китай ненадейно отхвърли да ги приема за преправка.
Проблемът се изостри още повече от насочването в последно време на вниманието към замърсяването на водата - по данни на Организация на обединените нации, в случай че нищо не се стори, към 2050г. пластмасата в океаните ще надвиши като тегло това на рибите. По данни на Европейската комисия международното произвеждане на пластмаси се е нараснало към 20 пъти от 60-те години до през днешния ден и се чака да се удвои още веднъж в идващите 20 години.
Данни на Евростат демонстрират, че износът от Европа за най-големия пазар за преработване е рухнал с 96% за първите два месеца на годината след влизането в действие на възбраната от 1 януари - от съвсем 325 000 на малко над 13 000 тона. Драматичен е спадът и в Хонконг - вторият по величина правоприемник през предходната година в този момент е свил вноса на европейски пластмасови боклуци от 151 000 на малко под 30 000 тона
" Ройтерс " споделя, че в очакване да се отворят нови пазари пластмасите се натрупат на всевъзможни места - от ровове до пристанища. Преработката в Европейски Съюз не пораства частично тъй като това са мръсни артикули и не са сортирани - главната причина, заради която Китай отхвърли повече да ги приема.
Страни като Малайзия и Виетнам са почнали да внасят европейска пластмаса повече от всеки път, само че в случай че това не създадат още няколко страни, единствената опция остава горенете или закопаването на този боклук. Понеже на никое място в света няма толкоз ограничаващ режим за сметищата, остава горенето за произвеждане на сила. Но за производството на мегават електричество от боклуци са нужни 345 кг пластмаса, изхвърляща 880 кг въглероден диоксид За съпоставяне, централа на природен газ създава същата сила с изгарянето на 132 кг газ и изхвърлянего на 360 кг въглероден диоксид, споделя Ерик Солхайм, началник на екоорганизацията на Организация на обединените нации в Найроби.
През 2016г. в Европа от събраните 27.1 млн. тона пластмасови боклуци 41.6% са отишли за генериране на сила, 31.1% - за преработване, вклчително в Китай, а 27.3% са струпани на сметища, сочат данна на Plastics Europe. Според организацията това е първата година, в която делът на рециклираните боклуци е надхвърлил този на изхвърляните по сметища.
Това са най-хубавите индикатори в света. В Съединени американски щати, да вземем за пример, по публични данни от 2014г. са събрани 33 млн. тона пластмаси, от които 75% са оставени по сметища, 15% са изгорени и 9.5% са рециклирани. Учени, работещи за Организация на обединените нации, пресметнаха през същата 201г., че по света се рециклират едвам 20% от градските боклуци, 13.5% се изгарят за сила и останалото се натрупа по места, отделящи парникови газове като метан.
Сравнение в износа от Европейски Съюз на пластмасови боклуци (вляво) през първите два месеца на 2017г. и на 2018г. и годишен размер (в милиони тона) на износа, като за 2018г. са показани единствено данните за януари и февруари.
Една от радикалните хрумвания, предлагани в последно време, е пластмасите да се натрупат подземен - да вземем за пример, в закрити мини, и да се извличат назад, когато преработването стане по-съвършено. Защитник на този модел е проф. Иън Бойд, старши теоретичен консултант на английското екоминистерство. Според него европейските политики би трябвало да бъдат с повече нюанси и до момента в който не разрешават сметищата вършат малко за попречване замърсяването на въздуха. Заводите за изгаряне на боклук са освободени от така наречен вътлеродна такса, която сега е към 14 евро на звук.
Ако внезапно се усилят санкциите за издаване на парникови газове - както от производството, по този начин и от изгарянето на пластмаси - тогава бизнесът и хората може да стартират повече да ценят пластмасите. От промишлеността не са съгласни с сходна логичност, тъй като съгласно тях с потреблението на пластмаси се икономисват други надалеч по-замърсяваще производства. С такива лек иопаковки, да вземем за пример, се икономисват излъчвания в превоза или се по-добре се съхранява храна, т.е. аграрният бранш и производителите на храни изхвърлят по-малко нездравословни газове.
По данни на фондация " Елън Маккартър ", профилирана в познанията за преработване, през 2012г. поради пластмасите - от производството до изгарянето им - са изхвърлени 390 млн. тона въглероден диоксид или екивалента на годишните излъчвания на Турция.
Европейската конфедерация на заводите за изгаряне на боклук (CEWEP), сплотяваща към 400 завода, употребяващи 90 млн. тона общински боклуци, споделя, че закопаването на пластмаси за да бъдат употребявани по-късно е чиста фикция. " Безотговорно е да се надяваме, че някаква чудодейна технология ще изскочи някъде в бъдещето, споделя Елен Щенглер, ръководителката на CEWEP. Само почистването на този боклук преди натрупването, би било доста скъпо, а и подземен пластмасите се разпадат и има опасности от пожари, добавя тя.
Поскъпването на преработката е реалност и в този момент, само че това не се трансформира в засилен интерес на бизнеса към отпадъците от пластмаси. Китай, където се рециклираше над половината от международния експорт на пластмаси, настоя те авансово да бъдат почиствани. Целта е да намалее делът на отпадъка, който става единствено изгаряне, което нормално се прави в открити ями.
Малайзия, Виетнам, Турция, Индия и Индонезия поеха към 60% от европейските боклуци, само че в Европейски Съюз се натрупат остатъци и данните към този момент сочат, че няма повишен интерес към тях. Данни на английската група letsrecycle.com пред година звук пластмасов боклук за експорт,в който им адо 20% замърсители от вида на хартиени етикети по бутилките, е продаван за 25-40 паунда. Година по-късно цената е скочила на 40-60 паунда и не е елементарно да се откри кой да го купи.
Проблемът се изостри още повече от насочването в последно време на вниманието към замърсяването на водата - по данни на Организация на обединените нации, в случай че нищо не се стори, към 2050г. пластмасата в океаните ще надвиши като тегло това на рибите. По данни на Европейската комисия международното произвеждане на пластмаси се е нараснало към 20 пъти от 60-те години до през днешния ден и се чака да се удвои още веднъж в идващите 20 години.
Данни на Евростат демонстрират, че износът от Европа за най-големия пазар за преработване е рухнал с 96% за първите два месеца на годината след влизането в действие на възбраната от 1 януари - от съвсем 325 000 на малко над 13 000 тона. Драматичен е спадът и в Хонконг - вторият по величина правоприемник през предходната година в този момент е свил вноса на европейски пластмасови боклуци от 151 000 на малко под 30 000 тона
" Ройтерс " споделя, че в очакване да се отворят нови пазари пластмасите се натрупат на всевъзможни места - от ровове до пристанища. Преработката в Европейски Съюз не пораства частично тъй като това са мръсни артикули и не са сортирани - главната причина, заради която Китай отхвърли повече да ги приема.
Страни като Малайзия и Виетнам са почнали да внасят европейска пластмаса повече от всеки път, само че в случай че това не създадат още няколко страни, единствената опция остава горенете или закопаването на този боклук. Понеже на никое място в света няма толкоз ограничаващ режим за сметищата, остава горенето за произвеждане на сила. Но за производството на мегават електричество от боклуци са нужни 345 кг пластмаса, изхвърляща 880 кг въглероден диоксид За съпоставяне, централа на природен газ създава същата сила с изгарянето на 132 кг газ и изхвърлянего на 360 кг въглероден диоксид, споделя Ерик Солхайм, началник на екоорганизацията на Организация на обединените нации в Найроби.
През 2016г. в Европа от събраните 27.1 млн. тона пластмасови боклуци 41.6% са отишли за генериране на сила, 31.1% - за преработване, вклчително в Китай, а 27.3% са струпани на сметища, сочат данна на Plastics Europe. Според организацията това е първата година, в която делът на рециклираните боклуци е надхвърлил този на изхвърляните по сметища.
Това са най-хубавите индикатори в света. В Съединени американски щати, да вземем за пример, по публични данни от 2014г. са събрани 33 млн. тона пластмаси, от които 75% са оставени по сметища, 15% са изгорени и 9.5% са рециклирани. Учени, работещи за Организация на обединените нации, пресметнаха през същата 201г., че по света се рециклират едвам 20% от градските боклуци, 13.5% се изгарят за сила и останалото се натрупа по места, отделящи парникови газове като метан.
Сравнение в износа от Европейски Съюз на пластмасови боклуци (вляво) през първите два месеца на 2017г. и на 2018г. и годишен размер (в милиони тона) на износа, като за 2018г. са показани единствено данните за януари и февруари.
Една от радикалните хрумвания, предлагани в последно време, е пластмасите да се натрупат подземен - да вземем за пример, в закрити мини, и да се извличат назад, когато преработването стане по-съвършено. Защитник на този модел е проф. Иън Бойд, старши теоретичен консултант на английското екоминистерство. Според него европейските политики би трябвало да бъдат с повече нюанси и до момента в който не разрешават сметищата вършат малко за попречване замърсяването на въздуха. Заводите за изгаряне на боклук са освободени от така наречен вътлеродна такса, която сега е към 14 евро на звук.
Ако внезапно се усилят санкциите за издаване на парникови газове - както от производството, по този начин и от изгарянето на пластмаси - тогава бизнесът и хората може да стартират повече да ценят пластмасите. От промишлеността не са съгласни с сходна логичност, тъй като съгласно тях с потреблението на пластмаси се икономисват други надалеч по-замърсяваще производства. С такива лек иопаковки, да вземем за пример, се икономисват излъчвания в превоза или се по-добре се съхранява храна, т.е. аграрният бранш и производителите на храни изхвърлят по-малко нездравословни газове.
По данни на фондация " Елън Маккартър ", профилирана в познанията за преработване, през 2012г. поради пластмасите - от производството до изгарянето им - са изхвърлени 390 млн. тона въглероден диоксид или екивалента на годишните излъчвания на Турция.
Европейската конфедерация на заводите за изгаряне на боклук (CEWEP), сплотяваща към 400 завода, употребяващи 90 млн. тона общински боклуци, споделя, че закопаването на пластмаси за да бъдат употребявани по-късно е чиста фикция. " Безотговорно е да се надяваме, че някаква чудодейна технология ще изскочи някъде в бъдещето, споделя Елен Щенглер, ръководителката на CEWEP. Само почистването на този боклук преди натрупването, би било доста скъпо, а и подземен пластмасите се разпадат и има опасности от пожари, добавя тя.
Поскъпването на преработката е реалност и в този момент, само че това не се трансформира в засилен интерес на бизнеса към отпадъците от пластмаси. Китай, където се рециклираше над половината от международния експорт на пластмаси, настоя те авансово да бъдат почиствани. Целта е да намалее делът на отпадъка, който става единствено изгаряне, което нормално се прави в открити ями.
Малайзия, Виетнам, Турция, Индия и Индонезия поеха към 60% от европейските боклуци, само че в Европейски Съюз се натрупат остатъци и данните към този момент сочат, че няма повишен интерес към тях. Данни на английската група letsrecycle.com пред година звук пластмасов боклук за експорт,в който им адо 20% замърсители от вида на хартиени етикети по бутилките, е продаван за 25-40 паунда. Година по-късно цената е скочила на 40-60 паунда и не е елементарно да се откри кой да го купи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ